Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№    49/24.02. 2015 година                           град Варна

 

В      И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

    Апелативен съд – Варна                   търговско  отделение

на тринадесети януари                                                   година 2015

в публично заседание в състав :

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :  М.Недева                                                                  ЧЛЕНОВЕ          :  А.Братанова                                                                                          Кр.Генковска

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 434 по описа  на Варненския апелативен съд за 2014г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от „А” АД / в несъст./, ЕИК 826036823, със седалище и адрес на управление гр.Л, област Разград, ул.”Н.Вапцаров” № 11, представлявано от изп.директор Н Н против решение № 16/11.04.2014г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 22/2013г., с което са отхвърлени предявените от дружеството отрицателни установителни искове, съединени при условията на евентуалност, че не съществува прието от синдика в списък по чл.686 ал.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РзОС частно държавно вземане в размер на 2 117 657,45лв, представляващо главница и лихви в съответни размери, както и в условия на евентуалност, че не съществува в полза на ответника само вземане в размер на 570 348,88лв, представляваща приета от синдика наказателна лихва. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявеният иск е с правно основание чл.694 ТЗ.

    Ищецът     „А” АД, гр.Л / в несъст./ е предявил отрицателен установителен иск  за приемане за установено по отношение на Държавата, представлявана от Национална агенция за приходите, че не съществува прието от синдика в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РзОС  частно държавно вземане в общ размер на  2 117 657,45лв., от които : главница в размер на 606 968,57лв и лихва в общ размер на 1 508 686,88лв, като в условията на евентуалност  претендира за установяване, че не съществува частно държавно вземане за сумата от 570 348,88лв, представляваща част от приетото от синдика, в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РзОС, частно държавно вземане за лихва.

    Налице са предпоставките за предявяване на иска : Прието от синдика вземане, подадено възражение  от длъжника по реда на чл.690 ТЗ срещу това вземане и определение № 45/08.02.2013г. на  съда по несъстоятелността за оставяне без уважение на възражението .

    Безспорно установената по делото  фактическа обстановка е следната :

    С договор от 10.01.1995г. и доп.споразумение към него от 6.12.1998г. и договор от 30.07.1999г., сключени между МФ, Министерство на промишлеността и ответното дружество, в качеството му на правоприемник на „А” ЕАД на основание чл.12 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990г. са преуредени задълженията на дружеството към БСИ „Минералбанк” АД и „Българска външнотърговска банка” АД в размер на 18 837,40лв и 400 000 щатски долара като задължения към държавата, като за тях са издадени три броя актове за установяване на частно държавно вземане : АУЧДВ № 269/07.08.2002г., съгласно който вземането на държавата към 01.08.2002г. към „А” АД е в размер на 17 763,51лв и 345 317,96 щатски долара, от които по левовия кредит  -  7 865,55лв главница, 7 419,70лв редовна лихва и 2 478,26лв наказателна лихва, а по валутния кредит  към тази дата – 224 000 щатски долара главница, 67 957,56 щатски долара  редовна лихва и  53 360,40 щатски долара  наказателна лихва; АУЧДВ № 21/24.07.2006г., съгласно който за периода от 01.08.2002г. до 05.07.2006г.  вземането на държавата, извън установеното с Акт № 269/07.08.2002г.  е в размер на 12 631,45лв и 392 055,89 щатски долара, от които  7 534,96лв главница по левовия кредит, 406,28лв редовна лихва и 4 690,21лв наказателна лихва, а по валутния кредит – 176 000 щатски долара главница, 10 745,77 щатски долара редовна лихва и 205 310,12 щатски долара наказателна лихва и АУЧДВ № 8/10.03.2008г., съгласно който за периода от 05.07.2006г. до 20.02.2008г.  държавата има изискуемо вземане срещу „А” АД , извън установеното с Акт № 21/24.07.2006г.  в размер на 5 574,45 лв  и 110 823,87 щатски долара, от които  2 825,61лв главница, 64,32 лихва и 2 684,52лв, а вземането по валутния кредит – 110 823,87лв наказателна лихва, начислена върху главниците във валута, установени с предходните два акта.

    Въз основа на влезлите в сила актове и на осн.чл.237 и сл.ГПК /отм./ в полза на НАП и срещу „А” АД, гр.Л са издадени два изпълнителни листа : 1/.изпълнителен лист от 14.07 2004г., издаден по гр.д. № 01204/2004г.  по описа на СРС за вземане в размер на 17 763,51лв и 345 317,96 щ.долара, от които 7 865,55лв  главница по левовия кредит,  7 419,70лв редовна лихва по левовия кредит и 2 478,26лв наказателна лихва по левовия кредит и 224 000 щатски долара главница по валутния кредит,  67 957,56 щ.долара реводна лихва по валутния кредит и 53 360,40 щ.долара наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.03.2004г. до окончателното изплащане – по АУЧДВ № 269/07.08.2002г.; 2/.изпълнителен лист от 26.01.2007г. по гр.д № 23168/2006г. по описа на СРС за вземане по главница в размер на 7 534,96лв, 406,28 лв редовна лихва по левовия кредит, 4 690,21лв  наказателна лихва по левовия кредит , 176 000 щатски долара главница по валутния кредит, 10 745,77 щатски долара редовна лихва по валутния кредит и 205 310,12 щатски долара наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху главниците от 03.11.2006г. – по АУЧДВ № 21/24.07.2006г.

    Въз основа на изп.лист от 14.07.2004г. и депозирана молба от АДВ вх.№ 854/25.08.2004г. е образувано изп.дело № 789/2004г. на СИС при Разградски РС,  по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, издирено е движимото и недвижимото му имущество и спрямо същото е осъществено принудително изпълнение по реда на ГПК /отм./ Изпълнението  е  насочено върху паричните суми по банковите сметки на длъжника в лева и валута. Към изп.дело е присъединен и изпълнителният лист от 26.01.2007г. Липсват твърдения и доказателства за прекратяване на изпълнителното дело.

    Така установеното  налага следните правни изводи :

    Разгледан по същество  главният иск се явява неоснователен, по следните съображения :

Твърдението  за погасяване по давност на приетото в производството по несъстоятелност частно държавно вземане по ЗУНК, в общ размер на 2 117 657,45лв, при приложение на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111 б.”в” пр.3 ЗЗД, е неоснователно.

Както последователно приема съдебната практика, разсроченото от кредитора или по взаимно съгласие на страните с погасителен план плащане на главницата по дълга, няма характер на задължение с периодично плащане по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД, защото не се касае до отделни самостоятелни престации, които едновременно с това са и елементи от множество дължими престации, възникващи периодично, а до механично сумиране на задължения по един и същи дълг. Затова и уговореното с погасителния план разсрочване във времето дълга на вноски има отношение единствено към изискуемостта на задължението за всяка една от тях, но не ги прави периодични. В този смисъл цитираното ТР № 3/2011 год. от 18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към разглеждания случай / така опр.605/02.09.2013г. на ВКС по т.д. № 1093/2013г., ІІ т.о./ Следователно вземането на държавата в случая няма периодичен характер и за погасяването му  се прилага общата 5-годишна давност, която безспорно не е изтекла. Първият акт за установяване на ЧДВ е съставен на 07.08.2002г. Изпълнителният лист въз основа на него е издаден на 14.07.2004г., като е прекъснал изтичането на давността за него, от който момент  е започнала да тече нова давност. Изп.дело № 789/2004г. на СИС при Разградски РС е образувано на 30.08.2004г. и е прекъснало изтичането на погасителна давност в полза на длъжника. Изп.дело не е прекратено към настоящия момент, предвид на което нова давност не е започнала да тече.

Погасителната давност  и не би могла да изтече  при образувано и висящо изпълнително производство , с оглед установените основания за прекъсването й с предприемането на принудителни действия от взискателя – чл.116 б.”в” ЗЗД и спиране на течението на давността в условията на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД. На тези правила се подчинява и издадения на извънсъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, съгласно Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г. на Пленума на ВС и решение № 148/04.10.2010г. по т.д. № 1055/2009г., постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о. Т.е. - в процесния случай правопогасяващото възражение за давност се явява неоснователно предвид осъществените  от длъжника плащания на дълга и предприетите  от кредитора действия по принудителното му събиране в изпълнително производство, което не е прекратено.

По евентуалния иск се претендира да бъде установено, че не съществува частно държавно вземане в полза на Държавата за сумата от 570 348,88лв., както следва :

- не съществува вземане за сумата от 522 985,87лв, представляваща начислявана след издаването на изпълнителния лист от 26.01.2007г. до 06.02.2012г. / датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/ наказателна лихва върху главницата в щ.д. и лева, както и за сумата от 47 363,01лв, тъй като същата е погасена с плащания, извършени на 15.02.2007г. – 5 076,35лв; на 04.04.2007г. – 8 793,85лв и на 14.06.2007г. – 33 492,81лв и които е следвало да бъдат приспаднати от законната лихва за забава или от наказателната лихва, присъдена с изпълнителните листове.

Безспорно установено от фактическа страна е, че с молба от 13.03.2012г., на осн.чл.685 ал.1 и чл.687 ал.2 ТЗ Национална агенция по приходите е предявила по т.д. № 87/2011г. частно държавно вземане в размер на 2 117 657,45лв, от които – главница в размер на 606 968,57лв; лихва – 117 858,19лв за периода 15.06.1999г. до 002.2012г.; наказателна лихва – 930 155,63лв за периода 15.06.1999г. до 06.02.1012г. и законна лихва – 453 015,24лв за периода от 12.03.2004г. до 06.02.2012г.

С изпълнителен лист от 14.07.2004г., издаден въз основа на АУЧДВ № 269/07.08.2002г.,  „А” АД е осъдено да заплати  на Държавата чрез Агенция за държавните вземания, гр.София, сумата от 7 865,55 лв – главница по левовия кредит, ведно със законната лихва от 12.03.2004г.- до окончателното плащане; 7 419,70лв – редовна лихва по левовия кредит; 2 478,26лв – наказателна лихва по левовия кредит; 224 000 щ.д.  – главница по валутния кредит, ведно със законната лихва от 12.03.2004г. до окончателното плащане; 67 957,56 щ.д. – редовна лихва по валутния кредит, 53 360, 40 щ.д. – наказателна лихва по валутния кредит.

С изпълнителен лист от 26.01.2007г., издаден въз основа на АУЧДВ № 21/24.07.2006г.,   „А” АД е осъдено да заплати  на Държавата чрез Агенция за държавните вземания, гр.София, сумата от 7 534,96лв – главница по левов кредит; 406,28лв – редовна лихва по левовия кредит;  4 690,21лв – наказателна лихва по левовия кредит; 176 000 щ.д. – главница по валутния

кредит; 10 745,77 щ.д. – редовна лихва по валутния кредит и 205 310,12 щ.д. – наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху главниците от 03.11.2006г. Съгласно второто заключение на ССчЕ, прието пред първата инстанция и неоспорено от страните, обща наказателната лихва по двата ИЛ е в размер на 407 169,77лв, а към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност  е в размер на 393 688,41лв.

Тъй като синдикът на „А” АД /н./, гр.Л е приел по реда на чл.686 ТЗ наказателна лихва в размер на 930 155,63лв, а съгласно заключението на ССчЕ тя е в размер на 407 169,76лв, налице е разлика от 522 985,87лв.

Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред въззивната инстанция,  наказателната лихва по главницата в щатски долари за периода от 15.12.1999г. до 07.02.2012г. е в размер на 917 918, 17лв., а наказателната лихва  по главницата в лева за периода от 15.06.1999г. до 07.02.2012г. е в размер на 12 051,41лв., или общият размер на изчислената наказателна лихва е 929 969,58лв, т.е. – със 186,05лв по-малко от начислената наказателна лихва от НАП.

Спорен между страните е въпросът дължи ли се наказателна лихва след издаването на втория изпълнителен лист от 26.01.2007г. За да отговори на въпроса, съдът съобрази следното :

Държавното вземане представлява преуредено задължение на  ищцовото дружество „А” АД /н./, гр.Л към БСИ „Минералбанк” АД и „Българска външнотърговска банка” АД по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990г. Въз основа и при условията на закона между длъжника и държавата е сключен Договор от 10.01.1995г. за уреждане на задълженията на дружеството, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1994г., в чл.6 на който е уредено задължението за заплащане на наказателна лихва за всеки ден забава в погасяването на главницата в лева и валута. На 30.07.1999г. е сключен Договор за уреждане на задълженията към Държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990г., в чл.4 на който е уредено аналогично задължение за заплащане на наказателна лихва. Следователно правопораждащият задължението на дружеството ЮФ за заплащане на наказателната лихва, имаща характера на мораторна неустойка, не е възникнал единствено въз основа на волята на двете страни по договорите, а и в резултат на уреждане на взаимоотношенията им по реда на специалния закон – ЗУНК. При това положение цитираната от ищеца задължителна съдебна практика, съгласно която не могат да се претендират едновременно договорна неустойка и мораторна лихва в размер на законната лихва, защото представляват реално две обезщетения за едно и също нещо, е неотносима към регулацията на процесните правоотношения.  В този смисъл претенцията на ищеца, че държавата неправомерно е начислила наказателна лихва и след издаването на втория изпълнителен лист от 26.01.2007г. до 06.02.2012г. е неоснователна.

По изложените съображения обжалваното решение се явява  правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/11.04.2014г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 22/2013г.

ОСЪЖДА “А “  АД, /н./, гр.Л, ЕИК 826036823 да заплати на НАП –София ю.к.възнаграждение в размер на 400лв за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :