О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 460/09.07.2015 г.

 

                                                        Град Варна

 

Варненски Апелативен съд                                                Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ                                                                            АНЕТА БРАТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело номер  444  по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.122 ГПК и е образувано по повдигната препирня за родова подсъдност на спора, инициирана с определение № 7858/30.06.2015 год., постановено по гр.д.№ 7567/2015 год. по описа на ВРС, 11 състав.

  Производството по делото е образувано по искова молба от ”ФРЕШ ТЕЙСТ” АД – Варна против „ПИКАДИЛИ” ЕАД – София за заплащане на сумата от сумата 30 165,41 лв. с вкл. ДДС, представляваща неплатена продажна цена по подробно изброени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че между страните са осъществени доставки на стоки /хляб, хлебни и сладкарски изделия/  в изпълнение на писмен договор, сключен на 21.02.2013г. за срок от 1 година, автоматично продължен до 21.02.2015 год. Поддържа се, че след изтичане на срока, страните са продължили трайните си търговски отношения „при същите условия” и „по силата на устна договорка”.  С допълнителна молба и в изпълнение на изрични указания на съда, ищецът е уточнил, че при действието на договора е извършил доставки на стоки на обща стойност 14 814, 08 лева, респ.  остатъкът от дължимата продажна цена се претендира по доставки, осъществени извън договорения период.

С определение № 2083 от 09.06.2015г. по т.д. № 889/2015 г. по описа на ВОС, производството е прекратено поради родова неподсъдност на делото и същото е изпратено по компетентност на ВРС на основание чл.119 от ГПК. Изводите за родова неподсъдност на делото са обосновани с разбирането, че са предявени множество обективно кумулативно съединени искове, първият от които с цена от 14814,08 лева обхваща доставените стоки в срока на действие на договора от 21.02.2013 г., а извършените след изтичане на срока доставки през периода от 22.02.2015 г. до 21.04.2015 г. представляват отделни сделки за покупко-продажба и съответно вземането по всяка отделна фактура е предмет на отделен иск.

Според повдигналия препирнята съд всички доставки през процесния период са извършени в изпълнение на сключения между страните договор, вкл. и след изтичане на автоматично продължения срок. Всички доставки са извършвани при еднакви условия и цени. Размерът на материалния интерес от 32 892,08 лева  обуславя подсъдност на предявения иск пред окръжен съд, на основание чл.104, т.4 от ГПК.

По очертания спорен въпрос, въззивният съд намира следното:

Определянето на броя на обективно кумулативно съединените претенции е въпрос на конкретна преценка по делото, в зависимост от твърденията, изложени в исковата молба /Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК;  Определение № 495 от 12.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 357/2012 г., II т. о., ТК;  Определение № 123 от 12.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1448/2014 г., II т. о., ТК/. Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск - Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК.

Претенцията на ищеца е основана на наличен договор между страните, обективиращ същественото съдържание на рамков договор за доставка на хранителни стоки. По правило, рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на договора е създаването на единен режим на множество последващи правни действия и уреждането на трайни търговски правоотношения.

Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения договор, извършил множество самостоятелно фактурирани доставки в периода 21.02.2013 год. – 21.02.2015 год.  Поддържа, че след изтичане на срока на рамковия договор, страните продължили по взаимно съгласие предоставянето и приемането на периодично повтарящи се еднотипни доставки, при условия, идентични с установените в договора. Последващите доставки са осъществени трайно, периодично, непрекъснато,  а не инцидентно. Налице е съвпадение  във вида доставяни артикули, цена, начин на заявяване, предаване и счетоводно обективиране.  Следователно, твърденията в исковата молба обективират претенция, основана на един правопораждащ факт –договор за периодични доставки, в пределите на който отделната доставка има само относително самостоятелен характер. 

Сочените твърдения обуславят наличието на една съдебна претенция, а не на обективно кумулативно съединени искове. Поначало, обективно съединяване на искове е налице при наличие на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на едно производство. Процесната претенция произтича от договор, съдържанието на който обхваща многократни престативни действия на едни и същи страни с еднотипни стоки  при поето от продавача задължение за непрекъснатост и цикличност на престацията – чл. 5 от рамковия договор.  Паричната претенция за периода след формално изтичане на уговорения в чл. 65-66 срок е обоснована с твърдения за продължаване на договорното правоотношение с конклудентни действия на страните. Претенциите, свързани със заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове, тъй като произтичат от общ правопораждащ факт. Общото основание изключва наличието на обективно кумулативно присъединяване.

          Предвид изложеното, родово компетентен да се произнесе по спора   е ОС, по арг. от чл. 104, т.4 ГПК.

          Водим от горното и по реда на чл.122 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ ОС – Варна като родово компетентен да разгледа предявения спор по иска на  „ФРЕШ ТЕЙСТ" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Академик Курчатов" №1, ЕИК 203479173, представлявано от М.С.Д. срещу „ПИКАДИЛИ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „История славянобългарска" № 21 ет.2, ЕИК: 103823381 за заплащане на сумата от 30 165,41 лв. (тридесет хиляди сто шестдесет и пет лева и четиридесет и една ст.) с вкл. ДДС, представляваща неплатена продажна цена по подробно изброени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /т. 7 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.