Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 271/08.12. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на     четиринадесети ноември                                    Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

                                                      ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                                                                            М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 438    по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

      Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от „Коминвест“ АД, ЕИК 115168663, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Палм Бийч“, представлявано от изп.директор Р И Ес ЕГН ********** срещу решение  от 16.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1666/2016г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539 за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 42 335.97 лева, представляващи 10% от общо дължима сума по буква „В” от Споразумение за доброволно плащане от 12.04.2016г., която общо сума е в размер на 423 359.67 лева, ведно със законната лихва върху главницата по споразумението, считано от датата на споразумението 12.04.2016г. до датата на последното плащане 30.09.2016г., на основание чл.124 ГПК и същото е осъдено да заплати на „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, Варна, сумата от 2 150лв, представляващи сторените по делото разноски, вкл.адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.  Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се от съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен като като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК.

      Ищецът „ Коминвест“ АД, ЕИК 115168663, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Палм Бийч“, представлявано от изп.директор Р И Епретендира за установяване по отношение на ответника „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, със седалище и адрес на управление гр.варна, ул.“Тодор Димов“ 29, че не му дължи сумата от 42 335.97 лв, представляващи 10% от общо дължима сума по буква „В” от Споразумение за доброволно плащане, сключено между страните но 12.04.2016г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на споразумението до последното плащане.

      Безспорно установено по делото е, че въз основа на влязлото в сила решение на ВОС, ТО  по т.дело №436/2014г. ищецът  е осъден да заплати на ответника  сумата от общо 427 682.93 лв, от които 240 043.12 лв - главница по неизплатени фактури, законна лихва от 06.03.2014г. до окончателното погасяване на задължението, обезщетение за забавено плащане в размер на 101 006.75 лв и съдебни разноски в размер на 37 192 лв. В хода на образуваното изп.дело №77/2016г. на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№719 в КЧСИ, Варна на 12.04.2016г. страните подписали Споразумение за доброволно плащане, по силата на което разсрочили изплащането на задължението. В чл.7 от споразумението се договорили, че ако длъжникът заплати до 30.09.2016г. 90% от задължението си, кредиторът се отказва и не ще претендира остатъка от 10% от сумата по т.В от споразумението, както и законната лихва, считано от датата на споразумението до последното плащане. С подписания на 26.04.2016г. допълнителен анекс е постигнато съгласие, че всички плащания по споразумението, дължими от длъжника на кредитора, могат да бъдат извършвани както по банковата сметка на кредитора, така и по банковата сметка на ЧСИ Ст.Янкова.

      От приобщените по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ се установява, че за периода 30.03.2016г. – 30.09.2016г. по банковата сметка на „Босстил“ ЕООД са постъпили следните плащания :  на 06.04.16г. – 40 000лв; на 19.05.16г. – 84 671,93лв; на 24.06.16г. – 25 000лв; на 29.06.16г. – 17 768,29лв; на 25.07.16г. – 42 768, 29лв; на 22.08.16г. – 42 768, 29лв; на 26.09.16г. – 42 768,29лв и на 30.09.16г. – 29 415,64лв.  

    На 08.04.16г. „Грейн макс“ ЕООД е превело  по банковата сметка на „Босстил“ ЕООД 10 000лв с основание „наем по договор и тристранно споразумение“. На 27.04.2016г. е извършен банков превод от сметката на „Коминвест“ АД в „УниКредит Булбанк“ АД  по банковата сметка на ЧСИ Станислава Янкова в ПИБ в размер на 13 333,21лв и 32 838,98лв. Така общият размер на всички преведени суми възлиза на 381 332,92лв, съставляващи 90,073 % спрямо сумата от 423 359,67лв. От служебно преведените на 27.04.2016г. суми от 13 333.21 лв и 32 838.98 лв, или  общо 46 172.19 лв, ЧСИ  е превел по сметката на взискателя сумата от 41 172,19лв – л.150, като  разликата от 5 000 лв е удържал за покриване на дължимата по т.26 от ТТ ЗЧСИ такса по изпълнението. За така удържаната такса е изготвена сметка по чл.79 ЗЧСИ - л.154, с посочване на основанието, размера на таксата и материалния интерес, върху който е изчислена. За тази сума ЧСИ е издал фактура на длъжника № 3463/03.05.2016г. с ДДС / 5 400 лв/  – л.96, която е осчетоводена от „Коминвест“ АД, включена в справка –декларация по ЗДДС и в дневник за покупките за периода м.юни 2016г. По отношение на нея дружеството е  ползвал право за приспадане на данъчен кредит -  л.211.     На 12.05.2016г. длъжникът е заплатил и допълнителната сума от  400лв /  до 5 400лв/ с основание – разноски по изп.д. 77/16г.

      Основният спор, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до това : Съставлява ли сумата от 5 000лв, част от служебно преведената от „УниКредит Булбанк“ АД сума на 27.04.2016г. по сметката на ЧСИ Ст.Янкова, погасяване на задължението на ищеца към ответника по Споразумението от 12.04.2016г. или представлява правомерно удържана от ЧСИ част от дължимата му се пропорционална такса за извършени от него действия по изп.-д. № 77/16г. Във връзка с това следва да бъде съобразено следното :

       Съгласно императивната разпоредба на чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. За разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските, като това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Освен авансово внесените разноски от взискателя, за всяко изпълнително действие се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Така съгласно чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за ЧСИ за

изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума. Следователно за извършения превод на 27.04.2016г. на ЧСИ е била дължима съответната такса по т.26 от ТТ ЗЧСИ. И трите фактури – ф-ра № 3463/03.05.16. за сумата от 5 400лв; ф-ра № 3614/01.09.16г. за сумата от 4 800лв и ф-ра № 3644/15.09.16г. за сумата от 3 450лв с ДДС са с посочено основание – т.26 от ТТ ЗЧСИ. Разноските по изпълнението са посочени в Споразумението от 12.04.2016г., те са посочени и в поканата за доброволно изпълнение. Няма спор че разноските по изпълнителното дело в размер на 19 477,21лв са заплатени изцяло. За всяко действие на ЧСИ, извършено след връчване на поканата за доброволно изпълнение, се дължи съответната такса. Съгласно чл.79 ал.1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. От приложената сметка по чл.79 от ЗЧСИ към приобщеното по делото изп.д. № 77/16г.- л.154 е видно, че тази сметка не е връчена на длъжника  по реда на чл.462 ГПК.   Основанието и размерът на дължимата такса за извършения на 27.04.16г. превод обаче са били възпроизведени във   фактурата от 03.05.2016г. с изрично паосочване на  т.26 заб.1 от ТТ към ЗЧСИ. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 3/2015г. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

         В случая длъжникът не се е възползвал от правото си да обжалва така определените разноски по изпълнението в размер на 5 000лв, а напротив – осчетоводил е фактура № 3463/03.05.2016г., включил я е в дневника за  покупките и справка –декларация за ДДС за съответния  период и е ползвал правото си  за приспадане на данъчен кредит. При това положение съдът прави извода, че „Коминвест“ АД е признал сумата от 5 000лв като дължима такса по изпълнението, поради което със същата следва да бъде намалена сумата от 381 332,92лв. Получената сума от 376 332,92лв, реално заплатена от ищеца на ответника до 30.09.2016г., е по –малка от 90 % от 423 359,67лв. Тази фактическа установеност по делото налага извода, че до уговорената в Споразумението от 12.04.16г. дата - 30.09.2016г., длъжникът не е заплатил 90% от посочената в т.В сума в размер на 423 359.67 лв., тъй като  след удържането от ЧСИ на таксата по т.26 от ТТ ЗЧСИ в размер на 5 000лв не  достигат 4 690 лв, поради което не са налице предпоставките на т.7 от споразумението за опрощаване на оставащите 10 % от дължимата сума, ведно с дължимата лихва върху главницата, начиная от датата на споразумението до последното плащане.

      Оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд е тълкувал действителната воля на страните, инкорпорирана в постигнатото между тях Споразумение от 12.04.2016г.  в нарушение на нормата на чл.20 ЗЗД съдът намира за неоснователно. Вярно е, че с подписването на анекса към споразумението страните са предвидили всички плащания по банковата сметка на ЧСИ Ст.Янкова да погасяват дълга на длъжника към взискателя. Тази уговорка обаче не отменя задължението на длъжника по изпълнението да заплаща дължимите от него такси за всяко действие на ЧСИ, за което се предвиждат такива в ТТ ЗЧСИ. Това негово задължение, макар и да е възпроизведено в споразумението – б.Б  и т.4, произтича и по силата на самия закон. Липсва договорка за разсрочено плащане на дължимите такси и разноски по изпълнението, поради което таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е била дължима още при извършване на съответното действие  - плащане на дължимите суми.

      По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че предявеният от „Коминвест“ АД отрицателен установителен иск се  явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

      Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

      С оглед изхода на спора на въззиваемото дружество се присъждат направените от него разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 000лв съобразно направеното искане и представените към него доказателства.

      Водим от горното, съдът

 

Р      Е    Ш      И       :

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение  от 16.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1666/2016г.

      ОСЪЖДА  „Коминвест“ АД, ЕИК 115168663, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Палм Бийч“, представлявано от изп.директор Р И Ес ЕГН ********** да заплати на „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Димов“ 29 разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 000лв.

     

      Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :