РЕШЕНИЕ

 

№   271/ 17.10.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                         търговско отделение           трети състав

На  шестнадесети септември                                                                                 2014 година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                    Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 436 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на „Автомагистрали Черно море” АД със седалище гр. Шумен и Община гр. Шумен срещу решение № 66/15.05.2014 г. постановено по т.д. 711/2013 г. по описа на ШОС, с което е осъден ответникът Община гр. Шумен да плати 113 173,40 лв. от които 107 141,60 лв. обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и 6 031,80 лв. мораторна лихва, като искът за главницата е отхвърлен за разликата до 122 079,60 лв. а за мораторни лихви за разликата до 32 863,01 лв.

Въззивникът„Автомагистрали Черно море” АД обжалва решението в отхвърлителната част за разликата над 107 141,60 лв. до 122 079,60 лв. представляваща платено от него ДДС, като част от претендираното обезщетение и акцесорно вземане за мораторна лихва за разликата над 6 031,80 лв. до 32 863,01 лв. Сочи оплаквания за незаконосъобразност, поради което иска отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявените претеции в пълен размер, ведно със съдебни разноски..

Въззиваемата страна Община гр. Шумен обжалва решението в осъдителната част за сумата 107 141,60 лв. обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и 6 031,80 лв. мораторни лихви. Сочените пороци са незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения са съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите, както и присъждане на съдебни  разноски.

В писмен отговор „Магистрали Черно море”АД оспорва основателността на жалбата на ответната страна по спора.

Като съобрази в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение в качеството си на инстанция по съществото на спора въззивният съд  приема за установено:

Ищецът твърди в исковата молба, че е извършил услуги на ответника отнасящи се до изготвяне на работни проекти за канализация и водопровод на с. Мадара обл. Шумен, с уговорка, че отношенията впоследствие ще бъдат уредени и че проектите са предадени с приемо - предавателни протоколи от 19.11.2008 г. и 21.11.2008 г.  С Претендираната сума е включена като цена на проектански услуги на стойност общо 101 733 лв без ДДС /канализация с. Мадара – 74 690 лв. + водопровод с.Мадара 27 043 лв./ и е част от вземането по ф-ра 01400045738/6.04.2011 г, която не е платена и с нея  страната е обедняла, а ответникът се е обогатил. Ответникът е оспорил иска по основание по съображения, че за проектантски услуги Община Шумен е длъжна да сключва договори по ЗОП и други уговорки представляват нищожни сделки. Първоинстанционният съд е приел, че е налице правен спор относно заплащане от заинтересованото лице на направените от управителя на чужда работа необходими и полезни разноски и е квалифицирал обективно съединените искове като такива с правно основание чл. 61ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, съгл.  направеният по делото доклад. В с.заседание на 16.09.2014 г. процесуалният представите на ищеца потвърждава, че приема фактическата обстановка и правна квалификация на иска.

При иск по чл. 61 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже елементите на фактическия състав: че е водил чужда работа без да е натоварен, че тя е била уместно предприета и добре управлявана и макар да е водена въпреки волята на заинтересувания, последният се е обогатил от резултата, поради което дължи направените от ищеца разходи.

От представените доказателства съдът установява наличието на устни уговорки, които се  потвърждават от показанията на разпитаните свидетели. Така според  свидетеля Данко Добрев по инициатива на Община Шумен в залата на ищеца е организирана първата среща на която „се пристъпи към договаряне за изработване на тези проекти”. Следователно ищецът не е предприел по свое усмотрение работа за която знае че е чужда, т.е. на ответника, а е поел задължение към него да осигури изработването на проектите. За целта е сключил и писмени договори с изпълнителите : „ДИНС- ВК” ООД – договор от 15.09.2008 г. за реконструкция и подмяна на вътрешната водопроводна мрежа и  „Бонева – Проект” ДЗЗД договор от 12.09.2008 г за канализация на с. Мадара въз основа на представено от възложителя задание и изходни данни. Платил е договорените авансови суми, а след получаване на проектите, в качеството си на изпълнител спрямо Община Шумен ги е предал с приемателни протоколи от 19.11.2008 г. и 21.11.2008 г. на инж. Канаварова – гл. експерт КР и И /капиталови разходи и инвестиции/ при Община Шумен. Няма спор, че проектите са при ответника, но не са реализирани, като твърдението, че са били необходими за обосновка при кандидатстване от Община Шумен за европейско финансиране по програма „Околна среда” не се доказва от ищеца в чиято доказателствена тежест е този факт.

След като между страните е имало устни договорки в изпълнение на които ищецът е сключил от свое име договори за възлагане на проектиране /тези договори ответникът не би могъл да сключи сам поради забраната за пряко договаряне/, а изпълнената работа е приета от представител на Община Шумен, ищецът е действал въз основа на договорките с Община Шумен и е предал извършеното от изпълнителите въз основа на тези договорки. Въз основа на изложеното съдът приема, за недоказан факта за предприета работа в чужд интерес без да е натоварен. Не се доказват елементите на фактическия състав на чл. 61 ал. 1 ЗЗД а именно, че ищецът е водил чужда работа, че тя е била в интерес на заинтересованото лице,  и че разходите по поетите от него задължения към трети лица са били в интерес на заинтересованото лице. Искът е недоказан и следва да се отхвърли.

Поради различния краен резултат решението в осъдителната част следва да се отмени, а в останалата отхвърлителна да се потвърди.

Предвид направеното искане и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК, в полза на Община Шумен следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 4 815,17 лв. представляваща разлика между дължимите 5 413, 47 лв и присъдени с неотменената част на първоинстанционното решение 598,30 лв. .

С оглед изхода на спора на „Автомагистрали Черно море” АД съдебни разноски не се присъждат.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 66/15.05.2014 г. постановено по т.д. 711/2013 г. по описа на ШОС, в частта с която Община гр. Шумен е осъдена да плати на „Автомагистрали Черно море” АД сумата 113 173,40 лв. от които 107 141,60 лв. обезщетение за водене на чужда работа без натоварване, 6 031,80 лв. мораторна лихва и 8 359,66 лв. съдебни разноски, като вместо него ПОСТАНОВВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Автомагистрали Черно море” АД срещу Община гр. Шумен за сумата 113 173,40 лв. от които 107 141,60 лв. обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и  6 031,80 лв. мораторна лихва.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част с която искът за главницата е отхвърлен за разликата над 107 141,60 лв. до 122 079,60 лв.искът за мораторни лихви за разликата над 6 031,80 лв. до  32 863,01 лв и са присъдени съдебни разноски в полза на Община Шумен в размер на 598,30 лв.

ОСЪЖДА „Автомагистрали Черно море” АД със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. „Алеко Константинов” № 8 ЕИК 127001597 да плати на Община Шумен гр. Шумен бул.Славянски” № 17 ЕИК000931721 сумата 4 8125,17 лв. съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :