РЕШЕНИЕ

 

№    275/  18.10.2013 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На осемнадесети септември                                                                 2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева

                                                               Радослав Славов

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 439 по описа за 2013 г. докладвано  от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ДА”Държавен резерв и военновременни запаси” със седалище гр. София срещу решение № 343/12.04.2013 постановено по т.д.2170/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта с която е уважен иска на „Компания Насияна” ООД за сумата 6 318 лв. представляваща дължимо възнаграждение за четвърто тримесечие на 2010 г. по сключен договор за съхранение на държавен резерв пшеница, както и 1 002,35 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 18.01.2011 – 14.08.2012 г. и сумата 40 014 лв. представляваща дължимо възнаграждение за ползване на силозите след прекратяване на договора за периода 1.01.2011 – 31.07.2012 г., ведно с 2 610,19 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2011 – 14.08.2012 г.  и 3 251,30 лв. съдебни разноски.

Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост  на решението поради  което се иска отмяната му и отхвърляне на иска.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемата страна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва основателността на жалбата.

След проверка на осн. чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Ищецът твърди, че сключеният с ответника договор за съхранение на държавен резерв от пшеница е прекратен поради изтичане на срока за изпълнение – 31.12.2010 г. и че той своевременно е уведомил ДА”ДРВВЗ”с писмо № 4022/16.12.2010 г. пшеницата да бъде преместена в друг склад, в отговор /писмо изх. 4451/02.06.2011 г/ му е съобщено, че агенцията е предприела действия за освобождаване на количеството. Претендира заплащане на възнаграждение за четвърто тримесечие на 2010 г. в размер на сумата 6 318 лв. по ф-ра № 242/17.01.2011 г. и обезщетение за забава 1 002,35 лв. както и 40 014 лв. обезщетение за ползване и 2 610,19 лв. законна лихва /в отхвърлителната част за разликата над 40 014 до 76 950 лв. за главницата и над 2 610,19 лв. до 6 318 лв. за мораторни лихви решението не е обжалвано./

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 6 от договора от 4.03.2009 г. , чл. 55 ал. 1 ЗЗД  за обезщетение след прекратяване на договора и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на исковете по възражение, че не са изпълнени условията за съхранение, поради което не дължи плащане на договорената цена за последно тримесечие на 2010 г., а след изтичане на срока на договора възнаграждение не се дължи поради липса на договореност.

Безспорно между страните е че ответникът като възложител е предал на ищеца в качеството му на външен съхранител пшеница, представляваща материални запаси държавен резерв, за съхранение в силоз Провадия, за което е сключен договор от 4.03.2009 г. със срок на действие 1 година, удължен до 31.12.2010 г с анекс от 13.04.2010 г. Съгл. чл. 6 от договора ищецът - съхранител се е задължил да съхранява и пази вложените като държавен резерв материални запаси, като не допуска влошаване на качествените им показатели, а ответникът-възложител има право и задължение да извършва проверки на условията за съхраняване и да дава предписания, съгл. разпоредбите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, към които препраща договора. С констативен протокол № УКДР-07-188/16.11.2010 г. е констатирано влошено качество на съхраняваните запаси и са дадени предписания на ищеца да възстанови количества със същото качество и да извърши фумигация /обеззаразяване/ на пшеницата.. При последваща проверка на 3.12.2010 г. с констативен протокол № УКДР-07-201/03.12.2010 г. отново са дадени предписания със срок на изпълнение 28.12.2010 г. Въз основа на направените констатации са издадени наказателни постановления.  С писмо № 4022/16.12.2010 г. ищецът е уведомил ДА”ДРВВЗ”, че не желае да продължава договора след изтичане на срока за изпълнение – 31.12.2010 г. поради което пшеницата следва да бъде преместена в друг склад. На ищеца е отказано плащане на ф-ра № 242/17.01.2011 г за договореното възнаграждение за четвърто тримесечие на 2010 г. по съображения за лошо изпълнение. Приетите от ищеца на съхранение количества пшеница не са деблокирани, ответникът е продължил проверките и изготвяне на указания, както и на наказателни постановления за неизпълнението им, но не е поискал връщане на пшеница от същото качество и количество. На исканията на ищеца да върне съхраняваните материални запаси едва с писмо изх.№ 4451/02.06.2011 г му е съобщено, че ДА”ДРВВЗ” е предприела действия за освобождаване на количеството като резерв.

При така установеното от фактическа страна и като взе предвид доводите на страните съдът прави следните правни изводи: Сключеният между страните договор с продължително изпълнение е бил срочен и е прекратен с изтичане на срока 31.12.2010 г. Прекратяването на договора няма обратно действие. Възникналите до прекратяването му задължения за плащане на цената от страна на ответника и за връщане на равностойно количество и качество на вложената пшеница от страна на ищеца се запазват. Затова ответникът възложител дължи плащане на договореното възнаграждение за последното тримесечие в размер на сумата 6 318 лв. по ф-ра № 242/17.01.2011 г., както и обезщетение за забава считано от възникване на задължението за плащане до предявяване на иска в размер на сумата 1 002,35 лв. за периода от 18.01.2011 г. до 14.08.2012 г. Възражението за неизпълнен договор е неоснователно. Наказателно постановление № 1430/11.02.2011 г. касаещо констатациите по протокола от 16.11.2011 г. е потвърдено с окончателно решение, но съдът изрично е посочил, че то е санкция за неизпълнение на дадени задължителни предписания, като констатациите на контролните органи подлежат на самостоятелен съдебен контрол и не са обект на обсъждане в производството по ЗАНН. Контролът за качеството на съхраняваното зърно е възложен на Националната служба по зърното и фуражите  съгл. нова ал. 4 на чл. 10 от ЗДРВВЗ /Д.в. бр. 54/2008/ , поради което съставените от служители на агенцията констативни протоколи не са годни доказателства относно възраженията за неизпълнен договор. Като допълнително съображение за дължимостта на възнаграждението за четвърто тримесечие следва да се има предвид, че дължимата от ищеца по договора престация е връщане на равностойно количество и качество на вложената пшеница. С отпадане на договорната връзка за ответника възниква задължение да вдигне вложеното количество, респ. да разпореди продажбата му или прехвърляне в друг склад. Именно продължаващото съхраняване след изтичане на срока на договора на вложеното количество пшеница е основание за ищеца да претендира обезщетение. Доводите на ответника, че договорът за влог продължава по силата на ЗДРВВЗ, но поради липса на договорена цена е безвъзмезден не намират опора в закона. Съгл. чл. 12 ал. 1 и ал. 5 от издадената на осн. чл. 10 ал. 1 от ЗДРВВЗ, Наредба за реда и условията за организиране на дейността по държавните резерви и военновременни запаси /Д.в.бр.95/2003 г/, съхраняването от външни съхранители се урежда чрез договори между тях и агенцията. Прекратяването на договорната връзка изключва продължаване на договорното задължение. Изключението в пар. 2 на ЗР от цитираната Наредба урежда съхранение на държавни резерви и военновременни запаси по предишни разчети, до приемане през 2003 г. на новата нормативна уредба. Сключеният през 2009 г. договор е при действието на приетите през 2003 г. ЗДРВВЗ и Наредбата по чл. 10 ал. 1 от същия и както вече бе изрично посочено отношенията с външните съхранители се регулират чрез договори. Цитираната от ответника разпоредба на чл. 24 ал. 4 от ЗДРВВЗ е неотносима , тъй като касае военновременните запаси, а в случая е било договорено съхранение на зърно държавен резерв. Освен това следва да се прави разлика между „освобождаване” на запаси от материали и преместването им, което е в компетентност на председателя на агенцията. Съгл. чл. 12 ал.6 от Наредбата  при констатирана непосредствена опасност от похабяване на материалите той може да разпореди преместването при друг съхранител. След като не е сторил това възложителят дължи обезщетение за продължаващото съхранение на непредаденото количество и качество зърно, в размер на необходимите и присъщи разходи които съответстват на разходите за минал период. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи в размер на сумата 40 014 лв. Основателен и доказан е и искът за сумата 2 610,19 лв. обезщетение за забава, предвид отправеното от ищеца до ответника заявление за плащане на направените от него разходи.

Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

Поради изхода на спора на въззивника съдебни разноски за настоящата инстанция не се дължат. На ответника – ищец в първата инстанция следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1 400 лв. адвокатско възнаграждение с представени доказателства за плащането му.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 343/12.04.2013 постановено по т.д.2170/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта с която е уважен иска на „Компания Насияна” ООД  със седалище Варна срещу ДА”ДРВВЗ” със седалище гр. София за сумата 6 318 лв. представляваща дължимо възнаграждение за четвърто тримесечие на 2010 г. по сключен договор за съхранение на държавен резерв пшеница, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и 1 002,35 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 18.01.2011 – 14.08.2012 г. и сумата 40 014 лв. представляваща дължимо възнаграждение за ползване на силозите след прекратяване на договора за периода 1.01.2011 – 31.07.2012 г., ведно с 2 610,19 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2011 – 15.08.2012 г.  и 3 251,30 лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” със седалище и адрес на управление гр. София ул.”Московска” № 3 да плати на „Компания Насияна” ООД ЕИК 813192544, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Сан Стефано” № 4 сумата 1 400 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :