РЕШЕНИЕ

         №  136/  23.05.2014 град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд                    търговско отделение         трети състав

 В  публично заседание  на 23.04.2014 г.                                в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златка Златилова

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                           Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане възз.т. дело номер 434 по описа за 2013 година докладвано от З.Златилова и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, след възобновяване на спряното на осн. чл. 229ал. 1 т. 6 ГПК производство по въззивната жалба на „В.А.” ООД със седалище гр. Търговище срещу решение № 53/5.03.2013 г. постановено по т.д. 117/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта с която е признато за установено по предявен от синдика на „В.” ЕООД в /несъстоятелност/ срещу длъжника „В.” ЕООД / в несъстоятелност” и „В.А.” ООД , че сключената на 10.05.2010 г. възмездна сделка обективирана в нот. акт № 10 т.IV рег.№ 4656,н.д. 384/2010 г. на нотариус № 496 вх. рег. № 1319/10.05.2010 г. акт № 112 т.IV д.727 на Сл.Вп. Търговище е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В.” ЕООД, на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ.

Въззивникът навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест и необоснованост, а с изменението на чл. 646 ал. 2 от ТЗ /Д.в. бр. 20/2013 г. / и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен.

В писмен отговор въззиваемата страна синдик излага становище за неоснователностт на въззивната жалба, а при възприемане на тезата за незаконосъобразност на решението след изменението на чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ поддържа евентуалния иск по чл. 677 ал. 1 т. 3  и т. 6 от ТЗ.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на разглеждане акт и е допустима.

Съдът при служебната проверка съобрази, допустимостта на решението в обжалваната част. Исковете са предявени в срока по чл. 649 ГПК, тъй като откриването на производството по несъстоятелност на „В.” ЕООД, с решение № 75 от 23.03.2012 г. по т.д. 399/2011 г. по описа на ДОС и подаването на исковата молба на 7.05.2012 г. предхождат въведения едногодишен преклузивен срок с изменението на чл. 649 ал. 1 от ТЗ / §10 от ПЗР на ЗИДТЗ /Д.в. бр. 20/2013 г./

Предмет на въззивното производство са: предявените от синдика на „В.” ЕООД / в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ /отм. Д.в. бр. 20/2013 г/ и при условия на евентуалност искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 и 6 от ТЗ /редакцията след изменението Д.в. бр. 20/2013 г./ В частта с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 2 от ТЗ и е прекратено производството по чл. 34 от ТЗ, решението не е обжалвано./

Не се спори, че въз основа на подадена от кредитори на осн. чл. 625 от ТЗ молба вх. № 6849 от 8.12.2011 г., с решение № 75/23.03.2012 г. по т.д. 399/2011 г. по описа на ДОС е открито производство по несъстоятелност на „В.” ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността - 6.04.2010 г. С нот. акт от 10.05.2010 г. № 10 т.IV рег.№ 4656,н.д. 384/2010 г. на нотариус № 496 вписан по ЗС/ПВ вх. рег. № 1319/10.05.2010 г. акт № 112 т.IV д.727, е продаден трети етаж на административна сграда построена в УПИ I кв.4 по плана на с. Надарево на цената определена по данъчната оценка – 2 455,70 лв. от „В.” ЕООД на „В.А.” ООД, което е свързано лице с длъжника – към момента на сделката управителите на двете дружества С.М.С. на продавача и К.С.М. на купувача, са баща и син. На 25.10.2010 г. с нот. акт № 43 т.IX рег. № 12214 д.№1143/2010 г.на нотариус рег № 496 П.А. с район на действие Търговище, вписан в служба по вписванията вх. рег. № 3946/ 25.10.2010 г. ,акт 62 т.XIII д.2533/2010 г. имотът е продаден по същата цена от 2 455,70 лв. на „В.А. груп” ЕООД, свързано лице с длъжника / Към момента на продажбата – 25.10.2010 управляващ и собственик на учреденото месец по- рано дружество е бил Л.Ц.С., който е прехвърлил 100 % от дяловете си на К.С.М. на 15.08.2011 г., видно от справка в ТР.

Спорът от фактическа страна се свежда до действителната пазарна цена на имота към момента на атакуваната сделка. По делото е назначена ССЕ, която след оглед на имота и справка за извършени сделки на аналогични на процесния имот други недвижими имоти е оценила пазарната му стойност към 10.05.2010 г. на сума 5 800  лв. Възраженията на ответника – купувач „В.А.” ЕООД, че заключението не следва да се кредитира от съда, поради обективна невъзможност вещото лице да установи какво е било състоянието на имота към 10.05.2010 г. и да даде реална оценка към тази дата е неоснователно. Доводите, че правото му не е преклудирано, тъй като съдът е допуснал нарушение при разпределяне на доказателствената тежест са несъстоятелни. Видно от доклада /л. 123-124 от първ.дело/, във връзка с възраженията в отговора на исковата молба, че имотът е продаден в „изключително окаяно и занемарено състояние” и следващият собственик е направил подобрения, на ответника изрично е указана доказателствената тежест. Страната е проявила процесуална небрежност, като не е осигурила присъствието на допуснатите от първоинстанционният съд с определение в з.з. на 16.10.2012 г. двама свидетели за установяване на тези факти. Те са заличени от съда, след като в две поредни редовно проведени съдебни заседания не са водени. Ответникът не е упражнил правото си да оспори заключението при приемането му в съд. заседание. Съдът кредитира като обективно дадено заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. В описанието на имота вещото лице Н.В. сочи следното състояние на сградата: прогнил паркет, подпухнала боя на стени,и таван, подпухнала шпакловка, теч от покрива, прогнила дървена дограма, на места демонтирана и с изпочупени прозорци. Следователно няма данни за извършени последващи подобрения в имота след продажбата му на 10.05.2010 г. Затова съдът приема, че продажна цена е съобразена със състоянието на имота, към този по- ранен момент и че стойността му не е завишена, в резултат на извършени подобрения на по- късен етап, след като такива не се установяват. Следователно продажна цена по нотариален акт – 2 455,70 лв. е двойно по- ниска в сравнение с пазарната цена към този момент, определена от вещото лице на 5 800 лв.

Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице значително несъответствие между уговорената в полза на длъжника продажна цена и действителната стойност на прехвърлените имуществени права. Затова извършената разпоредителна сделка в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, уврежда кредиторите, поради което следва да се обяви за нищожна на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ /отм./, но съгл.  § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ / Д.в. бр. 20/2013 г/, приложим ред за довършване на производствата по предявени преди изменението на закона искове.

Поради основателността на главния иск съдът не разглежда евентуалните искове по чл. 647 ал. 1 т. 3 и 7 от ТЗ.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат обжалваното решение следва да се потвърди на осн. чл. 272 ГПК

С оглед изхода на спора съдебни разноски на въззивника не се присъждат, а въззиваемата страна не сочи доказателства за направени пред тази инстанция разноски.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/5.03.2013 г. постановено по т.д. 117/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта с която е признато за установено по предявен от синдика на „В.” ЕООД в /несъстоятелност/ срещу длъжника „В.” ЕООД / в несъстоятелност” и „В.А.” ООД , че сключената на 10.05.2010 г. възмездна сделка обективирана в нот. акт № 10 т.IV рег.№ 4656,н.д. 384/2010 г. на нотариус № 496 вх. рег. № 1319/10.05.2010 г. акт № 112 т.IV д.727 на Сл.Вп. Търговище е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В.” ЕООД, на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ и са присъдени съдебни разноски за първоинстанционото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно  на осн. чл. 280 ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :