Р Е Ш Е Н И Е

 

267/гр. ВАРНА, 18.11.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на 19.10.2011 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                              ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело No 435 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по предявена от «СИКОНКО БИЛДИНГ» АД - София въззивна жалба срещу решение от 17.03.2011 год., постановено по т.д.№ 615/2010 год. по описа на ШОС, с което са уважени предявените от насрещната страна осъдителни обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – спорът е разгледан по реда на търговските спорове; съдът е лишил страната от правото на допълнителен отговор по чл. 373 ГПК. Решението е неправилно и по същество - представените писмени доказателства по делото не са достатъчни да обосноват извода за наличието на продажбено правоотношение между страните и неговите съществени елементи. Ищецът не е установил по реда на главното и пълно доказване  доставката на стоката и нейното полагане.

Насрещната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявената въззивна жалба е депозирана  в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава са процесуално допустима.

         ШОС е бил сезиран с предявени от „Тича – Шумен”  ООД – Шумен осъдителни обективно кумулативно съединени претенции за заплащане на цената на доставена стока – бетон, на основание чл. 327 ТЗ, ведно  превозно възнаграждение за транспорт на стоката по чл.367 ТЗ и възнаграждение във връзка с полагането на доставената стока по чл. 258 ЗЗД. Предявените главни претенции са индивидуализирани в 11 броя данъчни фактури, издадени в периода 18.05.2009 год. – 05.03.2010 год. Кумулативно се претендира и присъждане на обезщетение за забавено плащане в период и размер, подробно уточнени от ищеца  съобразно справка, съставляваща неразделна част от исковата молба.

ШОС се е произнесъл по всички главни претенции при квалификация на спорното право  - чл.327 ТЗ. Съдът обаче е изследвал вземанията по първичните счетоводни документи, в това число отразените в тях на самостоятелно основание услуги във връзка с транспорта и полагането на бетона. С оглед на изложеното, съдът намира, че ШОС се е произнесъл по предявеното спорно право, но в хипотезата на неправилно извършена квалификация. Обжалваното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт.

Обективираните във въззивната жалба възражения за разглеждане на делото по общия ред са недопустими.  На основание чл. 369 ГПК възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на гл.32 от ГПК може да се направи най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок. Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 367 ГПК, респ. възражението му с правно основание чл. 369 ГПК е преклудирано. Липсата на депозиран отговор в срока по чл. 367 ГПК обуславя и преустановяването на предвидената в закона двойна размяна на книжа.  Следователно – първостепенният съд не е допуснал обективираните във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.

По съществото на спора:  Страните с в трайни търговски правоотношения, свързани с транспорт, доставка и полагане на бетон на обект «пречиствателна станция» - Шумен за периода 23.01.2009 год. – 22.03.2010 год. Правоотношенията са осъществени по общо 112 фактури, изцяло заплатени от ответника. Спорният предмет е формиран от сбора на вземането по неплатени или частично заплатени 11 фактури, подробно индивидуализирани в исковата молба.

На първо място, страните не спорят, че задълженията във връзка с транспорта, доставката и полагането на бетон по фактури 45653/10.07.2009 год.  и № 46674/27.02.2010 год.  са частично погасени от ответника. Коментираните данъчни фактури са осчетоводени в счетоводството на купувача – възложител, включени са в Дневника за покупките за съответния данъчен период и в СД по ЗДДС. По фактурите е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. Осъществените счетоводни, правни и административни действия на ответника обективират признание за неизгоден факти – действителното получаване на стоката и услугата и тяхната цена.  По арг. на противното от чл. 55, ал.2 ТЗ вписванията в търговските книги на неизгодни за страната факти, дори и при нередовно водене, съставляват годно доказателство за същите.

Спорът между страните е сведен до вземанията, обективирани в останалите 9 фактури. Счетоводните документи, обосноваващи исковата претенция не са подписани от ответника, не са обективирани в счетоводството му, респ. задълженията по същите не са заплатени. В тежест на ищеца е да установи наличието на договаряне във връзка с конкретните доставки и свързаните с тях услуги; цената на престацията и нейното действително осъществяване. Горните факти обуславят изхода от спороното правоотношение, респ. следва да бъдат установени от ищеца по реда на главното и пълно доказване /чл. 154, ал.1 ГПК/. 

 От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че трайно установените търговски отношения между страните се основавали на следните принципи и последователност на осъществяване:  1/ заявка от ответника към ищеца, обективираща нужните количества и вид бетон, датата на очаквано изпълнение; 2/ издаване и предявяване на проформа-фактура от ответника, обективираща всички съществени елементи на бъдещата доставка и услуга, вкл. и цената; 3/ транспорт и доставка, обективирани в експедиционни бележки, издавани към всяка заявка; 4/ полагане на бетона с бетон – помпа; 5/ издаване на данъчна фактура от ответника. Свидетелите са категорични, че всички доставки на бетон били осъществявани с транспорт на продавача.  Разтоварването на доставената стока било свързано с полагане на бетона от доставчика като специфичен вид строителна дейност, изискваща специална техника. В отношенията между страните не са съставяни, нито изисквани други документи по смисъла на чл. 321 ТЗ.

Съобразно заключението на ССЕ, всички спорни 9 фактури са издадени въз основа на надлежна писмена заявка от ответника. След получаването на заявката, ответникът е издал проформа – фактури за вида на дължимата бъдеща престация и нейната цена /така устните обяснения на вещото лице в о.с.з./.

Ищецът е осъществил  договорените транспорт, доставка и полагане като се е снабдил с документи – експедиционни бележки, обективиращи  параметрите на транспорта и фактическото предаване на стоката  на купувача. Преимуществено, експедиционните бележки са подписани за получателя от П.К. – технически изпълнител на обекта или от П.П. – началник на строителния обект – и двамата натоварени с удостоверяването и приемането на доставките. Разпитаните по делото свидетели – Д.Б. и Ц.Х. депозират убедителни, непротиворечиви и категорични показания във връзка с начина на приемане на доставките и кръга от лицата, удостоверяващи приемането им. Пак съобразно показанията на свидетелите, по изключение експедиционните бележки били подписвани и от трети лица – служители на обекта, в случай, че началника или техническия изпълнител отсъства. С оглед на изложеното, съдът приема, че представените експедиционни бележки съставляват частни свидетелстващи документи, подписани от представител на ответника. На посоченото основание, същите се ползват с обвързваща съда материално-правна доказателствена стойност  във връзка с транспорта и доставката на бетона.   Фактическото предаване на стоката, съобразно трайно установените отношения между страните е свързано и с полагането на бетона. Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 367 ГПК, респ. съдът приема, че коментираните експедиционни бележки са подписани от лица с надлежна представителна власт, вкл. че съставляват автентични и верни документи.

 Пак в съответствие с трайно установените отношения между страните, ищецът издал данъчни фактури със съдържание, идентично с проформа-фактурите. Номерът на всяка проформа фактура е описана в последващо съставената данъчна фактура.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Между страните е налице облигационна връзка, съдържаща съществените елементи на договор за превоз, продажба и изработка. Правоотношенията във връзка със спорните фактури са възникнали по силата на писмено заявяване от ответника. Приемането на заявката е обективирано в последващо издадени от ищеца проформа – фактури, експедиционни бележки и данъчна фактура. Дължимата цена е обективирана в проформа – фактури имащи характер на оферта за цената на бъдещата стопанска операция. По арг. от чл. 292, ал.1 ТЗ предложението за цената следва да се счита прието от ответника – траен съконтрахент, доколкото последният не се е противопоставил, а е приел следващите се доставки. Предаването на стоката с транспорт на ищеца е удостоверено съобразно двустранно подписани експедиционни бележки. Съобразно трайно сложилите се отношения между страните, доставката се осъществява чрез фактическото полагане на бетона като самостоятелен вид строителна дейност.

Предявената главна претенция е основателна. Основателността на главната претенция обуславя основателността и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД. Въззивникът не е навел самостоятелни доводи за неправилност на решението по аксецорния иск.

С оглед на изложеното, постановеното решение на ШОС следва да бъде изцяло потвърдено.  На основание чл. 78 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 3 000 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2011 год., постановено по т.д.№ 615/2010 год. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА «СИКОНКО БИЛДИНГ» АД, ЕИК 121811835 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. «Въртопо» № 150 ДА ЗАПЛАТИ на «ТИЧА – ШУМЕН» ООД, ЕИК 127032176 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул. «Ришки проход»  № 54 сумата от 3 000 лева – разноски, сторени при въззивното разгреждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му пред ВКС на Рбългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.