О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

568 / 03.10.                                                 2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  втори октомври                                                        година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян      

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                  М.Недева

 

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 442 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Във връзка с предоставената с определение № 520/08.09.2017г. възможност за представяне на ново доказателство по делото е постъпило писмо от ТД на НАП – Варна, с изх.№ 41932-1/21.09.2017г., с приложена справка за осигурителния доход на Е.И.Б. за периода от м.май 2017г. до настоящия момент.

          Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства констатира следното :

          Предмет на настоящото производство е постъпила втора по ред молба на Е.И.Б. за освобождаването й от заплащането на държавна такса в размер на 5 752,76лв за въззивно обжалване на решение № 321/10.05.2016г. по т.д. № 1688/2015г. на ВОС. Твърди се да е налице изменение на обстоятелствата, посочени в първата молба със същото искане, а именно : продажба на публична продан на собствен на молителката недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 58445.211.13.1.5, представляващ АТЕЛИЕ № 5, находящ се на първи етаж, във вход А на сграда с идентификатор № 58445.211.13.1,  в с.Приселци, община Аврен, област Варна, местността Корията, с площ от 131,52 кв.м., ведно със СКЛАД № 12, с площ от 2,30 кв.м. и ПАРКОМЯСТО № 10, с площ от 11,14кв.м., както и прекратяване на трудовото й правоотношение с „Лефтерова дизайн“ ЕООД и възникването на ново трудово правоотношение.

          Установено е по делото, че молителката живее в гр.Варна, в притежавано в съсобственост жилище, находящо се на ул.“Македония“ № 32А. От декларацията за материално и гражданско състояние, както и от представената медицинска документация се установява, че същата страда от диабет и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, но липсват данни по делото, че молителката е с намалена трудоспособност. От представеното съобщение от ЧСИ С* Я* с рег. № 719 е видно, че ателието в с.Приселци действително е възложено на трето лице в рамките на изп.дело № 691/13г., но този факт сам по себе си не явствува за намалени доходи на Е.Б., тъй като липсват твърдения и доказателства тя да е получавана доходи от имота.

          От събраните и пред настоящата инстанция доказателства се установява, че до м.февруари 2017г. молителката е била в трудово правоотношение с „Лефтерова дизайн“ ООД, а от м.март 2017г. и до настоящия момент работи в „Егло България“ ООД с начислен месечен облагаем доход в рамките на 1 350лв до 1 485лв в зависимост от отработеното работно време. Не притежава МПС и влогове на свое име, не получава доходи от наеми и аренда, нито дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в ТД, не получава пенсия, не издържа непълнолетни деца и е неомъжена.

          При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса за неоснователна.

                Съгласно трайно установената практика на ВКС правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл.83 ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. Когато внасянето на държавната такса обаче би създало за определен период от време само известни затруднения за страната, задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за нея, предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012г./

          Молителката е в трудоспособна възраст, трудово ангажирана, не издържа непълнолетни деца и живее в собствено жилище. Размерът на получаваното от нея трудово възнаграждение, съпоставен с размер на дължимата държавна такса от 5 752,76лв да въззивно обжалване, преценен с останалите посочени по делото обстоятелства, не обосновава извод за невъзможност на молителката да я заплати. При това положение обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е   Д    Е    Л    И   :

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.И.Б. с ЕГН **********,*** против определение № 1855/16.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1688/2015г.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :