Р Е Ш Е Н И Е

№  299/23.11. 2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 441 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 288/16.04.2015год. постановено по т.д. № 1716/2014год, Варненският окръжен съд е приел за установено, че в отношенията между страните, по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответницата Ж.Г.Ж. ***, ЕГН **********, дължи на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, ЕИК 000694749, сумите, за които е издадена Заповед № 2724/22.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5125/2014г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав, на основание настъпила предсрочна изискуемост на задължения по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 109 от 24.11.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 14.04.2009г., Допълнително споразумение от 23.02.2012г. и Анекс от 27.07.2012г., а именно: сумата 51 740.39лв., представляваща дължима незаплатена главница за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК -17.04.2014 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата 16 804.21 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., и сумата 412.53 лв. – такси за управление и обработка на кредита за периода от 11.05.2012 г. до 14.04.2014 г.: Осъдил е ответницата  да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, ЕИК 000694749, сумата 3 256.37 лв., представляваща направени от заявителя съдебно – деловодни разноски за заповедно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, която сума е включена в Заповед № 2724/22.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5125/2014г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав, и в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист, както и  сумата 1 562.65лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производството по т. д. № 1716/2014г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ж.Г.Ж., с която счита решението за недопустимо, поради  неправилно разглеждане на иск по чл.422 ГПК, евентуално неправилно-поради  нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на същото. С жалбата се иска обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, по изложени съображения.

Насрещната по жалбата страна-„Юробанк България”АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, както и чрез писмето становище, счита въззивната жалба за неоснователна.

Относно изразеното становище в жалбата, поддържано и пред ВОС, за недопустимост на производството по чл.422 ГПК, поради направено възражение по чл.423 ГПК. Релевантните доказателства относно допустимоста на иска по чл.422 ГПК, съдържащи се в образуваното изпълнително дело, са представени в заповедното производство-/ ч.гр.д. № 5125/14год. на ВРС-писмо на ЧСИ С.Данова, според което относно ПДИ е приложена разпоредбата на чл.47 ГПК, като уведомлението е залепено на постоянния адрес на длъжника на 18.07.2014год.-стр.76/. Това е дало основание на съда да приеме, че срока по чл.415 ГПК на възражението е спазен и възражението е по чл.414 ал.2 ГПК, а не по чл.423 ГПК. Освен че този извод е обоснован, същият е и в интерес на длъжника. Това е така, тъй като чрез възражението по чл.423 ГПК се цели същият резултат-при пропускане на срока по чл.415 ГПК и при наличие на изброените в чл.423 ГПК хипотези, съдът приема възражението на длъжника за оспорване на вземането. Предвид изложеното, безспорно приемането на възражението на длъжника като такова по чл.414 ГПК е в негов интерес, поради което и не е налице правен интерес от водене на производство по чл.423 ГПК.  Предвид изложеното, становището, че постановеното решение е недопустимо, тъй като вместо иска по чл.422 ГПК, съдът е следвало да разгледа възражение по чл.423 ГПК е неоснователно.  Предвид изложеното, постановеното решение е допустимо, като при разглеждане евентуалното възражение за неправилност на същото, което е бланкетно по характер, съдебният състав съобрази следното:

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

„Юробанк България”АД, гр.София, е предявило искове против Ж.Г.Ж. с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ГПК за приемане за установено между страните, че ответницата  по делото дължи на „Юробанк България” АД парични суми, за които е издадена Заповед № 2724/22.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5125/2014г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав, дължими на основание настъпила предсрочна изискуемост на задължения по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 109 от 24.11.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 14.04.2009г., Допълнително споразумение от 23.02.2012г. и Анекс от 27.07.2012 г., а именно: сумата 51 740.39 лв., представляваща главница за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -17.04.2014 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата 16804.21лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., и сумата 412.53 лв. – такси за управление и обработка на кредита за периода от 11.05.2012 г. до 14.04.2014 г.Ответницата не е подала писмен отговор. С писмено становище по съществото на спора /стр.102/, ответницата е поддържала, че производството е недопустимо, понеже подаденото от нея възражение е по чл.423 ГПК и следва да се развие производство оп посочената разпоредба.

Съдът съобрази следното, относно обжалваното решение:

      Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че Банката е предоставила по  Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 109/24.11.2006 г., ведно с погасителен план, на Ж Г Ж, в качеството на кредитополучател, и Ж.Г.Ж., в качеството на солидарен длъжник, на кредитополучателя кредит в размер на сумата 44 000 лв., предназначен за потребителски нужди, за срок от 240 месеца. В чл. 3 от договора е договорено заплащането на годишна лихва за предоставената и усвоена заемна сума, наказателна надбавка при просрочие на погасителни вноски, както и заплащането на комисионна за управление и обработка на кредита. Към договора са сключени Допълнителни споразумения от 14.04.2009 г. и 23.02.2012г., Анекс от 27.07.2012 г., към договора, които са подписани и от ответнцата Ж. и от която не е предприето оспорване на същите. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по цитирания договор за банков ипотечен кредит и по допълнителните споразумения към него. По силата на чл. 6 от договора ответницата Ж.Г.Ж. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя, в качеството си на солидарен длъжник, на основание чл. 101 във вр. чл. 121- чл. 127 ЗЗД, за изпълнение на задълженията по договора, включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорните условия до окончателно погасяване на всички дължими суми.

В чл. 8, ал. 1 са договорени хипотезите, при които за банката възниква право да обяви кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем, една от които, по т. 1, предл. 2 на чл. 8., ал. 1 е „допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи по чл. 4, ал. 1, т. 3”.

С нотариална покана per. № 147 от 11.01.2013 г., том 1, акт № 6 на Нотариус Петър Петров, per. № 224 на НК, с район на действие PC - Варна, връчена на солидарния длъжник - лично на 11.01.2013г. /стр.41/, кредитополучателят и солидарния длъжник са уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, в поканата са посочени размери на задълженията за главница, лихви и такси и е даден седемдневен срок за доброволно плащане, считано от датата на връчване. Не се оспорва, че сумите не са заплатени.

Въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банкате към 14.04.2014год. относно задължение по Договора за ипотечен кредит № 109/24.11.2006год.,  Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение. По заявлението е издадена Заповед № 2724/22.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5125/2014г. по описа на ВРС, ХХІV – ти състав, на основание настъпила предсрочна изискуемост на задължения по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 109 от 24.11.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 14.04.2009г., Допълнително споразумение от 23.02.2012г. и Анекс от 27.07.2012г., а именно: сумата 51 740.39лв., представляваща дължима незаплатена главница за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК -17.04.2014 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата 16 804.21 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 14.04.2014 г., и сумата 412.53 лв. – такси за управление и обработка на кредита за периода от 11.05.2012 г. до 14.04.2014 г. и разноски в размер на 3 256,37лв.:

По делото е допусната ССЕ, според приетото заключение на която се установява следното:

Отпуснатата и усвоена сума по кредита е в общ размер на 44 000 лв. е усвоена на 04.12.2006г. чрез превод по посочената в чл. 2, ал. 2 от договора заемна сметка с № 0011106000000615, водена на името на кредитополучателя Ж Г Ж, с мемориален ордер № 413/04.12.2006г. /стр.116/. Съгласно Допълнителните споразумения от 14.04.2009г. и 23.02.2012г., неплатените задължения към датите на споразуменията се преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовно усвоената главница. Допълнително начислената главница  през периода от 14.04.2009г. до 10.09.2012г., е общо в размер на 9 455.25лв. За периода от 04.01.2007г. до 30.07.2012г. от общо усвоения размер заемни средства – 53 455.25лв., са погасени 1 714.86 лв., при което непогасеният остатък от главницата възлиза на сумата 51 740.39 лева, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2014г., така и към датата на изготвяне на експертизата, без да се отчитат евентуални погашения в хода на принудителното изпълнение. Последното плащане по кредита е направено на 30.07.2012г., с което е частично погасена просрочена редовна месечна вноска № 65 с падеж 10.05.2012г. По т. 6 и т. 7 от заключението вещото лице посочва размери на установени като дължими, но незаплатени парични вземания по процесния договор за договорна лихва, начислена за периода 10.05.2012г. – 14.04.2014г., за сумата 16 804.21 лв., и такси за управление на кредита и имуществени застраховки за същия периода, общо за сумата 412.53 лв.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, следва да се направи извод,  че е доказано възникването и съществуването на изискуеми парични задължения на ответницата към ищеца „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София. Както се посочи, същите произтичат от валидно правоотношение по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 109 от 24.11.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 14.04.2009г., Допълнително споразумение от 23.02.2012г. и Анекс от 27.07.2012 г. По договора и споразуменията към него, ответницата Ж. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя, в качеството си на солидарен длъжник, спрямо кредитора, на основание чл. 101 във вр. чл. 121- чл. 127 ЗЗД, за изпълнение на неговите задължения по договора. Съществуването на произтичащите от процесния договор парични вземания, заявени от банката - кредитор в заповедното производство, е безспорно установено чрез съдебно– счетоводна експертиза и представени писмени доказателства, които не са оспорени, както не е оспорено и твърдението на ищеца, относно неизпълнението на паричните задължения по процесния договор. Установени са също и наличието на предвидените в чл. 8, ал. 1 от договора предпоставки за възникването и упражняването на правото на банката да обяви паричните вземания по кредита за предсрочно изискуеми, тъй като след частично погасяване на просрочена редовна месечна вноска № 65 с падеж 10.05.2012г., плащанията са преустановени. Предсрочната изискуемост е съобщена на длъжниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т.2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, с връчване на нотариална покана с per. № 147 от 11.01.2013 г., том 1, акт № 6 на Нотариус Петър Петров, per. № 224 на НК, с район на действие PC - Варна. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че ищеца е установил съществуването на оспореното от въззивницата по ч.г.д. №5125/2014год. на ВРС в качеството й на солидарен длъжник, вземане.

С оглед на изложеното, съдът прави крайния правен извод, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК са изцяло доказани по основание и размери и следва да бъдат уважени. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които се споделят от съдебния състав.

         По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 288 от 16.04.2015год., постановено по т.д.№ 1716/2014 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.