О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№  595/02.10.                                                      2018 година                           град Варна

 

 

         Апелативен съд – Варна                             търговско  отделение

на първи октомври                                                                 година 2018

в закрито  заседание в състав :

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян                                                                        ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова

                                                                                               М.Недева 

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 445 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е по реда на чл.248 ГПК.

         Образувано е по подадена частна жалба от „Агророуд” ЕООД, ЕИК 104592290, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тинтява” № 13Б, ет.6, представлявано от Г* П* К* и К* С* С* против определение № 1760/21.05.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1489/2015г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 159/01.03.2018г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли претенцията на „Енерго Про Продажби” АД за присъждане на адвокатско възнаграждение като неоснователна поради недължимост и постанови ново определение, с което да му присъди в цялост сторените от него и претендирани своевременно разноски по делото. Евентуално, в случай         че съдът приеме претенцията на ответника за адв.възнаграждение за основателна, моли да бъде определен размер на адв.възнаграждение, съответен на реално извършените процесуални действия в хода на производството.

         В законоустановения срок е  постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без уважение. Претендират се и разноски за настоящата инстанция в размер на 1 620лв, за което се представят съответните доказателства – договор за правна помощ и съдействие и фактура за извършеното плащане на сумата.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

         Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е  процесуално допустима.

         Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

         Предявените от ищцовото дружество „Агророуд” ЕООД искове са били  отхвърлени, но доколкото съдът не е установил наличието на предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, на ищеца са присъдени такива на основание чл.78 ал.1 ГПК. Съобразно представения списък – л.198, ищецът е претендирал разноски в общ размер на 174 914,47лв, от които държавна такса от 46 484,47лв,  адв.възнаграждение за процесуално представителство в размер на 126 000лв, както и разноски за обжалване на определението на съда за спиране на производството по т.д. 1489/2015 г в размер на 2 400 лв  адв. възнаграждение и 30 лв държавни такси. Тъй като обжалването на определението за спиране е оставено без уважение, разноски за това производство не са му присъдени.

         По отношение на претендираното адв.възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото е уважено. Съществено значение при формирането на този резултат е отделено на обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г. е сключен СЛЕД произнасянето на ВКС по реда на чл.290 ГПК по съществения за изхода на спора правен въпрос относно действието на отмяната на решението на регулаторния орган за определяне на временни цени за достъп. В този случай минималният размер на адв.възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 23 151,12лв., а не както  се твърди в частната жалба – 7 716,74лв. Държавна такса от 46 484,47 лв и адв.възнаграждение от 23 151,12лв формират общ дължим размер на разноските от 69 635,59лв.

         Доколкото производствата, образувани по частни въззивна и касационна жалби на ищеца срещу определение № 27/05.01.2016 г. по т.д. 1489/2015 г. на ВОС и определение № 168/12.03.2016 г. по ч.т.д. № 106/2016 г. на ВнАпС са приключили в полза на ответника по иска, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че за тях „Енерго Про Продажби” АД има право на разноски. Такива са претендирани в размер на по 14 160лв


за всяка инстанция, като след уважаване на възражението за тяхната прекомерност, същите са редуцирани до  7 717,04 лв за всяка инстанция или общо до сумата от  15 434,08 лв. Този размер на възнаграждението е изчислен коректно съгласно правилото на чл.7 ал.1 т.7 вр.ал.2 т.6  от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Непровеждането на открито съдебно заседание в  производствата по частните жалби не лишава страната от правото да иска присъждане на разноски. В този смисъл необосновани се явяват оплакванията в жалбата за недължимост, респ. – за неправилно определяне размера на разноските в частните производства, присъдени в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД. Дължимото възнаграждение не е определено съобразно материалния интерес по делото, а съобразно специалното правило за определяне на адв.възнаграждение в частните производства.

Предвид взаимната насрещна дължимост на разноски на двете страни, съдът правилно е извършил компенсация между тях, в резултат на която в полза на ищеца се е формирала сумата от 54 201,51лв./ 69 635,59лв – 15 434,08лв = 54 201,51лв/. Ето защо твърдението на частния жалбоподател, че при претендирани 126 000лв за адв.възнаграждение съдът му е присъдил 7 716,74лв не отговаря на фактическата и правна установеност по делото.

Релевираното в жалбата оплакване за неоснователност на определението за спиране на делото се намира извън предмета на настоящото производство. Определение № 27/05.01.2016г. е било предмет на инстанционен контрол, с последващо окончателно произнасяне по законосъобразността му от касационната инстанция. Не може да бъде  споделено и разбирането на частния жалбоподател, че доколкото частните жалби, депозирани от ищеца са по „хода на делото“ и преграждат по-нататъшното му развитие, то разноски по тях не би следвало да се присъждат в полза на ответника, тъй като по силата на чл.81 от ГПК  съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски във всеки свой акт, с който приключва съответното производство.

Като неоснователно се преценява и възражението на частния жалбоподател срещу редуцирането на претендираното от него адв.възнаграждение от 126 000лв предвид високата фактическа и правна сложност на делото. Съгласно тълкувателната практика на ВКС при намаляване на адв.възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК съдът дължи преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и  сложността на делото от фактическа и правна страна. Както заявената претенция, така и релевираните доказателства и доказателствени искания се отличават с висока фактическа и правна сложност. Но няма как, извършвайки тази преценка съдът да не съобрази произнасянето на касационната инстанция  по идентични правни казуси в редица свои решения, постановени преди датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, въз основа на който се претендира възнаграждението. Преценени в светлината на това обстоятелство  положените от адвоката усилия за оказаната от него адвокатска услуга и настоящият състав субсумира под нормата на чл.78 ал.5 ГПК.

Настояването съдът да сподели разбирането, че с оглед практиката на Съда на Европейския съюз Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения  противоречи на правото на Европейския съюз и по-конкретно на чл.101 и чл.102 от ДФЕС също не може да бъде споделено. Това разбиране има в основата си твърдението за присъдени 7 716,74лв адв.възнаграждение вместо претендираните 126 000лв, което твърдение настоящият състав намира за неоснователно по мотиви, подробно изложени по-горе. Липсва и произнасяне по твърдяното отправено преюдициално запитване на Софийски районен съд. С оглед на това не може да бъде направен извод за неприложимост на Наредба № 1/2004г.

По изложените съображения обжалваното определение се потвърждава.

Съобразно константната съдебна практика разноски в производството по чл.248 ГПК не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 1760/21.05.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1489/2015г.

Разноски не се присъждат.

Определението Може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: