РЕШЕНИЕ

   № 264

               гр.Варна, 09.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 24.09.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 438 по описа за 2013 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„УП Б 1” ЕООД – гр. София е обжалвало решението на Варненския окръжен съд - ТО по т.д. №211/2012  г.,  с което искът му по чл.79, ал.1 – ЗЗД е отхвърлен,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му по съображения, изложени в писмена защита. Възразява срещу търсения от другата страна адвокатски хонорар и моли за неговото намаляване поради прекомерност.

Ответникът по жалбата – „Е П М” АД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 и чл. 93 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., в сила от 29.03.2005 г., договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация при условията и по реда на ЗУТ, освен ако в договора не е предвидено друго.

Съгласно чл. 18а, ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия, приети с Решение № П-3 от 8.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г., потребители, регистрирани по чл. 6, и производители, които захранват собствени обекти, или потребители, присъединени към инсталациите на производителя, в случаите, когато производителят потребява енергия от мрежата, сключват договори за пренос и договори за достъп съответно с преносното предприятие и електроенергийния системен оператор. Съгласно ал.2 производители и търговци, които продават електрическа енергия по външен график, сключват:

1. договори за пренос и договори за достъп съответно с преносното предприятие и електроенергийния системен оператор;

2. договори за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа с разпределителното предприятие, ако са производители, присъединени към електроразпределителната мрежа.

Съгласно ал.3  Разпределителните предприятия сключват договори за достъп с електроенергийния системен оператор и договори за пренос с преносното предприятие.

Съгласно ал.4  Потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа, и търговските участници по ал. 2, т. 1 заплащат утвърдена от ДКЕВР цена за пренос по електропреносната мрежа на преносното предприятие.

Съгласно ал.5 потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа, и търговските участници по ал. 2, т. 1 заплащат утвърдена от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа на електроенергийния системен оператор.

Съгласно ал.6 потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа и цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.

Съгласно ал.7 за потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електроразпределителните мрежи, и търговските участници по ал. 2, т. 2 цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на електроенергийния системен оператор, съответно на преносното предприятие, съгласно договорите по ал. 3.

Съгласно чл.62, ал.3 от Правила за управление на електроенергийната система, Приложение към т. 1 на Решение № П-5 от 18.06.2007 г., обн., ДВ, бр. 68 от 21.08.2007 г., електроенергийният системен оператор определя и надзирава максимално допустимата мощност, която може да бъде вкарана във/или съответно изкарана от всеки възел на електропреносната мрежа през всеки период, за да не бъдат нарушени показателите на електроенергийната система. Съгласно ал.4 ползването се основава на договор за достъп (право на ползване на електропреносната мрежа и системните услуги), сключен между ползвателя и електроенергийния системен оператор, както и на договор за пренос на електрическа енергия, сключен между ползвателя и преносното предприятие съгласно ЗЕ, действащите подзаконови нормативни актове и общите административни актове, приети от комисията. Съгласно ал.5 в договорите по ал. 4 се уточняват взаимоотношенията, възникващи във връзка с разпоредбите по тази и следващите глави между ползвателите на електропреносната мрежа, от една страна, и електроенергийния системен оператор, от друга.

Съгласно чл.63, ал.4 електроенергийният системен оператор осъществява общия баланс между производството и потреблението на електрическа енергия в зоната/блока за управление (контролния блок) чрез съвместното използване на резервите за първично, вторично и третично регулиране, пазари на балансираща енергия, както и чрез активиране на студения резерв. Съгласно ал. 6 при възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на електроенергийната система или на части от нея, електроенергийният системен оператор има право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества електрическа енергия по тях при условия и по начин, описани в Правилата за търговия с електрическа енергия и наредбите съгласно чл. 74, ал. 1 и чл. 115 ЗЕ.

 Съгласно чл.109, ал.2 от Закона за енергениката разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа, и за другите дружества на вертикално интегрираното предприятие в случаите, когато електроенергийният системен оператор е част от вертикално интегрирано предприятие.

Съгласно чл. 51, ал.1 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа.

Цитираните по-горе правни норми представляват приложимата  към спора по време нормативна уредба. В съответствие с тях и събраните по делото доказателства въззивният съд прави следните правни изводи:

1. Договорът за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника №ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 е изпълнен и се счита прекратен с поставяне от последния под напрежение, въвеждане в експлоатация и снабдяване на производителя с разрешение за ползване на процесната вятърна електрическа централа с обща мощност 3000 КW. В договора не е предвидено друго. При това положение ищецът не може да извлича от този изпълнен и прекратен с изпълнението му договор търсената от ответника отговорност за вреди.

2. Със същия договор електроразпределителното предприятие не е поемало задължения, свързани с преноса на електрическа енергия, за достъп до електропреносната мрежа и за осигуряване на достъпа след проучване на техническия й капацитет. Процесният договор има съвсем различен предмет и не може да се счете за мълчаливо продължен или трансформирал се в договор за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.292, ал.1 – ТЗ. От договора за присъединяване не следва, че страните са в трайни търговски отношения, а и няма отправено от ищеца през процесния период – 01.01.2010 г. - 28.11.2011 г. предложение до ответника за сключване на договори за пренос и достъп до мрежата.  За да си осигури право на достъп и пренос през електропреносната мрежа, ищецът като производител на ел.енергия, присъединен към електроразпределителната мрежа, е следвало да сключи  съобразно действалата към процесния период нормативна уредба договори за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа с електроразпределителното предприятие – ответник, а то от своя страна да сключи договор за достъп с електроенергийния системен оператор и договор за пренос с електропреносното предприятие. В този случай потребителите и производителите следва да заплащат утвърдени от ДКЕВР цени, съответно - цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа и цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, като заплатената цена за достъп до електропреносната мрежа и цена за пренос по електропреносната мрежа разпределителното предприятие следва да заплати на електроенергийния системен оператор, съответно на преносното предприятие, съгласно договорите му с тях. Ищецът има само сключен пряк договор №104/26.08.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, с „Е.ОН Б Продажби” АД – гр.Варна, сега - „Енерго Про продажби” АД – гр.Варна. От една страна този договор е само за продажба на преносното дружество на произведената активна електрическа енергия, а не и за преноса й през мрежата, а от друга страна той не е обезпечен и с договор за достъп (право на ползване на електропреносната мрежа и системните услуги), сключен или с електроразпределителното дружество, или пряко с електроенергийния системен оператор.

След като ищецът няма сключен такъв договор с ответника и не му е заплащал утвърдените от ДКЕВР цени, той не може да ангажира отговорността му за вреди от неизпълнение на непоети от ответника задължения за достъп и  пренос на ел.енергия в електропреносната мрежа.

3. Мрежовият оператор – „Електроенергиен системен оператор” ЕАД -гр.София осъществява общия баланс между производството и потреблението на електрическа енергия в страната и надзирава максимално допустимата мощност, за да не бъдат нарушени показателите на електроенергийната система. При възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на електроенергийната система или на части от нея, електроенергийният системен оператор има нормативно право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества електрическа енергия по тях. Разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ на електроразпределителните предприятия, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа. След като разпорежданията за спиране от дежурния персонал на ответника са подавани въз основа на разпореждания за ограничаване на производството на ел.енергия от дежурния персонал на „ЕСО” чрез разпореждания на диспечер ТДУ и няма самостоятелно издадени оперативни разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване на производството на ищеца, установено от заключението на СТЕ, и предвид нормативната задължителност на разпорежданията на електроенергийния системен оператор за персонала на електроразпределителните предприятия и на производителите на електрическа енергия, няма вина на ответника и ищецът няма основание да търси от него отговорност за причинените му вреди. Съгласно чл.81-ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Ето защо, искът е неоснователен и следва са отхвърли. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС-Варна, предвид което решението е правилно и следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

Съобразно изхода по спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатски хонорар за защитата по делото, като съдът предвид положения труд за подадения отговор на жалбата и процесуалното представителство на страната в с.з. и съобразно сложността на делото намалява същия до размера на 4000 лв поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №251/18.03.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№211/2012 г.

ОСЪЖДА „УП Б 1” ЕООД – гр.София, ЕИК 200310951, да заплати на „Енерго - Про мрежи” АД – гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 4000 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.