О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

506  /гр.Варна, 11.08.2016 год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:        МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                   ЖЕНИ ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията В. Аракелян в.ч.т.д.№ 438/2016 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2  ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.С.И. от гр. Варна,  чрез адв. И. срещу определение № 1889/03.06.2016г., постановено по т.д.№ 734/2016 г. по описа на ОС – Варна. С обжалвания съдебен акт съдът не е приел възражение по чл.423 от ГПК (вх.№18059/06.04.2016г.) от Д.С.И., чрез пълномощник адв. И., срещу Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на ВРС, както и е оставил без разглеждане частната жалба на Д.С.И., чрез адв. И. с вх.№ 18061/06.04.2016г. по реда на 413, ал.1 от ГПК, касаеща разноските, присъдени със Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на ВРС.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения от ОС- Варна съдебен акт, като се твърди, че същият е постановен при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка по делото.

Ответната страна, в законоустановения по ГПК срок е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на частната жалба. В условията на евентуалност поддържа становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

 

Производството по т.д.№ 734/2016 год. по описа на ВОС е образувано по възражение с вх.№18059 от 06.04.2016г. на Д.С.И. срещу Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на Варненски районен съд. Длъжникът Д.И. с частна жалба по реда на 413, ал.1 от ГПК е обжалвал и разноските, присъдени със Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на Варненски районен съд.

Производството по ч.гр.д № 13712/15г. на РС- Варна е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД срещу Д.С.И. за суми, представляващи главница, договорна лихва, такса разходи, лихва забава и направените по делото разноски. Въз основа на подаденото заявление ВРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 6951/ 6.11.2015г. Заповедта е изпратена на длъжника –настоящ жалбоподател, за връчване на посочения в заявлението адрес, като след служебна справка по реда на чл.411, ал.1, изр. 1 ГПК съдът е установил, че същият е идентичен с въведения от кредитора. Съобщението е редовно връчено на бащата на адресата на 10.11.2015г. на осн. чл. 46, ал. 1 ГПК. С оглед липсата на постъпило в указания двуседмичен срок възражение срещу заповедта за изпълнение, на осн. чл. 416, изр. 1 ГПК съдът е приел заповедта за влязла в сила и на осн. чл. 416, изр. 2 ГПК с разпореждане № 50646/01.12.2015г. по ч.гр.дело №13712/2015г. на РС – Варна е разрешил издаването на изпълнителен лист в полза на дружеството - заявител.

ОС – Варна е приел възражението, с което е сезиран,  за неоснователно и е отказал приемането му с мотивите, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаването му. В правната си аргументация е посочил, че  за да бъде прието възражението следва да са налице в условие на кумулативност двете предпоставки, визуализирани в правната норма на чл.423, ал.1, т.2 ГПК. Съдът приема, че тяхното наличие в конкретно разглежданата правна хипотеза не е установено предвид липсата на категорични данни за обичайно местопребиваване на длъжника в чужбина през периода на връчване на заповедта за изпълнение. Соченият правен извод е основен предмет на оспорване в настоящото производство. Жалбоподателят счита, че не са доказани начало и край на периода, в който е бил извън страната, като и съдът не е указал необходимостта от снабдяване със същите. Поради това иска от настоящата инстанция да разреши представянето на необходимите доказателства за установяването на начало и край на периода, в който длъжникът-настоящ жалбоподател е бил извън страната.

Предвид изложеното по-горе Апелативен съд – Варна прави следните правни изводи:

 

По отношение частната жалба, насочена срещу обжалваното определение в частта, с която съдът не е приел депозираното от длъжника възражение по чл. 423 ГПК:

Практиката на ВКС е безпротиворечива, че определението по чл. 423, ал. 3 ГПК не е съдебен акт, преграждащ развитието на заповедното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваемостта му също не е изрично предвидена в закона. Съгласно възприетото в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните съдебните актове, постановявани в заповедното производство (уредено от закона като двуинстанционно) са необжалваеми. Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение, освен в частта за разноските,  не подлежи на обжалване. Обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК/.  С разпоредбата на чл. 423 ГПК законодателят е дал право на длъжник - лишен от възможността в срока по чл. 414 от ГПК, чрез подаване на възражение, да оспори вземането по заповед за изпълнение, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В производството по чл. 423 ГПК компетентният съд не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционен съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед– дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки. Следователно, производството по чл. чл. 423 ГПК е извънредно такова, поради което определението на съда по чл. 423, ал. 3 от ГПК няма характер на същинско въззивно определение, за да е възможно обжалването му при предпоставките на чл. 274, ал. 3 от ГПК /Определение № 443/24.06.2010г. по ч.т.д.№ 497/10 на 2-ро т.о. на ВКС/. Законодателят не е предвидил възможност за обжалване на определенията по чл. 423, ал. 3 от ГПК, което обосновава извод за недопустимост на частната жалба срещу постановеното по реда на чл. 423 от ГПК определение на Варненския окръжен съд. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, в частта касаеща определението по реда на чл. 423 ГПК, следва да се остави без разглеждане.

 

По отношение частната жалба срещу обжалваното определение в частта, с която съдът е оставил без разглеждане частната жалба по реда на 413, ал.1 от ГПК:

Законодателят изрично е предвидил възможността длъжникът едновременно с възражението да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК, като подаде жалба срещу присъдените със заповедта за изпълнение разноски. На това основание Д.С.И. е депозирал и частната жалба пред ОС - Варна, която съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима. Настоящият състав намира този правен извод за правилен, като мотивите за това са следните:

Неприемането на възражението с правно основание чл.423 от ГПК стабилизира издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение и тя влиза в сила. Резултатът от това е идентичен с този при неподаване на възражението в срок. Ето защо, частната жалба по реда на чл. 413 ГПК се явява процесуално недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане.

Като е стигнал до същия правен извод, ОС  - Варна  е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по частната жалба на Д.С.И. от гр. Варна,  чрез адв. И., срещу определение № 1889/03.06.2016г. постановено по т.д.№ 734/2016 г. по описа на ОС – Варна, В ЧАСТТА, с което съдът не е приел възражение по чл.423 от ГПК (вх.№18059/06.04.2016г.) от Д.С.И., чрез пълномощник адв. И., срещу Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на ВРС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1889/03.06.2016г. постановено по т.д.№ 734/2016 г. по описа на ОС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Д.С.И., чрез адв. И. с вх.№ 18061/06.04.2016г. по реда на 413, ал.1 от ГПК, касаеща разноските, присъдени със Заповед №6951/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №13712/2015г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: