Р Е Ш Е Н И Е

 

                       346

       

10.12.2013 г.,гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 442 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод на въззивна жалба от „Лев Инс” АД против решение № 50/15.02.2013г. по т.д. № 132/12г. на СОС в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на Ж.Ж. обезщетение над 15 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва от 22.09.2010г. Прави оплаквания за неправилно установяване на фактите от СОС и неизясняване на въпроса относно съпричиняването на вредоносния резултат, във връзка с което поради допуснато процесуално нарушение първоинстанционният съд не е назначил САТЕ. Счита , че неправилно е приложен материалният закон ,вкл. и по отношение това дали застрахователя дължи законната лихва върху главницата от момента на деликта , доколкото отговорността му не е въз основа на непозволено увреждане. Иска се отмяна на решението на СОС в частта над 15 000 лв. до 50000 лв. и постановяване на друго решение , с което искът в тази част да се отхвърли.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Ж.Ж. срещу първоинстинционното решение на СОС в частта , с която е отхвърлен искът му над 50 000лв. до 100 000 лв. Прави оплакване за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД досежно определяне на справедлив размер на обезщетение съотнесен към конкретните нива на застрахователно покритие. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което искът се уважи и за разликата над 50000 лв. до 100 000лв.

ВнАС прецени следното :

В исковата си молба Ж.Ж. излага , че на 22.09.2010г. в следствие на ПТП в гр.Силистра, предизвикано от Н.Д. при управление от нейна страна на МПС е получил средни телесни повреди, изразяващи се в : счупване на лява мишнична кост, счупване на големия пищял на лява подбедрица, травматична периферна нервна увреда на левия аксиларен нерв в резултат на дислоцираното счупване на главата на лява раменна кост и периферна нервна увреда на нервус перонеус в резултат на счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост и на дисталната част на лявата малкопищялна кост, с наличие на двигателен дефицит на горен ляв и на долен ляв крайник, обуславящи трайно затруднено движение на ляв горен крайник, трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, представляващи постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота. По надлежния ред Д. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1,б. «б», пр.второ във вр. с чл.342, ал.1 НК . За управлявания от последната автомобил, с който е причинено ПТП е налице сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност» с «Лев инс» АД. В резултат на претърпените телесни повреди ищецът твърди , че е преживял множество болки и страдания , които продължават и към момента на завеждане на иска. Не може да движи в пълен обем лявата си ръка и левия си крак. На два пъти е приеман в ортопедично и в неврологично отделение за лечение. Претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв. от застрахователя , а при условията на евентуалност от прекия извършител на увреждащото деяние. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на ПТП - 22.09.2010г.

Ответникът «Лев инс»АД оспорва основателността на иска. Счита , че писмените доказателства не установяват твърденията по исковата молба , тъй като са съставени след значителен период след събитието. Не може да се установи причинно-следствената връзка между деянието и претендираните увреждания. Оспорва се механизмът на извършване на деянието, като ответникът счита , че с поведението си ищецът е допринесъл за резултата.

Н.Д. също оспорва основателността на иска.

ВнАС като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни норми намира за установено следното от фактическа страна :

Предявен е иск с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя и при условията на евентуалност по чл.45 ЗЗД спещу прекия извършител на деликта.

Предвид влязлото в сила решение по НОХД № 22/12г. на СРС Н.Д. е призната за виновна в извършване на твърдяното от ищеца престъпление по чл.343,ал.1 ,б.»б» , пр.2 във вр. с чл.343,ал.1 НК . На осн. чл.300 ГПК влязлото в сила решение постановено по реда на чл.78а НК има за гражданския съд задължителна сила относно извършването на твърдяното по исковата молба ПТП , че то е осъществено от Д. и че същото е противоправно. Установяват се причинените в резултат на престъплението увреждания на Ж.Ж. - счупване на лява мишнична кост, счупване на големия пищял на лява подбедрица, травматична периферна нервна увреда на левия аксиларен нерв в резултат на дислоцираното счупване на главата на лява раменна кост и периферна нервна увреда на нервус перонеус в резултат на счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост и на дисталната част на лявата малкопищялна кост, с наличие на двигателен дефицит на горен ляв и на долен ляв крайник, обуславящи трайно затруднено движение на ляв горен крайник, трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, представляващи постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота.

Не се спори , че МПС , което е управлявала Д. при извършване на ПТП , е било застраховано към 22.09.2010г. по риска «Гражданска отговорност» в «Лев инс»АД.

Спорен е въпросът дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Единствено в писмения си отговор пред СРС «Лев инс»АД навежда възражения , че пострадалият е могъл да избегне настъпването на вредоносния резултат , тъй като е възприел автомобила от значително разстояние, неговото неравномерно движение по пътното платно, поради което е бил длъжен да предприеме мерки за своя защита.

Следователно липсва спор между страните относно установеното както по НОХД , така и предвид показанията на св.Цончев, че Н.Д. при управление на лек автомобил марка «Фиат», модел «Брава» с № СС 8255 СВ е нарушила правилата на чл.21,ал.1 ЗДП относно забрана за превишаване на определената стойност на скорост в км/час на ППС категория «В» в населено място, при което управляваното от нея превозно средство се е блъснало в стълб, поставен на тротоар. Стълбът е паднал върху намиращия се на тротоара ищец. Последният признава в хода на досъдебното производство , че е възприел автомобила и неговото «зигзаобразно» движение преди удара.

Съдът намира , че при тази фактическа обстановка, не може да бъде направен извод за наличие на поведение от страна на ищеца , което да е в нарушение на нормативно установените правила за движение по пътищата. Още по-мако може да се намерят аргументи , че сам пострадалият се е поставил в положение да претърпи увреждане , и без да предприеме действия по ограничаване на неговия обем.

От заключението на СМЕ , писмените доказателства и свидетелските показания на разпитаните пред СОС свидетели безспорно се установяват описаните по исковата молба травматични увреждания и причинната връзка между тях и деянието на деликвента.

При определяне на размера на претендираните вреди съдът следва да съобрази приложението на чл.52 от ЗЗД с постановките в ППВС № 4/68 год. относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на справедлив паричен еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди.

В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт.

В случая от значение е обемът и характерът на увреждането – счупвания на горен ляв и долен ляв крайник и увреждания на нервите в резултат на тези счупвания; продължителността на периода на възстановяване , а той според в.л. П.Д. по изслушаното заключение на СМЕ за счупванията е не по-малко от година , а за възстановяване на периферната нервна увреда – не по – мако от шест месеца; предприетото реално лечение – оперативно и рехабилитационно; както и крайният изход към момента на изготвяне на заключението – трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник и непълно възстановяване на движенията в лява раменна става при това 2 години след инцидента  и с неблагоприятна тенденция и риск дори и при предприемане на нова по-сложна и скъпа оперативна интервенция. Установява се, че движенията и конфигурацията на лява колянна става са възстановени, което опровергава твърденията по исковата млоба в тази връзка.

Свидетелските показания непротиворечиво доказват, че първите месеци Ж.Ж. е бил неподвижен. Обгрижван и подпомаган е бил от свои приятели, тъй като живее сам. Преди ПТП е работил  почасово стопанска работа срещу заплащане. Като сега това е невъзможно поради физическите болки , които изпитва в резултат на травматичните увреждания. Няма на кого да разчита за финнасова помощ и живее в крайно лоши условия.

Горната установеност съпоставена с възрастта на ищеца – 58г. към датата на ПТП, налагат извод за един продължителен период на преустановяване на нормалните за ищеца активности. Което освен чисто физическата болка от претърпяното се съчетава с подчертано психическо напрежение както като оценка на преживяното , така и на проекцията му в живота на ищеца след това.

    Съдът като се ръководи от тези критерии и взема предвид характера и броя на получените при ПТП травматични увреждания и степента на засягане на здравословното състояние на ищеца вследствие на тях, силата, интензитета и продължителността на търпените болки , страдания и неудобства / продължаващи повече от три години/ приема, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. Искът за разликата до 100 000лв. като неоснователен следва да се отхвърли. Нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования на трети лица, са само ориентир при преценка на справедливото парично обезщетяване на тези вреди. Те не са абсолютна величина , която винаги трябва да бъде постигана и присъждана, без да се отчитат спецификите на конкретния случай.

    Обезщетението за забава следва да се присъди на осн. 86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД върху главницата от 50000лв. от деня на деликта - 22.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Застрахователят е отговорен спрямо увредения до това , за което отговаря и деликвента. Следователно след като последният дължи заплащане на обезщетение от датата на деликта, то отговорността на застрахователя е в същия обем.

Водим от горното , съдът намира , че обжалваното решение на СОС следва да се потвърди в осъдителната част за 50000лв. и в отхвърлителната над 60 000лв. до 100 000лв. , като се отмени в отхвърлителната част над 50 000лв. до 60 000лв.

Поради което съдът

 

               Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 50/15.02.2013г. по т.д. № 132/12г. на СОС в частта , с която е отхвърлен искът на Ж.Р.Ж. ЕГН ********** *** против «Лев инс»АД ЕИК 121130788, сед. и адрес на управление гр.София , бул. «Черни връх» № 51Д за заплащане на разликата над 50 000лв. до 60 000лв. , като вместо него  ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА «Лев инс»АД ЕИК 121130788, сед. и адрес на управление гр.София , бул. «Черни връх» № 51Д да заплати на Ж.Р.Ж. ЕГН ********** *** сумата над 50 000лв. до 60 000лв., ведно със законната лихва от 22.09.2010г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – понесени болки и страдания за телесно увреждане в резултат на ПТП на 22.09.2010г., от водач Н.Д. на застраховано МПС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/15.02.2013г. по т.д. № 132/12г. на СОС в останалата част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: