Р Е Ш Е Н И Е

338/29.11. 2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П       

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

          КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 441 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 250/18.03.2013год. по т.д. № 201/2012год. на  ВОС, съдът е:

ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „У Б Х” ЕООД , ЕИК 200310652, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К , против Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –Варна Тауърс –Е, представлявано от П Б и М П М, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД  за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 119 206 евро, представляваща частичен иск  от сумата 252 050евро, представляващо дължимо обезщетение, в резултат на неизпълнение на договор № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008 год., изразяващо се в пропуснати ползи от неизкупена и непроизведена електрическа енергия, за периода от 01.01.10г. до 29.11.11.г.

ОСЪДИЛ е  „У Б Х” ЕООД , ДА ЗАПЛАТИ на Е П М АД, сумата от 6695,52лв, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „У Б Х” ЕООД, което го обжалва изцяло, чрез процесуални представители, с искане да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.

Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост, за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, по изложени съображения.

Насрещната страна, чрез писмено изразено становище, счита  въззивната жалба за неоснователна.

В съдебно заседание, въззивната страна чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба, като в подкрепа на същата са представени писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираните разноски от насрещната страна.

Въззиваемата страна, чрез становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваното  решение:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.79ЗЗД вр.чл.82ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявена от „У Б Х” ЕООД , ЕИК 200310652, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К , срещу Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –Варна Тауърс –Е, представлявано от П Б и М П М, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 119 206 евро, представляваща частичен иск от сумата 252 050евро, представляваща обезщетение за неизпълнен договор № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008 год., изразяващо се в пропуснати ползи от неизкупена и непроизведена електрическа енергия, за периода от 01.01.10г. до 29.11.11.г., на осн. Чл.79 ЗЗД,  ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -30.01.12г. до окончателното  й изплащане.

Излага,че според чл.1 от посочения договор за присъединяване, ответникът се е задължил да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа – собственост на ищеца, срещу задължение за заплащане цена за присъединяването. Електрическата централа, която била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника представлявала вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/ с обща мощност 3000 кW, находяща се в ПИ 35746.21.104 /стар № 021104/  по плана за земеразделяне на с.Камен бряг,

Община Каварна, област Добрич. Централата изградена въз основа на разрешение за строеж  № 218/08.07.2008год. и е е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1006/26.08.09г., като със Заповед № 2494/29.09.09г. е поставена под напрежение-свързана е към мрежата, считано от 30.09.2009год.  Ищецът е подписал и договор № 97/26.08.2009г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник със сввързаното с ответното дружество Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД. По силата на договора дружеството се е задължило да изкупува цялото количество активна електрическа енергия, за която има издаден сертификат съгласно НИСПЕЕПВЕИ. В исковата молба се твърди, че ответникът системно не изпълнявал задълженията си по процесния договор за присъединяване, като разпореждал неправомерно ограничаване на производството на електрическа енергия от присъединената ВяЕЦ, без предварително уведомяване на производителя, от което ищецът търпял вреди. Ограничаването на производството се извършвало, чрез даване по телефон на нареждания на дежурните диспечери от ответника за спиране на производството, от което ищецът търпял вреди, представляващи пропуснати ползи от ограничаването на производството на ел.енергия, която ищецът би продал по сключения с Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД договор. Поради което счита, че вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответното дружество на задължението му по договора за присъединяване, да пренася енергията, произведена от централа на ищеца, която е присъединена към мрежата му.

Ответното дружество Е П М АД,  чрез писмени  отговори оспорва исковете като неоснователни. Счита, че по силата на сключения договор за присъединяване на централата на ищеца, за него не е възникнало задължение да осигури пренос на произведената от ищеца електрическа енергия. Излага, че единственото му задължение по договора  е да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа елекрическата централа на ищеца, както и да постави електрическите съоръжения, изградени  от производителя. Не се спори, че тези задължения са изпълнени.  Твърди също, че ответното дружество не би могло да поеме задължение за пренос на ел. Енергия, тъй като преносът на ел.енергия е лицензионна дейност, каквато лицензия ответникът не притежава, а такава лицензия притежава НЕК ЕАД. Освен изложеното, изрично заявява, че процесният договор за присъединяване е бил прекратен към процесния период, тъй като с разрешение за ползване № СТ—05-1006/26.08.2009год.  е изпълнена хипотезата на чл.59 от Наредба №6/2004год. и договорът за присъединяване следва да се счита за прекратен

Твърди също, че разпорежданията за спиране не са отдавани от  служители на ответника, същите са направени от диспечерските управления на електроенергийния системен оператор /ЕСО/, като за ответникът е възникнало задължението да ги изпълни, без да има право да възрази, предвид правото им да дават задължителни диспечерски разпореждания по управлението на ЕЕС.  Персоналът на ответника  -Център за управленеие на мрежи предава дадените му от ТДУ «Изток» разпореждания на представител на «Глобал Уинд Пауър България»ЕООД и той преценява кои от 14-те мощностти да изключи. Твърди, че не е представен за процесната електроенергия сертификат за произход, съобразно изискването на НИСПЕЕПВЕИ.

Иска предявените  искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 97 009,68 лева с ДДС, представляваща дължима цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2010 година – 31.12.2011г.

В съдебно заседание исковете се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че в резултат на сключен между страните договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия с  № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008 год., между тях е възникнала валидна обилагационна връзка. По т.1.1 от договора задължението на ответното дружество е да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическа централа, собственост на ищеца, представляваща ВяЕЦ с мощност 3МW, изградена в ПИ №35746.21.1044 по плана за земеразделяне на с.Камен бряг, обл.Добрич, срещу задължение на ищеца да заплати цена за присъединяване. Не е спорно, че ответникът в изпълнение на задължението си, е присъединил ВяЕЦ към ел.разпределителната мрежа и я е поставил под напрежение за въвеждане в експлоатация съгласно заповед №2494/29.09.2009г. /стр.43/.

Представен е Договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от ВЕИ сключен между «У Б Х» ЕООД кото производител и  «Е.ОН България Продажби» като купувач, /стр.57/, като според чл.1 ал.3 от същия, купувачът ще изкупува  цялата активна ел.енергия, за която има сертификат.

Страните не спорят, относно посоченете в исковата молба периоди на спиране производството на ел.енергия от турбината на ищеца-производител, които се установяват от техническите записи при ищеца и ответника.

Според писменото заключение на допуснатата по делото СТЕ, както и дадените обяснения в с.з. от в.л. П и в.л. Д К, се установява следното:  Диспечерската система за управление на електропреносната мрежа се състои от  следните нива на управление:-диспечери на ТДУ Изток /ЕСО/, които управляват преносната мрежа с ВН 110 kV и се разпореждат за ограниченията по същата мрежа ВН на ТДУ Изток : - Диспечери на „Е П М” АД, които управляват мрежата с напрежение  20 kV и се разпореждат за съответните ограничения по същата мрежа на диспечерите на ВяЕЦ, които конкретно управляват и поддържат текущо вятърния парк. Според заключението,  след получаване на разпореждане от  диспечера на ответника за ограничаване на мощността,  диспечера на ВЯЕЦ сам е решавал кои мощностти  /турбини/ да бъдат спирани или ограничавани. Изградена е единна система за управление и събиране на данни SCADA, позволяваща дистанционен контрол и управление на централата на ищеца. Сочи, че посочените в исковата молба периоди на спиране се потвърждават от техническите записи, съдържащи се при ищеца и ответника-т.3 от заключението,  като в записите на ответника се съдържа причина на спирането/ограничаването на работата на централата като ограничение на мощността в Мвт, като е записано «ограничение на мощността в Мвт по разпореждане на Диспечер ТДУ». Това е отбелязано и ръкописно в Диспечерските дневници. В съответните  записи на «У Б Х»ЕООД се съдържа причината за спирането/ограничаването на работата на централата като «ограничение на мощността» /код 309 съобразно техническите записи на всяка турбина/. Според т.4 от заключението, съгласно техническите и други записи при ответника посочените от ищеца периоди на спиране съответстват и спирания и на други енергийни обекти, присъединени в преносната мрежа на ответника. В т.6 от СТЕ, вещите лица след преглед на диспечерските дневници и цялата оперативна информация заключават, че не са налице самостоятелни оперативни разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване на производството на ищеца. Ограниченията, разпоредени от дежурния персонал на ЕСО са за глобални ограничения в мрежата и не касаят конкретен производител по никакъв повод, а периодите на разпоредените от дежурния персонал на ЕСО ограничения на производството съвпадат с твърдените от ищеца периоди на ограничаване. Вещите лица сочат, че ЕСО трябва да осигури равнопоставеност на всички генериращи източници, които влияят на натоварването на мрежата 110 kV в участъка Зл.пясъци-Албена–Балчик–Каварна–Шабла чрез пропорционално ограничаване на производството от ВяЕЦ  съгл. чл.11 от Наредба РД-16-57, с цел недопускане претоварване на електропроводите. Относно преносната способност за пренасяне на ел.енергия от разпределителната мрежа 20 КV към линия 110КV, в участъка на присъединяване на ищеца, вещите лица сочат, че след подмяна на трансформаторите на п/ст Каварна, която е собственост на НЕК, пропускателната способност за пренасяне е достатъчна за инсталираната мощност. Съдът, след преценка на записванията в диспечерските дневници, ведно с останалите доказателства, счита същите за достоверни.  Те са подробни и изготвени съобразно изискванията на Наредба 8/9.06.2004год., съответстват на данните от техническите записи на електрическата турбина на ищеца, направени на основа на параметрите в SCADA. Периодите на ограничаване и спиране се потвърждават и от водените записи при ищеца и ответника, извършени на основание съществуващата диспечерска връзка. Изводите са, че посочените в справката периоди, персоналът на ЕСО е давал разпореждане за ограничаване на мощносттите.  Според приложение № 1 към заключението на СТЕ, непроизведената ел.енергия вследствие на спиране на работата на турбината е в размер на 3168,845 кв/ч. Според заключението на СсчЕ, сумата на пропуснатите приходи от непроизведена електроенергия е 600 548,89 лв. Без ДДС, при допълнителни разходи за пропуснатата ел.енергия 25 534,25лв.

По делото са допуснати гласни доказателства, чрез разпита  на свидетелите  Добрин Желязков Друмев  и Димитър Борисов Терзиев, които са работили като оператори на вятърен парк „Енел Грийн Пауър”ЕАД, към който е бил и централата на ищеца,  Според показанията на свидетелите, преустановяването на работата на ветрогенераторите ставало дистанционно, след получаване на разпореждане на диспечер от ответното дружество. Сочат също, че разпорежданията за ограниченията не са били спрямо конкретна турбина, а за съответна мощност, като в някой случаи е посочван извода, а в преобладаващите случаи това е оставено на преценката на свидетелите.  Сочат, че в тези случаи изключвали турбините, които са най-близо до точката на присъединяване, защото се стремяли загубите да бъдат минимални. Според свидетелите, в повечето случаи ответното дружество не е сочело причина, но при запитване е посочвало като причина за ограничението разпореждане на диспечер от ЕСО. При ограничаване на работата на турбините са се стараели ограничението да бъде равномерно разпределено. След това възстановяването ставало отново с прозвъняване на диспечера.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

 От съдържанието на исковата молба и ДИМ, следва да се направи извод, че претенцията на ищеца се основава на неизпълнение на сключения с ответника Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008 год.

Както се посочи, не се спори, че ответникът в изпълнение на задължението си по договора, е присъединил ВяЕЦ към ел.разпределителната мрежа и я е поставил под напрежение за въвеждане в експлоатация съгласно заповед №2494/29.09.2009г.

С оглед на разпоредбата на чл.59 от Наредба №6 от 09.06.2004год., 

договорът за присъединяаване се прекратява с поставяне на електрическата централа под напрежение, въвеждане в експлоатация и снабдяване на производителя с разрешение за ползване.  Следователно, договор  № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008год. за присъединяване  на процесната малка ветрова електроцентрала и кабелна линия с обща мощност 3000 КW, на 29.09.2009год. е прекратен на основание чл.59 от Нар.6/04год., поради изпълнение на същия от страна на ответното дружество. Видно от съдържанието на договора, ответното дружество освен присъединяване на ел.централата на ищеца други задължения не е поемало. Следователно, процесният договор има съвсем конкретен предмет и конкретен период на действие /чл.59 от Нар.6/04год./, поради което  не може да се счете за мълчаливо продължен или трансформирал се в договор за достъп и пренос до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Следователно, твърденията на ищеца, че в процесния период страните са били в облигационни отношения, на основание сключения договор за присъединяване, следва да се приемает за неоснователни. При това положение ищецът не може да извлича от този изпълнен и прекратен с изпълнението му договор търсената от ответника отговорност за вреди. Относно твърдението, че страните са били обвързани с договор  за достъп, възникнал с факта на присъединяване на турбината:

В процеса за процесния период, договор за достъп между страните не е представен.

 Действително, към момента на присъединяване /до приемането на ЗЕВИ/, договор за достъп не е предвиден между разпределителното и предприятието на производителя на енергия от възобновяеми източници.  Следва да се отбележи, че по делото е безспорно, че след присъединяването си, ищецът е ползвал електроразпределителната мрежа на ответното дружество, като трайно е отдавал чрез нея произведената електрическа енергия по договора за продажба.  Безспорно е също, че това е осъществявано със съгласието на ответната страна.  Следователно, фактически е учреден достъп до електроразпределителната мрежа, но няма учреден такъв относно преносната мрежа. Това правоотношение има неформален характер, тъй като законодателството  /до приемането на ЗЕВИ/ не е съдържало изискване за писмена форма на правоотношенията между производителя на ел.енергия и електроразпределителното дружество. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че независимо от прекратяване на договора за присъединяване, страните фактически са били обвързани от неформален договор за достъп до разпределителната мрежа.

 Относно претенциите на ищеца, свързани с неизпълнение на договора за достъп от страна на ответното дружество, изразяващо се във временно ограничаване или прекъсвване на дейността на централата на ищеца:

Конкретно нормите които задължават операторите на ответното дружество да дават разпореждания до диспечерите на производителите  да прекъсват и ограничават производството на електрическите  централи, по разпореждане на оператор на ТДУ, са следните:

Според чл.109, ал.2 от ЗЕ- /редакция от 29.12.2009 г., ДВ, бр. № 103/ разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа, и за другите дружества на вертикално интегрираното предприятие в случаите, когато електроенергийният системен оператор е част от вертикално интегрирано предприятие.

Съгласно чл. 51, ал.1 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. /обн.ДВ от 19.02.2008год./ за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа.

А от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключениеито на СТЕ, се установява, че всички прекъсвания, или ограничавания  на производството на централата на ищеца, извършвани   по нареждане на диспечерите на Е.ОН Б М, са станали по нареждане на диспечерите на ЕСО и то по единствена причина, да се предотврати претоварване и разрушаване на мрежата за високо напрежение от 110 КВ, поради недостатъчен капацитет на същата да поеме и пренесе цялата произведена ле.енергия от  ВяЕЦ.

Следователно, диспечерите на ответното дружество, при извършваните на процесните прекъсвания, или ограничавания на производството на ел.централата на ищеца, са изпълнявали своите нормативно определени задължения, поради което и не може да бъде търсена отговорност на ответното дружество, на което са служители.

С оглед на гореизложеното, в допълнение и обобщение следва да се отбележи следното:

С процесния договор за присъединяване, електроразпределителното предприятие не е поемало задължения, свързани с  достъпа до мрежата на ответното дружество, а с неформалния договор за достъп не е уговаряно обезщетение от страна на оператора при ограничаване в производствения режим на енергийния обект, каквото е предвидено в чл.30 ал.3 ЗЕВИ.

Относно твърдението за неизпълнение на процесния договор за присъединяване от страна на ответника, поради неизпълнение на задължението му, произтичащо от закона да проучи възможносттите на преносната мрежа за присъединяване на нови мощностти, преди да присъедини ищеца:

Същото се явява неоснователно.

Съгласно чл.14 ал.3 от ЗВАЕИБ /отм/, както и чл.54, ал.4  от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. /ДВ, бр.25/2008 г./ преносното или съответното разпределително предприятие задължително присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници (ВЕИ), който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата, като не поставя други изисквания.

Спрямо присъединяващите дружества не са предвидени нормативно задължения за такава преценка, съответно и права да откаже присъединяване на това основание. Напротив, в чл.14 ал.3 от ЗВАЕИБ /отм/, а  както се посочи и в чл.54 ал.4 от Нар.6/04год., разпределителното предприятие задължително присъединява всеки производител на ел.енергия от ВЕИ-т.е. безусловно. Единственото задължение на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа е да осигурява достъп до собствената си мрежа на ползвателите, в случая на производители,  при условията на равнопоставеност –чл.118 ЗЕ. Не са наведени твърдения и събирани доказателства, за неизпълнение на това задължение.

Все пак, следва да се отбележи, че в Нар.6/04год. е дадена възможност за преценка за възможносттите  за присъединяване на нови обекти, но това както се отбеляза, не е вмененеие като задължение на разпределителното предприятие, а е право на информация на съответния инвеститор и само от от него зависи дали ще се възползва от  това право. Такова право е уредено в чл.2 ал.5 от Наредба №6/04год., според която преносното и резпределителното предприятие предоставят информация за възможностите за присъединяване на нови обекти във връзка с инвестиционни намерения. Съобразно последното изречение от посочената разпоредба, дейността не е проучване по ал.1т.1 и не е предмет на наредбата, а се предоставя като консултанска услуга-т.е. по искане на съответния инвеститор.

В подкрепа на гореизложеното е и чл.3 ал.2 от Нар.6/04год., в който са посочени основанията за отказ за присъединяване, които нямат връзка с капацитета на съответната мрежа.

С оглед на изложеното, ответното дружество не е нарушило вменени му нормативни задължения, респективно не може да носи твърдяната отговорност по чл.12 ЗЗД. Искът се явява неоснователен и на това основание.

Предвид изложеното, предявеният иск за ангажиране на отговорността на ответника, чрез заплащане на сумата от 119 206 евро, представляващи вреди от договорно неизпълнение, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. 

С оглед на неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

Въззивникът дължи на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 6118,80лв., определена по справедливост на основание чл.78 ал5 ГПК и представляваща извършени разходи за адвокатска защита.

По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                                                            

                                                     Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250/18.03.2013год. по т.д. № 201/2012год. по описа на  ВОС, с което съдът е отхвърлил предявеният от „У Б Х” ЕООД , ЕИК 200310652, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К, против Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –Варна Тауърс –Е, представлявано от П Б и М П М, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД  за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 119 206 евро, представляваща частичен иск  от сумата 252 050евро, представляващо дължимо обезщетение, в резултат на неизпълнение на договор № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007год.-4041-ВГ-08.09.2008 год., изразяващо се в пропуснати ползи от неизкупена и непроизведена електрическа енергия, за периода от 01.01.10г. до 29.11.11.г.

 ОСЪЖДА „У Б Х” ЕООД , ЕИК 200310652, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Г С, да заплати на Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/, ЕИК 104518621, представлявано от П Б и М П М сумата от 6 118,80лв. /шест хиляди сто и осемнадесет лева и 80ст./, представляващи изввършени разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция, на осонвание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1  ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.