Р Е Ш Е Н И Е   № 244

 

01.11.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 436 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Ф.К.Ч. ***, подадена чрез адв. Г. А. от ВАК, срещу решение № 410/28.05.2018г., постановено по т. д. № 901/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от въззивника срещу „Строителен и технически флот” АД - гр. Варна, ЕИК 103328302, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения на общо събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 29.06.2017г., а в евентуалност, само на решението по т. 5 от дневния ред за освобождаване от отговорност на членове на Съвета на директорите за дейността им през 2016г.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск, предмет на въззивното производство, да бъде уважен. Оплакване в жалбата във връзка с релевираното от въззивника общо възражение за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОСА по всички точки от дневния ред, е за неправилност на изводите на съда, че при редовно проведен избор на трети член на СД, независимо от пречките да бъде извършено вписване, съставът на този орган се счита попълнен, и насрочване на общо събрание на акционерите от двамата членове не е в нарушение на закона. Релевират се доводи, че тъй като разпоредбата за броя на членовете е императивна и доколкото органът е колективен, спадането на броя на членовете под законно изискуемия минимум е приравнено на липса на валидно изразена воля на юридическото лице. Поддържа се и становището за наличието на конфликт на интереси, което препятства законосъобразното упражняване правото на глас за вземане на решение по т. 5 от дневния ред от акционерите, които са членове на СД, респ. за незаконосъобразност на приетото решение поради нарушение на чл. 229, т. 2 ТЗ.

Процесуалният представител на „Строителен и технически флот” АД представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

С искова молба на Ф.К.Ч. *** срещу „Строителен и технически флот“ АД - гр. Варна, Варненският окръжен съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения, взети от Общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 29.06.2017г., поради процедурно нарушение. Твърди се порок при свикване на ОСА, предвид обстоятелствата, че поканата е изпратена по решение на Съвета на директорите, взето на заседание от 15.05.2017г, а към тази дата СД е бил с непопълнен състав, тъй като според вписванията в ТР същият е бил формиран само от двама члена, при изискуеми поне трима.

В евентуалност се твърди материална незаконосъобразност на решението на ОСА 29.06.2017г. само по т. 5 от дневния ред. Излага се становище, че решение за освобождаване на членове на СД от отговорност е по същество идентично с решение за предприемане на действия за търсене на отговорност на акционера като член на СД и това налага спазване на специалното правило на чл. 229 ТЗ, изключващо правото на глас на заинтересования акционер. Отделно сочи, че надлежното отчитане на мнозинствата изисква разглеждането на въпроса за отговорността на всеки от членовете на СД поотделно.

Ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ ограничава правото на глас на акционера само по отношение на решенията за предявяване на искове срещу него, това ограничение, което не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия в други хипотези. Излагат се и съображения, че решението на ОСА по т. 5 от дневния ред по никакъв начин не препятства възможността да се търси имуществена отговорност от членовете на СД, с позоваване на специалния ред за упражняване на малцинствени права по чл. 240а ТЗ.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Правото на иск е надлежно упражнено от процесуалноправно легитимирано лице, които има качеството на акционер в ответното АД към датата на провеждане на атакуваното ОС, а искът е предявен в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 14 – дневен преклузивен срок, който в случая тече от деня на събранието, на което ищецът е присъствал.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата, които не са за необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при установяване на спора от фактическа страна, и становището на насрещната страна, въззивният съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск.

Безспорно е установено, че на 29.06.2017г. е проведено Общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД и са взети решения по всички точки от обявения дневен ред със съдържание съгласно представения протокол. Събранието е свикано с покана до акционерите, обявена в ТР на 26.05.2017г., въз основа на решение на Съвета на директорите от проведено заседание на 15.05.2017г., на което са присъствали И.Д. и С.С.. Към този момент за същото дружество е било висящо и спряно регистърно производство по заявление рег. 20150801141016, с което е било заявен избор на нов СД в състав от трима члена (И.Д., С.С. и М.П.) въз основа на решение на ОС от 31.07.2015г, оспорено по исков ред от същия ищец в производството по т. д. № 1262/2015г. по описа на ВОС. След приключване на спора с отхвърляне на иска за отмяна на това решение, съставът на новоизбрания СД е бил вписан по партидата на дружеството на 24.11.2017г. На събранието са се явили за участие както акционери, така и техни пълномощници, като общо представените на събранието 36 лица са се легитимирали с 63 445 бр. от общо 65 700 издадени от това дружество поименни акции. В списъка е отразено и участие на членове на СД в събранието като акционери: лично И.Д., притежаващ 16 381 акции и лично С.С. – 6 823 акции, а м.П. като пълномощника на акционер с 792 акции. Като пълномощник с общо пълномощно, адв. Г. А. е бил регистриран с права по 22 529 акции на ищеца Ф. Ч., а гласовете по останалите 39 449бр. акции са били упражнени от други 33 лица, лично или чрез пълномощници.

Спорното решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност е било гласувано общо за целия колектив, след като събранието с мнозинство от 64% от присъстващите е отхвърлило предложение за гласуване на въпроса за всеки от членовете по отделно и след изключване на правото на глас на съответния акционер. Срещу освобождаването от отговорност на СД като цяло въз основа на доклада за дейността им през 2016г е гласувал само пълномощника на ищеца Ф. Ч. (с 22 529 акции), а всички останали акционери и пълномощници са гласували положително, като са формирали мнозинството от 64.49 %. по този процедурен въпрос.

Въз основана на така приетата установеност за факти и обстоятелства, съставът на ВнАпС намира следното от правна страна:

При преценката за легитимността на решението за свикване на ОСА от Съвета на директорите, взето на заседание от 15.05.2017г., следва преди всичко да се даде отговор на въпроса от кой момент влиза в сила решението на общото събрание на акционерите от 31.07.2015г., за избор на нов член на Съвета на директорите, с което се попълва с трети член съставът на СД, след освобождаването на ищеца Ф. Ч.. По този въпрос на настоящия състав е известна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 690/03.12.2008г. на ВКС по т. д № 349/08г., ІІ т.о. В посоченото решение е прието за ООД, но в същата хипотеза, че решенията на ОСС за избор и освобождаване на нов управител до вписването им пораждат действие в самото дружество, а след вписването  - и по отношение на третите лица. Макар и взето от СД в състав от двама души, решението не е на нелегитимен орган, тъй като чл. 252, ал. 1, т. 6 във вр. т. 4 ТЗ визира хипотеза на спадане броят на членовете на СД под определения в закона минимум от най-малко 3 лица, без при тази хипотеза да е предвидена като правна последица недействителност на взетите от Съвета на директорите решения.

Следователно, не е налице нарушение на процедурата по свикване на ОСА, респ. не се установява сочената от ищеца процесуална незаконосъобразност на атакуваните в настоящия процес решения на общо събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 29.06.2017г.

По въведеното при условията на евентуалност основание за материална незаконосъобразност на решението на ОСА по т. 5 от дневния ред, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Нормата на чл. 229 ТЗ, на която ищецът основава оплакването си за материална незаконосъобразност, предвижда, че акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предявяване на искове срещу него и предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството.

Защитната теза на ответното дружество, че акционерът в АД може да упражни правото си на глас по решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД, а с това да гласува и за собственото си освобождаване от отговорност като член на СД, се основава на неправилното разбиране, че решение по чл. 221, т. 10 ТЗ с това предметно съдържание не препятства възможността на дружеството за реализиране на имуществената отговорност на членовете на СД за нанесени вреди.

Настоящият състав на съда е запознат с противоречивата практика на съдилищата по въпроса дали липсата на решение на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване на членовете на СД от отговорност е юридически факт, от съществено значение за успешното провеждане на иск по чл. 240 ТЗ, предоставен на разположение на акционерното дружество за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния орган. Възприетото от състава становище е, че наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на изпълнителния орган на дружеството и ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в производството по иск с правно основание чл. 240 ТЗ, това би довело до отхвърляне на иска. По въпроса за правните последици на решение на ОСС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. 3, което е аналогично на решение на ОСА на АД по чл. 221, т. 10 ТЗ, е формирана и задължителна практика с решение № 41 от 29.04.2009г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, по иск с правно основание чл. 145 ТЗ, че при взето решение за освобождаване от отговорност на управителя дружеството не може да претендират вреди, независимо че фактическият състав на деянието е осъществен.

В тази връзка, правният извод, че формирането на мнозинство с участието на акционер, който е член на СД и органен представител, при приемането на решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им, е в противоречие със законова забрана за упражняване право на глас от акционер при конфликт на интереси, е изведен не по аналогия или чрез разширително тълкуване, а при директно приложение на нормата на чл. 229 ТЗ, тъй като това решение е материалноправна пречка за предприемане на действия от дружеството за осъществяване на отговорност и предявяване на искове за обезщетяване на вреди, които вече са настъпили към момента на решението по чл. 221, т. 10 ТЗ. Разпоредбата на чл. 240а ТЗ, даваща възможност на миноритарни акционери да предявят иск за търсене на вреди от членове на съвета на директорите, не обосновава обратен извод, доколкото решението препятства успешното провеждане на иск по чл. 240 ТЗ, а възможността да се предяви иск от дружеството за защита за интересите на всички акционери не би следвало да зависи от волята на отделните акционери.

В случая обаче, мнозинство по чл. 230 ТЗ за вземане на решение по т. 5 от дневния ред на ОСА на „Строителен и технически флот” АД - гр. Варна, проведено на 29.06.2017г., би се постигнало и без гласовете „ за” на всеки от акционерите – членове на СД, съответни на броя на притежаваните от тях акции, а именно: с мнозинство 60 % за С.С., 52 % за И.Д., и 64 % за м.П..

В резултат на така формираното мнозинство, решението по т. 5 от дневния ред, не противоречи на повелителна норма на закона и не подлежи на отмяна, на основание чл. 74 ТЗ. Участието на акционер, член на Съвета на директорите, при гласуване на решение за освобождаване от отговорност на СД за дейността му, води до материална незаконосъобразност на взетото решение само в случаите, когато необходимото мнозинство за вземане на решение е постигнато с гласовете на акционера, които не е следвало да участва в съответното гласуване. В обратния случай, когато необходимото мнозинство се постига и без гласовете на акционера – член на СД, няма основание за извод за материална незаконосъобразност. Материална незаконосъобразност на решението не следва и от проведеното гласуване „ ан блок“ за целия състав на СД, тъй като този начин на гласуване, не само че не е забранен от закона, но е и практика на АД, като, същевременно, не е пречка за отчитане на мнозинствата без гласовете на съответния акционер – член на СД.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение на ДОС следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество и наличието на доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/28.05.2018г., постановено по т. д. № 901/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ф.К.Ч. *** срещу „Строителен и технически флот” АД - гр. Варна, ЕИК 103328302, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения на общо събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 29.06.2017г., в евентуалност, само на решението по т. 5 от дневния ред за освобождаване от отговорност на членове на Съвета на директорите за дейността им през 2016г.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА Ф.К.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. Трошево, бл. 78 вх. Б ет.3 ап. 33, да заплати на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК 103328302, адрес на управление: гр. Варна ул. „Дунав“ № 5, вх. 5, сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.