Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  

     №227./гр. Варна, 24.10.2019 г.

                                                          

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

             

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№438/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба подадена от „НАДЕЖДА 55“ ЕООД, ЕИК 115158377, със седалище гр.Варна срещу решение183/28.02.2019 г. по т.д.1594/2017 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „КОМИНВЕСТ“ АД, ЕИК 115168663, със седалище гр.Варна, сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата 61 764 лв., представляваща цедирано вземане по договор за цесия от 01.10.2017г. между „ДЕОМИД ВАРНА“ ООД и „КОМИНВЕСТ“ АД, включващо неплатена продажна цена по договор за покупко – продажба от 30.06.2016г. на 5 262 бр. обикновени поименни акции от капитала на „ПАЛМА ЛАЙФ“ АД по фактура №47/30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане на основание чл.99, ал.1, вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.183, ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещната страна „КОМИНВЕСТ“ АД, ЕИК 115168663, със седалище гр.Варна е подала  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на договор за покупко-продажба сключен на 29.06.2016 г. «НАДЕЖДА-55» ООД е придобило от «ДЕОМИД ВАРНА» ООД, притежаваните от него 76 890 дружествени дяла от капитала на «ПАЛМА ХОТЕЛИ» ООД за сумата от 768 900 лв., за която стойност е издадена фактура № 46/29.06.2016 г.

С последващ договор за покупко-продажба от 30.06.2016 г., «ДЕОМИД ВАРНА» ООД е прехвърлило на «НАДЕЖДА-55» ООД 5 262 броя обикновени поименни акции от капитала на «ПАЛМА ЛАЙФ» АД срещу сумата от 526 200 лв., за което е издадена фактура № 47/30.06.2016г.

Съгласно Протокол от 11.07.2016г. към датата на подписването му «ДЕОМИД ВАРНА» ООД и «НАДЕЖДА-55» ООД са имали насрещни вземания, както следва: «НАДЕЖДА-55» ООД вземане от «ДЕОМИД ВАРНА» ООД в размер на 1 080 000 лв. (по фактура №181/30.06.2016г., издадена по Договор за услуга и продажба на стоки), респ. «ДЕОМИД ВАРНА» ООД вземане срещу «НАДЕЖДА-55» ООД в размер на общата сума от 1 295 034 лв., представляваща сбор от сумите дължими по горепосочените две фактури №№ 46 и 47. Едновременно с признаване на вземанията с Протокола от 11.07.2016г. е извършено и прихващане на двете насрещни задължения до размера на по – малкото, като видно от Приложение № 3 към Протокола остатъчният дълг е изчислен в размер на 215 034 лв. в полза на «ДЕОМИД ВАРНА» ООД.

По силата на договор за цесия от 02.10.2017 г., гореописаното остатъчно вземане на ДЕОМИД ВАРНА» ООД срещу «НАДЕЖДА-55» ООД в размер на 215 034 лв. е прехвърлено от ДЕОМИД – ВАРНА ООД на КОМИНВЕСТ АД – настоящ ищец по спора, за което длъжникът НАДЕЖДА-55» ООД е бил уведомен с нотариална покана връчена му на 07.11.2017 г. (л.19 от първоинстанционното дело) от цесионера КОМИНВЕСТ АД, надлежно упълномощен от цедента.

Спорният по делото въпрос касае валидността на договора за цесия с оглед твърдяната от въззивника «НАДЕЖДА-55» ООД нищожност на договор за покупко – продажба от 29.06.2016 г. на 76 890 дружествени дялове от капитала на „Палма хотели“ ООД, поради противоречие с добрите нрави, предвид липсата на еквиваленост на насрещните престации.

Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, несистематизирани и неконкретизирани правила (напр. на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване), от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици. Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Преценката съдът следва да извърши към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а дали нееквивалентността е значителна, следва да се прецени при съобразяване на преследваната от страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. С други думи, винаги следва да се отчете действителната воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка, целите на договора, трайността в търговските им взаимоотношения, взаимосвързаността им и общия търговски оборот. Действително нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалетност за престации, което би довело до нищожност на сделката, но тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева, което в разглеждания случай не е налице.

Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В този см. е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., на ГК на ВКС).

Съдът намира, че в процесния договор не са налице данни уговорките на страните да противоречат на моралните и прави принципи, тъй като свободата на договаряне упражнена от страните по договора е в рамките очертани от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Прехвърлените дружествени дялове имат парична равностойност, като подписването на договора ясно свидетелства, че страните са постигнали съгласие за същата. Въпреки отчетената отрицателна пазарна стойност на дружествените дялове съгласно заключенията на допуснатите по делото съдебни експертизи, съдът намира, че характерът на отношенията между страните, намиращи се в дълготрайни и сложни търговски отношения, не би могъл да обоснове извода за целенасочеността на един от съдружниците, в качеството му на една от страните по договора, да се обогати неоснователно за сметка на другата.

Атакуваният договор е двустранен, възмезден, с ясен и възможен предмет, респ. цена. От справка в търговския регистър се установява, че към датата на процесната сделка страните по договора са били съдружници в процесното дружество ПАЛМА ХОТЕЛИ ООД, респ. не е налице и хипотезата на трето за дружеството увредено лице, поради което следва да се предположи, че всеки от съконтрахентите е бил наясно с финансовото положение на дружеството, чиито дялове са предмет на атакувания договор за покупко-продажба. Същите са имали възможността за детайлно наблюдение над дейността му и оценката на същата, както и наличния капитал и задължения на ПАЛМА ХОТЕЛИ ООД.

Ето защо съдът приема процесния договор от 29.06.2016 г. за валиден и обвързващ страните с всички произтичащи от сключването му последици.

Наред с това следва да се отбележи, че при изготвянето на протокола от 11.07.2016 г. за прихващане, с оглед липсата на изрично изявление от страна на длъжника кое задължение се погасява, между страните не е имало съмнение, респ. е било налице съгласие, че се погасява задължението по фактура № 46/29.06.2016г., като остатъчният дълг в размер на 215 034 лв. в полза на «ДЕОМИД ВАРНА» ООД произтича именно от дължимото от «НАДЕЖДА-55» ООД плащане по последваща фактура № 47/30.06.2016г. или неплатената продажна цена по договора за покупко – продажба на 5 262 броя обикновени поименни акции от капитала на „Палма Лайф“ АД, подписан на 30.06.2016 г. В този смисъл, ирелевантен остава въпроса за действителността на договора за покупко-продажба на 76 890 дружествени дяла от капитала на ПАЛМА ХОТЕЛИ ООД от 29.06.2016г. по фактура № 46/29.06.2016г., тъй като договорът за цесия касае вземането предмет на протокола от 11.07.2016г., т.е. фактура № 47/30.06.2016г. или неплатената продажна цена по договора за покупко – продажба на 5 262 броя обикновени поименни акции от капитала на „Палма Лайф“ АД, подписан на 30.06.2016 г., чиято действителност не е оспорена.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАпС намира исковата претенция на КОМИНВЕСТ АД срещу НАДЕЖДА-55» ООД за основателна и същата следва да бъде уважена изцяло.

По изложените съображения, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева.

 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение183/28.02.2019 г. по т.д.1594/2017 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА НАДЕЖДА-55“ ООД, ЕИК 115158377, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Петър Слабаков“ №15, представлявано от Н П Е ДА ЗАПЛАТИ на „КОМИНВЕСТ“ АД, ЕИК 115168663, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, Хотел „Палм Бийч“, представлявано от изпълнителния директор Р Е, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: