Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№243/12.11.2019 г.

№…………./гр. Варна,    11.11.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№446/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на З.Д.З. от гр. Попово срещу решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която е отхвърлен иска му срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София  за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. (предявен като частичен от 200 000 лв.), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания.          Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди

Насрещната страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.

 Постъпила е и въззивна жалба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София срещу решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на З.Д.З. от гр.Попово, сумата от 40 000 лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х Д.З., поч. на 16.08.2014г. – негов брат, настъпила в резултат на ПТП на 16.08.2014 г., причинено виновно от водача М П М, управлявал лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 06114000073169, сключена с ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД на 18.12.2013г., валидна от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.  - на осн.чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Оспорва наличието на силна и дълбока връзка емоционална между починалия и неговия брат, която да отговаря на условията за присъждане на застрахователно обезщетение. Наред с това поддържа, че присъденото обезщетение надвишава размера предвиден в нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания.

Насрещната страна З.Д.З. от гр.Попово е подал  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не оспорват обстоятелствата относно наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. 

Въззивните възражения на застрахователя се свеждат до твърдението за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца като брат на пострадалия да претендира обезщетение с оглед обстоятелството, че помежду им не е съществувала толкова силна привързаност и смъртта на по-малкия брат, не е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, евентуално до неправилно определения размер на обезщетението, с оглед въведения с разпоредбата на чл.493а, ал. 4 от КЗ лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг в размер на 5 000 лева, приложим и към процесния случай, предвид придаденото  обратно действие - параграф 96. ал. 3 от КЗ.

Въззивните възражения на ищеца са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му занижаване в нарушение на принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С влязла в сила присъда от 12.05.2015 г., постановена по НОХД № 58/2015 г. по описа на ОС-Търговище, подсъдимият М П М за виновен в това, че на 16.08.2014г., на първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област Търговище, при управление на МПС - л.а. марка „Дачия“ модел „Логан”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, собственост на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Х Д.З. от гр.Попово и три средни телесни повреди на РП. С, като деянието е извършено в пияно състояние.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД 58/2015 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите  свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на произшествието,  отговорността на водача на л.а. „Дачия“ модел „Логан”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 06114000073169, сключена с ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД на 18.12.2013 г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. 

Установява се, че въззивникът З.Д.З. от гр.Попово е брат на починалия при ПТП-то  Х Д.З. от гр.Попово.

Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция  въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

            В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От показанията на свидетелите А С, И И и С С, които се кредитират от съда като отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия Х З. и брат му З.З. се установяват близки отношения на обич и привързаност. Всички свидетели са категорични, че в резултат от ранната смърт на баща им, когато братята са били, съответно на 11 и на 14 години, същите са се привързали изключително един към друг, помагали са си и са се подкрепеля в трудни моменти. Двамата заедно с майка си, са споделяли общо жилище, като дори и след като Х се е оженил, заедно със съпругата си са живеели в едно домакинство, а след 4 години, младото семейство е закупило собствено жилище, но намиращо се в същата сграда, няколко етажа по-високо.

Според свидетелите и през този период, поне 2-3 пъти в седмицата, семейството на Х е гостувало в дома на въззивника, а всяка събота и неделя, всички заедно са ходели в близкото село Звезда, където са притежавали наследствен имот, като са имали общи планове за възстановяване на стопански постройки и овощна градина.

Показанията и свидетелите са непротиворечиви и по отношение състоянието на въззивника З. след смъртта на брат му, а именно дълго време не можел да повярва, че това се е случило, чудил се е как да продължи живота си, затворил се в себе си, често ходел на гроба на брат си и споделял, че същият много му липсва. Опитвал се запълва празнината, чрез полагане на грижи за неговата дъщеря.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между починалия и неговия брат е съществувала здрава и продължителна семейна връзка. Въззивникът от детска възраст се е грижил за своя по-малък брат, като заедно са прекарвали голяма част от свободното си време, имали са общи планове и интереси, изграждайки постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Със загубата на брат си, въззивникът се е лишил от моралната  подкрепа и опора на еднинствения му останал близък роднина в живота, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Съдът намира, че не следва да цени заключението на вещото лице в частта относно направения извод, че братята не са били толкова силно привързани един към друг, тъй като същото противоречи на всички останали доказателства, а и направения извод се разколебава от обясненията на  вещото лице, дадени в съдебно заседание, според които между братята е имало емоционална връзка и близост, както и че само с едно психологично изследване, не може да се направи категоричен извод за тяхната близост.

Ето защо настоящият състав намира, че въззивникът е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя единствен брат, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Застраховката застраховката "ГО" е сключена с полица 06114000073169/18.12.2013 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -  1 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице за всяко събитие, а при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 04.10.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.

Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователнто съдитие, настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

При констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да  покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември 2014 г.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на брат няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че обезщетение в размер на 120 000 лева, би възмездило по справедливост претърпените от въззивника З. вреди. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – август 2014 г. съгл. §27 ал.1 от ПЗР на КЗ са: 1 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице, а при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Доколкото искът е частично предявен, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната част и отменено в отхвърлителната част, като в полза на въззивника, следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва която с оглед основателното възражение за давност, следва да се присъди за период три години преди датата на подаване на исковата молба, а именно считано от 05.10.2015 г. до окончателното плащане на главницата.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер, съобразно общия обжалваем интерес, в размер на 2930 лева.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от иска, в размер на 1600 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 800 лева.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която е отхвърлен иска му срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София  за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. (предявен като частичен от 200 000 лв.), ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“, № 89 Б, представлявано заедно от Коста Хв Чолаков и Бистра Ангелова Василева ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.З., с ЕГН **********,***, допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х Д.З., поч. на 16.08.201 4г. – негов брат, настъпила в резултат на ПТП на 16.08.2014 г., причинено виновно от водача М П М, управлявал лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 06114000073169, сключена с „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД на 18.12.2013 г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., на осн.чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,

ПОТВЪРЖДАВА решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018 г.  по описа на TОС, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“, № 89 Б, представлявано заедно от Коста Хв Чолаков и Бистра Ангелова Василева ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.П.С., с ЕГН **********, служ.адрес ***, офис 9, като пълномощник на З.Д.З., сумата 2930 (две хиляди, деветстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по настоящото дело, за двете инстанции, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“, № 89 Б, представлявано заедно от Коста Хв Чолаков и Бистра Ангелова Василева ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска, вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: