Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

272./гр. Варна, 11.12.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№433/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С.С. *** срещу решение №353/26.05.2017 г. по т.д.1320/2016 г.  по описа на ОС - Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на И.В.И. ***, сумата от 35 000 лева, представляващи сумата на неоснователно обогатяване на издателя на запис на заповед от 30.09.2011 г. С.С. Г за сметка на приносителя И.В.И., за сумата от 35 000 лева, с падеж на 30.09.2012 г., поради погасяване на прекия иск в срока по чл.531 ТЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.534 ТЗ.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в нарушение на процесуалните правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди, че записът на заповед е неистински документ, тъй като не е подписан от сочения в него издател, поради което по него не са възникнали задължения. Изложени са доводи и за нищжност на ефекта, поради едновременно уговаряне на падеж на определена дата и падеж на предявяване, както и поради това, че въззивникът е поел задължение едновременно като издател и авалист.

Насрещната страна И.В.И. ***, не е подал писмен отговор, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представите, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

 Варненският апелативен съд,  след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, и възраженията на въззиваемата страна, достигна до следните фактически и правни изводи:   

             

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Претендираната с предявения иск отговорност е основана на правилата на менителничното неоснователно обогатяване - чл.534 от ТЗ, която разпоредба урежда случаите, в които менителничните искове са погасени по    

 

давност /прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършени необходимите действия за запазване на правата по тях /преюдицирани менителнични ефекти/. Този иск се предявява от приносителя на ефекта, в случай, че търпи вреда поради невъзможност да реализира менителничните си права, а надлежен ответник е издателят на менителницата или платеца, или издателят на записа на заповед.

В производството по специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване, за разлика от исковете по чл.55 - чл.59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване, и съотношението между тях. Този иск би бил основателен, само ако приносителят на менителничния ефект е доказал наличието на действителен менителничен ефект, както и че търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата при подобна хипотеза се изразява в това, че имуществото на приносителя на ефекта не може да се увеличи с паричната сума по същия, тъй като вземането по ценната книга е погасено по давност, а обогатяването на издателя на записа на заповед е в това, че не е изплатил сумата за погасяване на задължението и той не намалява пасива в имуществото си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението по ефекта. В този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, Търговска колегия, постановена по реда на чл. 290 ГПК и попадаща в обхвата на задължителната за съдилищата практика - решение № 42 от 07.04.2009 г. по т.д. № 453/2008 г., ІІ т.о., решение № 73 от 20.07.2009 г. по т.д. № 550/2008 г., І т.о., решение № 110 от 08.11.2010 г. по т.д. № 949/2009 г., І т.о., решение № 132 от 17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г., ІІ т.о., решение № 209 от 06.01.2011 г. по т.д. № 259/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 10.09.2012 г. по т.д. № 431/2011 г., ІІ т.о. и други.

 

 

 

 

Тъй като правото на специалния иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, предоставен на приносителя на ценната книга, изгубил правото си на менителничен иск по нея поради погасяването му по давност, може да бъде надлежно упражнено само при действителен от формална страна менителничен ефект, то въпросът за действителността на ценната книга е основен в производството.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната ценна книга, издадена на 30.11.2011 г. притежава всички реквизити, изискуеми съгласно чл.535 от ТЗ, включително безусловно обещание да се плати сумата от 35 000 лева.

Същият е с падеж на определен ден, по смисъла на чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, с настъпване на който е започнала да тече тригодишният давностен срок, в който приносителят на ефекта е могъл да упражни преките права, по смисъла на чл.531, ал.1 ТЗ. Няма спор, че този срок е изтекъл към датата на предявяване на иска по чл.534 ТЗ - 14.09.2016 г.

Неоснователно е възражението на въззивника, относно неистинността на подписа положен срещу издател на ценната книга, доколкото от заключението на двете съдебно – графологични експертизи се установява по безспорен начин, че всички подписи, както и всички ръкописно написани имена в записа на заповед от 30.09.2011 г. са изпълнени от С.С. Г, като няма констатирани признаци за кражба на подпис.

Неоснователно е и оплакването свързано с възражението за нищожност на записа на заповед поради определяне на последователни падежи или по начин различен от посочения в чл.486 от ТЗ. Записът на заповед е с падеж на определен ден – 30.09.2012 г., посочен в горния десен ъгъл на документа, като посочването, че обещаната парична сума ще се плати при поискване на записа на заповед, не опорочава по никакъв начин неговата редовност, тъй като този израз не е равнозначен на падеж на предявяване, по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. Ето защо, съдът намира, че поетото с менителничния ефект  задължение, не е с два различни падежа, поради което не страда от посочения в чл.486, ал.2 от ТЗ порок.

Обстоятелството, че издателя на ефекта е положил подиса си и срещу авалист е без правно значение за спора, доколкото искът по чл.534 от ТЗ е предявен срещу издателя на документа – въззивник в настоящото производство, поради което съдът намира, че и това оплакване е неоснователно.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.534 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.              С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №353/26.05.2017 г. по т.д.1320/2016 г.  по описа на ОС.

ОСЪЖДА С.С. Г, с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И., с ЕГН ********** ***, сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: