Р Е Ш Е Н И Е

 

244 /22.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.10.2017 год.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

 

При секретаря  Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 446/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  П.Н.К.  против Решение № 292/28.04.2017 год., постановено по т.д.№ 1077/2016 год., поправено с Решение № 453/06.07.2017 год., в частта, в която ВОС е

ОБЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН отказа от наследство по реда на чл.52 от ЗН, заявен пред ВРС от П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** по отношение на наследството, останало след смъртта на техния наследодател Н. Петров К., поч. на 05.03.2014г., вписани в особената книга на ВРС под №№42/2015г. 

 ОТХВЪРЛИЛ  като неоснователни предявените от Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София ул."Московска" № 19, искове с правно основание чл.26 от ГПК за прогласяване нищожността на допълнително споразумение към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., сключено на 14.04.2014г. поради противоречие  със закона, в евентуалност поради невъзможен предмет и липса на правно основание за сключването му.

Решението в останалата част е влязло в законна сила и е не е предмет на обжалване.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност и частична недопустимост на постановения съдебен акт.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

I.Въззивната жалба обективира доводи за частична недопустимост на постановения акт в частта, в която съдът се е произнесъл относно неоснователност на иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, обоснован с противоречие на чл. 16 ЗКНИП. Поддържа се, че сочената установителна претенция е била оттеглена от ищците, респ. производството по същата – прекратено.

С решение № 453/06.07.2017 год. ВОС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в  постановения съдебен акт чрез заличаване на думите „вр. чл. 16 ЗКНИП“. В решаващите си мотиви, съдът е приел, че изписването на текста в диспозитива на решението съставлява явна грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247, ал.1 ГПК. Решението е връчено на страните и е влязло в законна сила.

С оглед на изложеното и при съобразяване на постановеното поправително решение,  обжалваният съдебен акт не страда от твърдяния порок.

II. Ищецът и майка му Г.М.К. са законни наследници на Н. П. К., починал на 05.03.2014 год. в качеството си съответно на син и преживяла съпруга.

Не е спорно, че приживе наследодателят Н. П. К. е сключил договор от 29.07.2008 год. за жилищен и ипотечен кредит в размер на  159 000 лева. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека с предмет жилищен имот, собственост на  Н. П. К. и Г.М.К. в режим на СИО.

С молба от 26.03.2014 год, адресирана до „Банка ДСК“ ЕАД, ищците са поискали да заместят в дълг починалия Н. П. К. в кредитното правоотношение, вкл. да преструктурират дълга.

Подписано е допълнително споразумение от 14.04.2014 год. със страни банката като „кредитор“ и двамата ищци като „кредитополучател“, по силата на което е договорен начина на погасяване на остатъка от задължението по договора за кредит №17/15972009 от 29.07.2008г. в размер на 154 520 лв. Предвиден е гратисен период, както и размер и падеж на погасителната месечна вноска. Към допълнителното споразумение са приложени общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД, относими към всички видове ипотечни кредити.

Сключеното допълнително споразумение  има на първо място установително значение  за размера на кредитния дълг в наследствената маса – така букви А- Г. Анексът обективира двустраната воля на страните по кредита за частичен отказ на кредитора от вземане за наказателни лихви, капитализиране на заварените и изискуеми договорни лихви и  договаряне на гратисен период с нов погасителен план. Осъществените правни действия съставляват преструктуриране на  кредитна експозиция по смисъла на чл. 13, ал.1 Наредба № 9/03.04.2008 год. /отм., бр. 40 от 13.05.2014 г./, тъй като първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника. Отстъпките имат за предмет трансформирането на просрочената главница в редовна, отпадане на дължимост на наказателни лихви, предоставяне на гратисен период и пр. Налице е промяна в модалитетите на заварена облигационна връзка, но при двустранно изявена воля за запазване на старото правоотношение. Реструктурирането (предоговаряне) на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на задължението. Сключеното допълнително споразумение има правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните по заварено правоотношение прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Сключеното допълнително споразумение не обективира воля на кредитора за заместване в дълг на длъжника по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Споразумението е сключено без изрично посочване, че физическите лица заместват длъжника  /респ. неговите призовани към наследяване наследници/ и същия/същите се освобождават от отговорност.  Анексът обективира изричното отбелязване, че дългът по заварения кредит е дълг на физическите лица  /така б.А ..“ С договор за кредит …., сключен между Кредитора и Кредитополучателя…/. На посоченото основание, следва да се приеме, че договарянето с физическите лица е осъществено в качеството им на универсални правоприемници на кредитополучателя. Самото универсалното правоприемство е способ за субективна промяна на облигационната връзка без изрично съгласие на кредитора за заместване в дълг и без спазване на разпоредбите на чл. 102 ЗЗД.

Анализът на съдържанието и правното действие на подписаното споразумение сочи, че ищците – физически лица са осъществили разпоредителни правни действия с дълг от наследствената маса.  Действията по признаване на дълга като свой, съгласието за частичното му опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД и поемането на задължение за заплащане след преструктуриране водят до недвусмисления извод, че ищецът/въззивник П.Н.К.  е  приел наследството по смисъла на чл. 49, ал.2 ЗН. Правото на приемане на наследството може  да бъде упражнено както чрез едностранно, изрично и формално изявление, така и чрез конклудентни действия, сочещи несъмнено намерение за приемане на наследството.

Ищецът не твърди наличие на предпоставките за приложение на чл. 58 ЗН. Отделно – сключването на спогодба относно наследствен дълг надхвърля обикновените действия на управление, които лицето, призовано към наследяване дължи до датата на приемане на наследството.

За пълнота на изложението, следва да се има предвид, че ищецът П.К. не е лично или реално задължен по завареното кредитно правоотношение като поръчител, солидарен или ипотекарен длъжник. При това положение, подписването на  допълнителното споразумение – спогодба не може да се обвърже с намерения извън възникналото наследствено правоотношение.

 Пред въззивната инстанция не се твърдят пороци във волята на страната, водещи до евентуална унищожаемост на споразумението.

Наличието на твърдяни подправки в декларацията за гражданско състояние на П.К. не може да опорочи последващо подписаното споразумение, което съставлява ЮФ, пораждащ самостоятелни и многопосочни правни последици.

Доводът за липса на решение на кредитния комитет за участие на въззивника като кредитополучател по кредитната експозиция е изцяло ирелевантен. Страните в облигационната връзка се определят с договора или следват като резултат от юридически факти с релевантно значение като универсалното правоприемство.  Липсата на решение на КК няма отношение към валидността на предприетото анексиране и към неговия действителен смисъл, съдържание и субекти. Кредитният комитет е вътрешен орган за наблюдение, оценка на рисковите експозиции и установяване на специфичните провизии за кредитен риск. На основание чл. 4, ал.2 Наредба 9/2008 год. /отм./  устройството и правомощията на органа по ал. 1 се определят във вътрешните правила, които следва да осигуряват независимост от процеса по разрешаване и управление на кредитите – ал.2. На основание чл.13, ал.5 банката може да преструктурира вземане само въз основа на мотивирано писмено предложение на вътрешния орган по чл.4 от наредбата. Сочените разпоредби са създадени като част от системата за гарантиране на капиталова адекватност на банките – чл. 39, ал.1 ЗКИ, а съблюдаването им се осъществява като част от системата за банков надзор по смисъла на чл. 79 и следв. ЗКИ.  Несъобразяването със задължителните правила съставлява основание за ангажиране на административна отговорност /чл. 18 от Наредба № 9/3.04.2008 г. вр. чл.103 и чл.152 ЗКИ/, но не може да обуслови каквито и да е изводи за невалидност на предприетото анексиране или за неговия действителен смисъл и страни.

 Следователно – страната е приела наследството по реда на чл. 49, ал.2 ЗН с подписването на допълнително споразумение от 14.04.2014 год. Приемането на наследството е окончателен и безусловен акт, който изключва възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши обратното действие. Последващо осъщественият изричен и формален отказ, вписан в особената книга на ВРС е недействителен поради липса на предмет /Решение № 80 от 29.I.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г., I г. о.; Р № 137-84-ОСГК, Р № 1238-85-I./

Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в коментираната част.

III. По исковете за нищожност на подписаното допълнително споразумение:

   1.По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД – нарушение на императивна правни норма на чл.16 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1  ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Според ал.3 когато след сключване на договора за потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита.

Следователно, сочената разпоредба намира приложение единствено по отношение на нововъзникнали кредитни правоотношения или при промяна на заварени такива, при които е налице увеличение в размера на кредита, превишаващо с 25 на сто първоначалната договорена сума.

Съобразно правните изводи на съда по п.II, сключеното допълнително споразумение няма новационен характер и не води до възникване на нова облигационна връзка.  Осъществената промяна не води до увеличение на общия кредитен дълг с 25 на сто от първоначалния размер. Следователно – нормата на чл. 16, ал.1 ЗПК е изцяло неприложима към процесното договаряне.

Горното обуславя неоснователност на разглежданата претенция.

2.По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД – невъзможен предмет:

 

Искът в разглежданата част е обоснован с твърдения за изначална фактическа финансова невъзможност на двамата ищци да изпълнят договорената престация по връщане на кредитния дълг. 

Сделката е нищожна поради невъзможен предмет тогава, когато обектът на правоотношението е невъзможен и неосъществим. Липсата на парични средства за изпълнение на договорното задължение, дори и в случай, че тя е била налице още в момента на сключването му, не се приема като обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81 от ЗЗД, още по-малко би могла да се приеме като начална невъзможност, водеща до нищожност на договора.

Следва да се има предвид и че процесното допълнително споразумение е сключено именно с оглед финансовата невъзможност на двамата наследници да погасят кредитния дълг. Допълнителното споразумение съставлява  преструктуриране на  кредитна експозиция, която на основание чл. 13, ал.1 Наредба 9/2008 год. /отм./ се сключва  именно „при влошено финансово състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства“.

3. По иска с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД– липса на основание:

 

Липсата на основание на сделката води до нищожност при каузалните сделки, каквато е настоящата. Основанието за сключване на сделката е причината за сключването й  с оглед на целения правен резултат. Основание за сключване на допълнителното споразумение е изменението на параметрите на погасяване на задължението по кредита чрез взаимни отстъпки, от което следва извод за неоснователност на разглеждания иск.

Липсата на основание на допълнителното споразумение се обосновава от въззивника с доводи, че не е приел наследството и банката не е пристъпила към изпълнение на процедурата по чл. 51 ЗН. В настоящия случай обаче, сключването на споразумението съставлява едновременно и правно действие по приемане на наследството. Наличието на приемане прави ненужно спазването на процедурата по чл. 51 ЗН от кредитора.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде изцяло потвърдено.

Въззиваемата страна не е депозирала искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/28.04.2017 год., постановено по т.д.№ 1077/2016 год., поправено с Решение № 453/06.07.2017 год., в частта, в която ВОС е

ОБЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН отказа от наследство по реда на чл.52 от ЗН, заявен пред ВРС от П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** по отношение на наследството, останало след смъртта на техния наследодател Н. Петров К., поч. на 05.03.2014г., вписани в особената книга на ВРС под №№42/2015г. 

 ОТХВЪРЛИЛ  като неоснователни предявените от Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София ул."Московска" № 19, искове с правно основание чл.26 от ГПК за прогласяване нищожността на допълнително споразумение към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., сключено на 14.04.2014г. поради противоречие  със закона, в евентуалност поради невъзможен предмет и липса на правно основание за сключването му.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: