Р Е Ш Е Н И Е

№  306/ 27.11.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА    

ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 445 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 269/07.04.2015год. постановено по т.д. № 1067/2014год, Варненският окръжен съд е приел за установено, че в отношенията между страните, по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответниците Г.Й.И., ЕГН-********** с адрес: *** и М.К.О., ЕГН-********** *** дължат солидарно на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. сумата от 181957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анекси към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева – нотариални такси, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, на осн. чл.422 ГПК: Признал е за установено в отношенията между страните, че Г.Й.И. дължи на „Банка Пиреос България” АД, законната лихва върху главницата от 14.10.2014 година до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК: Признал е за установено в отношенията между страните, че М.К.О., дължи на „Банка Пиреос България” АД, К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. законната лихва върху главницата от 08.08.2014 до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК: Осъдил е Г.Й.И., и М.К.О., да заплатят на „Банка Пиреос България” АД, сумата от 9168.46 лева, представляваща разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав: Осъдил е Г.Й.И., и М.К.О., да заплатят на „Банка Пиреос България” АД, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 22496.64 лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Производстото е  образувано по въззивни жалби от М.К.О. и Г.Й.И.–ответници по т.д. № 1067/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото.

 Считат решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са, че съдът не е взел в предвид, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнеие, банката кредитор не е обявила кредита за предсрочно изискуем. С жалбата се иска решението да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено, евентуално  съдът да приеме, че дължат само сумите посочени в т.3.2 в експертизата на вещото лице, а именно-главница в размер на 138 000евро и лихва в размер на 24 611.84евро.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искове от „Банка Пиреос България” АД, срещу Г.Й.И. и М.К.О. за признаване за установено, в отношенията между страните, че дължат солидарно сумата от 181957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анекси към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 14.11.2013 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, на осн. чл.422 ГПК.

Ищецът излага, че с ответниците е сключила договор за жилищен кредит 2512/R/2008 година, по който им е предоставила парична сума в размер на 138 000 евро, като сумата е усвоена на 04.09.2008 година.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит между банката и кредитополучателите са подписани анекси.

Поради неизпълнение на договора, Банката е упражнила правото си за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, като до длъжниците са адресирани нотариални покани за доброволно изпълнение на задълженията. Поради липса на доброволно изпълнение, на 20.09.2013 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 14.11.2013 година банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се е снабдила  с изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 19.11.2013год. по гр.д. № 16635/2013год. по описа на ВРС, за следните суми:

181 957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анексите към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3 940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева.-нотариални такси, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-14.11.2013год. до окончателното й изплащане, 9 168,46лв.-разноски.

Длъжниците са възразили в срок срещу заповедта, поради което за ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

Чрез писмени отговори ответниците оспорват иска като недопустим, с твърдение, че кредитът не е предсрочно изискуем. Това е така, тъй като уведомленията за нотариалните покани не са изпратени на постоянния им адрес.  Ответникът М.О. твърди, че уведомлението за нотариалната покана на н-с П.Петров от 23.07.2013Ггод. е залепено на адрес: ул.”Отец Паисий”№ 6, вх.Г, ет.6 ап.87, който не му е постоянен или настоящ от м. 06.2012год., а такъв е ул.”Любен Каравелов”№ 1,вх.В, ет.1. Ответницата Г.Й. сочи, че уведомлението за нот. Покана е залепено на адр. ул.”Стефан Стамболов” № 24, който не и е постоянен или настоящ от м. 06.2012год., а такъв е ул.”Любен Каравелов”№ 11, вх.В, ет.1. И понеже ответниците не са получили поканата, с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, същият не е предсрочно изискуем. В евентуалност, изразяват становище, че искът е неоснователен, понеже не дължат сумите, в посочения от банката размер.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че Банката е предоставила по  Договор за ипотечен кредит № 2512/R/2008 година на ответниците парична сума в размер на 138 000 евро, като сумата е усвоена на 04.09.2008 година, със съответен погасителен план. Към договора са сключени Допълнителни споразумения от: 18.01.04.2010 г., 31.05.2011год., 23.01.2012год. и 27.01.2012год., към договора, които са подписани от двамата ответници, като кредитополучатели и които не са оспорени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по цитирания договор за банков ипотечен кредит и по допълнителните споразумения към него.

В чл. 27 са договорени хипотезите, при които за банката възниква право да обяви кредита предсрочно изискуем, една от които, по т. „в”, когато „Кредитополучателят  не е погасил в срок която и да е от дължгимите вноски по договора.

Представени са  нотариални покани до всеки от ответниците, с които банката е дала седмодневен срок за заплащане на дължимите суми, като изрично е посочено, че при неизпълнение обявява цялата сума за предсрочно изискуема. Според направеното отелязване поканите са   връчени, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на следните адреси:  Относно ответника М.О. уведомлението за получаване на нотариалната покана на н-с П.Петров от 23.08.2013од. е залепено на входната врата на адрес: ул.”Отец Паисий”№ 6, вх.Г, ет.6 ап.87: Уведомлението за получаване на  Нотариалната покана  до ответницата Г.Й. ***. Отбелязано е, че в срока по чл.47 ал.2 ГПК, Г.И. и М.О. не са се явили за получаване на нот. Покани.

Банката е подала заявление по чл.417 ГПК –на  14.11.2013 година по  които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за дължимост на процесните суми, предмет на иска по чл.422 ГПК.

Относно размера на дължимите от ответниците суми, по Договор за ипотечен кредит № 2512/R/2008 година и сключените към него анекси:

От заключението на назначената ССЕ, изготвено след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че кредитът е усвоен на 04.09.2008 година по разплащателна банкова сметка *** Г.Й.И.. Дължимите към банката суми, към датата на подаване на заявлението-14.11.2013 година са както следва: главница в размер на 181 957.87 евро; лихва в размер на 31172.29 евро за периода 10.01.2012 година до 19.09.2013 година включително; наказателна лихва в размер на 39410.73 евро за периода 10.02.2012-13.11.2013 година. Дължимите към банката суми при съобразяване на първоначалния погасителен план са както следва: главница в размер на 138000 евро; лихва в размер на 24611.84 евро за периода 10.01.2012 година до 19.09.2013 година включително; наказателна лихва в размер на 15779.44 евро за периода 10.02.2012-13.11.2013 година.

Датата, на която кредитът е прехвърлен като предсрочно изискуем е 13.11.2013. Редовното погасяване на кредитните задължения е преустановено на 10.02.2012 година, като е допусната забава съгласно погасителния план на 20 поредни падежни вноски.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, следва да се направи извод,  че е доказано възникването и съществуването на парични задължения на ответниците към ищеца „ Банка Пиреос България”” АД – гр. София. Както се посочи, същите произтичат от валидно правоотношение по Договор за ипотечен кредит № 2512 /R/2008 от 02.09.2008г., изменен и допълнен с четири анекса. Съществуването на произтичащите от процесния договор парични вземания, заявени от банката - кредитор в заповедното производство, е безспорно установено чрез съдебно– счетоводна експертиза и представени писмени доказателства, които не са оспорени, както не е оспорено и твърдението на ищеца, относно неизпълнението на паричните задължения по процесния договор.

 Въпреки установаното неизпълнение от страна на ответниците, съдът намира, че исковете са неоснователни, поради следните съображения:

Основното е, че вземането предмет на иска,  не е изискуемо, тъй като банката не е обявила по валиден начин и на двамата длъжника предсрочната изискуемост на кредита.

Съобразно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК, за вземане произтичащо от договор за банков кредит, при който е уговорено, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, е необходимо следното: За да стане вземането изискуемо, е необходимо при настъпване на уговорените в договора обстоятелства, банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника  за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Правото на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В обобщение, съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Както се посочи, от представените нотариални покани се установява,   че уведомление е залепено след като не е намерено лице:- за Г.И. на адрес: ***3, а за ответника М.К.О. на адрес: Отец Паисий, 6, вх.Г, ет.6, ап.87.

Съобразно направеното отбелязване, ответниците не са се явили в канцеларията на нотариуса за получаване на нотариалната покана.  Безспорно, няма пречка нотариусът да връчва нотариални покани, чрез залепване на уведомление, но за да е валидно връчването, следва да са спазени правилата по ГПК. А съобразно разпоредбата на чл.47 ал.3 ГПК, когато ответникът не се яви да получи книжата, следва да се направи справка относно неговата адресна регистрация. Ако посочения адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес, връчването следва да се извърши на постоянния или настоящия адрес. Видно от представените данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците, към момента на нотариалната покана и двамата ответници са с постоянен и настоящ адрес:***. Безспорно, на този адрес уведомления не са залепвани, поради което е неприложима хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК, при която съобщението се смята за връчено, след изтичане на срока за получаването му.  Това е така, понеже, както се отбеляза, при връчване на съобщение по реда на чл.47 ГПК, за да е валидно извършено връчването, връчващият следва да се увери, че залепването е осъществено на постоянния или настоящ адрес на лицето. Само тогава, би могла да се приложи презумцията на чл.47 ал.5 ГПК, а по изложените по-горе съображения, предпоставките за това не са налице, респективно  връчването на ответниците не може да се приеме за редовно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че към датата на депозирането на заявлението по чл.417 ГПК изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем не е достигнало до длъжниците, от което следва да се направи извод, че кредитът не е предсрочно изискуем. 

Предвид изложеното, предявените искове за установяване дължимостта на процесните вземания следва да се отхвърлят.

За прецизност следва да се отбележи, че в хипотеза, като настоящата, а именно-при необявяване от страна на Банката на предсрочна изискуемост:- изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други окцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.  По делото, в представеното извлечение от счетоводните книги е посочен общия размер на дължимите  и изискуеми парични средства към 13.11.2013год. по договора за жилищен кредит. В извлечението е посочено, че по договора не са платени вноски на 20 поредни падежни дати: от 10.02.2012год. до 10.09.2013год., но не е посочен общия  размер на падежираните вноски и акцесорните вземания по тях. Този размер не е посочен от ищеца в исковата молба, не е посочен в справката по чл.366 ГПК, не е установен и от допуснатата ССЕ. И понеже към представения договор и анекси, не е представен погасителен план, съдът е в невъзможност да определи размера на падежираните погасителни вноски. Предвид изложеното, дължимият от длъжниците размер на падежираните погасителни вноски до 13.11.2013год. е останал недоказан от банката ищец, респективно не може да бъде присъден, поради което следва да се направи извод, че исковете са изцяло неоснователни.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло. Понеже въззивниците са освободени от заплащане на държавна такса по въззивните жалби, на основание чл.78 ал.6 ГПК, съобразно изхода на спора, въззиваемата страна дължи на апелативния съд дължимата държавна такса нв размер на 4 28423лв. По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 269 от 07.04.2015 г. постановено по т.д.№ 1067/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. ЗА:

ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че Г.Й.И., ЕГН-********** с адрес: *** и М.К.О., ЕГН-********** *** дължат солидарно на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. сумата от 181957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анекси към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева – нотариални такси, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, на осн. чл.422 ГПК:

ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Й.И., ЕГН-********** с адрес: *** дължи на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. законната лихва върху главницата от 14.11.2013 година до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК:

ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.О., ЕГН-********** *** дължи на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. законната лихва върху главницата от 14.11.2013год. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Банка Пиреос България” АД, ЕИК-831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К.   ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Варненски апелативен съд сумата 4 284,23лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване, на основаноие чл.78 ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.