Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   314/02.12. 2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     десети  ноември                                                     Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                               А.Братанова

 

при  секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  442  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х.К.Р., ЕГН **********,*** против решение № 251/01.04.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1926/2014г., в частта, в която предявеният от него иск с правно основание чл.226 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в следствие смъртта на баща му  К Р В, настъпила при ПТП на 24.07.2012 г. е отхвърлен за разликата над 30 000лв до претендираните 150 000лв. и същият е осъден да заплати на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, гр. София сумата от 4 450 лв разноски в производството пред ВОС, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.  По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до несъгласие с извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50 %, както и с несъобразяване с критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД,  релевантните обстоятелства съгласно т.11 на ППВС 4/68г. и минималните застрахователни суми по застраховка „ГО” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие на смърт за всяко събитие при едно пострадало лице от 1 000 000лв, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявената искова претенция, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, гр. София срещу същото решение, но в частта с която искът е уважен за разликата над 10 000лв. По съображения за липса на доказана духовна връзка между ищеца и починалия му наследодател, отношения на близост, разбирателство и подкрепа, моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявената претенция, а в случай на евентуалност -  да потвърди решението в осъдителната му част до размер на 10 000лв обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи размер на обезщетение от 20 000лв при признати 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К Р В.

          Въззиваемата страна релевира доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ.

          Безспорно установено по делото е, че с влязла в сила присъда № 110/14.11.2013 г. по НОХД № 671/2013 г. на Варненския окръжен съд П Б Г е признат за виновен в това, че на 24.07.2012 г. на път III-208 Айтос Тервел, непосредствено след края на населеното място гр. Дългопол, обл. Варна, при управление на МПС – т.а. влекач „Скания Р 420” с ДК № СА 1727 ВВ и прикачено към него ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на К Р В, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а ал.1 б. Б вр. чл. 343 ал.1 б.В от НК. На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда по НОХД № 671/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд е задължителна за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността. Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” за МПС товарен автомобил - влекач марка „Скания", модел Р 420 с ДК№ СА 1727 ВВ и прикачено към него ремарке марка „Шмитц Ско 24" с ДК№ С 0139 ЕР към  дата 24.07.2012 г.

Безспорна  е и материалноправната легитимация на ищеца в качеството му на законен наследник на пострадалия К Р В, починал на 24.07.2012г. в резултат на ПТП, осъществено от П Б Г. Същият е от кръга на най-близките членове от семейството на пострадалия, със защитим от закона правен интерес да претендира обезщетение за претърпените от него морални болки и страдания в следствие загубата на своя  баща. / съгласно ПП на ВС  № 4/25.05.1961г./

          Налице са и всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в настъпилата смърт на наследодателя на ищеца.

          Основният спорен въпрос, пренесен като предмет и във въззивното производство, е размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ценен в контекста на релевираното от  застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, приложение на понятието „справедливост”, визирано в нормата на чл.52 ЗЗД и изяснено в задължителната практика на ВС и ВКС, /въпроси, изведени като акцент в жалбата на Х.К.Р./, както и съдържанието на връзката между баща и син, приживе на наследодателя, в светлината на твърдяната от застрахователя липса на контакти и доказана емоционална връзка и на реално , а не презумптивно претърпени болки и страдания от ищеца в резултат на  загубата му, очертаващи предмета на доказване в жалбата на застрахователя ЗД „Евроинс” АД. В тази връзка съдът съобрази следното :

          Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К Р В съдът намира за доказано по следните съображения :

          Според фактическата установеност по делото  процесното ПТП  от 24.07.2012г. е настъпило  извън населено място, на пътя Айтос – Тервел, непосредствено след края на населено място гр.Дългопол в тъмната част на денонощието, пострадалият се е движил по средата на платното за движение, по посока движението на товарния автомобил, / по посока гр.Провадия/ -  л.78, като в последния момент преди удара се е обърнал надясно и след удара тялото му е било отхвърлено на около 28,60м от мястото на първоначалния сблъсък. С предприетата посока на движение пострадалият безспорно е нарушил разпоредбата на чл.108 ал.2 т.1 ЗДвП, съгласно която пешеходците могат да се движат  по  платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност до най-лявата му граница, когато няма тротоар или бланкет или е невъзможно те да бъдат използвани. За ирелевантно съдът намира оплакването във въззивната жалба на Х.К., че по делото е останало недоказано обстоятелството бил ли е банкетът в състояние да преминават пешеходци по него. Както е отбелязал и първоинстанционният съд – дори и да бе доказано, че състоянието на банкета не позволява пешеходци да преминават по него, то остава основното  нарушение на задължението на пострадалия  да се движи в платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС. При правилно избрано платно за движение пострадалият щеше да се озове с лице към товарния автомобил, а не с гръб. Второто му нарушение се изразява в движението му в близост до осевата линия, а не най-близо до лявата граница на платното за движение. Така в.лице по приетото заключение на САТЕ е категорично, че ударът е настъпил на разстояние 2,25м в ляво от десния банкет на пътя или на 1,45м в дясно от осевата линия спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Пострадалият е бил облечен в тъмни дрехи. При липсата на улично осветление участъкът на местопроизшествието, както и всичко, намиращо се по него, е бил осветен само от фаровете на товарния автомобил, поради което водачът е  виждал ясно това, което е отразявало добре светлината, но не и човек, облечен в тъмни дрехи. И най – вече пострадалият се е намирал в  тежка степен на алкохолно опиянение, безспорно доказано от заключението на СМЕ. При установена концентрация на етилов алкохол 2.26 промила в кръвта,  2.82 промила в урината и  2.68 промила в гръбначномозъчната течност, които стойности съответстват на средна към тежка степен на алкохолно повлияване за средните човешки възможности, според медицинските стандарти са налице тежки нарушения в мисловната дейност, съобразителност, внимание, ориентация в околната среда, координацията на движение, световъртеж, нарушения в походката, забавени реакции и сънливост. Подобна  концентрация на етилов алкохол сериозно нарушавала координацията и бързината на реакциите  и не позволявала  адекватна преценка за поведението  на пътя. Същата предполага загуба на чувство за реална ориентация в околната среда, вкл. критична оценка на собствените постъпки.

Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение №118/27.06.2014г. по т.д.№ 3871/2013г., Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 67/15.05.2014г. по т.д. № 1873/2013г. Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., II Т.О.; Решение №206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., II Т.О. и др./ приложението на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. 

 А в решение № 169/28.02.2012г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г., постановено по чл.290 ГПК, ВКС приема, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
          В процесния случай и при горната фактическа установеност съдът прави извода за наличието на доказана причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането : придвижване в тъмната част на денонощието, извън населеното място, в платното за движение противоположно на движението на ППС, в близост до осевата линия, в тъмни дрехи и в силно алкохолно опиянение, с което е станал пряка и непосредствена причина за процесното ПТП с трагичен резултат. Появата на насрещното МПС, неосветеността на пътния участък и осъществения сблъсък непосредствено след десен завой не се ценят от съда като обстоятелства, от естество да предотвратят настъпилия резултат. Степента на съпричиняване съдът определя на 50 %.

          Досежно понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД  е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК.

          Под „обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай”  съдът разбира : видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; болките и страданията, претърпени от ищеца, както при причиняване на увреждането, така и в последствие и към момента на подаване на исковата молба; възрастта на увредения; отношенията в семейството преди произшествието, както и   икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.  Следователно релевантни към предмета на спора са възрастта на пострадалия, който на 66 години е бил в добро физическо здраве, без данни по делото за проблеми в здравословното си състояние, внезапността на постигналото ищеца нещастие, доказаните със свидетелските показания на К Р М и Н А Д „нормални отношения между баща и син”, взаимна финансова подкрепа в трудни моменти / и двамата свидетели явствуват за предоставен заем на бащата от приятелката на Х., както и осигуряването на средства от страна на К за колети на сина му в затвора/, силното по интензитет  негативно отражение, което инцидентът е възпроизвел върху ищеца /”Много тежко го изживя, след като разбра” – свид.М/.

            В същото време от свидетелските показания се установява, че баща и син не са живеели заедно от дълго време, Х. излежавал присъда в Чехия от 7-8 години, след това в София 2 години, а точно на датата на ПТП – 24.07.2012г. бил преместен от затвора в София в затвора във Варна, поради което разбрал със закъснение за  инцидента. Установи се и че бащата не го е посетил нито веднъж в затвора. Преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка  свидетелските показания дават основание на съда да направи извод, че отношенията между ищеца и неговия починал баща са били по –скоро хладни и дистанцирани, предвид на това, че те не само не са живеели заедно извън времето, прекарано от Х. в затвора, но и предвид на това, че бащата не го е посетил нито веднъж по времето на излежаване на присъдата му, липсвали са ежедневни  или чести контакти между тях, липсва и силна емоционална и духовна връзка, както и отношения на взаимопомощ и разбирателство. Не може обаче да бъде споделена тезата на застрахователното дружество, че изживените от ищеца болки и страдания в следствие загубата на неговия баща  не са установено по безспорен начин, поради което не могат да бъдат и презумирани, поради което дължимото обезщетение не следва да е по-голямо от 20 000лв.  Въз основа на събраните по делото свидетелски показания съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат определени в размер на 60 000лв., при съобразяване  и практиката на касационната инстанция в тази насока, отчитайки  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото и съгласно която практика паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват  лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., а след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ.

Следователно при установена степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 50 %, исковата претенция се явява основателна до 30 000лв, в който размер и следва да бъде уважена. За разликата над 30 000лв до претендираните 150 000лв искът се отхвърля като неоснователен.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          По разноските : Ответното дружество е направило разноски за двете инстанции в размер на 10 160лв, от които 5 430лв за първа инст. и 4 730лв за втора инст.  Съобразно отхвърлената част на иска му се дължи ю.к.възнаграждение в размер на 4 130лв.  за първа инстанция. Тъй като жалбата му се оставя без уважение, разноски за втора инстанция не му се следват. Ищецът претендира адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Тъй като обаче и неговата жалба се оставя без уважение, съдът намира, че такова не следва да му бъде присъждано. Възражението му срещу присъдените в полза на застрахователя разноски за първата инстанция в размер на 4 450лв е частично основателно : Ищецът по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 ГПК е освободен от заплащането на такси и деловодни разноски. Той обаче не е освободен от отговорността спрямо насрещната страна за направените от нея в съдебното производство разноски – така опр.268/27.05.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 1072/2014г., ІІ т.о.; опр.83/16.03.2015г. на ВКС по т.д. № 2127/2014г., І т.о. и най-вече опр.609/15.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 256/2010г., І т.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и

съставляващо задължителна за съда практика, съгласно което независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.1 т.4 ГПК при частично уважаване на иска ищците могат да бъдат осъждани за разноски на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнаграждение  в размер на 4 130лв за водене на делото в първа инстанция съобразно отхвърлената част на иска.

          ЗД „Евроинс” АД се осъжда да заплати в полза на ВАпС държавна такса в размер на 600лв. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 251/01.04.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1926/2014г. в частта, с която  Х.К.Р., ЕГН **********, гр. Варна е осъден да заплати на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, гр. София сумата от 320лв. разноски в производството пред ВОС, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА  ЗД „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, гр. София да заплати по сметка на ВнАпС държавна такса за настоящото производство в размер на 600лв, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :