Р Е Ш Е Н И Е № 265

 

гр. Варна, 05.12.17 г. година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                            

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.т.д. 439/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано e по въззивнa жалбa на ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София, чрез ю.к. Д. Х., против решение № 11/11.05.2017 г., постановено по т.д. № 107/2016 г. на ОС-гр. Разград, с което на осн. чл. 226 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на С.Х.С. и Р.А.С. сумата в размер по 80 000 лв. на всеки един, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на сина им – Н С.Х. , в следствие настъпило на 08.06.2015 г. ПТП, ведно със законна лихва за забава от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са отхвърлени исковете за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв. поотделно за всеки един от пострадалите.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се прекомерна завишеност на определения размер на неимуществените вреди, неотговарящ на икономическата обстановка в страната и несъответстващ на действителния обем на претърпените неимуществени вреди във връзка с настъпилата смъртта на пострадалия Н С.Х.  - син на ищците, причинена следствие на ПТП. Наведени са оплаквания за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Въззивникът иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне изцяло на исковата претенция, а в условията на евентуалност моли за намаляване на присъденото обезщетение поради прекомерност на същото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок въззиваемата страна – С.Х.С. и Р.А.С., чрез адв. М.Д., оспорват основателността на жалбата с подробно изложени съображения за това. Намират за безспорно установена близката семейна връзка с починалото им дете, в допълнение на което посочват и съвместното им съжителство. Навеждат твърдения за липсата на завишеност на присъдения размер на обезщетението, който считат за справедлив по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалия, степента на близост, размера на претърпените неимуществени вреди и социално-икономическите условия. Позовават се на съдебна практика, от която извеждат аргументи за минималност на присъдения размер на обезщетението. Молят за потвърждаване на решението. Претендират заплащането на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.11.2017 г. страните – редовно призовани, не се явяват, респ. не са представлявани от процесуалните им представители. Със становище постъпило на 14.11.2017г. въззивникът, чрез ю.к. Х., поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва депозирания писмен отговор. Въззиваемата страна, чрез адв. Д., с молба вх. № 6542/10.11.2017г. заявява, че поддържа депозирания писмен отговор и изложените в него съображения за неоснователност на жалбата, като моли съда да отхвърли същата, респ. да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е редовна, подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ (отм.) при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента Й К при изпълнение на възложената му работа от страна на собственика на автомобила „Политрафик“ ЕООД, поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска. Съдът приема, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, поради което съдът приема процесната претенция за доказана по основание. Пострадалите - родители попадат в кръга на лицата, на които се дължи обезщетения за неимуществени вреди, съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на ПВС и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на ПВС. Възраженията на въззивника касаят неправилността на съдебния акт при определяне размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. Твърди се неправилно приложение на норамата на чл. 52 ЗЗД, респ. че е нарушен визираният в нормата принцип на справедливост, т.е. предмет на въззивното производство е единствено размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

За да определи размера на претендираните неимуществени вреди, Разградският окръжен съд е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи силна и трайна емоционална връзка между пострадалия и ищците – неговите родители, които много тежко са приели загубата на своя син. Помежду им е съществувала близост, обуславяща болките и страданията по загубата на детето им. Пострадалият е бил 32 годишен, физически здрав, работоспособен, като същият не е бил единствено дете в семейството. Родителите са имали и една пълнолетна дъщеря родена от брака им. Първоинстанционният съд е отчел и това, че ищците са в работоспособна възраст, което е обусловило извода, че същите могат да се обгрижват и издържат финансово, т.е. между тях и пострадалия не се установява наличието на финансова зависимост, но въпреки това преживе синът им е бил тяхна морална и финансова опора. Той е бил в реална подкрепа за своите близки. Отчитайки и икономическите критерии към момента на процесното ПТП, като работна заплата, обичаен размер на обезщетенията платими в подобни на процесния случаи, както и лимитите по задължителната застраховка ГО на автомобилистите, първоинстанционният съд е приел за справедливо компенсирането в пълния обем на всички доказани неимуществени вреди претърпени от ищците в размер на от по 80 000лв. за всеки един от тях поотделно, правейки паралел и с минималната работна заплата за страната към датата на деликта.

Настоящият състав на ВАпС приема следното:

Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия, общественото му положение, както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/1968 год./. При все това, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП причинило смъртта на Н С.Х., следва да се възприемат и отчитат като ориентир за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение /решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/14г. на 2-ро т.о. на ВКС/. Икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от затрахования на трети лица /решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС/, респ. тенденцията е към увеличаване размера на обезщетенията присъждани за неимуществени вреди по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) /съответен на сега действащия чл. 432 КЗ/

Пострадалият е бил на 32 години към датата на инцидента – здрав, работоспособен, деен, грижещ се за близките си млад мъж в разцвета на силите си, баща на две деца. От събраните в първоинстранционното производство свидетелски показания, се установява, че пострадалият е живял съвместно с родителите си, споделяйки едно общо домакинство с тях. Ежедневието им е било тясно свързано, поддържали са хармонични до степен на приятелски отношения на близост, доверие, уважение на сина към родителите и взаимопомощ, липсвали са дразги и скандали. Пострадалият е бил много общителен, възприеман от околните като човек, който е готов да помогне на всеки. Като препитание са развивали семеен бизнес – търговия на стоки. Имали са павилион за продажба на дрехи втора употреба., като пострадалият Н С.Х. е бил основната движеща сила в тази им съвместна дейност, поемайки отговорността за доставката на стока и осъществявайки ежедневни пътувания. Загубата е била голяма за семейството, като със смъртта на Н С.Х. ищците С.Х.С. и Р.А.С. са загубили не само едно от децата си – техния син, но и стабилна опора и радост в техния живота, което съдът, отчитайки съвременния начин на живот и отчуждеността на хората в обществото помежду им, намира за голяма и непреодолима загуба кончината на сина им. Макар и в работоспособна възраст, родителите, загубвайки детето си, са изживели неописуема мъка, душевна болка и страдания, продължаващи и до днес. Ежедневно посещават гробищата и мъката им не преминава. Обстоятелството, че ищците имат и друго дете –дъщеря, пълнолетна, живееща отделно, в друго населено място, не може да запълни празнотата и да заличи страданията от загубата на сина им. Разчитали са единствено на него. Майката е загубила желание и смисъл за живот, обвинявайки себе си за загубата на собствения си син, с който освен че са живеели заедно, но и са прекарвали голяма част от делничната част на деня заедно с оглед осъществяваната от тях съвместна дейност за препитание на семейството. Синът им е бил истинска подкрепа за тях и ищците са претърпели сериозни сътресения от неочакваната му кончина, която болка ще ги съпътства до края на дните им.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАпС намира, че определеното от Разградския окръжен съд обезщетение в размер на по 80 000 лв. отговаря на принципа за справедлива обезвреда, поставяйки акцент върху интензитета на претърпени болки и страдания на ищците, причинената мъка на цялото семейство и преживения от същите стрес.

В съответствие с гореизложеното, решението на РОС като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съгласно правилата на 78, ал.1 ГПК на на адв. Д., процесуален представител на ищците, следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 5 960 лв. или по 2 930 лв. по всеки един от договорите за правна помощ, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответни на приетите за основателни претенции. Своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото определеният и платен размер на адвокатското възнаграждение е в минимален размер, определен съобразно  чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно § 2а от ДР на Наредбата.

На основание чл.77 ГПК въззивникът ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София следва да бъде осъдено да довнесе по сметка на АС – Варна държавна такса в размер на 1 200 лв., представляващи невнесена разлика от дължимата такава на осн. чл. 18, ал. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в общ размер от 3 200 лв. и внесената към момента на депозиране на въззивната жалба в размер на 2 000лв..

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/11.05.2017 г., постановено по т.д. № 107/2016 г. на ОС-гр. Разград, в частта, с която на осн. чл. 226 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София да заплати на С.Х.С. и Р.А.С.,***, сумата в размер по 80 000 лв. на всеки един, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на сина им – Н С.Х., в следствие настъпило на 08.06.2015 г. ПТП, ведно със законна лихва за забава от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК 121265177, да заплати на осн. чл.77 ГПК сумата от 1 200 лв. – държавна такса по сметка на АС – Варна.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК 121265177, да заплати на осн. чл.38, ал. 2 ЗА на адв. Д. възнаграждение за безплатно осъществено по делото процесуално представителство на С.Х.С. и Р.А.С., сумата от 5 960 лв. разноски за въззивното разглеждане на спора.

В останалата необжалвана часта първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1.                             2.