Р Е Ш Е Н И Е № 284

 

гр. Варна, 06.12.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на осми ноември  през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Д.Ч.                                                                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 436/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Нити Комерс” ООД – гр. Варна, чрез адв. Б., срещу решение № 293/26.04.2016 г., постановено по т. д. № 1269/2015 г. по описа на ОС – гр. Варна, с което съдът е признал за установено по предявените искове от Р.П.К. срещу „Нити Комерс” ООД, че на 31.07.2015 г. в Търговския регистър (ТР) по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: констатиране на прекратяването на членственото правоотношение на Р.П.К. в дружеството по реда на чл. 125 от ТЗ, приемане на нов съдружник – С. Н. К., освобождаване на управителя – Р.П.К., поемане на дяловете на последната от Т. Н. К. и С. Н. К. и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, като съдът е отменил на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ горепосочените решения, взети на проведеното на 06.05.2015 г. Общо събрание на съдружниците (ОСС) на въззивното дружество.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материални закон. Въззивникът счита за неправилни изводите на съда, че към датата на провеждане на атакуваното ОСС на 06.05.2015 г. Р.К. е имала качеството на съдружник в „Нити Комерс” ООД. Излага, че неправилно е възприето, че искът по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е предявен в рамките на 3 – месечния срок. Счита, че 14 – дневният срок за депозиране на иска е могъл да бъде спазен, тъй като Р.К. е знаела за проведеното на 06.05.2015 г. ОСС, за дневния ред на същото и за взетите решения. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове от Р.П.К. срещу „Нити Комерс” ООД. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок, въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – адв. Б., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Излага съображения за знание у въззиваемата страна за проведеното ОСС, като изхожда от подаването на заявление образец Г1 в ТР за вписване на оттеглянето на предизвестието по чл. 125 от ТЗ. Претендира разноски, съобразно с представен списък по чл. 80 от ГПК с молба от 20.06.2016 г..

В проведеното съдебно заседание на 08.11.2016 г. процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като моли за оставянето й без уважение. Възразява срещу т. 2 от представения списък по чл. 80 от ГПК от страна на въззивника, касаещ претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в. ч. т. д. № 26/2016 г. по описа на ВАпС. Претендира заплащането на разноски, но същият не представя списък и доказателства за направата им.

В писмена защита процесуалният представител на въззивника излага становище за отсъствие на несъществуващо обстоятелство, което да е вписано в ТР. Сочи, че оттеглянето на предизвестието не поражда правни последици за дружеството, както и че искът по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е предявен след изтичането на законоустановения 14 – дневен срок от узнаването на решението на ОСС.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от Р.П.К., в условията на евентуалност за признаване за установено по отношение на „Нити Комерс” ООД вписването в ТР на следните несъществуващи обстоятелства, взети на проведеното ОСС от 06.05.2015 г.: констатиране на прекратяването на членственото правоотношение на ищцата – т. 1, приемане на нов съдружник и поемане на дяловете на прекратилия участието си съдружник – т. 2, освобождаване на управителя – Р.П.К. – т. 3 и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор – т. 4, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, евентуално за отмяна на решенията на същото ОСС, на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че с решението по т. 1 от дневния ред на ОСС е констатирано несъществуващо обстоятелство, доколкото не е изтекъл срокът на предизвестието по чл. 125 от ТЗ, предвид оттеглянето на същото, получено от управителя на дружеството.

В писмения отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК, подаден след изтичането на двуседмичния срок, процесуалният представител на ответника оспорва допустимостта на исковете. Счита, че отсъства правен интерес у ищеца за предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТР. По отношение на иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявен в условията на евентуалност, счита че съдът е сезиран със същия след изтичане на изрично регламентирания, преклузивен срок. Излага твърдения за съществуване на решенията на ОСС, като счита същите за взети при необходимия кворум. Сочи, че отсъства порок в процедурата по свикване или провеждане на ОСС. Инвокира доводи за изтичане на тримесечния срок на предизвестието на съдружника Р.К. за прекратяване на членственото й правоотношение в „Нити Комерс” ООД по реда на чл. 125 от ТЗ. Твърди, че ОСС е опорочено, като взетите на него решения, счита за незаконосъобразни по подробно изложени в исковата молба съображения.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че е отправено предизвестие на 14.01.2015 г. по чл. 125 от ТЗ за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника – Р.К., притежаващ 50 дружествени дяла в „Нити Комерс” ООД. Същото предизвестие е получено от управителя на дружеството – Т. К. на 05.02.2015 г. по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, което е установено от нотариус Борис Василев, в район на действие ВРС, рег. № 124 на Нотариалната камара.

На 17.04.2015 г. е получено писменото изявление за оттегляне на горепосоченото предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение, видно от осъщественото нотариално удостоверяване.

От проведеното на 06.05.2015 г. ОСС на ответното дружество се установява, че на същото са взети решения, чрез които се констатира напускането с предизвестие на ищцата, приема се нов съдружник – С.  Н. К., който поема 25 дяла от освободените общо 50 дяла на Р.К., като останалите 25 дяла са поети от Т. Н. К.. На същото ОСС са взети решения и за освобождаване на Р.К. като управител и е приет актуализираният вариант на дружествен договор, видно от представения в първоинстанционното производство протокол от проведеното ОСС на „Нити Комерс” ООД.

Не се спори по делото, че на 31.07.2015 г. са вписани в ТР по партидата на „Нити Комерс” ООД, обстоятелствата, инкорпорирани в изчерпателно изброените по – горе решения на ОСС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

В първоинстанционното производство са предявени искове по чл. 29, ал. 1 от ЗТР и чл. 74, ал. 1 от ТЗ в условията на евентуалност, като искът по чл. 29, ал. 1 ЗТР, е главен, а обективно съединеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ е евентуален. Съдебният състав при разглеждане на настоящото производство, съблюдава поредността и вида на съединяването на исковете, каквото е посочено от ищеца.

I. По предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР:

Искът с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР е отрицателен установителен, като същият е на разположение на всяко лице, което има правен интерес, да установи по съдебен ред порок на вписването в ТР /т. 3 от ТР № 1/2002 г., ОСГК на ВКС/. Вписването на несъществуващо обстоятелство, каквото се твърди в настоящия случай, е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

Настоящият състав на съда намира, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителния иск. Същият е налице, когато последица от съдебното решение е заличаване на вписването по партидата на дружествотоешение № 35 от 20.04.2010 г по т. д № 546/2009 г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Констатацията за прекратяването на членственото правоотношение с предизвестие засяга правната сфера на Р.К., следователно предвид горните съображения и наличието на вписване в ТР от длъжностното лице от АВп, за ищеца е възникнал правен интерес да предяви иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТР.

Безспорно в съдебната практика е прието, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи до дружеството писмено предизвестие в тримесечен срок /чл. 125, ал. 2 от ТЗ, касаещ минимално предвидения от закона срок на предизвестието/. Изтичането на срока има автоматичен, прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи, ipso facto, качеството съдружник” /решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Предвид отсъствието на уредена, изрична забрана, следва да се приеме, че предизвестието, може да бъде оттеглено. Връчването на изявлението за оттеглянето е удостоверено нотариално, като същото е получено от управителя на въззивното дружество на 17.04.2015 г.. Следователно, оттеглянето е произвело валидно действие, доколкото същото е извършено преди изтичането на законоопределения, тримесечен срок /05.05.2015 г./. В настоящия случай обстоятелството не е възникнало валидно, защото към момента на ОСС членственото правоотношение на Р.К. не е било прекратено, поради което следва да се приеме, че порочно е констатиран правно ирелевантен факт, касаещ едно несъществуващо обстоятелство.

С оглед на горното, правилно първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТР, в частта, с която е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяването на членственото правоотношение на съдружника – Р.П.К..

Останалата част на решението, с която съдът се е произнесъл по частта от иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, касаеща вписването в ТР на следните обстоятелства – приемането на нов съдружник и поемане на дяловете на прекратилия участието си съдружник – т. 2 от ОСС, освобождаване на управителя – т. 3 от ОСС, приемане на актуализиран вариант на дружествения договор – т. 4 от ОСС, следва да бъде отменена, а иска в горепосочената част – отхвърлен, тъй като същите попадат в компетенциите на проведеното ОСС и подлежат на разглеждане по реда на предявения иск в условията на евентуалност по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

II. По иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ:

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на ОСС, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор. Поради изрично очертаната персонална, процесуална легитимация, активно легитимирани са само лицата, които притежават качеството съдружник” или „акционер в дружеството към датата на провеждане на ОСС, решенията на което се атакуват. Предвид изложените съображения в т. I, следва да се приеме, че Р.К. е била съдружник към момента на вземането на решенията на ОСС от 06.05.2015 г..

Настоящата съдебна инстанция при формиране на своите правни изводи съобрази, че конститутивният иск е предявен в законопредвидения, преклузивен, тримесечен срок, пропускането, на който осуетява възможността за търсене на защита по реда на чл. 74 от ТЗ. Подаденото в ТР заявление за оттегляне на изявлението за прекратяване на членственото правоотношение с предизвестие не може да обуслови знание за проведеното ОСС, поради отсъствието на обективирано произнасяне на длъжностното лице относно вписването на взетите решения. Предвид горното и поради отсъствието на доказване от ответното дружество на по – раннна дата за узнаване, следва да се приеме, че е спазен и 14 – дневният срок за предявяване, тъй като същият е започнал да тече с вписване на решенията от същото в ТР – 31.07.2015 г..

За надлежно уведомяване на съдружник за свикано ОСС, по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ТЗ следва да се счита уведомяването чрез получаване от същия на писмена покана, съдържаща дневния ред и получена в предвидения от закона срок. В настоящия случай отсъстват данни за своевременно уведомяване на съдружника – Румяна К. за проведеното на 06.05.2016 г. ОСС, поради което следва да се приеме, че същото не е свикано по законоустановения ред.

Предвид горното, искът по чл. 74, ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен в частта относно решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от ОСС, а именно приемането на нов съдружник, поемане на дяловете на прекратилия участието си съдружник – Р.К., освобождаването на Р.К. като управител на „Нити Комерс” ООД и приемането на актуализиран вариант на дружествения договор, като първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Решението на Варненския окръжен съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на ОСС относно констатирането на прекратяването на членственото правоотношение на Р.К. – т. 1 от ОСС, следва да бъде обезсилено, поради съображенията, че прекратяването на членственото правоотношение по реда на чл. 125 от ТЗ, настъпва ipso facto, като констатирането му не представлява юридически факт, по отношение, на който е необходимо вземане на решение на ОСС, същият стои извън компетенциите на волеформиращия орган на дружеството и се различава в начина на настъпване на целените правни последици.

По разноските: Въззивната страна претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски в общ размер на 1385 лв., от които: 300 лв. – адвокатско възнаграждение по т. д. № 1269/2015 г. по описа на ВОС, 400 лв. – адвокатско възнаграждение по в. ч. т. д. № 26/2016 г. по описа на ВАпС, 85 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 600 лв. – адвокатско възнаграждение по в. т. д. № 436/2016 г. по описа на ВАпС. Искането за присъждане на разноски за в. ч. т. д. № 26/2016 г. по описа на ВАпС и  т. д. № 1269/2015 г. по описа на ВОС, следва да бъде оставено без уважение, доколкото уважаването на част от главния иск и разглеждането на част от евентуалния иск не водят до отхвърляне на първоинстанционната претенция, а до пълното уважаване на предприетата защита от ищцовата страна. Отсъстват представени доказателства за заплащане на държавна такса за сумата над 80 лв. до претендираните 85 лв.. Съобразно с изхода на спора на въззивната страна следва да се присъдят разноски в общ размер на 340 лв., от които 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, съобразно с представен списък и доказателства за направата им.

На въззиваемата страна за настоящото производство следва да се присъдят разноски по съразмерност. Същата обаче макар и да е направила искане за заплащане на съдебно – деловодни разноски, не е представила доказателства за извършването им, поради това същите остават за страната, така както ги е сторила.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 293/26.04.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1269/2015 г. в частта, с която е прието за установено, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР по отношение на „Нити Комерс” ООД, ЕИК: 103802138, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 14, ет. 1, ап. 3, представлявано от Т.  Н. К., че вписаните на 31.07.2015 г. в ТР към АВп обстоятелства с акт на ДЛР № 20150731134444 за приемане на нов съдружник,  поемане на дяловете на прекратилия участието си съдружник – Р.К., освобождаване на управителя – Р.П.К. и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор, не съществуват, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.П.К., ЕГН: **********,*** срещу „Нити Комерс” ООД, ЕИК: 103802138, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 14, ет. 1, ап. 3, представлявано от Т.  Н. К., в частта за признаване за установено, че вписаните на 31.07.2015 г. в ТР към АВп обстоятелства с акт на ДЛР № 20150731134444 за приемане на нов съдружник, поемане на дяловете на прекратилия участието си съдружник – Р.К., освобождаване на управителя – Р.П.К. и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор, не съществуват, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР.

ОБЕЗСИЛВА решение № 293/26.04.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1269/2015 г. в частта, с която е отменено решението на ОСС на „Нити Комерс” ООД, проведено на 06.05.2015 г. за констатиране на прекратяването на членственото правоотношение на Р.П.К., ЕГН: **********,***, като съдружник в дружеството, на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/26.04.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1269/2015 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН: **********,*** да заплати на „Нити Комерс” ООД, ЕИК: 103802138, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 14, ет. 1, ап. 3, представлявано от Т.  Н. К., сумата в размер на 340 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

                                                                      

 

   2.