Р Е Ш Е Н И Е № 290

 

гр. Варна, 13.12.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на осми ноември  през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Д.Ч.                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 443/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано e по подадена въззивна жалба от „СТАРТ” АД – гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г. Д., чрез надлежно упълномощен адв. Н., срещу решение № 51 от 03.05.2016 г., постановено по т. д. № 243/2015 г. по описа на ОС – гр. Добрич, с което съдът е отхвърлил иска на „СТАРТ“  АД – гр. София срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич за заплащане на сумата от 51 360.66 лв., представляваща получена без основание сума по начислени фактури по Договор за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води от 11.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че цената на услугата се определя върху количеството и степента на замърсеност на приетите, отведени и пречистени отпадъчни води, а задължението да извършва съответните проби за степента на замърсеност е в тежест на ответника. Счита, че съдът е приел цената за дължима, въпреки че не е определена по съответния законов ред, а именно Закона за водите и издадените въз основа на чл. 135, ал. 1 от него, Наредби1 и № 4, и Приложение V, т. 1. 3, т. 2. 2 и т. 2. 4 от Директива 2000/60 ЕО. Сочи за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че поради свободатата на договаряне „СТАРТ” АД се е съгласило водоснабдителното дружество да взема проби на качеството на отпадните води в произволен момент през неустановен период от време. Счита, че законът изисква вземането на проби в рамките на месеца, за който се определя и цената на услугата. Излага съображения за неправилност на извода, че жалбоподателят не е искал извършването на извънредни проби. Твърди, че такива са поискани на 16.12.2013 г., преди подписване на договора от 11.02.2014 г., за които е получен отказ от ответното дружество поради възможност за поставяне на абонатите в неравнопоставеност. Моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска.

Прави доказателствено искане за приемане към материалите по делото на Договор от 17.07.2009 г. за приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, който е приет и приложен с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2016 г..

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД, чрез процесуалните си представители адв. Ю.М. и адв. М.И., представя писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения, като се моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Моли за присъждането на съдебно – деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 08.11.2016 г., процесуалният представител на въззивника излага становище за отсъствието на основание за заплащане на задължението по издадените от насрещната страна фактури. Сочи, че неправомерно е санкциониран доверителят му поради отсъствие на чести и своевременни проверки на показателите за замърсяването на водите. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна, твърди, че макар и закрепената възможност в договора за изискване на вземането на проби от страна на потребителя, подобно искане не е отправяно изобщо до оператора на услугата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „СТАРТ” АД – гр. София срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич /преобразувало се във „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Добрич /заличен търговец/ и впоследствие във „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД на 24.08.2016 г./, за заплащане на сумата в размер на 51 360.66 лева, представляваща платена сума по издадени фактури по Договор за приемане, отвеждане и пречистване на опадъчни води № ДОВ28-72624-997 (84) от 11.02.2014 г., сключен между „СТАРТ” АД и „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника инвокира доводи за отсъствие на искане от страна на потребителя за вземане на проби. Сочи, че изрично е предвидена в нормативен акт възможността на водоснабдителното дружество да извършва пробовземане в произволно, определени, времеви моменти. Твърди, че от взетите проби се установява висока степен на замърсяване на отпадните води на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество излага съображения за налично задължение за ежемесечно пробовземане. Счита също, че вземането на редовни проби макар и да се извършва произволно не следва да бъде с по – голяма темпорална продължителност от тази на периода на отчитане, респ. фактуриране на задълженията му.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочи, че разменената кореспондения между страните по повод на сключване на договора е съобразена със съдържанието на последващо сключения между тях договор. Инвокират се доводи за отсъствие на включена договорна клауза, вменяваща задължение на водоснабдителното дружество относно периодичността на извършваните пробовземания.

            Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че с Договор за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води от 11.02.2014 г., потребителят – „СТАРТ” АД възлага на оператора – „Водоснабдяване и канализация” ЕООД отвеждането и последващото пречистване на промишлените отпадъчни води от обект с предмет на дейност: производство на оловно – кисели акумулаторни батерии.  Неразделна част от договора са Приложение № 1 и № 2, които касаят максимално допустимите концентрации на вещества в производствените отпадъчни води, изпускани към канализационните мрежи на населените места, както и показателите за формиране на цените на отпадните води в населеното място. Между същите страни, със същия предмет е сключен и Договор от 17.07.2009 г..

Във връзка с подписването на горепосочения договор от 11.02.2014 г. между страните е разменена кореспонденция, която е представена в първоинстанционното производство. Потребителят с писмо от 19.12.2013 г. е поискал включването на допълнителна разпоредба в клаузите на договора, касаеща периодичността на вземането на контролна проба при констатирано отклонение от допълнителните показания за замърсяване, като същото искане е получило отказ от страна на оператора.

В резултат на пробовземането са съставени протоколи за изпитване № ОВ 136-1/19.05.2014 г., № ОВ 201/11.07.2014 г., № ОВ 328/05.11.2014 г. и № ОВ 363/13.12.2014 г., като видно от предхождащите ги протоколи за вземане на пробите от отпадъчните води на „СТАРТ” АД, че е спазено изискването при извършването им да присъства потребителят или негов представител. Същите са подписани от Румен Топалов, като дружеството не се е противопоставило на действията веднага след узнаване и е заплатило начислената стойност на фактурите, следователно и предвид отсъствието на наведени твърдения за действия без представителна власт, следва да се приеме, че е спазено нормативното изискване за присъствие на представител на потребителя при пробовземането.

От експертизата, назначена в първоинстанционното производство се установява, че общият размер на недължимо платената сума с ДДС е в размер на 51 674.22 лв.. Вещото лице е посочило, че разликата от 313.56 лв. се формира от различното водно количество, посочено в справката към исковата молба, касаещо стойностите по фактура № 1110156407, издадена на 05.08.2014 г..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване на недължимостта на част от заплатените суми по издадените фактури от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич по Договор за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води от 11.02.2014 г., подписан със „СТАРТ” АД, ведно с мораторна лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане на задължението.

Безпротиворечиво в съдебната практика е прието, че първият фактически състав на непозволеното увреждане, закрепен в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Приема се за установено, че същата е на лице и в случаите при плащане на по – големи от нормираните цени за стоки, услуги, лихви и други хипотези, каквито твърдения са релевирани от ищцовата страна /т. 1 от ППВС № 1 от 1979 г./.

Съдът при постановяване на настоящия съдебен акт съобрази, че при кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като в тежест на ищеца е да докаже даването, а на ответника – основанието за получаване на даденото /решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС и решение № 189 от 4.02.2014 г. по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

От представените шест броя преводни нареждания се установява, че посочената сума в размер на 51 360.66 лв., представляваща завишена стойност на фактурите № 1110153542/03.07.2014 г., № 1110156407/05.08.2014 г., № 1110159286/03.09.2014 г., № 1110160222/12.09.2014 г., № 1110162068/02.10.2014 г., № 1110165307/05.11.2014 г., следствие на констатиране на повишени показатели на стойностите на замърсяване на отпадните води на потребителя – „СТАРТ” АД, е платена на кредитора – „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич, поради което следва да се приеме за доказано плащането на процесната сума, като част от гореизброените фактури.

Съдът съблюдава също, че с приемане на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ е въведен регулатор в областта на водоснабдяването – ДКЕВР. С решение № Ц – 083 от 28.11.2007 г. на ДКЕВР, изменено с решение № Ц – 25 от 31.07.2012 г. на ДКЕВР са определени цените за доставяне и пречистване на вода от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич. От издадените шест броя фактури е видно, че е начислена стойност от 0,69 лв./куб. м. за пречистване на отпадъчни води с трета степен на замърсяване, чийто стойности са определени в Приложение № 2 към сключения Договор от 11.02.2014 г.. Отсъстват твърдения на страните за погрешно съотнасяне на стойностите на сулфатите, съдържащи се в отпадните води към различните степени на замърсяване, подробно изброени в Приложение № 2 на Договора от 11.02.2014 г., поради което въпросът остава извън рамките на настоящото производство и като такъв няма да бъде съобразяван от съда при постановяване на настоящия съдебен акт.

Възможността за начисляване на увеличена стойност, представляваща санкционна последица при констатиране на по – висока степен на замърсеност от установената при отвеждане на отпадните води е предвидена изрично и в чл. 5 и чл. 6 на Договора. Страните са уговорили, че при констатиране на показатели на замърсеност по – големи от тези в Приложение № 2 към договора се заплаща санкционна такса за отвеждане на отпадните води в двукратен размер за пречистване на 1 куб. м. за трета степен на замърсеност, а при констатиране на завишени показатели от изброените в ограничителните условия в Приложение № 2, заплащането на санционната сума, става съобразно изрично, определените параметри в чл. 6, ал. 1 от Договора от 11.02.2014 г..

 В настоящия случай отпадните води от предприятието на ищеца се събират в канализационната мрежа на населеното място, което означава, че отношенията, които възникват във връзка с тези действия, както и изискванията към реда за заустване и нормите за съдържание на вредните вещества попадат в обхвата на Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Според чл. 7, ал. 1 от тази наредба лицата, които експлоатират канализационните мрежи на населените места и/или селищните пречиствателни станции, определят конкретно за всеки абонат норми за допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води, като максимално допустими концентрации на вещества в отпадните води са посочени в Приложение № 2 към наредбата.

В разпоредбите на Общите условия на предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Добрич /сега „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД/ не се съдържа изрично регламентиран срок за отчитане на показанията на замърсяване на отпадните води. В чл. 8, т. 6 от ОУ е закрепено задължението на водоснабдителното дружество да отчита показанията за средствата за измерване при условията и сроковете, предвидени в ОУ, които са конкретизирани в чл. 21 от ОУ, но същите касаят периодичността на задължението за отчитане на показанията на водомерите, като същата варира от 1 месец до 6 месеца, в зависимост на вида на потребителя и водомера. Водоснабдителното дружество е задължено да осъществява постоянен контрол върху ВиК системите и върху количеството и качеството на изпусканите отпадъчни води в канализационната система чрез измерване, вземане и анализиране на проби /чл. 16, ал. 1 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-044/23.06.2006 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-015/04.06.2007 г. на ДКЕВР/. Операторът е задължен да извършва контрол и анализ на отпадните води, като това задължение му е вменено с правилата на чл. 27 а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено минимално, задължителното съдържание на договора за приемане, отвеждане и пречистване, което следва да бъде определено от оператора, касаещо максимално допустимото замърсяване по отделни показатели на отпадъчните води, зауствани в канализационната система, мястото и условията за вземане на водни проби, броя и периодите на вземане на проби и условията и заплащането на допълнителни пробовземания по искане на потребителя. Под заустване в канализационни системи на населени места се разбира въвеждането в канализационните системи с отпадъчни води и вещества /ДР § 2 от Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места/. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че в договора подписан между страните, операторът не е включил условия относно броя и периодите на вземане на пробите. Водоснабдителното дружество едностранно е изготвило съдържанието на сключения договор /чл. 4, ал. 4 от Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места/ и предвид отсъствието на възможност за потребителя за получи отвеждане и пречистване на промишлените си води от друго такова дружество, следва да се приеме, че същият е бил поставен в неравнопоставено положение съобразно с монополното положение на насрещната страна по договора. Във връзка с подписването на Договора от 11.02.2014 г., потребителят е поискал включването на клауза в съдържанието му относно периодичността на вземането на проби при констатирани завишени показатели на замърсяване. Същото искане е оставено без уважение, видно от представеното в първоинстанционното производство, писмо – отговор от ответното дружество. Следователно в случая е налице неправомерно поведение на самия ответник, изготвил и предоставил договора, съдържанието, на който е в противоречие с минималното необходимо съдържание, съгласно чл. 27 а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради което същият не може да се позовава на факта, че ищецът не е поискал вземане на арбитражна проба, за периодите, в които отсъства пробовземане.

Начисляването на санкционната сума е за месеца следващ пробовземането, поради което следва да се приеме, че отсъства основание за начисляване на същата по фактури № 1110156407/05.08.2014 г. (за периода от 02.07.2014 г. до 04.08.2014 г.), № 1110160222/12.09.2014 г. (за периода от 02.09.2014 г. до 11.09.2014 г.), № 1110162068/02.10.2014 г. (за периода от 12.09.2014 г. до 01.10.2014 г.) и № 1110165307/05.11.2014 г. (за периода от 01.10.2014 г. до 04.11.2014 г.), предвид отсъствието на пробовземане през предхождащите начисляването месеци.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е доказал безспорно, че в част от процесния период от време е имал основание да начислява цена за пречистването на води от трета категория на замърсеност, поради което неоснователно е отразил по – висока единична цена на услугата. Предвид това и формираните разлики между стойността на издадените фактури и установените от експертизата размери на вземанията при цена на пречистване на води от първа категория на замърсеност, са недължими. С оглед на горното, предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата в размер на 32 027.58 лв., като платена от ищеца без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от  ЗЗД.

По разноските:

В първоинстанционното производство пред Добричкия окръжен съд са претендирани разноски от страна на ищеца – „СТАРТ” АД в общ размер на 8 432.50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по т. д. № 243/2015 г. по описа на ДОС – 2400 лв., държавна такса по гр. д. № 161/2015 г. на ДРС – 2104.50 лв., депозит на заключение на ССчЕ по гр. д. № 161/2015 г. по описа на ДРС – 150 лв., адвокатско възнаграждение по гр. д. № 161/2015 г. по описа на ДРС – 2500 лв., държавна такса по в. т. д. № 200/2015 г. по описа на ДОС – 1 028 лв. и депозит за ССчЕ по т. д. № 243/2015 г. по описа на ДОС – 250 лв., съобразно с представен списък и доказателства за направата им. Отсъстват доказателства за заплащане на половината от договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 161/2015 г. на ДРС, тъй като в договора е закрепено уговорените две плащания да бъдат извършени по банков път, а е представен кредитен превод само за част от възнаграждението в размер на 1 250 лв. (л. 94). Разноски за следва да се присъдят по съразмерност до размера на 4 474.70 лв., съобразно с уважената част от иска.

Въззивната страна –  „СТАРТ” АД претендира съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция, но не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Навежда възражение във въззивната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за първоинстанционното производство. С определение № 267 от 24.06.2016 г. по т. д. № 243/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е оставена без уважение молбата на страна за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, при наведени твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество. Същото определение не е обжалвано от страната, предвид изрично указаната й възможност, поради което следва да се приеме, че е недопустимо въпросът да бъде преразглеждан от настоящата инстанция.

В първоинстанционното производство пред Добричкия окръжен съд от страна на ответното дружество са претендирани съдебно – деловодни разноски в размер на 6 750 лв., представляващи 6 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 250 лв. – депозит за ССчЕ, съобразно представен списък и доказателства за направата им. Разноски следва да се присъдят в полза на страната само до размера на 2 538 лв..

В открито съдебно заседание на 08.11.2016 г., процесуалният представител на въззивника е навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Настоящата съдебна инстанция приема, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде намалено до минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на 2070.82 лева при материален интерес от 51 360.66 лева. В тази връзка съдът съобразява, че делото не е с голяма фактическа сложност и не съставлява и правна такава, тъй като по спорните въпроси е налице задължителна съдебна практика. По изложените съображения заплатеното възнаграждение от 6 500 лева за въззивната инстанция има прекомерен характер.

Съдът съобрази също, че въпреки отсъствието на представен нарочен списък за разноските по чл. 80 от ГПК от въззиваемата  страна, на същата следва да бъде присъден редуцираният размер, който съобразно с изхода на спора е в размер на 778.63 лв. на адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция, предвид основателността на предявеното възражение за прекомерност. За пълнота на изложението съдът пояснява, че списъкът за разноски се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането за измененение на вече присъдения размер на разноските /т. 2 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. , ОСГТК на ВКС/.

С оглед на горното и предвид изхода от спора в полза на „Водоснабдяване и канализация” АД следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 778.63 лв., представляваща платена сума за адвокатско възнаграждение, съобразно с представените доказателства за направата им.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционният съд е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено в съответната част.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 51 от 03.05.2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 243/2015 г. в частта, с която е отхвърлен искът на „СТАРТ” АД, ЕИК: 124712007, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 32, вх. А, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Г. Д. срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 834026369, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от П.А.К. /заличен търговец с правоприемник – „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК: 204219357/ за заплащане на сумата от 32 027.58 лева, представляваща недължимо фактурирана сума за пречистване и отвеждане на отпадъчни води, на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и в частта, с която „СТАРТ” АД, ЕИК: 124712007 е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 834026369, разликата от 2 538  лева до 6750 лева, на осн. чл. 78 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от Петър Атанасов Калчев да заплати на „СТАРТ” АД, ЕИК: 124712007, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 32, вх. А, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Генчо Д., сумата в размер на 32 027.58 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като дадена при начална липса на основание, на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 03.05.2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 243/2015 г. в останалата част.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от Петър Атанасов Калчев да заплати на „СТАРТ” АД, ЕИК: 124712007, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 32, вх. А, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Генчо Д., сумата в размер на 4 474.70 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски за първоинстанционното производство, на осн. чл. 78 от ГПК.

OСЪЖДА „СТАРТ” АД, ЕИК: 124712007, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 32, вх. А, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Генчо Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от Петър Атанасов Калчев, сумата от 778.63 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

         

  

   2.