Р Е Ш Е Н И Е

 

286/29.10.14 г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 14.10.2014 год. в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                  АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 443/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Д З” АД – София против решение № 398/22.04.2014 год., постановено по т.д.№ 1984/2013 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която страната е осъдена да заплати на А.Г.Х. ***, действаща чрез законния си представител Д.Н.Х. сумата над 4 000 до присъдените 10 000 лева, претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, причинени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, в резултат на пътно - транспортно произшествие на 02.10.2012 год., причинено виновно от М А М при управление на автобус „Мерцедес 303”, с рег. №В 2675 КН, застрахован по риска „Гражданска отговорност при «Д З» АД, на основание чл. 226 от КЗ, ведно със съответната  мораторна лихва от датата на вредоносното събитие /02.10.2012 год./ до датата на подаване на исковата молба /15.10.2013 год./, на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Решението в останалата част не е предмет на въззивна ревизия и е влязло в законна сила.

В предявената въззивна жалба се излага, че изводите на съда при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД са незаконосъобразни и необосновани.   Присъдената обезвреда не е съобразена с обема на претърпени болки и страдания. Определеното обезщетение е крайно завишено и не е съобразено с трайната съдебна практика за присъждане на компенсации при сходни обстоятелства и период. Присъденото обезщетение противоречи на обективните данни от икономическата конюнктура в страната към процесния период, когато съгласно официалните статичстически  данни средният годишен общ доход на лице е бил 4 541 лева. Негативните психически преживявания на пострадалото лице нямат относимо значение при определяне размера на вредите, поради техния строго субективен характер. 

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание.

Ищцата А.Г.Х. е била 7 –годишна към датата на процесното ПТП. ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на следните увреждания – контузия на гръдния кош и кръвонасявания по меките тъкани. Травмите са отзвучали в относително кратък срок - 2-3 седмици, като няма данни за продължили и след този период страдания. Детето понесло тежко катастрофата чрез провявяването на тревожност, безсъние, честа плашливост. Веднага след инцидента започнало нощно напикаване, а впоследствие и леко изпускане по малка нужда през деня. Проявленията на енуреза продължават и понастоящем.

Видът на претърпените физически и психически болки и страдания от ищцата не се оспорват от въззивника. Оспорва се единствено размера на техния паричен еквивалент.

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.

При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът съобразява доказателствата по конкретното дело и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи личната болка и страдание. На посоченото основание, неоснователни са доводите на въззивника, че съдът следва да игнорира личните субективни възприятия на пострадалото лице.

Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че на ищцата са причинени леки телесни повреди, преминали с кратък възстановителен период.  Преживяният стрес обаче е рефлектирал както върху поведенчески изменения – тревожност и временни нарушения на съдя, така и във физиологични нарушения – персистираща дневна и нощна енуреза.  Пострадалата е дете, което тежко е понесло и продължава да понася последиците на преживяния стрес.

Предвид изложеното, правилно ВОС е оценил по справедливост размера на претърпяните болки и страдания в размер на 10 000 лева. Правилно размерът на вредите е определен при съобразяване преди всичко на възрастта на пострадалато лице и произтичащото от това значително по силно от ноторно нормалното въздействие на ПТП върху психиката му.

Действително, дължимото от застрахователя обезщетение е детерминирано и от съществуващите обществено икономически отношения и ценова конюнктура. Доводът на въззивника, че на ищцата е присъдено обезщетение равняващо се приблизително на двугодишния среден  общ доход на лице в България за 2012 год. обаче не може да формира извод за намаляване на присъденото обезщетение. Предмет на пълно обезщетяване са вреди, които пострадалият понася в продължителен период от време и с неясен краен момент, поради което отговорността на застрахователя не може да бъде лимитирана до простото й съизмеряване със стастическите данни за среден годишен доход.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Идентични са и изводите досежно акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца-въззиваема страна  А.Х. следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Разноските, сторени от Д.Х. не следва да бъдат присъждани, тъй като уважената претенция от тази страна не е предмет на въззивно обжалване.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 398/22.04.2014 год., постановено по т.д.№ 1984/2013 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която Д З АД – София е осъдено да заплати на А.Г.Х. ***, действаща чрез законния си представител Д.Н.Х. сумата над 4 000 до присъдените 10 000 лева, претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, причинени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, в резултат на пътно - транспортно произшествие на 02.10.2012 год., причинено виновно от М А М при управление на автобус „Мерцедес 303”, с рег. №В 2675 КН, застрахован по риска „Гражданска отговорност при «Д З» АД, на основание чл. 226 от КЗ, ведно със съответната  мораторна лихва от датата на вредоносното събитие /02.10.2012 год./ до датата на подаване на исковата молба /15.10.2013 год./, на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА «Д З» АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Княз Александър Дондуков» №68, представлявано от Константин Велев ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Х., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д.Н.Х. сумата от 800 лева – разноски във въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно /арг. чл.280, ал.2 ГПК/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: