Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  267/05.12. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  четиринадесети ноември                                           Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 435   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството по делото е по  реда на чл.258 ГПК.

 Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 против решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по  т.д. № 709/2016г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Г.П. за претърпените от него в резултат на ПТП неимуществени вреди горницата над сумата от 15 000лв до 35 000лв, заплащане на законната лихва върху същата сума от 15 000 до 35 000лв, с начална дата – датата на ПТП до окончателното й изплащане, както и присъдените имуществени вреди за разходи в размер на 1 918,50лв, ведно със съответната законна лихва, както и разноски по делото. По съображения за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от Г.В.П. иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за сумата над 15 000лв до 35 000лв – неимуществени вреди, предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата за сумата над 15 000лв до 35 000лв от датата на ПТП до окончателното плащане, както и предявения иск от Г.В.П. по чл.226 от КЗ /отм./ за сумата от 1 918,50лв – имуществени вреди.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Г.В.П., с ЕГН **********,*** против същото решение в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата над присъдената сума от 35 000лв до пълния предявен размер от 50 000лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно по отношение на приложението на чл.52 от ЗЗД по съображения, подробно изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и уважи предявения от него иск в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

          Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбите.

          Третото лице – помагач на ответника М.Б.Б. *** и третото лице – помагач  на ответника „Олимпик“ АД , регистрирано в Кипър, чрез „Олимпик – клон България“ КТЧ, гр.София също не са изразили становище по жалбите.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 вр.чл.223 и сл. КЗ /отм/. вр.чл.86 ЗЗД.

          Ищецът Г.В.П. *** претендира от ответника ЗАД „Армеец“ АД заплащане на сумата от 50 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените имуществени вреди за разходи в размер на 1 918,50лв, ведно със съответната законна лихва, както и разноски по делото.

          Безспорно установено по делото е, че процесното ПТП, в резултат на което е пострадал ищецът, е осъществено на 06.08.2014г. по главния път Варна – Бургас с л. а. марка „Рено Лагуна ” с ДК № Н 9528 АН, управляван от М.Б.Б. ,   застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Армеец“ АД за периода от 13.11.2013г. до 12.11.2014г., по застрахователна полица №11113002701880. Противоправността на извършеното деяние и вината на водача на автомобила  са установени с влязло в сила  решение по НОХД № 4168/15г. по описа на Варненския районен съд, с което М.Б.Б. е признат за виновен в осъществяването на състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК.

          Безспорно установени са и уврежданията на ищеца. От представените писмени доказателства,  експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Св.Марина ЕАД-Варна от 23.11.15г. , с което е определена степен на инвалидност 50%  със срок на инвалидизиране 1 година, разпита на свидетелите и  заключението на комплексната САТМЕ в медицинската й част, както и това на допълнителната СМЕ се установява,  че в резултат на ПТП тези увреждания се изразяват в  счупване на лява раменна кост в средна трета в  резултат на удар с или върху твърд , тъп предмет , реализиран по предновътрешната повърхност на лявата мишница. Веднага след инцидента на ищеца е проведено оперативно лечение в  МБАЛ „Св.Анна-Варна“ А с  наместване и фиксиране със заключващ пирон. В периода на възстановяване  се наблюдава забавено калусообразуване, което е причина за временна нетрудоспособност повече от година и за определяне на загуба на трудоспособността от 50%. Това състояние на ищеца, ведно със значимите ограничения на движенията на левия горен крайник в лявата раменна става, дължащи се  на наличието на заключващ пирон,  значително затруднява обслужването му в ежедневието, както и трудовата му дейност. Според в.лице болката при физическо натоварване и ограниченията в движенията е възможно да останат завинаги, а увреждането, претърпяно от ищеца би могло да бъде получено с или без предпазен колан. На 29.10.2016г. е проведено последното оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезиращия материал на счупването на лявата раменна кост.

          От представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства, в т.ч. и  епикриза от Военномедицинска академия Варна се установява, че на 12.09.2017г. на ищеца е извършена нова оперативна интервенция поради настъпили усложнения от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости. Екстрахиран е дистален заключващ винт, който се е бил счупил, както и интрамедуларния пирон.

          В резултат на получените увреждания и проведеното лечение ищецът е претърпял болки и страдания, засвидетелствани от разпитаните по делото свидетели Д. И Г , Й С И, живееща от 25 години на съпружески начала с ищеца и С Х С. Установи се, че ПТП се е отразило силно негативно върху физическото и психическото състояние на ищеца, дало е отражение върху семейния му живот, приятелския кръг, довело е до рязко влошаване на финансовото му състояние, вкл. и до загуба на постоянна трудова заетост. Понастоящем ищецът продължава да изпитва затруднения, изразяващи се в ограничен обем на движения на лявата ръка, болки през деня и особено по време на сън при неволна смяна позицията на тялото. Липсва и категорична благоприятна прогноза на получените увреждания от страна на в.лице, пред вид продължителният период на лечение – повече от две години и половина, невъзможността за движение на ръката в пълен обем, както и затрудненото й зарастване и обездвижване.

          Основният спорен момент между страните, пренесен и пред настоящата инстанция, е за  размера на претендираното обезщетение за вреди. Според ответното застрахователно дружество      съдът е определил завишен размер на дължимото обезщетение, несъобразен с характера и степента на увреждането на ищеца, уважавайки исковата претенция в размер по-висок от  15 000лв.

          В тази връзка съдът съобрази следното :

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД. Това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства  като начинът на извършване на вредоносното деяние, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.  В тази връзка съдът взема предвид установените по делото факти и обстоятелства, а именно вида, характера и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия – понесено травматично увреждане в резултат на ПТП, изразяващо се в счупване на лявата раменна кост  в средна трета;  наложилите се в резултат на това няколко хирургически интервенции, остатъчните ограничения в движенията на левия горен крайник в лявата раменна става, които затрудняват обслужването му и трудовата му дейност; временна нетрудоспособност за значителен период от време - повече от 1 година  и определена степен на инвалидност 50% за период от 1 година. Следва да бъде отчетена и неблагоприятната медицинска прогноза досежно възстановяване обема на движение на ръката и отшумяване на болковия синдром, както и доказаните от свидетелите претърпени от ищеца болки и страдания, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприятие на понятието за справедливост към изследвания период от време. Въз основа на всички тези критерии настоящият състав определя паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания в размер на 35 000лв, в който размер исковата претенция следва да бъде уважена. За горницата над този размер същата следва да бъде отхвърлена. Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане.

Тъй като във въззивната жалба не се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК не дължи произнасяне в така посочената част на решението. Присъденото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде потвърдено.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва : По отхвърлената жалба на ЗАД „Армеец“ АД на Г.П. се дължат половината от направените от него разноски, за осъществената срещу нея защита. Предвид направеното възражение за прекомерност от застрахователното дружество в молбата му вх.№ 6576/13.11.2017г. и съобразно установените минимални размери на адв. възнаграждения в Наредба № 1/2004г. на Г.П. се присъждат 819лв. / като мин.размер на адв.възнаграждение при заявен материален интерес от 36 918лв  е 1 637,54лв/. По отхвърлената насрещна въззивна жалба на Г.П. на застрахователното дружество се дължат разноски, съобразно направеното искане, но тъй като не са представени доказателства за размера им, съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по  т.д. № 709/2016г.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“,  ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Г.В.П. с ЕГН **********,*** сумата от 819лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника  М.Б.Б. *** и  „Олимпик“ АД , регистрирано в Кипър, чрез „Олимпик – клон България“ КТЧ, гр.София.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :