Р Е Ш Е Н И Е № 269

 

Гр.Варна, 03.11.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

        ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 446 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-18600/12.06.2015 година от ”ГАМОР” ООД, ЕИК 200668069, чрез процесуалния си представител срещу решение No-379/15.05.2015 година, постановено по т.д.1352  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение на ОС на съдружниците на „ГАМОР” ООД, проведено на 25.07.2014 година от 10.00 ч., на адрес: гр.Варна, ул.”К.Доганов”, 48 като незаконосъобразно, на осн. чл.74 ТЗ и е осъдено да заплати на П.С.И. сумата от 1580 лева, на осн. юл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като ищецът няма качеството съдружник. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е включил в предмета на спора въпроса за наличие на материално правното основание за вземане на решението за изключване, тъй като възраженията не са релевирани своевременно в срока за предявяване. За да уважи иска, съдът е счел, че не е налице надлежно уведомяване на съдружника за свикването на ОС и връчване на предупреждението по чл.126 ТЗ, тъй като нотариалната процедура е опорочена. По делото безспорно е доказано връчването на поканата, като това твърдение се потвърждава и от обстоятелството, че номерът на поканата е записан в нотариално завереното пълномощно. Не е налице и изискването, че решението за отправяне на предупреждение следва да се вземе от същия орган на дружеството на отделно ОС. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна П.И. е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на евентуално съединяване искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружниците на „Гамор” ООД, проведено на 25.07.2014 година от 10.30 ч..

В исковата си молба ищецът П.С.И. излага, че  е съдружник в „ГАМОР” ООД, като притежава петдесет процента от записания дружествен капитал. Останалите петдесет процента се притежават от А.Е.. На 25.07.2014 година по партидата на дружеството е депозирано заявление вх.No-20140725133824, като към заявлението е депозиран протокол от ОС на съдружниците, проведено на 25.07.2014 година с взети решения за изключването му като съдружник и последваща промяна в представителството, нов учредителен акт.  Ищецът счита, че ОСС е нередовно свикано и проведено в нарушение на императивни разпоредби на закона и дружествения договор. На първо място твърди, че никога не е получавал предупреждение за изключване и покана за свикване на такова ОС. Незаконно е обединяването в едно ОС на решението за отправяне на предупреждение и самото изключване, което е основание за незаконосъобразност на взетото решение. На същата дата се е провеждало друго редовно свикано и проведено ОСС, което се е провело на адрес: гр.Варна, ул.”Средна гора”, 6, ет.1, ап.1, на което се взели решения за изключване на съдружника Е.. Моли съдът да отмени решенията на ОСС, проведено на 25.07.2014 година, както и да присъди направените по делото разноски.

С допълнителна искова молба, депозирана на 13.10.2014 година ищецът обосновава твърдения за незаконосъобразност на взетото решение за изключването му като съдружник поради обстоятелството, че никога не е извършвал нарушенията, посочени в нотариална покана с рег. No-11108 от 16.07.2014 на нотариус Александър А., рег.No-316.     

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че ищецът е редовно уведомен за събранието, като лично е получил поканата за събранието. Представител е присъствувал на събранието и е взел участие в дейността му. Всички решения са взети с изискуемия кворум. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното удостоверение /л.35/, че дружеството „ГАМОР” ООД е регистрирано със съдружници А. Л. Е. и П.С.И., като двамата съдружници са и управители и представляващи дружеството, като действуват заедно и поотделно.

Установява се от представеният протокол от ОС на съдружниците, че в 10.00 часа на 25.07.2014 година на адреса на управление е проведено събрание, на което е взето решение за изключване на съдружника П.С.И., на който от името на П.И. е присъствувала Е.М. с нотариално заверено пълномощно.

Установява се от представения протокол /л.36/, че на същата дата на адрес: гр.Варна, ул.”Средна гора” е проведено ОС на съдружниците, на което е взето решение за изключване на съдружника А. Л. Е., на което е присъствувал съдружникът П.И., а съдружникът Е. е уведомен по електронен път на 17.07.2014 година.

Представена е и разпечатка от електронна поща с прикачен файл покана за свикване на ОС и предупреждение за изключване /л.42/ с подател П.И. rentalvarna@abv.bg до info@vfradost.bg .

От свидетелските показания на свидетеля А., които съдът цени като обективни, безпристрастни и дадени в резултат на непосредствени впечатления се установява, че на 16.07.2014 година по инициатива на адвокат Д., ведно с А.Е. на нотариус А. са предоставени две нотариални покани за връчване с един и същи адресат П.И.. Организирано с адв.Д. и Е. с личния автомобил на последния отишли на адрес в сграда, находяща се в гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 282 с предварителни указания, че там се намира адресата на поканите. На партерния етаж в офис намерили П.И., като самоличността му била установена от адв.Д., който го познавал. Нотариусът се представил и попитал дали лицето е П.И., казал какво работи, след което му връчил документа, който той приел. Не изчакал адресата да се запознае със съдържанието на документа. Не възникнал спор относно приемането на документите, поради което се върнал в офиса и оформил финалното удостоверяване. Не изискал лична карта на П.И.. Задължението си възприема единствено във физическото предаване на документа, без да описва съдържанието и правните последици.

Показанията на св.С. Г., счетоводител на дружеството касаят финансовото състояние на дружеството и предаването на счетоводната документация на Е. на 21.11.2013 година с приключен счетоводен период месец октомври. Свидетелката дава пояснения относно невъзможността да се приеме ГФО на дружеството, тъй като не се знае какви са първичните документи.

Св.Германов свидетелствува за провеждането на събрания и за позициите на съдружниците, като установява, че се е работило трудно, тъй като П.И. непрекъснато е давал финансови средства, а д-р Е. го е обвинявал, че присвоява средства. Не успял да сближи позициите на съдружниците, а не можел да посъветва П.И. да подпише ГФО без да се видят първичните счетоводни документи. Д-р Е. си определял заплата като лекар. Дружеството Гамор не извършва дейност, а отдава под наем сградата, по тази причина се декапитализира, понеже се променят наемите.

Св.М. Г. работи в лаборатория. На 20.06.2014 година П.И. е дошъл с няколко господа и са започнали да изкарват от кабинетите техники и обзавеждане. Присъствувала на събранието, на което е изключен П.И., на което е имал упълномощен представител.

Св.Р. Величкова познава П.И. от м.12,2012 година когато започнала работа в МЦРМ Радост, като П.И. посещавал по-често центъра във връзка с ремонтни дейности в сградата и с изготвяне на рекламни материали, свързани с медицинския център. Последно го видяла да работи през м.декември, 2013 година, а на 20.06.2014 година го видяла с камион да изнасят имуществото на клиниката, като пациентите били много уплашени какво ще се случи с генетичния им материал.    

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.

По допустимостта на производството:

Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 25.07.2014 година и присъствието на съдружника ищец, срокът изтича след датата на депозиране на исковата молба, поради което същият следва да се приеме за спазен.

С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и представеното удостоверение за актуално състояние, съдът приема за установено, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание. Възраженията относно липсата на активна процесуална легитимация, съдът намира за несъстоятелни, тъй като ищецът е имал качеството съдружник към датата на решението, което се атакува.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за изключването на съдружник.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Изключването на съдружник е най-тежка санкция, приложима при неизпълнение на законови разпоредби или извършване на действия против интересите на дружеството. Именно защото се касае до приложение на най-тежка санкция законът изисква налагането и да стане само след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ нарушения, изразяващи се в действия или бездействия. Смисълът на разпоредбата, съчетаваща и защитаваща интересите на дружеството, но и на отделния съдружник е съдружникът да бъде изключен едва след като бъде писмено предупреден, че извършва нарушения, за които ще бъде изключен и той не коригира поведението си. Изключването следва само ако съдружникът не преустанови неправомерните си действия или бездействия след предупреждението.

Законосъобразно е решението на ОС тогава когато изключеният съдружник е извършил нарушенията, за които е отправено писмено предупреждение и същият не е коригирал поведението си. В тежест на ответната страна е да установи законосъобразността на взетото решение, респективно при валидно проведена процедура за свикване на ОС и наличие на кворум да установи, че съдружникът действително е извършил нарушенията за които е предупреден ако същите са наведени като основание на иска.

Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, твърдените от ищеца нарушения при провеждане на Общото събрание на „ГАМОР” и вземане на решенията се свеждат до : Нередовно връчване на поканата за събранието и изобщо липса на връчване /п.1/ Връчване на предупреждението за изключване и на поканата за събранието на една и съща дата /п.2/; провеждане на събрание на друго място и при друг дневен ред /п.3/. Исковата молба не съдържа твърдения за липса на нарушения от съдружника, като такива са наведени с допълнителната искова молба, извън преклузивния срок.

Според задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Предвид установения в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо /в този смисъл решение по т.д.860/2009 година , ТК, II т.о./.

Тъй като допълнителната искова молба е подадена извън преклузивния срок по чл.74 ТЗ то въведеното с нея основание за отмяна на решенията на ОС не следва да бъде разглеждано и съдът да формира решението си по този порок, тъй като същия не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба в рамките на срока по чл.74, ал.2 от ТЗ.

Втория спорен между страните въпрос е относно връчването на поканата и това е наведеното от ищеца основание за отмяна на решението на ОСС по пункт първи.

Съобразно разрешението, дадено с ТР № 1/2002 г. тежестта за доказване валидността на взетите решения и законосъобразността на проведеното събрание лежи върху дружеството, поради което и при оспорване факта на връчването, в тежест на дружеството е да докаже, при условията на пълно и главно доказване този факт.

В своята константна практика, а и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика - напр. решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г., решение № 74/14.07.2011 г., решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. и др., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа, поради което при установяване на този факт е налице приложимост на уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа. Във всяко от посочените решения като съществено за изхода на спора по чл.74, ал.1 ТЗ във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ е определено доказването по несъмнен начин на обстоятелствата, че дружеството - ответник е отправило покана до съдружниците за деня, мястото и дневния ред на предстоящото общо събрание и че поканата е достигнала своевременно до всеки от тях.

За установяване на този факт, страната е представила нотариална покана, като съобразно нотариалното удостоверяване поканата е връчена на съдружника П.С.И. на 16.07.2014 година, в предвидения от закона и устава срок.

Нотариалното удостоверяване има характера  на официален свидетелствуващ документ, поради което при провеждане на оспорването на истинността на документа свидетелските показания са допустими. Няма спор, че при удостоверяването на връчването нотариусът не е представил разписка, която да се подпише от получателя на поканата, поради което тежестта на доказване на връчването не е върху ищеца, а лежи върху ответната страна – дружеството. При съставянето на разписката с подпис на получателя подписът би удостоверил личното връчване и страната, която се домогва да докаже, че връчването не е осъществено би следвало да опровергае подписа си.

В конкретния случай свидетелските показания са ангажирани от ответната страна с цел да се докаже истинността на удостовереното, посредством възпроизвеждане пред съда на удостоверените в нея и лично възприети от свидетелите факти относно предаването на нотариалната покана и личното и получаване.

Съдът кредитира показанията на свидетелят А., като ги приема за обективни и незаинтересовани. Показанията са депозирани под страх от носене на наказателна отговорност по чл.290 НК, което съставлява своеобразна гаранция за тяхната достоверност. Изнесените от свидетеля факти не са оборени чрез насрещни доказателства, поради което следва да се приеме, че поканата за ОС е надлежно връчена.

Показанията на свидетелите, водени от ответната страна не установяват лични впечатления от връчването на поканата, касаят събития и факти, стоящи извън процесното събрание и установяват факти, които са иррелевантни за настоящия спор.

Съдът не споделя направените възражения, че адресата е търсен и намерен на адрес, различен от постоянния му адрес, както и, че не му е разяснено съдържанието на поканата и последиците от връчването, тъй като не кореспондират с изразеното становище по т.д.876/2010 година на ВКС, със задължителен характер по смисъла на чл.290 ГПК, съобразно което поведението на съдружника при връчването на поканата е без значение за изискванията за редовно уведомяване.

Свидетелските показания кореспондират и с представеното по делото доказателство –пълномощно, с което съдружникът П.С.И. е упълномощил Е.М. да го представлява на събранието, което ще се проведе на 25.07.2014 година. В пълномощното се съдържа изходящо от страната и удостоверяващо неизгоден за него факт волеизявление, че събранието е свикано от Е. с покана No-11108/16.07.2014 година на нотариус No-316, което изявление прави факта на връчването на тази покана достоверен и достигнал до адресата си. Следва да се отбележи, че от волеизявлението в пълномощното е видно, че съдружникът И. знае за тази покана, уведомен е за събранието, но го счита за нередовно свикано не защото е получил несвоевременно поканата, а защото е отправил искане до Е., в качеството му на управител да свика ОСС на друго място и с друг дневен ред. На проведеното събрание отново пълномощникът се е позовал на нередовно свикване на ОСС на две самостоятелни основания: наличие на друго свикано ОСС на същата дата, но на друго място и липса на надлежно отправено предупреждение за изключване на съдружник, въз основа на решение на ОС, което препятствува провеждането на процесното събрание,  като липсва твърдение, че покана не е получавана. Тези изявления, ценени в съвкупност със свидетелските показания водят до извод, че са налице категорични доказателства, за надлежното и своевременно уведомяване на ищеца - съдружник посредством нотариалната покана, поради което не е налице релевираното в исковата молба по пункт първи нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ при свикване и провеждане на събранието от 25.07.2014 г.

Релевираното нарушение за нередовност на свикването на ОСС поради свикването му на същата дата и час, когато вече е насрочено такова друго събрание по искане на съдружника П.И. също не е налице по следните съображения.

По делото не са представени доказателства, установяващи получаването на поканата, доказателства, че тази електронна поща съществува и е на лицето А. Л. Е., както и доказателства за съдържанието на прикачения файл, поради което не може да се приеме за доказан факта на получаването на поканата и наличието на редовно свикано събрание на друго място при друг дневен ред. Датата, на която е изпратена поканата е след получаването от П.И. на поканата за свикване на ОС, поради което поведението му за свикване на събрание на друго място, по същото време е злоупотреба с права, която не следва да бъде санкционирана.

Релевирано е от ищеца нарушение при свикването и провеждането на ОСС на 25.07.2014 година, изразяващо се в едновременно отправяне на предупреждение и покана за ОС, като се подържа от ищеца, че решение за отправяне на предупреждение следва да се извърши от ОС, а не може да бъде отправено от съдружник без нарочно решение на ОС.

Изключването на съдружник е най-тежката санкция, приложима при неизпълнение на законови и договорни задължения от него. Именно поради това законът изисква налагането й да става след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл. 126, ал. З, т. 1 - 4 ТЗ нарушения. Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Възможно е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т.е. да бъде елемент от нея) или пък да е възпроизведено в протокол на предходно общо събрание, на което съдружникът е присъствал, в който случай изискването за писмена форма също би било спазено. Следователно, няма пречка съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа - нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ Общото събрание  подходящ за подготовката му за защита срок. Т.е. законът не поставя изискване предупреждението за изключване на провинилия се съдружник да бъде взето на Общо събрание. В предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Налице е задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – в този смисъл е Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК.

Получаването на писменото предупреждение и поканата за ОС в един и същи ден само по себе си не съставлява нарушение на императивна разпоредба.

С оглед преодоляването на противоречивата практика чрез задължителна такава по чл.290 ГПК оплакването за съставяне на предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ от некомпетентен орган и наличието на изискване за вземане на решение от ОС не намира основание, поради което и оплакването за нарушение в този смисъл е неоснователно.

Основното изискване, което е поставено пред предупреждението е то да е достигнало до съдружника в подходящ срок, като подходящността на срока е конкретна преценка на съда с оглед въведените нарушения и възможността съдружникът да се подготви да се защити.

Предмет на преценка в настоящето производство е единствено дали дадения срок е подходящ с оглед подготовката на съдружника за защита, тъй като материалната незаконосъобразност на взетите решения не е наведена като основание в предвидения от закона срок. Липсата на подходящ срок е основание, което е наведено с първоначалната искова молба и впоследствие доразвито с допълнителната искова молба.

В писменото предупреждение, отправено до съдружника И. се твърдят нарушения, изразяващи се в образуване на гр.д.4521/2014 година на РС-Варна, с което се претендират суми срещу друго дружество,съставяне на договори за заем в общ размер от 1342000 лева, налагане на запор върху сметката на МЦРМ Радост, което е довело до ефекта, посочен в чл.17.2 от договора за кредит, а именно предсрочна изискуемост върху салдото по запорираната сметка. С действията си съдружникът е поставил в критично състояние както дружеството ответник така и дружеството „Гамор” ООД, в което ищецът е съдружник с другия съдружник Е. и което е кредитополучател по договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк” АД и лизингополучател по договори за финансов лизинг на движими вещи, а дружеството „МЦРМ-Радост” ООД е солидарен длъжник. По силата на тези договори са поети определени задължения, които са насочени към защитата на интересите на „Гамор” ООД и чието изпълнение е важно за защита интересите на „Гамор” ООД.  Постоянно отсъствува, което значително затруднява дейността на дружеството. Не участвува в приемането на ГФО, което води след себе си нарушение на чл.10, ал.4 от договора за кредит. Представен е договор за софтуер, който не фигурира в документацията на дружеството. Образувано е изпълнително производство срещу „Гамор” ООД, което препятствува дейността на дружеството и е подписан договор с дружеството „Астрейд” ООД.

Вложения в разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ смисъл е предупреждаване на съдружника в един разумен срок преди събранието, за да може да коригира поведението си, както и да подготви защитата си против изключването. Смисълът на разпоредбата, съчетаваща и защищаваща интересите на дружеството и на отделния съдружник е съдружникът да бъде изключен едва след като бъде писмено предупреден, че извършва нарушения, за които той ще бъде изключен и той не коригира поведението си, поради което следва да се приеме, че законът изисква изтичане на период от време между получаване на писменото предупреждение и вземането на решение за това, за да може съдружникът да съобрази поведението си и да организира защитата си.

Смисълът на даденото предупреждение е съдружникът да поправи поведението си по начин, указан в предупреждението и отговарящ на интересите на дружеството. Предупреждението губи смисъл ако веднага се пристъпи към изключване на съдружника, тъй като целта е поправяне на поведението му. В конкретния случай писменото предупреждение е връчено на 16.07.2014 година, като в предупреждението фигурират множество нарушения.  Изключването е осъществено на 25.07.2014 година т.е. съдружникът не е имал достатъчно време да организира защитата си съобразно изискването на чл.126, ал.3 ТЗ.

Изброените нарушения в писменото предупреждение са многобройни, а за голяма част от тях липсват дадени ясни указания как съдружникът следва да поправи поведението си и какви действия следва да предприеме. Липсва конкретизация на конкретните нарушения, които са извършени и как следва да се предприеме поправянето на поведението. Голяма част от описаните нарушения съставляват действия, които касаят друго дружество. Част от нарушенията съставляват действия на лицето, в качеството му на управител на „Гамор” ООД, като въпрос на конкретна преценка е дали действията са предприети в изпълнение на защита интересите на дружеството „Гамор” и дали са виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, което предполага даването на един по-дълъг срок за организиране на защитата на съдружника.

Гореизложеното обуславя извода, че многобройността на изложените нарушения, липсата на ясно и конкретно посочване на действията, които съдружникът следва да предприеме, за да ги отстрани и сложния комплекс от взаимоотношения между съдружниците в две дружества предполага на съдружника да бъде даден по-дълъг срок за организиране на защитата си, а предоставения седемдневен срок е недостатъчен за съдружника, съобразно изискването на чл.126, ал.3 ТЗ, което води до извод за основателност на предявения иск.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Направено е искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства, поради което разноски не се присъждат.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-379/15.05.2015 година, постановено по т.д.1352  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: