Р Е Ш Е Н И Е

 

279/ Варна, 30.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.11.2018 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря  Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 439/18 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ВИПЕКС ООД гр. Варна (вх. № 4634/24.07.2018г.), чрез надлежно упълномощен адв. З., срещу решение № 380/17.05.2018г., постановено по т.д. № 804/2017г. по описа на ОС – Варна, в частта с което е прието за установено по иска на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД –гр. Варна срещу „ВИПЕКС“ ООД - гр.Варна, че „ВИПЕКС“ ООД дължи на ищеца сума в размер на 32 293.96 лв., съставляваща главница - остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки – метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 г., 27547/23.04.2010 г., 27623/27.04.2010 г., 27796/03.05.2010 г., 27882/10.05.2010 г. и 28097/18.05.2010 г., съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 г., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 1318/23.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав, на основание чл.422 ГПК.

Решението в останалата прекратителна и отхвърлителна част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и моли за неговата отмяна, респ. за отхвърляне на изцяло на предявения иск като недоказан по основание и размер. Счита, че с оглед вписването в ТР на заличаването на К. Д. като управител на ВИПЕКС ООД, към датата на изпращане на потвърдителни писма от 06.03.2014 г. и 18.02.2015 г. същият не е разполагал с представителна власт за извършването на каквито и да било действия от името и за сметка на дружеството, вкл. и за признаване на негови задължения.  Съдържащите се в процесните писма изявления за признаване на задължението не са изхождали от редовно упълномощен представител на ответното дружество и същите не са породили правно действие по прекъсване на погасителната давност. Излага съображения за представени от ищеца неистински документи. Оспорва изготвената по делото съдебно-техническа експертиза за действително изпращане на процесните писма от ответното дружество.

В срока за отговор, ответната страна ИНТЕРКОМ ГРУП ООД гр. Варна е депозирала становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

По съществото на спора:

 Пред въззивната инстанция не се спори относно факта, че ищцовото дружество и „ВИПЕКС“ ООД са страни по договор № HB 011/05.01.2009 год., въз основа на който са извършени шест продажби, обективирани във фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год.  Страните са сключили споразумение, с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год., в което е обективирано изявление на ответника,  че дължимият остатък по посочените фактури е общо в размер на 53 060.92 лева. Уговорен е нов срок за погасяване на дълга - 31.01.2011 год.

Със заявление вх.№ 9785/20.04.2017 год., ищецът е инициирал образуване на заповедно производство, в резултат на което е издадена заповед № 1318 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.02.2017 год. на ВРС – 41 състав по ч.гр.д. № 2312/2017 год. Със същата, съдът е разпоредил длъжниците „ВИПЕКС“ ООД и К. В. Д. да заплатят солидарно на кредитора „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД сумата от 35 678.90 лева - главница, представляваща остатък от неизплатена цена на закупени стоки – метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год., както и законна лихва от 20.02.2017 год. до изплащане на вземането и сумата от 763.58 лева – разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва и размера на непогасения дълг, установен чрез ССЕ, а именно – 32 293.96 лв.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху  основателността на насрещното възражение за погасяване на вземането по давност и в частност – налице ли е прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б.“а“ ГПК, установена чрез надлежни доказателства по чл. 184 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е предявил допустимо възражение за погасяване на спорното вземане по давност. В допълнителната искова молба ищецът  е представил писмени доказателства за признание на дълга, както следва:

-      писмо изх.№ 114/25.1.2012 год. от „ВИПЕКС“ ООД за потвърждение на задължение към 31.12.2011 год. на посоченото дружество към „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД в размер на 50 160.92 лева;

-      писмо изх.№ 13-0117/06.02.2013 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задълженията на последното дружество към ищеца в размер на 41 438.64 лева, което задължение към 31.12.2012 год. е потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 13.02.2013 год.;

-      писмо /без изх.№/ от 06.03.2014 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задължения на последното дружество към ищеца в размер на 40 238.64 лева, което задължение към 31.12.2013 год. е потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 17.03.2014 год.;

-      писмо /без изх.№/ от 18.02.2015 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задължения на последното дружество към ищеца в размер на 36 993.96 лева, което задължение към 31.12.2014 год. е потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 20.02.2015 год.

С оглед предприетото от ответната страна оспорване на представените потвърдителни писма като антидатирани, съставени за целите на процеса и неавтентични, с уточняваща молба вх.№ 4458/09.02.2018 год. /л.87/ ищцовото дружество е заявило, че ще се ползва само от последните две писма от 17.03.2014 год. и 20.02.2015 год., с които са потвърдени задължения в размер на 40 238.64 лева към 31.12.2013 год. и в размер на 36 993.96 лева към 31.12.2014 год. Упражненото от страната право да заяви ще се ползва ли от оспорените доказателства по чл. 193, ал.2 ГПК не може да се тълкува в нейн ущърб. Оттеглянето на част от представените доказателства не може да обоснове пряк или косвен извод за неистинност и на останалите представени доказателства.

Във въззивната жалба ответникът оспорва представителната власт на К.Д. /посочен като автор на волеизявленията в представените писма/ при твърдения, че към датата на отправяне на разглежданите волеизявления същият няма качеството на вписан управител на търговското дружество „ВИПЕКС“ ООД. Въззивният съд съобрази, че в отговора на допълнителната искова молба, ответното дружество е въвело в процеса изрично признание, че посоченият автор на писмата К.Д. е „единственото лице, овластено да представлява“ купувача.  Следователно – възражението за липса на представителна власт не е въведено като част от спорния предмет при първоинстанционното разглеждане на делото в изискуемите процесуални срокове – чл. 367 ГПК. Обратно, страната изрично е признала, че посоченият автор Д. е надлежен представител на дружеството като е насочила възраженията си единствено върху автентичността на положения от негово име подпис. При това положение, следва да се приеме, че възраженията на ответника за липса на представителна власт са преклудирани – чл. 370 ГПК.  Следва да се отбележи и че надлежен представител на дружеството в отношенията му с трети лица може да бъде както вписания управител, така и всяко трето лице, неформално натоварено с мандатни функции. Признанието на страната следва да се тълкува именно като наличие на надлежно представителство по пълномощие, при което  волеизявленията на представителя валидно обвързват представлявания.

В хода на съдебното производство пред ВОС, с молба от 09.02.2018 год. ищецът е уточнил, че оспорените писма са получени като прикачен сканиран файл от електронната поща на ответното дружество vipex@abv.bg на електронната поща при ищеца gparusheva@intercomgroup.bg съответно на 18.03.2014 год. и 23.02.2015 год. Страната е представила съответни разпечатки от разменените електронни писма и прикачени файлове на хартиен носител, заверен за вярност /стр.90-93/. Разпечатката на прикачените файлове сочи, че същите съставляват сканирано копие на писмен документ, който съдържа ръкописно положен подпис на Кр.Д. като представител на „Випекс“ ООД.  Доказателствата са приети в открито съдебно заседание на 13.03.2018 год.

Изявленията на страната сочат, че представените документи са електронни такива по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014“. Електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. текстови записи. Кореспонденцията  чрез електронна поща, вкл. прикачените към електронните писма текстови файлове съставляват електронен документ. Представянето, оспорването и доказателствената им сила в процеса се регламентира от нормата на чл. 184 ГПК.

Електронният документ има правното значение на писмен документ /чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ/, по отношение на който не намира приложение нормата на чл. 183 ГПК. Електронният документ не може да бъде представен в оригинал, а следва да бъде  приобщен единствено като препис на хартиен носител, заверен за вярност от страната.

Истинността на електронния документ може да бъде оспорвана на първо място с оглед неговото авторство. Ответникът е навел своевременно възражение против авторството на електронния документ с твърдения, че не изхожда от Кр.Д. в качеството на надлежен представител на дружеството. В тази връзка, съдът съобрази, че процесните електронни писма са изпратени от електронната поща на дружеството – ответник, посочена като адрес за кореспонденция в заявление пред ТР /л.95/ и на посоченото основание могат да се счита за обичайно използвана от него поща. Съобразно заключението на назначената по делото и неоспорена СГЕ, макар и да липсва оригинал на оспорените документи в прикачен файл, установените в хода на сравнителното изследване съвпадения между устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни общи и частни признаци, са достатъчни за извода, че изследваните подписи върху писмо без изх.№ от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД с потвърждение от 17.03.2014 год. /л.68/ и писмо без изх.№ от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД с потвърждение от 20.02.2015 год. /л.69/, са изпълнени от К. В. Д., който е посочен като представител на „ВИПЕКС“ ООД. Следователно – оспорените документи са доказано автентични . Автор на електронното изявление  е  физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител – Кр.Д..  Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление – „Випекс“ ООД. Липсата на положен дружествен печат, вкл. на изх.номер на писмата в прикачения файл, нямат отношение към авторството на документа.

На следващо място, възраженията на въззивника са съсредоточени върху оспорването на заключението на СТЕ, според което представеният по делото хартиеният носител съответства на електронния носител, респ. съдържанието на съобщенията не е манипулирано.  Същите изхождат от електронен адрес на ответника  и са получени на електронния адрес на ищеца като препратка /отговор на получено писмо/ без допълнителен текст, но с прикачен файл. Въззивникът оспорва метода на изследване на вещото лице като счита, че същото е следвало да провери сървърите на доставчика на електронна услуга, за да даде еднозначен отговор на въпроса изпратени ли са процесните писма от ответника.

Въззивният съд съобрази, че вещото лице В.З. е изготвило заключението си след осигурен достъп и проверка на електронните пощи на двете на страни. Страната не е оспорила заключението на СТЕ при първоинстанционното разглеждане на спора, респ. соченият пропуск не може да бъде отстранен във въззивното производство. Съответствието на електронния документ с представеното хартиено копие, действителното изпращане  и получаване са въпроси от техническо естество, разрешаването на които изисква наличието на специални познания.  Страната е можела, но не е упражнила процесуални права по чл. 200, ал.3 ГПК.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че по делото са представени надлежни доказателства, обективиращи гражданско-правно изявление – признание на ответното дружество относно спорните задължения.  Изявлението е осъществено в хода на инвентаризация и разчет на вземанията при годишното счетоводно приключване /чл. 28 ЗСч/  и има нарочен и изричен характер. По силата на  разпоредба на чл. 116, б“а“ ЗЗД признанието на дълга съставлява юридически факт, който прекъсва погасителната давност. Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено в коментираната част.

Разноски не се претендират от въззиваемата страна.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/17.05.2018г., постановено по т.д. № 804/2017г. по описа на ОС – Варна, в частта с което е прието за установено по иска на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД –гр. Варна срещу „ВИПЕКС“ ООД - гр.Варна, че „ВИПЕКС“ ООД дължи на ищеца сума в размер на 32 293.96 лв., съставляваща главница - остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки – метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 г., 27547/23.04.2010 г., 27623/27.04.2010 г., 27796/03.05.2010 г., 27882/10.05.2010 г. и 28097/18.05.2010 г., съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 г., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 1318/23.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав, на основание чл.422 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: