Р Е Ш Е Н И Е

№  299/ 10.11.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 08.10.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          П. ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 432 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от адв.П.П.-Д.-***, като пълномощник на ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр.София, срещу решение № 216/28.02.2014год. по т.д. № 1041/2013год. по описа на ВОС, с което са уважени исковете на А.В.Р. срещу въззивното дружество за заплащане на сумата 33 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско плюс" в размер на пазарната цена към 04.11.2010г.. на л. а. "БМВ", модел „ Х 320" с рег. № В 4095 РМ, рама № WBAPD11080WF97886, вследствие настъпване на покрит застрахователен риск- кражба на МПС от 04.11.2010г., на основание чл. 208 от Кодекса за застраховането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2013г., до окончателното погасяване на задължението, сумата 3 040лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 33 000 лв. за периода от 17.07.2012г. до датата на завеждане на исковата молба, на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4 841.60 лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи, за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, необоснованост, по изложени съображения. Основното е срещу направения извод на съда, че между застрахования автомобил и този, открит на територията на Република Словакия не е налице идентичност.  От приложените писмени доказателства се установява, че открития на територията на Р.Словакия и застрахования автомобил са с номер на  рама № WBAPD11080WF97886, по която не са открити интервенции, поради което се прави извод, че автомобилът е един и същ, тъй като номерът е уникален. Иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

С писмен отговор на процесуален представител, въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител.

 Въззиваемата страна А.В.Р., чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна.

 Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

         Съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството пред окръжния съд е образувано на основание предявени искове от А.В.Р. *** срещу „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 121718407 с правно основание чл. 208 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата 33 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско плюс" в размер на действителната пазарна цена към 04.11.2010г.. на л. а. "БМВ", модел „Х 320" с рег. № В 4095 РМ, рама № WBAPD11080WF97886, вследствие настъпване на покрит застрахователен риск - кражба на МПС от 04.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 3 040 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 33 000 лв. за периода от 17.07.2012г. до датата на завеждане на исковата молба.

Основанието на иска се основава на  твърдение за сключен   между страните договор за застраховка "Каско плюс"- „Пълно каско" на МПС лек автомобил собственост на ищеца, м. " БМВ", модел „ Х320" с рег. № В 4095 РМ, рама № WBAPD11080WF97886, за срок 26.11.2009г. -25.11.2010г., по застрахователна полица № 44010044206, на  застрахователна стойност в размер на 40 000 лв. Във връзка с извършена на 03.-04.11.2010год. кражба на автомобила, било образувано ДП № 1659/2010г. по описа на III РУП при ОД на МВР - гр. Варна, което било спряно поради неоткриване на дееца с постановление за спиране на наказателното производство на ВРП от  28.03.2011г. При застрахователя била образувана щета № 44010311004648/04.11.2010г. Ищецът представил всички изискани от ответното дружество документи, но вместо да изплати дължимото застрахователно обезщетение по настъпилия покрит риск „ кражба на МПС", в предвидения в закона 15 - дневен срок от представения документ за спиране на наказателното производство – т.е. до 17.07.2012г., с писмо от 24.09.2012г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД отказало изплащането на обезщетение. Отказът е мотивиран с твърдение, че МПС със същата марка и номер на рама се управлява на територията на Република Словакия. На подаденото от ищеца възражение застрахователят потвърдил отказа. При справка в III РУП и след това, в Районна прокуратура - гр. Варна, ищецът получил сведения, че между автомобила, управляван в Република Словакия, и неговия собствен няма идентичност. При липса на нови данни в резултат на разследването прокуратурата установила, че към момента собственият му застрахован лек автомобил е с неизвестно местонахождение. Счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като от една страна-липсва идентичност между автомобилите, но от друга,  дори и да е налице идентичност, застрахования няма задължение сам да провежда разследване, след като компетентните органи не са иззели автомобила, предмет на извършено престъпление. В допълнение сочи, че съгласно чл.13.5.2.1. от ОУ на договора, застрахованият има задължение само да приеме МПС, ако същото бъде намерено и му е предоставено.

Ответното дружество в писмен отговор излага съображения  за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице реализиран застрахователен риск на заявеното противозаконно отнемане на л. а. БМВ ХЗ с рез. № В 4095 РМ, с номер на рама WBAPD11080WF97886. Не оспорва, че по подадено във връзка със събитието уведомление от 04.11.2010г. от ищеца, в качеството му на собственик на застрахования по автомобилна застраховка „ Каско плюс" л. а. БМВ ХЗ с рег. № В 4095 РМ, с номер на рама WBAPD11080WF97886, в „ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД е заведена щета № 44010311004648. Излага, че е било установено, че на 15.01.2010 г., в Република Словакия е извършена продажба на л. а. БМВ ХЗ с номер на рама WBAPD11080WF97886, като автомобилът се управлява на територията на Република Словакия. Сочи, че според съдържанието на писмо на Началника на Трето РУП при ОД на МВР — Варна до Районна прокуратура — гр. Варна, при извършена проверка и техническа експертиза било установено, че по номера на рамата WBAPD11080WF97886 и производствения номер на автомобила, няма следи от интервенция. Счита, че изцяло в правомощията на застрахованото лице е предприемането на действия по възстановяване владението на застрахованото МПС тъй като, съгласно предоставените от компетентните държавни органи данни, обявеният за противозаконно отнет л. а. БМВ ХЗ с номер на рама WBAPD11080WF97886, е установен. Сочи се също, че съгласно т. 13.5.2.1. от Раздел II на Общите условия за автомобилна застраховка „Каско плюс" и с оглед намирането на МПС, застрахованият е длъжен да го приеме обратно и да уведоми застрахователя за това, като в този случай застрахователят не дължи обезщетение.

Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответното дружество не оспорва, че страните са били обвързани от  валидно правоотношение по договор за застраховка "Каско плюс", клауза „Пълно Каско" на МПС за собствения на ищеца лек автомобил марка "БМВ", модел „ Х320" с рег. № В 4095 РМ, рама № WBAPD11080WF97886, със срок на застрахователното покритие 26.11.2009г. - 25.11.2010г., съгласно полица № 44010044206, и издаден добавък  от 27.01.2010г. Застрахователната сума е в размер на 40 000 лв.

Видно от удостоверение № 12097/10.11.2010г. /стр.6/, издадено от III РУП на МВР- гр. Варна, на 04.11.2010г. ищецът е заявил пред органите на досъдебното производство, че за времето  от 22.00ч. на 03.11.2010год. до 07.45ч. на 04.11.2010год. неизвестен извършител противозаконно е отнел автомобила,  предмет на договора за застраховка, от неохраняем паркинг пред бл. 118, вх.2 в ж. к. „ Младост”, гр. Варна. По случая е заведена преписка ЗМ  № 1659/2010г. по описа на Трето РУП на МВР-Варна.

На 04.11.2010г., в офиса на застрахователя „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД в гр. Варна, собственика на застрахования автомобил  е подал уведомление за щета на МПС , регистрирана с № 44010311004648/04.11.10год., за настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобила за времето от 22.00 часа на 03.11.2010г. до 07.45 часа на 04.11.2010г., от неохраняем паркинг пред бл. 118, вх.2 в ж. к. „ Младост”, гр. Варна. С постановление за спиране на НП от 28.03.2011год., НП по дп № 1659/2010год. водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346 ал.1 НК е спряно,  поради неразкриване на извършителя.

С писмо изх.№ 927594/20.09.2012год. /стр.9/, ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по щета 44010311004648. Като причина  е посочено, че е установено, че лек автомобил марка "БМВ", модел „ Х3" с рама № WBAPD11080WF97886 се намира и управлява на територията на Р Словакия. След направено възражение от ищеца, отказът е потвърден с писмо от 24.10.2012год. /стр.11/.

Съобразно Удостоверение изх.№ 17724/28.03.2013год. на ВРП,  при разследването  по ДП № 1659/2010год. е установено, че на 15.01.2010год., словашки гражданин е закупил с фактура лек автомобил марка "БМВ", модел „Х-3" с рама № WBAPD11080WF97886  и към момента амтомобила се управялва в Р.Словакия. Направената експертиза не е установила интервенция на рамата. В писмо на МВР Варна, ІІІ-то РУ вх.№ 17724/31.08.2012год. по описа на ВРП, се съдържат посочените по-горе обстоятелства, като се сочи, че не е заявено репатрирането на автомобила в Р.България, поради факта, че смятат обявения  автомобил от Р.България за клонинг с идентична рама с този, регистриран в Словакия.

Съгласно т. 13.5.2.1. от Раздел II представените Общи условия към договора за застраховка за автомобилна застраховка „Каско" ако преди изплащане на обезщетението за кражба или грабеж на цяло МПС същото бъде намерено, застрахованият е длъжен да го приеме обратно и да уведоми застрахователя за това В този случай застрахователят не дължи обезщетение за кражба или грабеж на цяло МПС".

От неоспоренвото заключение няа оценителната СТЕ се установява пазарна стойност на оценяваното МПС към датата на застрахователното събитие за сумата от 33 000 лв., която е под размера на застрахователната сума, поради което на основание чл.204 КЗ, ако искът се окаже основателен, би следвало да се присъди сума в определения от експертизата размер.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Съобразно представените и посочени по-горе доказателства, следва да се направи извода, че застрахованото МПС, собственост на ищеца, е бил обект на кражба, по която по съответния ред е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Същото е спряно, поради неразкриване на дееца. Застрахователят е уведомен своевременно за застрахователното събитие, ищецът е представил изискуемите при кражба документи, по уведомлението за щета е образувана преписка по щета № 44010311004648. Застраховката „Каско плюс” покрива риска и кражба на МПС. Следователно на 03/04.11.2010 г. е настъпило застрахователно събитие, покрито от застраховката по застрахователна полица № 44010044206.

Относно възражението на застрахователя, за недължимост на застрахователно обезщетение, на основание посочената от него клауза по т. 13.5.2.1. от Раздел II на Общите условия за автомобилна застраховка „Каско". Действително, в посочената хипотеза застрахователят не дължи обезщетение, но съдът счита, че същата е неприложима в настоящия спор между страните. Приложимостта на тази клауза предполага откриване на застрахованото МПС, което е било обект на кражба, като при откриването възниква задължение на застрахования да приеме вещта обратно и да уведоми застрахователя за това. Безспорно, по делото не е установено местонахождението на автомобила, собственост на А.В.Р., респективно и не е  налице отказ от страна на застрахования да приеме обратно застрахована вещ. Но дори и да се приеме становището на ответника, за идентичност на застрахования автомобил с автомобила, установен в Р. Словакия, клаузата по т. 13.5.2.1. от Раздел II на Общите условия за автомобилна застраховка също не е приложима, тъй като автомобилът не е върнат в Р.България, съответно и не е предоставен на ищеца за приемане от негова страна. А както се установи от приетите доказателства, съответните органи на Р.Словакия считат, че автомобилът не следва да бъде репатриран, поради което не може да се приеме, че за в бъдеще същият ще бъде предоставен на ищеца.

Предвид изложеното, не са налице условията за прилагане на клаузата по т. 13.5.2.1. от Раздел II на Общите условия за автомобилна застраховка, поради което, ако са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество, на основание сключения застрахователен договор.

Ответното дружество не оспорва, че ищецът е изправна страна по застрахователния договор: – заплатени са застрахователните вноски, изпълнено е задължението по чл.206 КЗ за уведомяване на застрахователя, представил е  всички необходими документи и ключ на автомобила, поради което искът се явява основателен.

Съгласно чл. 208 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен срок, но не по - дълъг от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206 ал.1 и 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ. По настоящия казус посоченият срок по застрахователния договор за заплащане на дължимата главница от 33 000лв. започва да тече от 02.07.2012г., на която дата ищецът е представил Постановлението на ВРП от 28.03.2011 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 1659/2010г. по описа на ІІІ-то РПУ на МВР-Варна. Следователно, от 17.07.2012 г. застрахователят е в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение до окончателното му изплащане. Не се спори, че обезщетението за забава  до завеждане на иска  върху определената главница от 33 000лв. е в размер на 3044.90 лв.

По изложените съображения съдът прави крайния правен извод, че предявените осъдителни искове с правно основание чл. 208 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД са основателни в посочените размери и следва да бъдат уважени.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

Разноски:  Въззиваемата страна е представила доказателства за извършени разноски за адвокатски хонорар в размер на 3 200лв., като въззивното дружество е направило възражение за прекомерност на исканата за присъждане сума, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, намира възражението за основателно, поради което определя за заплащане разноски в минимален размер, а именно-сумата от 1 611,35лв. 

На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски,  в размер на 1 611,35 лева.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/28.02.2014 год., постановено по т.д.№1041/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 121718407, да заплати на А.В.Р., ЕГН ********** сумата от 1 611,35лв. / хиляда шестотин и единадесет лева/, извършени по делото съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.