Р Е Ш Е Н И Е   № 254

 

29.11.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 440 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА „РАДОСТ ООД - гр. Варна, ЕИК 202178620, представлявано от управителя А. Е., чрез адв. Г. А. от ВАК, срещу решение № 385/09.06.2017г., постановено по т. д. № 1626/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да опразни и предаде на „ГАМОР “ ООД / н./ със седалище гр. Варна, представлявано от синдика Бр. Б., поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ № 48, /подробно индивидуализиран в решението/, на основание чл. 233, ал. 1 ГПК.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният от синдика на „ГАМОР “ ООД / н./ осъдителен иск за предаване на нает имот след прекратяване на договора да бъде отхвърлен. Инвокирани са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на извода за установяване на фактически състав на чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ГАМОР “ ООД / н./ със седалище гр. Варна, представлявано от синдика Бр. Б., представя писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Гамор" ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика адв. Б.Б., срещу „Медицински център за репродуктивна медицина Радост" ООД – гр. Варна, за осъждане на ответника да опразни и предаде държането на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ № 48, представляващ УПИ № XIV-15,16,17 в кв. 181, по плана на 11 микрорайон, с площ от 538.40 кв.м., заедно с намиращия се в имота медицински център за репродуктивна медицина с РЗП 847.20 кв. м., предоставени за временно възмездно ползване по прекратен договор за наем.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните договор за наем от 19.12.2013г., с нотариална заверка на подписите на страните от 30.06.2014г., процесният имот е бил отдаден за временно и възмездно ползване на ответното дружество, за срок от три години, при наемна цена в размер на 3000 лв. След откриване на производството по несъстоятелност на „Гамор" ООД с решение № 1009/21.12.2015г. по т. д. № 696/2015г. по описа на ВОС, при преглед на търговската документация синдикът е констатирал, че наемателят е неизправна страна по договора, тъй като е преустановил заплащането на наемните вноски от 2014г., а освен това, уговорената наемна цена е съществено по – ниска от пазарната, и уврежда масата на несъстоятелността. Излага се също, че синдикът е изпратил многократни покани към ответното дружество за изплащане на наемната цена, но след като не е последвало изпълнение, на 25.07.2016г. е отправено 15-дневно предизвестие за прекратяване на договора. Сочи се, че предизвестието е получено от ответника на 25.07.2016г., при което договорът за наем е прекратен, считано от 09.08.2016г. След прекратяване на договора е връчена и покана за предаване на държането, но до момента ответникът не е предал имота.

Ответникът оспорва иска, като възразява че не е бил неизправна страна по договора за наем към датата на връчване на изявлението на синдика на „Гамор" ООД за едностранно предсрочно прекратяване на правоотношението. Според ответника договорът е бил действащ в срока, определен от страните - до 19.12.2016г. Наемната цена е била платена авансово до края на м. април 2017г. по силата на изрична писмена уговорка, при което за този период наемателят е упражнил право на задържане. Сочи се също, че предаването на държането на имота е неосъществимо в обозримо бъдеще, поради спецификата на дейността, която ответникът извършва в имота, а именно стратегическа дейност по смисъла на Постановление № 181 на МС от 20.07.2009г.

Първоинстанционното производство, което е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, е било спряно в периода от 02.03 до 05.05.2017г., поради спиране на производството по несъстоятелност на „Гамор" ООД.

В открито съдебно заседание синдикът на ищеца репликира възраженията на насрещната страна, като излага съображения за липса на счетоводни и други данни за извършени авансови плащания на наемна цена. Твърди, че в търговската документация е намерен Анекс от 01.06.2013г. към предходен договора за наем от 18.12.2012г., с който наемната цена на процесния имот е променена на 12 000 лв. По счетоводни данни при „Гамор" ООД имало още един двустранно подписан анекс за увеличение на цената до 15 000 лв., с ДДС, който не е предаден на синдика. Същевременно релевира доводи, че направените възраженията не могат да послужат като основание за отхвърляне на иска, тъй като освен крайният срок по договора е изтекъл и срокът, до който ответникът твърди, че има право да задържи имота поради предплащане на наемна цена.

Решението на ВОС, с което искът е уважен, е валидно и допустимо.

Не се спори между страните, че ответникът не е предал на ищеца държането на процесния недвижим имот, предоставен за временно възмездно ползване по процесния договор за наем, за срок от три години, находящ се в гр Варна, ул. „Константин Доганов“ № 48, представляващ УПИ № XIV-15,16,17 в кв. 181, по плана на 11 микрорайон, с площ от 538.40 кв.м., заедно с намиращия се в имота медицински център за репродуктивна медицина с РЗП 847.20 кв. м.

В договора е вписана дата на сключване – 19.12.2013г., но същият е с нотариална заверка от датата 30.06.2014г. на подписите на едно лице– А. Л. Е., положени като представител на наемодателя „Гамор" ООД и наемодателя „МЦРМ Радост“ ООД. В период от шест месеца преди нотариалната заверка на подписите, а именно от м. 01. до м. 06.2014г., наемателят е заплащал на наемодателя месечен наем по 15 000 лв., с едно плащане или на части, с платежни нареждания, по банков път, в които е вписан съответния месец, за който се отнася пълното или частично плащане. След датата на нотариалната заверка на подписите на А. Л. Е. плащането на наемна цена за предоставения за ползване недвижим имот е изцяло преустановено. Сумата 3000лв., която според процесния договор следва да е месечна наемна цена, не е заплащана за нито един период. По признание на ответника, направено в писмения отговор, на 28.04.2015г. на наемателя са възстановени 30 000лв. от платените по наемното правоотношение. Тази сума се явява разлика между общия размер на наемна цена от 15 000 лв. за шест месеца и общ размер на платените суми за същия период.

Установената фактическа обстановка, въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, не обосновава извод за анексиране на договора за наем по отношение на неговия срок или за уговорки между страните за авансово плащане на наемна цена за период преди или след изтичане на крайния му срок – 19.12.2016г. След връчване на изпратените от синдика Бр. Б. предизвестие вх. № 050/25.07.2016г. за прекратяване на договор, на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, и покана вх. № 054/22.08.2016 г. за освобождаване на имот, ответникът не заявява основание за прихващане на платени в повече суми за предишни периоди, поради което изявлението на синдика за прекратяване на договора е произвело целеното правно действие за преустановяване на облигационната връзка.

Твърденията в писмения отговор, че наемателят е имал основание да задържи имота за периода, за който е направил авансови плащания, не формират фактически състав за дилаторно процесуално възражение, с което е упражнено търговско право на задържане по чл. 315 ТЗ, тъй като не се сочи конкретно парично задължение на ищеца, което да се противопостави по предявения иск, а авансовите плащания се сочат като основание за продълженото ползване. Същевременно след като срокът, за който се сочи авансово плащане, е изтекъл, то твърденията за съществуване на основание за ползване или право на задържане в предходен период, не само не съставляват адекватни процесуални възражения, но и са ирелевантни по съществото на спора.

По оплакването в жалбата за непроизнасяне на първоинстанционния съд по възражението, че предаването на държането на имота е неосъществимо в обозримо бъдеще, поради спецификата на дейността, която ответникът извършва в имота, а именно стратегическа дейност по смисъла на Постановление № 181 на МС от 20.07.2009г., съставът на ВнАпС намира следното:

Посоченото постановлението е издадено на основание чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция „ Национална сигурност“. Съгласно посочената разпоредба стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък, по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства, след предварително съгласуване с председателя на Държавната агенция „ Национална сигурност“. Определени обекти или дейности могат да бъдат квалифицирани като част от критичната инфраструктура на страната само от компетентните органи.

Недвижимият имот, предмет на процесния договор за наем, не е от кръга на определените от Министерския съвет стратегически обекти и дейности, които са от значение на националната сигурност, при което Постановление № 181 на МС от 20.07.2009г. е неприложимо по конкретния спор. Ищецът не може да извлича възражения и от спецификата на дейността на медицинския център, тъй като такива не са предвидено от закона и от страните, които са сключили срочно правоотношение.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ във вр. чл. 71, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 680 лв. Общият размер на задължението за държавна такса съобразно цената на иска е за сумата 720 лв., но при подаване на жалбата са представени доказателства за платени 40 лв. по сметка на ВнАпС.

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/09.06.2017г., постановено по т. д. № 1626/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА РАДОСТ" ООД, ЕИК 202178620, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Константин Доганов № 48, да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД държавна такса в размер 680 /шестстотин и осемдесет / лева, на основание чл. 71, ал. 1 ГПК във вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.