О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                    № 504

                                         гр.Варна, 29.07.2016 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                               ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №434 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от „АГРО ИНВЕСТ 71“ ЕООД, със седалище гр.Варна против определение N 1943/07.06.2016 г., постановено по в.т.д.№382/2016 год. по описа на ОС - Варна, с което е спряно въззивно търговско дело №382/2016г. по описа на Варненски окръжен съд на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело №2561/2015г. по описа на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че никоя от страните не е поискала спиране на производството по делото, както и че не е налице преюдициалност между двете дела.

Насрещната страна „Мега Трейд - 76“ ЕООД, не е подала писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по в.т.д.№382/2016 год. по описа на ОС – Варна е образувано по въззивна жалба на „Мега Трейд - 76“ ЕООД и насрещна въззивна жалба на „Агроинвест 71“ ЕООД срещу решение №4603/19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 12049/2015 г. на ВРС, с което исковете на ищеца „Агроинвест 71“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД са частично уважени, като са отхвърлени за сумата от 2955.80 лева, поради погасяването на задължението за главницата чрез прихващане с вземане на „Мега Трейд - 76“, представляващо обезщетение за ползването без основание на имоти, собственост на ответника, поради нищожност на сключен между страните договор за наем от 06.11.2013 г.

Възражението за прихващане, което е частично уважено е основано на твърдения за наличието на договор за наем от 06.11.2013 г., по силата на който „Мега Трейд - 76“ ЕООД е дало под наем на „Агроинвест 71“ ЕООД, няколко  недвижими имоти срещу заплащане на годишна наемна цена от 4000 лв., който договор е нищожен, тъй като е подписан само от единия управител, при вписано в регистъра съвмествно представителство на дватата управители. С оглед нищожността на договора се твърди, че имотите са ползвани от ищеца без основание, поради което дължи обезщетение в размер на 15000 лв., за периода 01.07.2013г. до 09.05.2014г.

В хода на производството и преди произнасяне на решението по делото е установено, че между страните е налице висящ спор предмет на гр.дело №2561/2015г. по описа на ВРС, по което са предявени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за наем от 06.11.2013 г. поради липса на съгласие, като подписан само от единия управител на дружеството, при съвместно представителство на двамата вписани в регистъра управители и с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лв., претендирана като обезщетение за ползването на имотите, за периода 10.05.2014 г. до 10.03.2015 г., като по делото е постановено решение от 16.05.2016 г. 

За да спре производството по делото, въззивният съд е приел, че основателността на възражението за прихващане зависи от размера до който  ще бъдат уважавани предявените в другото производство искове, поради което същото се явява преюдициално по отношение на въззивното производство.

Този извод на съда за съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск, имащи един и същ предмет, е решен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 193 от 18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на II т.о. и решение № 134 от 11.11.2011 г. по т. д. № 61/2011 г. на I т.о.

 В посочените актове е прието, че при направено искане за съдебна компенсация, съдът следва да установи доколко са налице условията за прихващане - правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника, в резултат на което да се произнесе в мотивите на решението по предмета на възражението за прихващане, тъй като съгласно разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК, насрещното право на ответника срещу ищеца едва тогава става предмет на силата на пресъдено нещо.

С оглед разрешаването на евентуалното възражение за прихващане, съдът, пред който е висящо делото по предявения самостоятелен осъдителен иск, би следвало да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да прецени неговото значение за правилното решаване на спора.

Ето защо е допустима и едновременната висящност на делата по възражението за прихващане и по осъдителния иск, имащи един и същ предмет. Посоченото разрешение на въпроса за съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск за същото вземане налага извода за липса на преюдициалност между двете дела.

Доколкото въззивното определение е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение N 1943/07.06.2016 г., постановено по в.т.д.№382/2016 год. по описа на ОС - Варна, с което е спряно въззивно търговско дело №382/2016г. по описа на Варненски окръжен съд на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело №2561/2015г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: