Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    305/ 12.11.2013г.,                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                       търговско   отделение

на  осми октомври                                                  Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                         ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                             А.Братанова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  437   по      описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

            Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „УП България 10” ЕООД, ЕИК 200360324, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Триадица, площад „Позитано” 2, ет.5, представлявано от  Г.С. - управител, чрез процесуален представител           срещу решение № 252/18.03.2013г. на ВОС, ТО по т.д. № 212/2012г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу „Е.ОН България мрежи” АД, ЕИК 104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик”, No-258 - „Варна тауърс-Г”, представлявано от А.Р.Т., ЕГН-********** и М.П.М., ЕГН-********** за заплащане на сумата от 65 656 евро, представляваща ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 138 822 евро обезщетение за неизпълнение на Договор No-ДУА-997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009 година, -  пропуснати ползи от неизкупена и непроизведена електрическа енергия за периода 16.05.2010 година до 15.11.2011 година, на осн. чл.79 ЗЗД и с което дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 4181.89 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Релевирани са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че процесният договор за присъединяване е прекратен на осн.чл.93 от Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната  и разпределителните електрически мрежи, като неоснователно е субсумирал процесните отношения към посочената правна норма, приложима в хипотезата на присъединяване на обекти на резпределителните предприятия към преносната мрежа, а не при присъединяване на производители към електроразпределителната мрежа и като е игнорирал новелата на т.5 в Анекс № 1/20.04.2010г. към договора за присъединяване. Счита, че ищецът има нормативно гарантиран достъп на електрическата енергия до преносната и разпределителните електрически мрежи, съгласно чл.83 ал.1 т.4 и 5 от ЗЕ /чл.18 ЗЕВИ/ и чл.118 ЗЕ. Неправилно съдът е приел, че договорът за присъединяване между ищеца и ответника не включва задължение на ответника във връзка с „преноса” на ел.енергия, поради което ищецът не може да претендира вреди в резултат на прекъсване на преноса чрез ограничаване на производството, както и че не е налице задължение за ответника за осигуряване на достъп до разпределителната му мрежа в противоречие с изричната разпоредба на чл.113 ал.1 т.3 от ЗЕ  и неотчитайки насрещното възражение на ответника за прихващане с вземането му за цена  на достъпа до мрежата си. Неправилен е и решаващият извод на съда, че разпорежданията за ограничаване на производството на ел.енергия изхождат не от ответника, а от трето лице – ЕСО, както и че причината за налагането им била не в разпределителната мрежа, собственост на ответника, а в преносната, пред вид липсата на капацитет. В противоречие с материалния закон е и извода на съда за липсата на преки и непосредствени вреди за ищеца по смисъла на чл.82 ЗЗД. Процесуалното нарушение на съда се изразява в необсъждане на всички доводи и възражения на ищеца, както и на представени по делото доказателства – диспечерски дневници, оспорени за вярност. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искови претенции. Претендира разноски за двете инстанции.

            Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен по следните съображения : Договорът за присъединяване е с еднократно действие и с изпълнение на предмета му, същият се прекратява. По делото е безспорно установено, че обекта на „УП България 10” ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа, поставен е под напрежение и е въведен в експлоатация. По силата на чл.93  от Наредба № 6/2004г. в този случай договорът се прекратява, тъй като в него не е предвидено друго. Процесният договор за присъединяване не урежда и правоотношения по пренос на ел.енергия, поради което правилно първоинстанционният съд е направил извод за  неоснователност на ищцовата претенция за ангажиране на отговорността на ответника за неизпълнение на задълженията му за пренос. Претенцията за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължението на ответника за осигуряване на достъп до мрежата е въведена едва в писмени бележки  и във въззивната жалба, поради което представлява недопустимо предявяване на нов иск извън предвидения за това процесуален ред, пред вид на което съдът не дължи произнасяне по нея. Счита за доказано в процеса, че при всички случаи на спиране на работа на процесната ВяЕЦ ограничаването е настъпило по изрично диспечерско разпореждане на диспечерските управления на „ЕСО” ЕАД – ЦДУ или ТДУ, а не по самостоятелна преценка на служители на въззиваемата страна, поради което и съгласно чл.109 ал.2 от ЗЕ тези разпореждания са били задължителни за операторите на разпределителните мрежи. Ето защо отговорността на ответника за вреди не може да бъде ангажирана, тъй като той е действал правомерно. Още повече, че твърдяното неизпълнение е към момент, последващ прекратяването на договора : Съгласно чл.59 от Наредба № 6/2004г. за ПППЕЕПРЕМ след представяне на документ за въвеждане в експлоатация   договорът за присъединяване се прекратява, а вредите се претендират за един последващ период – 16.05.2010г. – 15.11.2011г.

    С определение от 04.07.2012 година е прието и възражение за прихващане от ответника за сумата от 55807.79 лева без ДДС, съответно 66969.35 лева с ДДС, представляваща дължима цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.05.2010 година – 31.12.2011 година.

            Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

            Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД.

            Безспорно установено от фактическа страна по спора е ,че по силата на сключения между страните Договор No-ДУА-997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009 г. ответното дружество е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на ищеца – производител, представляваща ВяЕЦ с обща мощност 3 000 кВ, изградена в поземлен имот № 83017.25.233 по плана за земеразделяне на гр.Шабла, община Шабла, съгласно нот.акт за учредяване право на строеж № 032, т.VІІ, рег.№ 4427, дело № 955/2008г. и Разрешение за строеж № 139/06.10.2006г., издадено от община Шабла, а последният се задължил да плати цена за присъединяване. С Разрешение за ползване № СТ-05-1679/30.12.2009г. – л.44, е разрешено ползването на централата. Със заповед № 947/28.04.2010г.на Управителя на РОЦ- Добрич и Силистра е наредено поставяне под напрежение за въвеждане в експлоатация на обекта. Безспорно е, че ответникът е извършил присъединяването, като е изпълнил всички заложени технически изисквания за  това, както  и че ищецът е заплатил уговорената за това цена.

На 20.04.2010г. е подписан Анекс № 1 към договора за присъединяване, с който се създава нов чл.11а, съгласно който  „Е.ОН България Мрежи”, АД има право да прекъсне или ограничи производството от генераторите по нареждане на ЕСО, дадено на основание ЗЕ, Наредба № 6, Правилата за управление на електроенергийната система или друг действащ нормативен акт като във всички случаи енергийното дружество е задължено да посочи причините за ограничението. Съгласно ал.2 на същия нов текст действието на ограничителния режим спрямо производителя се прекратява към момента на прекратяване на ограничителния режим, наложен от ЕСО. Няма спор и че през посочените в исковата молба периоди ограничаването на производството на ел.енергия действително е било осъществено.

Налице е и Договор за изкупуване на електроенергия от възобновяем енергиен източник  № 134/20.04.2010г., сключен между ищцовото дружество и „Е.ОН България Продажби” АД, гр.Варна.

От заключението на СТЕ, приета пред първата инстанция се установява, че диспечерската система за управление на електропреносната мрежа се състои от три нива на управление : 1. ТДУ Изток / ЕСО/, което управлява мрежата ВН - 110кV и се разпорежда за ограничения по мрежата на ТДУ изток в участъка Златни Пясъци – Албена - Балчик - Каварна -  Шабла / вкл.процесния участък Каварна-Шабла/, като двете подстанции Каварна и Шабла са собственост на НЕК ; 2. Диспечер на „Е.ОН.Бълтария Мрежи”  АД управлява мрежата СН – 20кV и разпорежда съответни ограничения по тази мрежа на диспечерите на ВяЕЦ и 3. Диспечерите на ВяЕЦ - инженери по поддръжка и експлоатация на вятърния парк, които по собствена преценка  съобразно  експлоатационните възможности на системата, преминават в режим на ограничение на определени генератори и връщат информацията за реализираното ограничение на по- горното ниво. Комуникацията между ТДУ Изток и диспечера на „Е.ОН България мрежи” става по диспечерска връзка, а комуникацията между диспечера на „Е.ОН България мрежи” АД и диспечерите на ВяЕЦ става по мобилната мрежа. Липсва електронна система за регистриране на разпорежданията. Посочените в исковата молба периоди на спиране се потвърждават от техническите записи, съдържащи се при ищеца и ответника. В записите на „Е.ОН България Мрежи” АД като причина за спирането/ограничаването на работата на централата е посочено „ограничение на мощността в Мвт по разпореждане на Диспечер ТДУ” /ЕСО/. В записите на „УП България 10” ЕООД като причина за спирането/ограничаването на работата на централата е посочено „Ограничение на мощността в Мвт по искане на диспечер Е.ОН”.

След обстоен преглед на диспечерските дневници и цялата оперативна документация , изготвена по реда на гл.девета от Наредба РД  16.57/28.01.2008г. от ЦДУ, ТДУ Изток в.лица са установили, че самостоятелни оперативни разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване производството на ел.енергия на ищеца не са давани. Ограниченията, разпоредени от дежурния персонал на ЕСО касаят ограничения за цялата мрежа на територията на ТДУ Изток и не касаят конкретния производител на ел.енергия „УП България 10” ЕООД. Те целят обезпечаване на необходимата мощност по ВН и СрН за недопускане претоварване на електропроводите на пръстена, в т.ч. и на територията, на която се намира мрежата на ответника.

Съгласно свидетелските показания на Д.Д., Д.Т. и А.Д., технически супервайзори съответно за 2010г. и 2011г., в чиито задължения се е включвало оперирането с турбините, следенето за аварии, налагането на ограничения по разпореждания на ответника, разпорежданията за ограниченията никога не са били спрямо конкретна турбина, а за съответна мощност, като в някои случаи е разпоредено изключване на група турбини към определен извод. В повечето случаи ответното дружество е посочвало като причина за ограничението разпореждане на ЕСО. Според свидетелите основната причина за налагане на ограничения е невъзможността на 110 кV мрежа, собственост на НЕК, да поеме производството на ел. енергия в пълен капацитет. Лицата, технически опериращи с турбината, са преценявали  по целесъобразност, при получаване на разпореждане за ограничаване на съответната мощност, кои турбини да изключат, ръководейки се от два критерия – технически, според времето на работа на дадения генератор, и икономически, като се целят по- малки капацитивни /реактивни/ загуби и равномерно разпределяне на загубите от пропуснатото производство между отделните производители.

Горната фактическа установеност налага следните  правни изводи:

Преди всичко следва да бъде уточнен предмета на спора.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди, че ответникът „Е.ОН България Мрежи” АД системно не изпълнява задълженията си по процесния договор за присъединяване, като системно разпорежда неправомерно ограничаванена производството на ел.енергия от присъединената ВяЕЦ – негова собственост, без предварително да го уведоми, от което е претърпял претендираните вреди. Дори е описан механизма на ограничаването : диспечер на ответника „Е.ОН България Мрежи” АД от неговия дежурен оперативен персонал уведомява с телефонно обаждане дежурния служител на ищеца, отговарящ за функционирането на ВяЕЦ и разпорежда спиране на производството, без да посочва периода от време на престой. В резултат на ищеца не е осигурена възможност да предостави в мрежата  цялото количество ел. енергия, която би могъл да произведе съгласно мощността, заложена в договора и за него е настъпила вреда в размер на пропуснатите ползи от непроизведена ел. енергия в периода 16.05.2010г.– 15.11.2011г.  В този смисъл наведените в писмени бележки фактически основания на исковата претенция - че вредите са произлезли от произволното присъединяване на потребители, което не е съобразено с техническите възможности на мрежата, както и че действията, довели до настъпване на вреди са неправилните действия на ответника при проучването и преценката възможностите на мрежата и наличие на техническа възможност за пенос през мрежата, както  и тези, релевирани във въззивната жалба – че репариране на вредите се претендира въз основа на неизпълнение на задълженията на ответника ЗА ДОСТЪП до електроразпределителната мрежа, след като турбината на ищеца е била присъединена и пред вид гарантирания на ищеца достъп до преносната и разпределителната ел.мрежи – чл.83 ал.1т.4 и 5 ЗЕ /чл.18 ЗЕВИ и чл.30 ал.3 ЗЕВИ се явяват извън предмета на спора, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

               Съгласно разпоредбата на чл. 59  от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси / ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г./,  договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация при условията и по реда на ЗУТ.  Систематичното място на разпоредбата е  в част ІІІ, на наредбата „Присъединяване на електрически централи на производители на електрическа енергия към електрическата мрежа, в Глава четвърта „Ред за присъединяване на електрически централи към електрическата мрежа”, пред вид на което се явява приложима правна норма към процесните отношения. Такъв документ за въвеждане в експлоатация на ВяЕЦ, както и за поставянето му под напрежение, е представен по делото, пред вид накоето съдът приема, че Договор No-ДУА-997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника е прекратен  към периода, за който се претендират вредите – 16.05.2010г. – 15.11.2011г. Що се касае до съдържанието на задълженията на ответника, поети с договора за пирсъединяване, разгледано в контекста на разграничението между понятията „пренос” и „достъп” до преносната и/или разпределителните мрежи, поради изцяло съвпадение на изводите на съда с тези на първата инстанция, съдът на осн.чл.272 ГПК препраща изцяло към тях, като ги прави част от настоящото решение.

Съгласно чл.82 ЗЕ Единната електроенергийна система/ЕЕС/ е с непрекъснат процес и обхваща електропеносната мрежа, електроразпределителната мрежа и енергийните обекти за производство, като тя се управлява от ЕСО /единен системен оператор/, разпорежданията, на който са задължителни за участниците в системата. Временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел.енергия е законодателно уредено в изчерпателно изброени хипотези –чл.73 ЗЕ., като съобразно чл.109 ал.2 ЗЕ, Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, обн.ДВ, бр.66 от 14.08.2007 година  и чл.51 ал.1 от Наредба № РД-16-57/28.01.2008г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, издадена от министъра на икономиката и енергетиката / ДВ бр.17/19.02.2008г./ разпорежданията на структурните звена на ЕСО – ЦДУ, ТДУ, свързани с оперативното управление, са задължителни за изпълнение от звената за оперативно управление на електроразпределителните мрежи, за производителите на електрическа енергия и за клиенти, присъединени към електропреносната мрежа. Безспорно се установи по делото, че разпорежданията за временно прекъсване или ограничаване на производството на електрическа енергия на производителя – ищец е извършено по разпореждане на оператора на електропреносната мрежа – ТДУ- Изток с оглед осигуряване сигурността на мрежата  и в изпълнение на задължението му за безопасно и ефективно функциониране на електроразпределителната система съгласно  чл. 108 ЗЕ. В тези случаи законодателно е изключена и възможността за ангажиране отговорността на ЕСО за причинени вреди и пропуснати ползи – чл.74 ал.2 ЗЕ. Поради това се налага извода, че причината, поради която са наложени ограниченията в производството на ел.енергия не е свързана с дейността на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа и следователно не могат да му се вменят като неизпълнение на задълженията му по договора за присъединяване. Не се доказа по делото и ограничителен режим спрямо производителя на ел.енергия – ищец извън ограничителния режим, наложен от ЕСО.  Крайният правен извод на съда е, че не се установяват елементите от ФС на чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение  за вреди от неизпълнение на сключения между страните договор за присъединяване, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски в размер на 4 181,89лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е      Ш      И       :

 

      ПОТВЪРЖДАВА  решение № 252/18.03.2013г. на ВОС, ТО по т.д. № 212/2012г., с което е отхвърлен предявения от от „УП България 10” ЕООД, ЕИК 200360324, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Триадица, площад „Позитано” 2, ет.5, представлявано от  Г.С. - управител иск срещу „Е.ОН България мрежи” АД, ЕИК 104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик”, No-258 - „Варна тауърс-Г”, представлявано от А.Р.Т., ЕГН-********** и М.П.М., ЕГН-********** за заплащане на сумата от 65 656 евро, представляваща ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 138 822 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор No-ДУА-997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009 година, -  пропуснати ползи от неизкупена и непроизведена електрическа енергия за периода 16.05.2010 година до 15.11.2011 година, на осн. чл.79 ЗЗД и с което дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 4181.89 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА  „УП България 10” ЕООД, ЕИК 200360324, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Триадица, площад „Позитано” 2, ет.5, представлявано от  Г.С. – управител да заплати на „Енерго – про  мрежи” АД, ЕИК 104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик”, No-258 - „Варна тауърс-Г”, представлявано от А.Р.Т., ЕГН-********** и М.П.М., ЕГН-********** сумата от 4 181,89лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

                ПРЕДСЕДАЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :