Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  251/  20.08.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                    търговско   отделение

на     шестнадесети юли                                         Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Зл.Златилова

    М.Недева       

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 44   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК вр.чл.613а ал.1 ТЗ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Полимери, АД – гр.Девня, Промишлена зона, ЕИК 813143369, представлявано от Финансово-клирингова къща „Сконто Съксес” ООД, ЕИК 130878478 чрез М. Н.Ш. против решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1132/2012г., с което е обявена неплатежоспособността на дружеството на основание чл.630, ал.1 т.1 ТЗ с начална дата 01.06.2010 год., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик , определена е дата на първото събрание на  кредиторите, лишени са органите на управление от правото да управляват и да се разпореждат  с имуществото, като това право е предоставено на временния синдик.

По изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при непълнота на доказателствата, въззивникът моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да остави молбата на „Електроенергиен системен оператор” / ЕСО/ ЕАД, гр.София за откриване на производство по несъстоятелност на Полимери, АД, гр.Девня без уважение поради липса на материалноправни предпоставки от ФС. Алтернативно се иска от съда да измени решението в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 01.06.2010г.и вместо нея определи за такава датата 01.12.2011г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на въззива, съдът съобрази следното :

Подадена е молба по реда на чл.625 ТЗ от „Електроенергиен системен оператор” / ЕСО/ ЕАД, ЕИК175201394, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Гоце Делчев” № 105, представлявано от изп.директор И.Й. за откриване на производство по несъстоятелност на „Полимери” АД, гр.Девня, ЕИК 813143369, със седалище и адрес на управление гр.Девня, обл.Варна, Промишлена зона, представлявано от „Финансово-клирингова къща „Сконто Съксес” ООД, ЕИК 130878478, с представител М. Н.Ш.. Молителят твърди, че по силата на сключен между страните договор  № NDC 3016/10.09.2007/69 за продажба на балансираща електрическа енергия е налице изискуемо и ликвидно негово вземане  в размер на 35 997,91лв, представляващи неизплатена част от задължение за заплащане на  потребена балансираща енергия за периода от 01.03.2011г. – 31.03.2011г., за което е издадена фактура № 0440002891/31.03.2011г. По повод спиране на плащанията по това задължение ищецът обосновава наличието на всички елементи от ФС на неплатежоспособността по отношение на ответното дружество, с начална дата 16.04.2011г. / според исковата молба/ и 01.12.2011г. / според въззивната жалба/.

Въззивникът „Полимери” АД възразява срещу извода на първоинстанционния съд за установеност на материално-правните предпоставки на неплатежоспособността му, като поддържа, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, израз на което обективно състояние е и продължаващия платежен процес за обслужване на задълженията му по търговски сделки. Признава, че не обслужва задълженията си по процесния договор, но не поради обективното си финансово състояние, а поради наличието на неразбирателство с контрагента си, вкл. и по отношение на наличието на основания за извършване на прихващане на насрещни задължения. Оспорва, че вземането на молителя ЕСО, ЕАД произтича от търговска сделка, както и ликвидността и изискуемостта  на задълженията си по процесния договор в контекста  на установяване на безспорността и основанието на вземането, преценени съобразно общото му икономическо състояние чрез съпоставяне на имуществото му /активите му/ с размера на задълженията /пасива му/.

В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна ЕСО, ЕАД твърди, че извършените след началото на съдебното производство плащания от длъжника покриват само малка част от общия размер на необслужените му задължения. На база на изследваните от ССчЕ показатели за рентабилност, които за 2010г., 2011г. и 2012г. се явяват отрицателни величини счита, че през последните три години предприятието работи на загуба, както и че продължаването на дейността му ще увеличи загубите и сериозно ще увреди интересите на кредиторите на несъстоятелността. Съгласно оценката на имотите на длъжника, изнесени на публична продан по множеството изпълнителни дела срещу него, пазарната им цена  е много по –ниска от показаната в баланса, което е още едно доказателство, че имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.

Производство по несъстоятелност се открива при наличието на следните материално-правни предпоставки, визирани в нормата на чл.608  ал.1 ТЗ :  длъжникът да има качеството на търговец, който е неплатежоспособен – т.е. не е в състояние да изпълни свое изискуемо  парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или представляващо публично-правно задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност и при кумулативното отсъствие на пречките, посочени в нормата на чл.631 ТЗ, а именно  : финансовите затруднения на длъжника  да са временни или  той  да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите му.

         Неплатежоспособността от своя страна представлява обективно финансово- икономическо  състояние на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията към ищеца, към друг кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва задълженията си. За да бъде изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника съдът следва да направи анализ на имуществото му, структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията му и периодите на плащания към кредиторите, както и преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му,  т.е. да  извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това имущество, което е бързоликвидно. Следва да бъдат изследвани показателите за ликвидност като количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, показателите за финансова автономност и задлъжнялост, както и тези за рентабилност.

         След съвкупна преценка на всички относими към предмета на доказване писмени доказателства, в т.ч. заключението на ССчЕ с в.лице Р.С. – т.ІІ, с.331 на т.д. № 1132/12г. на ВОС; допълнително заключение на ССчЕ – т.ІІ, с.748; Справка за образувани изпълнителни дела, изх.№ 6712/31.07.2012г. на КЧСИ – т.ІІ, с.486; Справка за задълженията към НАП – т.ІІ, с.616; справка от АИС на „КАТ – Регистрация” към ОД на МВР – Варна – т.І, с.69; Удостоверение от СВп към АВп – т.І, с.78 и заключението на тройната ССчЕ, прието пред настоящата инстанция с в.лица Г.Г., К.К. и М.П., както и Доклада на независимия одитор „Балкан Одит” ООД, гр.София, публ. в ТР във вр. с обявяване на ГФО на „Полимери” АД за 2010г./ последния обявен в ТР ГФО/ и Решение № 1007 – ПД /12.10.2012г.  на Комисията за финансов надзор, съдържащо анализ на ГФО за 2011г.  съдът констатира следното :

         Имуществото на длъжника като  съвкупност от стопански средства на предприятието / активи/ и източници за тяхното придобиване / пасиви/  е изследвано въз основа на предоставени баланси към 31.12.2010г., 31.12.2011г. и 31.05.2012г. Така  към 31.12.2010г. общият размер на активите е 198 904 хил.лв срещу 25 622 хил.лв задължения, към 31.12.2011г. – 190 913 хил.лв активи срещу 24 159 хил.лв задължения и към 31.05.2012г . – 185 047 хил.лв активи срещу 23 860 хил.лв задължения. Най-висок относителен дял  в структурата на активите заемат ДМА  „земя, сгради, машини и съоръжения”, а в структурата на пасивите – преоценъчния резерв : 143 248 хил.лв към 31.12.2010г.; 100 778 хил.лв към 31.12.2011г. и 128 789 хил.лв към 31.05.2012г. Преоценъчният резерв е формиран от оценките на активи, в т.ч. и на ДМА, които напълно са се амортизирали през годините, но все още са годни за употреба. Сумите, посочени в преоценъчния резерв не представляват реален източник на парични средства. Високият относителен дял на преоценъчния резерв говори, че в имуществото на длъжника се водят  много стари активи, които са напълно амортизирани, но след преоценка стойностите им са завишени. Част от преоценъчния резерв е натрупан през 1991 – 1997г.

         Друга особеност при анализа на представените баланси касае отразената  печалба.  За 2010г.  и 2012г. е налице загуба – 1 591 хил.лв., респ. 27 766 хил.лв. За 2011г. дружеството отразява като балансов показател печалба в размер на 10 582 хил.лв. Тази печалба обаче не е формирана от действителната търговска дейност като разлика между приходи и разходи, а е резултат на счетоводна операция  -  част от резервите – в размер на 7 263 хил.лв за 2010г. и в размер на 43 155 хил.лв за 2011г. са отнесени към сметка 122.Неразпределена печалба от минали години, като с тази стойност  са покрити натрупани загуби от минали години. Същата операция е взета и през 2012г.

         Съпоставката  между активите и пасивите на длъжника показва, че общата стойност на активите съществено надвишава общата стойност на задълженията. Така към 31.12.2010г. тази разлика е 173 282 хил.лв, към 31.12.2011г. – 166 754 хил.лв и към 31.05.2012г. – 161 187 хил.лв. Тъй като обаче при преценката на  размера на имуществото на длъжника  и неговата стойност не се вземат пред вид дълготрайните материални активи, които  не са бързоликвидно имущество / реш.№ 72 по гр.д. № 953/95г. на ВКС, реш. № 795/04.04.06г. по т.д. № 489/05г.- на ВКС,  първо т.о. и решение № 98/10.03.08г. по т.д. № 647/07г. на ВКС, първо т.о./, по-важна е  съпоставката между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, от която е видно, че за 2010г. и 2012г. краткотрайните активи са достатъчни, за да покрие дружеството краткосрочните си задължения, докато през 2011г. разликата между тях е отрицателна величина.

         Структурата на финансовите дълготрайни активи на длъжника е изследвана от ССчЕ, приета пред първата инстанция. Според заключението общата им сума към 31.05.2012г. е 29 174 хил.лв. Същите представляват дялове и акции на „Полимери” АД в капитала на 13 търговски дружества. Общата сума на предоставените заеми към 31.05.2012г. е 10026 хил.лв, като няма данни за падежите на договорите за заем. Във вземанията влизат основно предоставени аванси на доставчици, вземания от свързаното лице „ФКК Сконто Съксес”, вземания по липси и начети, по лихви, от доставчици, от клиенти и предоставени заеми. Задълженията са формирани от получени аванси от клиенти, задължения за застраховки, получени заеми, задължения към персонала, задължения за данъци, за осигуровки, по лихви и към доставчици. Към 28.09.2012г.  публичните задължения на „Полимери” АД са в размер на 2 895 хил.лв, от които 2 215 хил.лв главница /ДДС, осигурителни задължения, корпоративен данък и др/.

         За периода 01.01.2012г. – 31.05.2012г. приходите от дейността на длъжника са основно от продажби на продукция, на стоки, на услуги и други продажби в размер на 463 529лв; от продажби на ДМА и вторични суровини – в размер на 661 624лв; от валутни операции и финансови приходи – в размер на 77 377лв.  Данни за приходи след 31.05.2012г. в дружеството липсват. Двата основни извода, които се налагат при наличните данни, са че само с приходите си от оперативна дейност „Полимери” АД не би могло да покрие краткосрочните си задължения към 31.05.2012г. в размер на 18 759лв и че същото е било принудено да пристъпи към продажба на ДМА  с оглед финансиране на текущата си дейност.

         Към 31.05.2012г. ДМА на „Полимери” АД са с балансова стойност 149 225 хил.лв, а краткотрайните активи – в размер на 35 822лв. Пред вид липсата на данни за наличността и текущата стойност на дълготрайните активи не може да бъде изяснен въпросът кои активи могат да бъдат продадени без това да наруши производствената дейност на предприятието. Основната част от краткотрайните активи представляват търговски и други вземания – 33 818 хил.лв. Материалните запаси са 1 957 хил.лв и парични средства – 47 хил.лв. При налични краткосрочни задължения към тази дата в размер на 18 759 хил.лв очевиден е извода, че с бързоликвидните си активи дружеството не може да покрие задълженията си. За целта е нужно дружеството да може да събере краткосрочните си задължения. Поради непредставянето на информация на в.лица  по тройната ССчЕ  по отделни дебитори  - падежи и плащания, вкл. и каква част са от свързани лица, за да бъдат изключени от общата структура на вземанията, определящи общото финансово-икономическо състояние на длъжника, непредставяне на данни от инвентаризации, съдът  споделя извода на експертите за недоказаност на тези вземания  и тяхната събираемост и за неяснота на причините да не са събрани до момента и да бележат съществен ръст спрямо предходен период.

         В доклада на независимия одитор  за ГФО за 2010г. отново е изведена констатацията, че въпреки реализираните загуби към 31.12.2010г. в размер на 30 910 хил.лв, активите на дружеството превишават пасивите му със 163 402 хил.лв. В този доклад, както и в доклада за ГФО за 2011г., отразен в Решение № 1007 – ПД/12.10.2012г. на КФН е отразена липсата на информация от независим източник за потвърждаване на вземанията от клиенти, от доставчици по аванси, други вземания, нетекущи вземания, задължения към доставчици, дългосрочни задължения по получени заеми и други дългосрочни задължения. В решението на КФН е отразено, че въпреки утежненото си финансово състояние „Полимери” АД  е извършило значителна инвестиция чрез непарична вноска в размер на 25 623 хил.лв за учредяване на „Полимери Инвест” ЕАД през м.август 2011г., както и че след 2009г. се наблюдава нарастване на текущите задължения на дружеството към персонала, социалното осигуряване и за данъци, което сочи на невъзможност да погасява публичноправните си задължения. Приходите от основна дейност са спаднали приблизително с 96 % за периода 2009г. – 2011г., при нарастване на разходите за дейността за същия период. При наличие на спряна производствена дейност към 31.12.2011г. дружеството е извършило други оперативни разходи в значителен размер, в т.ч. и отписани вземания от 19 824 хил.лв., което показва, че то не може да събере вземанията си.

Съотношението между актива и пасива на предприятието стои в основата на изчисляването на коефициентите за ликвидност като основни икономически показатели, които представят обща картина на финансово-икономическото състояние на едно дружество, наред с показателите  за финансова автономност, ефективност, задлъжнялост и рентабилност.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща и бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са под единица, това е индиция за  влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Тези показатели подробно са изследвани както в първата, така и в настоящата инстанция. Съгласно заключението на тройната ССчЕ коефициентът за обща ликвидност /показващ дали с наличните си краткотрайни активи дружеството може да погаси краткосрочните си задължения/ към 31.12.2010г. е 1,2580; към 31.12.2011г. – 0,4559 и към 31.05.2012г – 1,9096, при референтни стойности за отрасъла 1-2 и във варианта на изключени вземания и задължения към свързани лица. Показателят за обща ликвидност е количествена характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като нарушаването на преферентното съотношение  индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ.  Над референтните стойности /0,5 -1/ е и коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидни краткотрайни активи към краткосрочни задължения, за 2010г. – 1,1482 и 2012г. – 1,8053, докато за 2011г. този коефициент е под нормата – 0,3340. Високата стойност на общата и бърза ликвидност  сочат за висока стойност на несъбраните вземания. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност и към трите изследвани дати са много под референтните стойности. Съобразно коефициента за незабавна ликвидност предприятието не е в състояние да обслужва текущите си задължения само с най-бързо ликвидните си активи и е зависимо от събираемостта на краткосрочните си вземания, т.е. то е зависимо от поведението на длъжниците си.

Простото съотношение между актива и пасива на дружеството, въз основа на което се изчисляват коефициентите за неговата ликвидност, не е достатъчно за преценката на състоянието му на платежоспособност. При установени несъбираеми или спорни вземания или при наличието на данни за необосновани счетоводни записвания, съдът следва да извърши преценка на спорните компоненти на актива и пасива и съобрази коефициентите за ликвидност, автономност, задлъжнялост и рентабилност с тази корекционна преценка / така решение № 32/17.06.2013г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., постановено по т.д. № 685/2012г. по реда на чл.290 ГПК/. В тази връзка освен посочения вече произход на печалбата на 2011г. и установеното обстоятелство, че експертизата е изготвена въз основа на балансови данни, без да са й представени първични документи, представляващи основания за записванията и без да е извършена проверка на основанията за класификация на активите и пасивите на текущи и дългосрочни, без да  са й представени данни от извършени инвентаризации / поради което не може да се направи извод за наличността на описаните в инвентарните книги активи към изследваните дати/, съдът преценява и показателите за финансова автономност на „Полимери” АД. Като аритметична стойност те показват много добро финансово състояние – 6,4428 към 31.12.2010г., 7,4700 към 31.12.2011г. и 6,1857 към 31.05.2012г., при препоръчителна стойност над 0,5. Причината обаче за високата стойност на този показател е високия размер на собствения капитал, в чиято структура, както бе посочено по-горе, най-голям дял има преоценъчният резерв – 87,26 %., който не е самостоятелен източник на парични средства и който предполага заделяне на допълнителни средства за ремонт на амортизираните активи, при продажбата на които предприятието ще формира загуба, пред вид занижената им пазарна стойност. Ето защо съдът възприема извода на в.лица, че в процесния случай високите стойности на коефициентите за финансова автономност не са израз на добро финансово състояние. Пред вид липсата на търговски и счетоводни документи ССчЕ не е могла да отговори и на въпроса редовно ли е водено счетоводството на ответника, редовно ли са осчетоводени осъществените от него търговски операции и дали същите съответстват на записванията в търговските книги. В тази връзка съдът намира, че и високите стойности на коефициентите за обща и незабавна ликвидност  за 2010 и 2012г. сами по себе си не са доказателство за добро финансово състояние и платежоспобосност.

При изследване на въпроса за актуалната търговска дейност на дружеството  е установено, че за периода 01.01.2012г .- 31.05.2012г. в регистрите му е отразено постъпление от продажба на продукция, стоки и услуги  в размер на 463 529лв,  от продажба на ДМА и вторични суровини – в размер на 661 624лв., а приходите от валутни операции и  финансовите приходи са в размер на 77 377лв. За същия период са отчетени разходи за дейността от 1 796 678лв и загуби в размер на 1 351 471лв. след отписване на балансовата стойност на продадените активи. Тази фактологическа установеност налага извода, че само с приходите си от оперативна дейност „Полимери” АД не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения към 31.05.2012г. в размер на 18 759 хил.лв. Другият извод, който се налага е, че през този период дружеството е пристъпило към продажба на ДМА с цел финансиране на текущата си дейност. Не са представени по делото доказателства за извършвана от него търговска дейност след 31.05.2012г. и за евентуално реализирани приходи.

За преценка състоянието на платежоспособност съдът изследва и платежния процес на ответника за процесния период, като съобразява търговските плащания, т.е. – плащанията по търговски сделки, в които не влизат разплащанията, осъществени по пътя на принудителното изпълнение, както  и обслужващите текущата дейност на предприятието плащания  - за гориво, за потребена ел.енергия и вода, представителни, такси за телефонни услуги и др.под. В първоинстанционното производство е установено, че дружеството има неизплатени задължения, които през 2012г. не е спряло да погасява. За периода 01.01.2012г. – 31.05.2012г. „Полимери” АД се е разплатило със своите доставчици за общо 525 609лв, като за същия период е извършило доставки на стойност 389 189лв. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за извършени погашения на задължения на „Полимери” АД  до  м.юли 2012г. /с.9-14/, като плащанията са извършени от името на длъжника, но от други наредители – „Сконто Съксес” ООД И „АКБ Актив” АД. Платежният процес се преценява с оглед всички останали показатели, релевантни към преценката за платежоспособност и в контекста на разпоредбата на чл.608 ал.3 ТЗ, според която неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

След съвкупен анализ на посочените по –горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на „Полимери” АД, въпреки формално високите стойности на коефициентите за ликвидност  и финансова автономност и въпреки извършени плащания към отделни кредитори след 31.05.2012г, което покрива посочения  в нормата на чл.608 ал.1 ТЗ критерий за неплатежоспособност – да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, отнасящо се до търговска сделка. През трите изследвани периода дружеството реализира загуба от оперативната си дейност , т.е. дейността му  е нерентабилна.  То не  е автономно и е силно зависимо както от дебиторите си, така и от кредиторите си. Не разполага с бързоликвидни активи, с които да погасява текущите си задължения, вземанията му са с недоказана събираемост. При налична тенденция  на занижаване размера на приходите от оперативна дейност, дружеството е пристъпило към продажба на активи, от която пък реализира загуби. Пред вид на това съдът прави извод за траен характер на затрудненията му и недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите му.

Пред вид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение се потвърждава изцяло, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите му, като ги прави част от настоящия съдебен акт, вкл. и по въпросите за активната материално-правна легитимация на ищеца „Електроенергиен системен оператор”, ЕАД,  ликвидността и изискуемостта на вземането му към ответника по процесната сделка - договор  № NDC 3016/10.09.2007/69 за продажба на балансираща електрическа енергия, както и по въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността.

Досежно началната дата следва да бъде добавено и това, че тъй като за определянето й се съобразява общото икономическо състояние на длъжника, чрез  изследване на посочените по –горе показатели и момента на спиране на обслужването на задълженията, без тя да се идентифицира с конкретно извършено или неизвършено плащане към конкретен кредитор, в процесния случай тя не може да бъде определена на 01.12.2011г. по следните съображения : Със събраните и пред настоящата инстанция доказателства се потвърждава извода на първоинстанционния съд, че производствената и финансова дейност на ответното дружество, активността и финансовата му стабилност се влошават трайно още през 2010г. От средата на годината се увеличава броя на образуваните срещу него изпълнителни дела, оттогава дружеството започва разпродажба на части от предприятието и на дълготрайни активи. Към 31.12.2011г. е най-ниска стойността на търговските вземания, които имат относително най-високия дял от краткотрайните активи, най-нисък е коефициента на обща и бърза ликвидност, което означава, че след тази дата, колкото и невярно да отразява състоянието на длъжника, този коефициент се стабилизира. Към тази дата разликата между краткотрайни активи и краткосрочни задължения е отрицателна величина. Ето защо и в тази й част жалбата се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р      Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1758/12.12.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1132/2012г.

На осн.чл.634в от ТЗ  решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността, водена при ВОС.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в седемдневен  срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :