Р Е Ш Е Н И Е   №91

 

12.04.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                       ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 44 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 104/08.01.2016г. на С.С.Д. ***, подадена чрез адв. Д.П. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 172/27.10.2015г., постановено по т. д. № 143/2015год. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86 ЗЗД, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД – гр. София, за присъждане на сумата 65 000 лв., представляваща разликата над 50 000лв. до 115 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Росен Михайлов, причинена в резултат на настъпило на 16.06.2012г. пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 16.06. 2012г., до окончателното й изплащане.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на несъобразяване на нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност, както и за необоснованост на правния извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Излага се, че претенцията за определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата 150 000 лв., / от която се иска присъждане на разликата над доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение – 35 000 лв. / е в повече от десет пъти по– нисък размер от нивата на застрахователно покритие, действащи към датата на сключване на договора, за обезщетяване на причинени от застрахования на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт- 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Твърди се недоказаност по категоричен и несъмнен начин на поведение на пострадалия, с което застрахователят е обосновал възражението за съпричиняване на вредите. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата отговарят на изисквания на чл. 262 ГПК.

Въззиваемото дружество „ ЗД Евроинс” АД – гр. София представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез юрисконсулт И. Л., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Третото лице помагач - К.Н.Н. не изразява становище.

В съдебно заседание се явява само процесуалният представител на въззивницата, който заявява, че поддържа жалбата в цялост, но уточнява, че по второто оплакване относно съпричиняване на вредите от пострадалия, не е спорно, че последният се е качил в автомобил, управляван от шофьор, употребил алкохол, а дали знанието за това обстоятелство е доказано от застрахователя.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност в предвидената от закона писмена форма, и с изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание. В обжалванате част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Търговищки окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С.С.Д. *** срещу „ ЗД Евроинс” АД – гр. София, за присъждане на сумата 115 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Р А М, починал на 16.06.2012г. вследствие на ПТП, настъпило на същата дата, на разклона за с. Буховци, Община Търговище, по ПП 1- 4, км. 245+500, посока от гр. Търговище към гр. Шумен, виновно причинено от К.Н. ***, при управление на л. а. марка „Фолксваген”, модел “Поло", с рег. № Т 0020 АТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 16.06.2012г., до окончателното й изплащане.

Постановеното по спора решение № 172/27.10.2015г. не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с които ответникът е осъден да заплати на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателно погасяване на задължението. За да уважи иска до този размер първоинстанционният съд е определил сумата 100 000 лв. като паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди към момента на увреждането, който размер е редуциран до сумата 85 000 лв., на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, след определяне квота на съпричиняване на вредите от пострадалото лице – 15 %, и от тази сума е приспаднато доброволно заплатеното на 20.11.2012г. обезщетение в размер на 35 000 лв., от застрахователя „Интерамерикан България” ЗЕАД, чиито правоприемник е ответникът „ ЗД Евроинс” АД – гр. София.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение, сключено с „Интерамерикан България” ЗЕАД, / чиито правоприемник е „ ЗД ЕВРОИНС” АД – гр. София/, по полица „ Гражданска отговорност” № 20112000415412 за л. а. марка „Фолксваген”, модел “ Поло", с рег. № Т 0020 АТ, валидна за периода от 16.01.2012г. – 15.01.2013г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП, на 16.06.2012г., на разклона за с. Буховци, Община Търговище, по ПП 1- 4, км. 245+500, посока от гр. Търговище към гр. Шумен, виновно причинено от К.Н. ***, при управление на застрахования автомобил; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение, които са в резултат на виновното поведение на застрахования водач.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Основното оплакване на въззивницата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, се преценява като неоснователно по следните съображения:

При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства, които съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., в случаите на причиняването на смърт, са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и други обстоятелства, въз основа на оценката на които в конкретния случая следва да се определи и присъди обезщетение по справедливост.

След определяне паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди към момента на увреждането, по правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът дължи отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, при своевременно релевирано от ответника и базирано на конкретни фактически твърдения възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд правилно е ценил събраните гласни доказателства и е възприел обстоятелствата, релевантни за определяне вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Поради липса на оплакване за необоснованост и съществени нарушения на процесуални норми, и тъй като съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд” извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата, настоящият състав на съда намира, че възприетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

Надлежно установените обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, които в случая са, че се обезщетява внезапна и неочаквана загуба на майка, чийто син е починал млад, в разцвета на силите си, единствен мъж в семейството, близките отношения между майка и син, които са живели в едно домакинство, възрастта на починалото лице, възрастта на майката и това, че с напредването й тя все – повече е разчитала на помощта и подкрепата на сина си във всяко едно отношение, обосновават извод за значителни негативни емоционални преживявания, които увреденото лице е претърпяло и ще продължава да търпи в бъдеще като последица от смъртта на сина си.

Оплакването в жалбата за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди е обосновани с довод за несъобразяване с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност, като същевременно се признава, че размерът е в съответствие с трайно установената съдебна практика, но същата се квалифицира като неправилна.

Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е морално - етична категория, която не е абстрактно понятие, същата следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. Безспорно динамиката в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законовото задължение за тяхното периодично осъвременяване -§ 4, ал. 3 и ал. 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други.

Лимитите на застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но същевременно те нямат самостоятелно значение и не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие, а съставляват една от проявните форми на тези условия / решение № 95 от 24.10.2012г. на ВКС по т. д. № 916/2011г., І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя / каквато е тезата на въззивницата/. Обезщетението, което действително се дължи, може да бъде по - ниско, а може и да надхвърля по размер нивото на застрахователна закрила, в който случай би била ангажирана отговорността на делинквента за разликата над лимита.

При определяне по справедливост на обезщетение в размер на 100 000 лв., преди да приложи редукция поради съпричиняване и да приспадне доброволно заплатеното обезщетение в размер на 35 000 лв., първоинстанционният съд е съобразил както вида, характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, така и общественото възприемане за справедливост на дадения етап от обществено – икономическото развитието на обществото, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни покрития, и обичайната съдебна практика, при което съставът на въззивния съд прави извода, че не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.

По оплакването в жалбата относно приетото от ТОС съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, въззивния съд намира следното:

Възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е своевременно релевирано от ответника, с отговора на исковата молба. Същото е основано на твърденията, че пострадалият се е качил в увреждащия лек автомобил, въпреки че му е било известно и е бил наясно, че водачът е в силна степен на алкохолно опиянение и не би следвало да шофира. С това свое поведение пострадалият е поел риска, изводим от състоянието на водача, резултат от употребата на алкохол, при което е следвало да допусне или да предположи, че той ще причини увреждането.

Съгласно мотивите по ТР № 1/2014г./23.12.2015г. на ОСТК, ВКС, съпричиняването на вредата при непозволено увреждане, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „ съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

По т. 7 от диспозитива на ТР № 1/2014г./23.12.2015г., на въпроса относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, е даден отговор в следния смисъл: Съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

В първоинстанционното производство, за установяване знание на пострадалото лице, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, е разпитан като свидетел Ивелин Красенов Иванов, за който няма данни да е от кръга на заинтересовани лица по смисъла на чл. 172, ал. 1 ГПК. Доводът в жалбата, че гласните доказателства не следва да бъдат кредитирани поради това, че свидетелят е изложил пред съда своите възприятия за ситуацията, а не възприятията на пострадалия, е неоснователен. Преценката за това дали свидетелските показания са базирани на лични, непосредствени впечатления на свидетеля за установяваните факти и обстоятелства е основание за кредитирането им от съда. Кредитиране на показанията може да бъде отказано в случай, че се излагат пред съда обстоятелства, които не са непосредствено възприети, а се преразказват изявления на трето лице, или ако се констатира противоречие с останалите събрани доказателства, с оглед на всички други данни по делото / в това число признания на страните, ноторни или служебно известни факти/.

В случая, от показания на свидетеля Ивелин Иванов се установяват събитията от вечерта преди настъпването на ПТП, и ситуацията, при която свидетелят, собственикът на увреждащия автомобил Мариян Параскевов, виновният водач К.Н., пострадалото лице и други лица са били заедно, в жилището на Н., всички са пили алкохол, след което е взето общо решение да се ходи на заведение извън града, и е обсъждан въпросът кой да шофира автомобила на Параскевов, с оглед на това кой колко алкохол е изпил.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът намира, че поведението на пострадалото лице, съставляващо пътуване в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, е проява на съзнателен и свободно формиран избор, при наличие на знание за този факт. Поемането на предвидим и реално очакван риск от пострадалия съставлява негов обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие, и обосновава приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В жалбата не е инвокирано оплакване по отношение на приетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

 

С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК, искането на процесуалния представител на въззиваемото дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция следва да бъде уважено, като въззивницата се осъди да заплати сумата 1860лв., определена по правилата на чл. чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материален интерес.

 

Воден от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/27.10.2015г., постановено по т. д. № 143/2015год. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от С.С.Д. *** осъдителни искове с правно основание 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86 ЗЗД, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД – гр. София, за присъждане на сумата 65 000 лв., представляваща разликата над 50 000лв. до 115 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Росен Михайлов, причинена в резултат на настъпило на 16.06.2012г. пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 16.06. 2012г., до окончателното й изплащане.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Искър, бул. ”Христофор Колумб” № 4, сумата 1 860 лв. / хиляда осемстотин и шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивна инстанция по в. т. д. № 44/2016г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.