Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  195

 

Гр.Варна, 18.10.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                 

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 431 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.25 ал.4 изр.второ от ЗТР, образувано по жалба на „Кубер – Импорт Експорт“ ООД срещу решение № 533 от 26.07.2017г. на Варненски ОС по търг.дело № 836/17г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията рег.№ 20170619112649 от 21.06.2017г., постановен по заявление вх.№ 20170619112649 по партидата на „Кубер – Импорт Експорт” ООД.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно. Ликвидаторът излага, че със заявлението са приложени всички необходими документи. Оспорва извода на съда, че на заключителното събрание е присъствал само един съдружник, който не е легитимиран да вземе решенията  на заключителното събрание, както и че не са представени доказателства, че ликвидационните дялове на съдружниците са изплатени, респ. че не съществуват. Твърди че дружеството не разполага с никакви активи и това се установява с декларацията и доклада на ликвидатора, както и от заключителния баланс, който е представен със заявлението. Твърди че дружеството е с прекратена дейност по решение на съда по търг.дело 643/2002г. от 15 години, не разполага с никакви активи и след отправена покана не са предявени никакви вземания към дружеството, поради което и заличаването му от търговския регистър е правна необходимост, и това на основание чл.273 ал.1 от ТЗ е вменено като задължение на ликвидатора. Твърди че съдружниците нямат връзка по между си от 20г. и през този период не са провеждали общи събрания, а неучастието на другите двама съдружници се дължи само и единствено на тяхната незаинтересованост от дружеството.  Сочи че продължаването на привидното съществуване на дружеството води само до необосновани разходи за ликвидатора, свързани с публикуване на ГФО, които обаче не могат да бъдат приети и със задължения за подаване на годишни данъчни декларации. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отказът за вписване на заличаване на дружеството да бъде отменен.

Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25 ал.4 от ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, настоящия състав на въззивния съд намира същата за основателна по следните съображения:

 Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията в обхвата по чл.21 от ЗТР на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Заявление обр.А4 с вх.№ 20170619112649 е подадено от адвокат с изрично пълномощно за вписване на заличаване на „Кубер – Импорт Експрот“  от търговския регистър. Заявлението е подадено по електронен път и по образец, съгласно приложение № А4 на Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

Обхватът на проверката на длъжностното лице по регистрацията е  очертан в чл.21 от ЗТР. След проверка на това дали заявлението е подадено в предвидените за това форма и ред и дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписвано. Задължителна част от проверката съобразно чл.21 т.5 от ЗТР е установяване на съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, установено от представените  към заявлението, изискуеми документи.

Не е спорно че със заявлението са представени, следните изискуеми съобразно чл.21 ал.3 т.12 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. документи, а именно: баланс към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора; декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл.273 ал.1 от ТЗ; удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от ТП на НОИ, съгласно чл.5 ал.10 от КСО. Поканата до кредиторите, изискуема на основание чл.267 от ТЗ е обявена в търговския регистър на 26.01.2012г. Не е спорно че няма взети решения от общо събрание на съдружниците за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството. Представен е протокол от общо събрание от 30.05.2017г., свикано от ликвидатора, на което решенията са взети само с гласовете на единствения присъствал съдружник Иванова, която е и ликвидатор на дружеството и притежава по-малко от половината от капитала на дружеството, поради което и решенията не са взети с регламентираното в чл.137 ал.3 от ТЗ мнозинство. Представени са доказателства че дружеството „Кубер – Импорт Експорт“ ООД е прекратено по решение на съда от 14.10.2002г. по търг.дело № 643/02г. по иск на прокурора на основание §  8 във връзка с § 7 от ЗИДТ връцка с чл.155 т.2 от ТЗ, поради непривеждане на капитала в съответствие със законно изискуемия минимум по чл.117 ал.1 от ТЗ /редакция ДВ бр.100/1997г./.

Независимо от липса решения на общо събрание на дружеството за приемане на за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, взети с изискуемо съобразно чл.137 ал.3 от ТЗ мнозинство, въззивният съд намира, че в настоящата хипотеза на принудителна ликвидация, наличието на тези решения на общото събрание, изискуеми от Наредба № 1 от 14.02.2007г. не следва да бъде поставяно като задължително условие за заличаването на дружеството в охранителното производство поради следното:

Целта на ликвидацията е приключване на създадените между дружеството и третите лица правоотношения, разпределение на дружественото имущество между съдружниците и заличаване на дружеството като субект на правото. Ликвидаторът на „Кубер – Импорт Експорт“ ООД е изпълнил задълженията си по чл.267 и чл.268 от ТЗ, свикал е заключително събрание след изтичане на шестмесечния срок по чл.267 от ТЗ, изготвил е баланс към датата на приключване на ликвидацията и пояснителен доклад, представил е декларация за обстоятелствата по чл.273 ал.1 от ТЗ, сочеща че дружеството няма неуредени задължения както и имущество за разпределение, данните в която съответстват на записванията в заключителния баланс. Така представените доказателства сочат на приключване на ликвидационното производство поради изчерпване на действията, които го съставляват, като единственото задължение, което остава да извърши ликвидатора е да поиска заличаване от търговския регистър.

Дейността на „Кубер – Импорт Експорт“ ООД е прекратено с решение на съда по иск на прокурора и е с оглед защита на обществените интереси – тъй като дружеството не е привело капитала си към законно изискуем към онзи момент минимум. По отношение на дружеството се провежда принудителна ликвидация, при която за да настъпи прекратяването не е необходимо волеизявление на съдружниците в дружеството, а прекратяването настъпва въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Поради което и въззивният съд намира, че в хипотези на принудителна ликвидация, при изпълнени задължения на ликвидатора, изготвен заключителен баланс и декларирани от ликвидатора липса на неудовлетворени задължения към кредитори и липса на имущество, което да подлежи на разпределение между съдружниците като ликвидационен дял, няма пречка дружеството да бъде заличено от търговския регистър. При тези представени доказателства, съдът намира че всички действия по фактическото приключване на ликвидационното производство, независещи от волята на съдружниците, са изчерпани, целта на ликвидационното производство е изпълнена, като интересите на третите лица са защитени, доколкото дружеството няма неудовлетворени кредиторови претенции. Ако неучаствалите в заключителното събрание съдружници имат твърдения за неприключила процедура по ликвидация, то за тях остава открита възможността за защита по исков път по реда на чл.29 от ЗТР.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде указано на АВ – търговски регистър да впише заличаване на „Кубер – Импорт Експорт“ ООД.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 533 от 26.07.2017г., постановено по търг.дело № 836/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА отказ на длъжностното лице по регистрацията рег.№ 20170619112649 от 21.06.2017г. по заявление вх.№ 20170619112649 по партидата на „Кубер – Импорт Експорт” ООД.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация при АВ – Търговски регистър да впише по партидата на „Кубер – Импорт Експорт“ ООД, ЕИК 103600033, заличаване на търговеца от търговския регистър по заявление вх.№ 20170619112649. 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: