О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   509                                               2016 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   дванадесети август                                               година 2016

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                              Ж.Димитрова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 446 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 вр.ал.1 т.2 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София        бул.”Княз Дондуков” № 19, ет.2 против разпореждане № 5545/02.06.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 174/2016г., с което е върната подадената от дружеството касационна жалба вх.№14086/16.05.2016г. против решение № 251/14.04.16г., постановено по въззивно т.д.174/2016 год.  на Варненски окръжен съд, търговско отделение. По съображения, че при администриране на подадената от дружеството въззивна жалба неправилно спорът, започнал като граждански, е разгледан като търговски, моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Предмет на подадената от „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София касационна жалба е решение № 251/14.04.2016г. по в.т.д. № 174/2016г. на ВОС в частта, с която се потвърждава  първоинстанционното решение по гр.д. № 809/2015г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения установителен иск на частен правоприемник за установяване на оспорено вземане по заповед за изпълнение № 3997/05.06.2012г. досежно сумата от  5 775,28 лева, претендирана като предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №11/13676874 от 09.03.2007г, горница над сумата 219,70лв до 521,13 лева, претендирана като неизплатена редовна лихва за периода от 07.10.2011г. до 01.06.2012г., сумата от 138,88 лева, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода от 09.02.2012г. до 01.06.2012 г., както и в частта, с която е бил отхвърлен евентуално предявен осъдителен иск за присъждане на придобито по цесия вземане за сумата в размер на 5 775,28 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 11/13676874 от 09.03.2007г. и горница над сумата 219,70лв до 521,13 лева, претендирана като неизплатена редовна лихва за периода от 07.10.2011г. до 01.06.2012г. Тъй като процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит, отпуснат от „Банка ДСК” ЕАД, съдът, отчитайки търговския характер на образуваното по претенциите дело, по обективния -  чл. 286 ал.2 вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ и субективния критерий - чл. 286 ал. 1 вр. чл. 287  ТЗ за  търговска сделка, е приложил ограничението на чл.280 ал.2 ГПК за търговски спорове и е приел, че след като цената на всяка от претенциите е под  20 000лв, касационният контрол на решението е недопустим.

Настоящият състав споделя горния правен извод. Обстоятелството, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е разгледано в образувано гражданско дело не изключва търговския характер на исковото производство. Съгласно чл.104 т.4 от ГПК  търговските дела се разглеждат в зависимост от цената на иска по различен съдопроизводствен ред  - по  реда на търговските спорове от окръжния съд при цена на иска над 25 000лв и по общия исков ред от районния съд – при цена на иска до 25 000лв.  В последната хипотеза спорът не придобива граждански характер. Освен това възражение за това, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове съгласно чл.369 ГПК може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне от съда служебно в същия срок, като единствено определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред може да се обжалва с частна жалба. По аргумент за противното – определението, че спорът подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове не подлежи на обжалване.

С оглед на горното съдът намира, че възражение за реда, по който подлежи на разглеждане предявения иск не може да се прави в производство по подадена частна жалба срещу въззивно решение. Правилно окръжният съд е преценил, че в случая е налице търговски спор, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК досежно решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв.

          Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р     Е    Д     Е    Л    И     :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София          бул.”Княз Дондуков” № 19, ет.2 против разпореждане № 5554/02.06.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 174/2016г., с което е върната подадената от дружеството касационна жалба вх.№14086/16.05.2016г. против решение № 251/14.04.16г., постановено по въззивно т.д.174/2016 год.  на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :