Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  129/ 15.05.2014г., гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                           търговско   отделение

на  петнадесети май                                                    Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                     Кр.Генковска      

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   432  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

     Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

     Образувано е по подадена въззивна жалба от „В.А.” ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Априлов” №12, представлявано от управителя Константин Стоянов Манев против  решение № 55/06.03.2013г. на Добричкия окръжен съд по т.д. № 118/2012г., в частта,  с  която е призната  за нищожна по отношение  на кредиторите по несъстоятелността на „В.” ЕООД /  в несъст./ сделка извършена за сумата 9 600 лв. с Нотариален акт № 48, том V, per. № 6625, дело № 575 от 2010г. на Нотариус с per. № 496 между „В.” ЕООД и „В.А.” ООД за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул.”Стефан Караджа” № 26, вх.А, ет.4, ап.26, с идентификатор 73626.507.225.2.42 с площ от 65.39 кв.м., заедно с избено помещение № 10, с площ от 10.54 кв.м. и  с 1.83% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 73626.507.225.2 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.225 и с което  дружеството е осъдено да заплати направени по делото разноски по предявения иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. Релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че към момента на постановяването му искът се явява  неоснователен поради влезлите в сила изменения в чл.646 ал.2 ТЗ, считано от обнародването им в ДВ бр.20/28.02.2013г., тъй като по силата на пар.14 ПЗР ЗИД ТЗ измененията в чл.646 ал.2 ТЗ се прилагат и за заварените производства по несъстоятелност. Моли съда да го отмени  и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искови претенции.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

   С определение № 444/03.07.2013г.  производството по делото е било спряно на осн.чл.229  ал.1 т.6 ГПК  до приключване на конст.дело № 12/2013г., като с определение № 214/28.03.2014г. делото е възобновено.

     За да се произнесе по съществото на въззива, съдът съобрази следното :

     Предявеният иск е с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ.

     Синдикът на „В.”ЕООД ЕИК 835024830, в производство по несъстоятелност съгласно решение № 75/23.03.2012г. по т.д.№ 399/2011г. на Добричкия окръжен съд - Т.С.  претендира срещу „В.А.”ООД ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”В.Априлов” № 12 с управител К.М. и „В.” ЕООД /в несъст./ гр.Добрич да бъде призната  за нищожна по отношение на кредиторите по несъстоятелността на „В.” ЕООД / в несъст./ сделката  по нот. акт № 48, том V, per. № 6625, дело № 575 от 2010г. на Нотариус  П.А., с per. № 496 на НК и РД – РС Търговище,  с която „В.” ЕООД е продало на  „В.А.” ООД собствения си  недвижим имот, находящ се  в гр. Търговище, ул.”Стефан Караджа” № 26, вх.А, ет.4, ап.26 с идентификатор 73626.507.225.2.42 с площ 65.39 кв.м., заедно с избено помещение № 10 с площ от 10.54 кв.м., заедно с 1.83% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 73626.507.225.2 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.225 за сумата от сумата  от 9 600 лв.,

   Безспорно установено по делото е,  че с решение № 75/23.03.2012г. по т.д.№ 399/2011г. по описа на Добричкия окръжен съд ответникът „В. ”ЕООД гр.Добрич е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността  06.04.2010г. На 23.06.2010г. с нотариален акт № 48,том V, рег.№ 6625, н.д.№ 575/2010г. на нотариус  П.А., с рег.№ 496 на НК, вх.рег.№ 1938/2010г.,акт № 96,том VІ дело № 1130 на Служба по вписванията гр.Търговище  дружеството е продало на „В.А.”ООД, гр.Търговище  собствения си  недвижим имот в гр.Търговище – ул.”Ст.Караджа” № 26 вх.А ет.4 ап.26, самостоятелен обект в сграда - Апартамент № 26 с идентификатор 73626.507.225.2.42 с площ от 65.39 кв.м, заедно с избено помещение № 10, с площ от 10.54 кв.м, заедно с 1.83% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 73626.507.225.2 и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.225, за сумата от 9 600 лв. при посочена в акта данъчна оценка на имота 42 684,80 лв. и 42 235,50лв по представеното Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК.

    Съгласно заключението на СТЕ, прието пред първата инстанция пазарната стойност на процесния имот към датата на изповядване на сделката – 23.06.2010г. е в размер на 50 300лв.

    Основният аргумент на въззивника са свежда до това, че пъровинстанционният съд неоснователно е кредитирал дадената от в.лице пазарна оценка към момента на изповядване на сделката  - 23.06.2010г. в размер на 50 300лв, тъй като оценката отразявала състоянието на имота след 2 години и половина от продажбата му, когато новият приобретател е извършил значителни подобрения в него, за да го приведе в годен вид за обичайното му ползване.

   Действително в отговора на исковата молба ответникът твърди, че състоянието на имота към момента на придобиването му е било окаяно, с оглед на което и съобразно носената от него доказателствена тежест е направил искане за събиране на гласни доказателства за установяване на този факт, които са били допуснати.- Поради процесуалното му поведение обаче доказателствата не са събрани в първоинстанционното производство и са преценени като недопустими на осн.чл.266 ал.3 ГПК в настоящото производство. Ето защо твърдението му остава недоказано.

  Предвид настъпилите изменения на ТЗ след предявяване на иска, приети със ЗИД ТЗ ДВбр.20/2013г. и постановеното във връзка с тях решение № 4/ 11 март 2014г. по конст.дело № 12/2013г. следва да бъде посочен и приложимия към процесните отношения материален закон. В тази връзка съдът съобразява правилото на пар.15 от ПЗР на ЗИД ТЗ – ДВ бр.20/2013г., съгласно което предявените до влизането в сила на този закон искове по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ се решават по досегашния ред. При това положение приложимата правна норма към процесните отношения е тази на чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ преди изменението.

    От съпоставката на платената за имота цена – 9600лв  и нейната пазарна оценка – 50 300лв се установява, че даденото по сделката значително надхвърля полученото. Осъществен е ФС за обявяване на сделката по нот.акт № 48/2010г. за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността : 1. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността; 2. осъществена от длъжника на 23.06.2010г. след началната дата на неплатежоспособността – 06.04.2010г.; 3. по която даденото значително надхвръля по стойност полученото . Предявената искова претенция е основателна и следва да бъде уважена.

    По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде уважено.

    Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не е представила доказателства за това, поради което съдът не присъжда разноски.

    Водим от горното, съдът

Р   Е     Ш      И       :

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № 55/06.03.2013г. на Добричкия окръжен съд по т.д. № 118/2012г. в обжалваната част.

    В необжалваната му част решението е влязло в сила.

    Разноски не се присъждат.

    Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            ЧЛЕНОВЕ :