О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

94 /15.02.                                                2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на четиринадесети февруари                                   година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 441 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.248 ал.1 ГПК. 

Образувано е по подадена молба от адв.П.Г. като процесуален представител на Б.Ж.П. – въззивник по делото, с която в срока по чл.248 ал.1 ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като редуцира присъдените такива в полза на застрахователното дружество от 1 989,23лв на 503,85лв по съображения, подробно изложени в молбата.

В законоустановения срок не е  постъпил писмен отговор от ответната по молбата страна.

Съдът, след  преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Молбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

Действително първоинстанционният съд е пропуснал в решението си да се произнесе по направените от ответното дружество разноски. ЗД „Бул Инс“ АД не се  е възползвало от правото си да иска допълване на решението в частта му за разноските, поради което правото му на разноски за първата инстанция се е преклудирало.

За втората инстанция дружеството е представило доказателства за уговорен и заплатен в брой адв.хонорар в размер на 1 500лв без ДДС.

Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и тази на Варненския апелативен съд, когато се касае за възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. се начислява ДДС, което се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно правилото на пар.2а от ДР на Наредбата. Ако е установено по делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноски по делото /ч.т.д. 38/15г. ВнАпС, недопуснато до касационно обжалване с  опр.109/18.02.16г. по ч.т.д. № 1983/15г. І т.о./

В случая обаче не са представени доказателства за заплатен от страната ДДС, поради което същият не следва да бъде присъждан. Освен това след направено и уважено възражение за прекомерност заплатеният от застрахователното дружество адв.хонорар се редуцира до 1 310лв.

При това положение съобразено с доказателствата по делото се явява твърдението в молбата, че разноските за въззиваемата страна следва да бъдат изчислени въз основа на сумата от 1 310лв . Съобразно отхвърлената част на иска на ответното дружество се дължат 503,85лв.

Молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

 

О    П   Р   Е   Д    Е   Л   И  :

 

ИЗМЕНЯ  решение № 278/28.11.2018г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 441/18г. в частта, с която Б.Ж.П. с ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.София сумата от 1 989,23лв, което следва да се чете :

ОСЪЖДА Б.Ж.П. с ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.София сумата от 503,85лв. разноски.

Определението е окончателно, на осн.чл.248 ал.3 ГПК вр.чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :