Р Е Ш Е Н И Е № 275

 

Гр.Варна, 06.11. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

          ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 435 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-9117/21.03.2015 година от ”РУМИЛ” АД, ЕИК 103156767, чрез процесуалния си представител и въззивна жалба вх.No-7359/06.03.2015 година от Г.И.Й., ЕГН-********** срещу решение No-129/13.02.2015 година, постановено по т.д.501  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е прието за установено, в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.124 от ГПК, че ответниците „РУМИЛ” АД, ЕИК 103156767 със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.”Петко Каравелов” №2 и Г.И.Й.,***, дължат солидарно на „ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК 175096193 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, ж.к.”Гоце Делчев”, бл.22, вх.Б, сумата от 15 915, 24 евро, представляваща не издължена главница по запис на заповед от 26.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 05.06.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №4759/06.06.2013г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.г.д.№7975/2013г. на ВРС, ХХХ състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и са осъдени да заплатят сумата 2486,38лв., представляваща направени в производството делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба на „РУМИЛ” АД, че лизингодателят вече е получил претендираната по делото сума от вторичната продажба на автомобила. Задълженията по каузалното правоотношение са погасени по давност, тъй като вземанията са предявени с допълнителната искова молба след изтичането на тригодишния давностен срок. Относителните възражения на авалиста могат да бъдат направени когато лизингодателя е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Хета асет резолюшън ауто България” ООД /предишно наименование „ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД/ е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата си молба от 05.06.2013 година ищецът „ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД излага, че на 26.05.2008 година ответникът „РУМИЛ” АД е издал запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който е поел безусловното и неотменимо задължение да заплати на поемателя сумата от 15915.24 евро с падеж 01.06.2010 година, като записът на заповед е авалиран от втория ответник Г.И.Й.. Записът на заповед е с падеж на определен ден и предвид настъпването на съответния падеж вземането по ефекта е изискуемо и ликвидно. Предвид настъпване на изискуемостта е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК, постъпило на 05.06.2013 година, с което се иска солидарното осъждане на двамата ответници. С оглед постъпилите възражения за ищец се поражда правния интерес да предяви установителните искове, с което да се признае за установено, в отношенията между страните, че ответниците дължат по записа на заповед сумата от 15915.24 евро, , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2013 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските в заповедното производство. С оглед постъпилото възражение обосновава наличието на каузално правоотношение по договор за лизинг, който е едностранно развален, считано от 28.02.2011г., като уведомлението за това е получено от лизингополучателя на 02.03.2011г. От датата на прекратяване на договора месечни вноски и наказателни лихви не са начислявани. Поради не плащане, кредиторът е упражнил и гарантираните си права в заповедно производство въз основа на издадения запис на заповед. В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че ответниците дължат процесните суми. Твърди, че съобразно подписания между страните договор за лизинг и общи условия в случай, че лизингополучателя е сключил няколко договора за лизинг с лизингодателя, последният има право да насочи което и да е било плащане на лизингополучателя към открит иск по такива договори за лизинг. Сочи, че по делото е безспорно установено, че ответникът има сключени три договора за лизинг, поради което направените от последния плащания правилно са отнесени към дължимите по другите два договора суми. Излага още, че съобразно теорията и практиката лизинговия автомобил остава собственост на лизингодателя, поради което след връщането му лизингополучателя не дължи заплащане на възнаграждение за преустановеното ползване, а от своя страна лизингодателя е свободен да се разпорежда с вещта по начин както намери за добре, без за него да е налице задължение при продажбата му, с получената сума да покрие задълженията на лизингополучателя. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Румил” АД, гр. Варна оспорва предявените искове. Твърди, че исковете основани на записа на заповед са погасени по давност с изтичане на определените в чл.531 от ТЗ срок, тъй като са предявени четири дни след изтичане на тригодишния давностен срок, а в приложената по делото обратна разписка не е посочено името на ответницата и съдържанието на пратката. Сочи, че не дължи суми по каузалното правоотношение, тъй като същите са погасени с изтичане на тригодишна давност, считано от 28.02.2011г. /датата на прекратяване на договора/. Излага още, че автомобилът, за който е сключен договора е бил върнат на лизингодателя на 28.02.2011г., след която дата не се дължи заплащане на лизингови вноски, тъй като същите са дължими само за реално ползване на автомобила. В условие на евентуалност твърди, че вноските по договора не са дължими, тъй като същите са заплатени, като ищцовото дружество неправилно е отнасяло извършените плащания към други договори, различни от процесния. Не са връчвани покани или уведомления за прекратяване на договора. Сочи още, че при предявяване на записа ищецът, в качеството му на приносител, е извършил злоупотреба с право, тъй като е предявил запис за вземания по каузалното отношение, които са погасени по давност или чрез плащане. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата Г.И.Й., с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и с писмено становище, оспорва предявените искове. Твърди, че исковете основани на записа на заповед са погасени по давност с изтичане на определение в чл.531 от ТЗ срок, тъй като са предявени четири дни след изтичане на тригодишния давностен срок, а в приложената по делото обратна разписка не е посочено името на ответницата и съдържанието на пратката. Сочи, че сумите по каузалното правоотношение не са дължими, тъй като същите са погасени с изтичане на тригодишна давност, считано от 28.02.2011г. /датата на връщане на прекратяване на договора/. Излага още, че автомобилът, за който е сключен договора е бил върнат на лизингодателя на 28.02.2011г., след която дата не се дължи заплащане на лизингови вноски, тъй като същите са дължими само за реално ползване на автомобила. В условие на евентуалност твърди, че вноските по договора не са дължими, тъй като същите са заплатени, като ищцовото дружество неправилно е отнасяло извършените плащания към други договори, различни от процесния. Не са връчвани покани или уведомления за прекратяване на договора. Сочи още, че при предявяване на записа ищецът, в качеството му на приносител, е извършил злоупотреба с право, тъй като е предявил запис за вземания по каузалното отношение, които са погасени по давност или чрез плащане. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и му бъдат присъдени направените по делото разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните и се установява от представеното ч.гр.д.7975 по описа за 2013 година на ВРС, 30-ти състав, че е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД срещу „РУМИЛ” АД, гр. Варна и Г.И.Й. за сумата от 15915.24 евро по издаден от първия ответник запис на заповед и авалиран от втория ответник.

Към заявлението е приложен и записа на заповед, от който е видно, че „Румил” АД е поел неотменимото и безусловно задължение да заплати на 01.06.2010 година сумата от 15 915.24 евро.

Между страните е безспорно още, че процесния запис е бил издаден като допълнителна гаранция за облекчен ред за събиране на вземания, произтичащи от договор за финансов лизинг на движимо имущество №530600101/25.06.2008г., сключен между лизингодател  (поемател на записа) и лизингополучател (издателя на ценната книга). Не е спорно, че вещта е предадена, ползвана и върната на лизингодателя на 28.02.2011г. Не е спорно съдържанието на уговорките в лизинговия договор за издаване на запис на заповед, като обезпечение на задължения по договора и условие за получаване на ползването.

Между страните не се спори и от приложените по делото писмени доказателства – разменена между страните кореспонденция се установява, че с протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 28.02.2011г. „Румил” АД, гр. Варна е върнал лизинговия автомобил на ищцовото дружество, за който е бил сключен процесния договор за финансов лизинг №530600101, на основание т.4 от общите условия, а именно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията за заплащане на уговорените лизингови вноски.

От първоначалното и допълнителното заключение на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото, се установява, че по процесния договор за лизинг има извършвани плащания от ответника в полза на ищеца, като във всички наредени от „Румил” АД, гр. Варна преводи има изрично посочено основание в хартиения носител на преводното нареждане за кредитен превод по кой договор се превежда сумата в полза на лизингодателя – ищец. По счетоводните книги на ответника последното плащане по договора е направено на 10.04.2009г., с който превод е заверена сметката на ищеца на 13.04.2009г. По счетоводни данни на ищеца се установява, че последното плащане по процесния договор е на 13.04.2009г. в размер на 18 921,25лв. Установява се, че всички начислени и не заплатени суми за периода до 28.02.2011г. – датата на връщане на лизинговия автомобил са в размер от 69568.85 лева, представляващи както следва: лизингови вноски в размер на 5443,12лв.; задължения по застрахователни премии, данъци, разходи по разваляне и възстановяване на владение в размер на 3 200,38лв.; фактурирани наказателни лихви 11 832,48лв. и такса напомнително писмо 492,87лв. Вещото лице е посочило, че във всички платежни нареждания „Румил” АД е вписвал основанието – номера на договора, по който се извършва плащането, но при ищеца тези плащания са били отнасяни и са погасявани задължения на ответника по други договори за лизинг, които са били дължими според падежите, а не според изписаното основание в платежното нареждане. Предвид изложеното, при преизчисление на погасяванията на ответника към ищеца, според извършеното вписване на основанието „по договор 530600101” се установява, че от общо фактурираните задължения до момента на връщане на лизинговия автомобил в размер на 114 086,32лв., са погасени 64 740,91лв., като са останали дължими 49 345,41лв. Вещото лице посочва, че след връщане на автомобила е извършена вторична продажба на същия на 19.05.2011г., на стойност 25 500 евро, която не е използвана за покриване на задълженията на „Румил” АД, гр. Варна. Не е използвана за покриване на задълженията по процесния договор и стойността по кредитно известие №0000065081 към фактура 0000034454 издадена при сключването му в общ размер на 45 533,85лв., тъй като със същата са погасени задължения по издадени фактури по договор №530101216. При преизчисляване на стойността по кредитното известие остава непогасен остатък от 39386.84 лева.

При извършване на преизчисление на задълженията на ответника със стойността на кредитно известие №0000065081 към фактура 0000034454 по процесния договор и стойността от вторичната реализация на автомобила, не остават не изплатени суми по процесния договор за лизинг. Установено е още, че единственото погашение, което не се дължи на внасяне на суми по договора е получена сума от ЧСИ Александър Бизов в размер на 6690,76лв., която е послужила за погасяване на задължения за съдебни разноски, по договори за финансов лизинг 530600101 и 530100169.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно менителнично правоотношение, с оглед издаването на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на запис на заповед. Установява се издаването на заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника.

Представена е запис на заповед, която съдържа необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поето задължение от ответника за заплащане на определена сума с уговорен срок за плащане – 01.06.2010г. Предвид изложеното съдът намира, че считано от 01.06.2010г задължението по записа е станало изискуемо.

Въз основа на едностранното волеизявление на Г.И.Й., изразено върху самия менителничен документ е учредено менителнично поръчителство по см. на чл.483 ТЗ, поради което с оглед неговата редовност и липсата на възражение задължението към нея е също изискуемо.

Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /т.д.4224/2013 година на ВКС, I т.о.; т.д.674/2014 година ВКС, II т.о./ авалистът не може да противопоставя възражения относно каузалното правоотношение.

Съобразно разпоредбата на чл.531 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа – 01.06.2010г., като последният ден от срока е 01.06.2013г. /събота/. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че последния ден на срока е неприсъствен, и съобразно разпоредбата на чл.72, ал.2 ЗЗД намира, че тригодишната давност за предявяване на исковете основани на записа на заповед изтича на 03.06.2013г., който е „първия следващ присъствен ден”. Предвид изложеното и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано настоящото производство е изпратено по пощата на 03.06.2013г. съдът намира, че същото е  подадено в последния ден на тригодишния давностен срок. Към заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение е приложен плика, с който същото е постъпило в съда. Видно от поставеното на същия пощенско клеймо, датата на изпращането му е 03.06.2010г., поради което заявлението е предявено в срок. По материалноправния въпрос за спазването на срока чрез подаване по пощата е налице решение 182/17.11.2010 година на ВКС по т.д.76/2010 година, II, т.о., ТК.

Съобразно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК исковата молба се счита предявена от датата на подаване на заявлението, поради което вземането не е погасено по давност.

Издадената запис на заповед е с обезпечителна функция. Същата има за предмет да създаде статут на привилегирован ред за кредитора по каузалното правоотношение, в чиято полза е договорено издаването на полицата, да снабди обезпечаваното вземане на извънсъдебно изпълнително основание със заповед за изпълнение и от тук – да поиска допускане на предварителното му изпълнение. Следва да се отбележи, че обезпечителният характер на полицата, извън законовата привилегия, не може да внесе допълнително изменение в обезпечаваното каузално правоотношение. Съдържанието на последното се определя в съответствие с изразената по него воля на страните.

При доказаност на обезпечителната функция при записа на заповед съдържанието на менителничното правоотношение се определя на основата и в пределите на съдържанието на обезпечаваното каузално правоотношение.

Датата на прекратяване на договора е 28.02.2011 година, поради което следва да се разгледа направеното възражение за погасяване по давност на каузалното правоотношение, при което ще се отрече дължимостта на вземането по запис на заповед.

Съдът намира за неоснователно наведеното от „Румил” АД, гр. Варна възражение за погасяване на задълженията по договора за финансов лизинг по давност, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, по следните съображения:

Финансовият лизинг по естеството си по-скоро се доближава до предоставяне на кредит, отколкото до наемното правоотношение/решение 102/03.08.2010 година на ВКС по т.д.897/2009 година на ТК, II т.о./, поради което вноските по погасителния план на лизинга не представляват периодични плащания, а разсрочени падежи на части от едно задължение за главница, за които приложение следва да намери общата пет годишна давност, която към датата на предявяване на иска не е изтекла.

Размерът на дължимите лизингови вноски, ползващи се с обезпечаване от процесната запис на заповед, следва да се определят на основата на правилата за прекратяване на договора за лизинг и следващите се от това последици. Прекратяването на договора има действие занапред (в този смисъл Решение 1694-2002-ІІ т.о.). Следователно, процесният лизингов договор локализира с прекратяването си само и единствено вземането за неплатените суми с настъпил до датата на прекратяването падеж, които за процесния договор са в размер на 39386.84 лева.

При извършване на плащанията по процесния договор ответникът „Румил” АД, гр. Варна изрично е посочвал в платежните документи основанието на плащането, а именно номера на договора, по който същото е извършено, поради което и съобразно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД с извършените плащания ищецът, в качеството му на лизингодател, е следвало да погасява задълженията по договора, който е посочен като основание за плащането, поради което при отчитане на непогасените задължения следва да се използуват плащанията по изрично посочените платежни нареждания, а не съобразно осчетоводяването в ищеца.

Неоснователно е наведеното от ответника погасяване на задължението му чрез прихващане със сумата, получена от продажбата на автомобила.

Собствеността преминава върху лизингополучателя едва след изплащането на лизинговите вноски, като вещта предмет на същия е собственост на лизингодателя до настъпване на предвидените в договора условия за придобиването й от лизингополучателя – изплащане изцяло на стойността й и изрично искане за прехвърлянето й, поради което получената сума от продажбата е за собственика на вещта и ответника не може да извършва прихващане.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото е установено наличието на ликвидни и изискуеми парични задължения на ответниците за сумата, за която е издадена заповед №4759/06.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д.№7975/2013г. на ВРС, ХХХ състав и искът се явява основателен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД сумата от 1756.57 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-129/13.02.2015 година, постановено по т.д.501  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА ”РУМИЛ” АД, ЕИК 103156767, чрез процесуалния си представител и Г.И.Й., ЕГН-********** да заплатят на  „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.”Черни връх”, 1-3, ет.4, /с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК 175096193/ сумата от 1756.57 лева с вкл.ДДС /хиляда седемстотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, направени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: