Р Е Ш Е Н И Е

№   278/ 06.11.2015 год.                гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ Д.

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 437 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от ЗК”Лев Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1190/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД на Г.Б.Б. е частично е уважен. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на съпричиняване, както и срещу определения размер на обезщетение на настъпилите неимуществени вреди. Изложени са съображения, според които при обективно фактически установени от съда нарушения, определеният от съда размер на съпричиняване от страна на ищеца, а именно-30% се явява твърде занижен, като счита, че приносът му за настъпване на ПТП е най-малко 50%.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с което дружеството е осъдено да заплати сума над 15 000лв. до присъдения от съда размер от 35 000лв., преставляваща дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди, в частта му относно присъдената сума над 2 289лв. до присъдения размер от 3 204,20лв.-имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2012год. по вина на водача Г. Р.Г. със застраховка ГО по застрахователна полица, издадена от въззивното дружество.

С писмен отговор на процесуален представител, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата  се оспорва чрез процесуален представител.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 КЗ  и чл.86 ЗЗД и са предявени от  Г.Б.Б. чрез процесуален представител, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с искане да бъде осъден ответника, да заплати сумата 80 000.00 лв. представляваща  обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 23.08.2012г. в гр. Варна, между управлявания от него мотоциклет „Ямаха XV1700” с ДК № В ХХХХ К, и л.а. „Ауди 80” с рег. № Т ХХ ХХ СТ, управляван от водача на Г. *** и по негова вина, както и сумата от 4 577,41лв. –претенция за обезвреда на настъпили в резултат на ПТП имуществени вреди.

Сумите се претендират ведно с обезщетения за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането - 23.08.2012г., до окончателното им заплащане.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение №1383/14.05.2014г. постановено по НОХД №962/2014г. по описа на Варненски районен съд, НО, 22 е установено Г. *** е бил признат за виновен в това че, на 23.08.2012год. в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител” при управление  на МПС - л.а. „Ауди 80” с рег. № Т ХХ ХХ СТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3, чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на ищеца Г.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване на дясната подбедрица с разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник-престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1от НК.

Вследствие на ПТП ищецът е бил в болнични много дълго време.

Не е бил в състояние да се движи без помощни средства дълго време, като особено в началото  е бил много затруднен в придвижавнето. Дълъг период от време използвал две патерици, на крака му е била постанвена шина, едва през първата половина на 2013год. започнал да използва и да се придвижва с  бастун. И към момента на предявяване на иска ищецът не е се е възтановил от причинените му телесни повреди, изпитва силни болки, не може да се движи свободно, страда от безсъние, болки в глезена, гърба и таза, не може дълго време да стои прав или неподвижен.  Сторените разноски във връзка с провежданото лечение са на стойност 1 368,81лв., а средствата нужни за отстраняване на причинените вреди на мотоциклета са в размер на 3208,60лв.

Твърди, че между ответника-застрахователното дружество и виновния водач, собственик на автомобила е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което  и на основание чл.226 КЗ претендира от дружеството обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000лв.  и имуществени вреди в размер на 4577,41лв. от застрахователя.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Твърди, че ПТП е настъпило поради изключителна вина на ищеца, евентуално  при  условията на висока степен на съпричиняване от страна на ищеца.

 Сочи, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което обезщетение за забава не се дължи от деня на увреждането.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка.

Установява се от нохд № 962/2014 г., на ВРС, ІV с., че  подс. Г. Р.Г.  е признат за виновен за това че: на 23.08.2012 г. в гр.Варна, на бул.”Цар Освободител” при управление  на МПС - л.а. „Ауди 80” с рег. № Т ХХ ХХ СТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3, чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на ищеца Г.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване на дясната подбедрица с разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 3 месеца при благоприятно развитие на оздравителния процес - престъпление по чл. 343. ал. 3, пр. 1 б „А”, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1 б. „Б”, пр. 2 НК. За извършеното престъпление е наложено административно  наказание на осн. чл.78 А ал.1 НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 23.08.2012год. в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител” при управление  на МПС - л.а. „Ауди 80” с рег. № Т ХХ ХХ СТ, Г. Р.Г. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3, чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на ищеца Г.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване на дясната подбедрица с разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник.

Съобразно неоспорената и приета от съда САвтЕ, е установен следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:

Около 16ч. на посочената дата, водачът на застрахования при ответното дружество л.а. „Ауди 80” Г. Р.Г. потегля от изхода  на обект „Автосервиз и Автомивка ОК”, на който е поставен знак задължително на дясно, а пътното платно е разделено с двойна непрекъсната линия, като предприема маневра  с ляв завой, целяща пресичане на пътната лента на бул.”Цар Освободител”- посока ул.”Вяра” и включване в движението по пътната лента в посока центъра на града.  След като се е огледал, е установил, че по лентата по която е изкал да се включи не е имало движение, но в близката лента сее задавала колона от автомобили.  След като установил, че първият автомобил на колоната му дал възможност да премине, решил да потегли и да премине пред него за да се включи в движението по пътната лента на булеварда-посока центъра. Почти веднага в него се е ударил челно идващ от центъра мотоциклет, управляан от пострадалия. Установено е, че мястото на удара е в лентата към центъра, като малко преди инцидента пострадалия решил да изпревари в ляво колоната, като при това изпреварване той навлиза малко и се движи в насрещната пътна лента. Когато е на 10м. от първия автомобил от колоната, вижда как пред пред автомобила  от колоната автомобили излиза друг автомобил, който с цел да навлезе в лентата за движение посока центъра се оказва пред него и въпреки малката сксорост на движение-не повече от 30 км. в час, не е могъл да предотврати удара.

От представената по делото епикриза се установява, че на 23.08.2012 г. ищецът е бил приет на стационарно лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна” със множество счупвания на подбедрицата закрито вдясно. Пациентът е претърпял оперативна интервенция. Изписан е на 29.08.2012 г.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил: Счупване на костите на голям и малък пищял на подбедрицата на десен крак в областта на глезена, с разместване на фрагментите. При оказване на високотехнологична и специализирана помощ, обичайно движенията на засегнатия крак се възстановяват  в период от 7-8 месеца. Счупването и на двете кости на  бодбедрицата  е несъмнено сложно и години след травмата може да предизвиква болки /особено при промяна на времето/, дискомфорт, по-лесна уморяемост при натоварване и др.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Стефка Николова Благоева - майка на пострадалия и св. Пламен Ивайлов Янчев.

Според показанията на свидетелката, ищецът е изпитвал много  силни болки след инцидента и се е налагало непрекъснато да приема обезболяващи. Същият в болницата, а след изписването му и при лечението в дома през дълъг период от време, не е можел да се обслужва и да се придвижва сам, а това е ставало с помощта на двамата родители или от приятели, като е трябвало непрекъснато да има човек край него. След махането на гипса започнали да водят пострадалия на рехабилитация-това е било всяка сутрин, като след всяка рехабилитация изпитвал много силни болки. Споделял е, че след края на работния ден, кракът го боли.  Претърпените болки и страдания се установяват и от показанията на свидетеля Янчев: Според него, в началния период пострадалия се е чуствал изключително зле, придвижвал се е много трудно. Според свидетеля чак през 2013год. пострадалия започнал да се придвижва самостоятелно- с помощта на бастун. Според свидетеля, вследствие на инцидента, пострадалия се е променил психически в негативна посока-станал страхлив, предпазлив.

Относно претърпените болки и страдания, съдът на основание чл.272 ГПК препраща и към коментара на гласните доказателства от окръжния съд,  които споделя.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.

Относно претенцията за претърпени имуществени вреди:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените имуществени вреди е доказан в предявения размер  от 4 577,41лв., поради което не следва да се излагат съображения относно доказаността на определения с решението  размер на претърпените имуществени вреди. Както се посочи, жалбата е срещу определения размер на съпричиняване, а не срещу установения размер на вредите. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, както и претърпените имуществени вреди.

В производство е установено че автомобилът, чрез който е осъществено ПТП, е застрахован от ответното дружество.  Предвид изложеното и понеже не се оспорва наличието на валидна застраховка „ГО” на автомобила, чрез който са причинени вредите, следва да се направи извод, че е налице застрахователно събитие, респективно, че следва да бъде ангажирана застрахователната отговорност на ответното дружество.  Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са  доказани по основание. В допълнение, относно основателността на иска следва да се има в предвид и следното:

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 15 000лв. относно претърпените неимуществени вреди и за сумата от 2 289лв. за претърпените имуществени вреди, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, както и срещу определения размер на съпричиняване от страна на ищеца, като се счита, че същият е занижен.

         Относно жалбата срещу определения размер от 50 000лв. на претърпените неимуществени вреди: Съдът намира решението в тази част за правилно, поради следните съображения:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът е получил Счупване на костите на голям и малък пищял на подбедрицата на десен крак в областта на глезена, с разместване на фрагментите. При оказване на високотехнологична и специализирана помощ, обичайно движенията на засегнатия крак се възстановяват  в период от 7-8 месеца. Счупването и на двете кости на  подбедрицата  е несъмнено сложно и години след травмата може да предизвиква болки, съобразно СМЕ /особено при промяна на времето/, дискомфорт, по-лесна уморяемост при натоварване и др. В процеса се установи: от епикризата и от другите писмени доказателства, както и от СМЕ, че ищеца е получил сложна травма, като за оздравяване и  възстановяване функцията на крайника се е наложило използване на високотехнологична и специализирана помощ. По повод на увреждането, на 24.08.2012год. е било проведено оперативно лечение изразяващо се в наместване на костни фрагменти и  поставяне на метална синтеза на външния малеол-плака и винтове и вътрешния малеол с две Киршнерови игли и винт по Вебер. През м.октомври е бил на лечение за екстракция на синдезмален винт. Следователно, ищеца е получил сложно счупване и на двете кости на подбедрицата, налагаща и специализирано лечение със две хирургически интервенции и съответно изискващо по-продължителен период на възстановявне, установено и с гласните доказателства. СМЕ установява, че години след травмата може  да предизвиква болки при промяна на времето, дискомфорт, по лесна умора при натоварване.

Тази сложна травма, след болничния престой и много месеци след него, пострадалият не е могъл да се обслужва сам, а е имал нужда през цялото време от грижата и съдействието на своите близки за задоволяването на елементарните си потребности.  Дори и сега около 2 години след инцидента последствията от уврежданията не са отзвучали напълно. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира за справедливо за претърпените болки и страдания да бъде определен паричен еквивалент в размер на  50000.00 лв.

Предвид изложеното, жалбата срещу определения паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Относно жалбата в частта й срещу определения размер на съпричиняване. 

Действително, пострадалия е бил в нарушение, като е изпреварвал движещата се с малка скорост колона от автомобили и се е движил в края на лентата за насрещно движение. Но същият се е движил с малка скорост, по платното не е имало други МПС, а  с оглед на двойната непрекъсната разделителна линия и забраната за пресичането й, не е могъл да очаква появата на МПС, което ще пресече неговатае посока на движение.

Напротив, основната причина за настъпването на ПТП е поведението на застрахования водач. Същият в нарушение правилата за движение, предприема пресичане на пътното платно на неразрешено място, за да извърши неразрешен ляв завой. Тези неразрешени маневри са основната причина за настъпване на процесното ПТП: Това е така, защото това нерегламентирано пресичане на пътното платно е довело до спиране на колоната автомобили, с цел водачът ва л.а. „Ауди” да може да пресече тяхното платно и да се включи в платното посока центъра.  Следствие на тези маневри, водачът на л.а. се е озовал изненадващо пред мотоциклета управляван от пострадалия и въпреки не високата скорост на движение, последният не е могъл да избегне сблъсъкът с л.а., от който са произлезли вредите. С други думи, основната вина и първопричината  за настъпилото ПТП е на застрахования водач на л.а., защото ако не беше предприел тази забранителна маневра, не би се получила тази колона от спрени автомобили, респективно и не би се оказал внезапно и на посоката на движение на пострадалия.

Поради изложеното,  не може да се приеме, че пострадалият има по-голям, или равен принос за настъпването на ПТП с водача на л.а. „Ауди 80”. Настоящата инстанция намира, че приносът на пострадалия е по-нисък от приноса на водача на л.а. Безспорно, следва да се направи извод, че като водач на МПС ищецът също е извършил нарушения на правилата  за движението по пътищата /на чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.42, ал.2, т.3 и чл.43, т.4 и 5 от ЗДвП/, с което несъмнено е допринесъл както за настъпването на ПТП, респективно и за получените от него неблагоприятни последици. Според описаното по-горе поведение на всеки от  водачите – съпричинители на ПТП от което са произлезли вредите,  съдът отчита в степен на 70% - за водача Г. Р.Г., и на 30% - за пострадалия Г.Б.. С оглед на това размерът на определеното общо обезщетение, дължимо на ищеца за причинените му неимуществени вреди следва да се редуцира до размер на 35 000 лева.

Предвид направения извод, жалбата  на въззивното дружество се явява неоснователн и като такива следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваните частти, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                              

                                      Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/09.02.2015 год., постановено по т.д.1190/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.