Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №240

 

Гр.Варна, 26.10.  2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

ДАРИНА МАРКОВА                                                          

          

            При участието на секретаря Ели Тодорова   

             Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 433 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Ш.Р.Ш. *** срещу решение № 57 от 08.11.2017г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е прието за установено че дължи на М.Х.Д. ***, сумата от 175 000лв., представляваща част от целия дълг по издаден запис на заповед от 01.11.2013г. /възлизащ на 256 209лв./, с падеж на 31.01.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 25.10.2016г. до окончателното и изплащане, за което вземане на основание чл.417 т.9  от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение № 689 от 26.10.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1410/16г. по описа на РС – Търговище, както и за присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Твърди че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди че извода на съда е немотивиран, без обсъждане на направените от него възражения и събраните по делото доказателства.

Твърди че заключението на приетата по делото съдебно-почеркова и графологична експертиза не е следвало да бъде кредитирано от съда. Излага, че заключението е оспорено от него, разколебано е, не е категорично и сигурно и не е следвало да бъде кредитирано от съда. Оспорва извода на окръжния съд че положените подписи под записа на заповед и разписката са негови. Твърди че подписите са на друго лице, а заключението с обратния извод е немотивирано и произволно.

Твърди, че неправилно съдът е игнорирал направените от него възражения, че процесната сума пари не е получавана от него. Сочи че липсват каквито и да били доказателства за фактическото предаване на сумата.

Поддържа в жалбата че ищцата не е успяла да докаже за какво каузално правоотношение е предадена исковата сума. Твърди че предвид изричното му възражение че липсва каузална сделка между страните в тежест на ищцата е било да докаже наличието на каузално правоотношение, каквото доказване тя не е извършила.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него установителен иск. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна М.Х.Д. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала отговор в който оспорва изложеното във въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от М.Х.Д. срещу Ш.Р.Ш., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземане на М.Х.Д. от Ш.Р.Ш. за сумата 175 000лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от 01.11.2013г. с падеж 31.01.2014г., ведно със законна лихва за забава, считано от 25.10.2016г. до окончателното и изплащане, за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 141/16г. по описа на Районен съд – Търговище.

Като доказателство в заповедното производство е представен запис на заповед от 01.11.2013г. за сумата 256 209лв. с падеж 31.01.2014г., издаден от Ш.Р.Ш..

По абсолютното възражение на въззивника Ш., че записът на заповед не е издаден от него въззивният съд намира следното:

Твърдението на въззивника в отговора на исковата молба е че подписът за издател в записа на заповед не е положен от него.

От приетата като доказателство по делото от първата инстанция съдебно-графологична експертиза, въззивният съд приема за установено, че подписът срещу подпис на издателя в запис на заповед от 01.11.2013г. е положен от Ш.Р.Ш.. Установено е също така от експерта, че и ръкописният текст – трите имена Ш.Р.Ш. срещу подпис на издателя са изпълнени от Ш.Р.Ш.. Въззивният съд изцяло кредитира приетото експертно заключение, макар и оспорено от въззивника, като обективно и компетентно дадено. Оспорването от страната е бланкетно, като от страната не се сочат конкретни възражения срещу него. Заключението е мотивирано. В заключението експертът е установил съвпадения в преобладаващата форма и посока на движенията, в размера, в наклона, в степента на структурната сложност, както и в по-характерните общи и частни графически принципи, които са характери и устойчиви.

Поради което съдът намира оспорването на автентичността на подписа на Ш.Р.Ш. като издател в записа на заповед от 01.11.2013г. за недоказано.

Записът на заповед от 01.11.2013г. е редовен от външна страна и съдържа изискуемите в чл.535 от ТЗ реквизити

По възражението на въззивника за липса на каузално правоотношение:

Съобразно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактната сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с която е издаден записът на заповед.

Въззивният съд намира, че в отговора на исковата молба и в допълнителната искова молба ответникът Ш., сега въззивник, е направил общо оспорване на вземането по записа на заповед. Ш. твърди единствено че сумата, посочена в записа на заповед не се дължи от него, че същата не му е предоставена, както и че ищецът следва да установи основанието на задължението му за връщане на сумата. Няма въведено твърдение от страна на издателя за съществуването на каузално правоотношение между страните и за обезпечителен характер на издадения запис на заповед. Поради което и въззивният съд намира, че ищцата, сега въззиваема няма задължение да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между нея като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с която е издаден записът на заповед. Обстоятелството, че с допълнителната искова молба ищцата е посочила каузално правоотношение и е представила доказателства за предаване на сумата, не променя предмета на доказване в производството при направено общо оспорване на вземането от ответника.

С оглед на така изложеното, съдът намира, предявения установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 4 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира възражението срещу начисления в размера на адвокатското възнаграждение ДДС за неоснователно. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението, определено в наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Още повече че в случая, дори и с начисленото ДДС общият размер на договореното и платено възнаграждение е под минималния размер, определен съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 08.11.2017г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Търговищки ОС.

ОСЪЖДА Ш.Р.Ш. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Х.Д. ***, ЕГН ********** сумата 4 800лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: