Р Е Ш Е Н И Е

№     315/ 17.11.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 08.10.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 448 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Албена 2000-Строителство и инженеринг”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.Д.М., чрез процесуалнен представител–ищец по т.д. № 2978/2012г. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 32 999,26лв. до размера от 949 423,60лв. и в частта с която иска е отхвърлен за разликата над 3 554 918,60лв. до предявения размер от 3 586 613,10лв. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото, като необосновано и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени за посочените суми.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище  на процесуален представител.

Останалите страни не са изразили становище по жалбата.

По жалбата съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството е образувано по предявени искове от „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД, гр.Варна, представлявано от Х.Д.М. с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.694 ал.1 и ал.3 ТЗ, срещу „Голден Българиан девелоперс” ЕООД /в несъстоятелност/, гр.Варна, представлявано от Х.М. и А.Б. за установяване в отношенията между страните, че „Голден Българиан девелоперс” ЕООД / в несъстоятелност/ дължи на „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД сумата от 949 423.60 лева, представляваща вземане за главница, посочено под No-1 в Списъка на неприетите вземания, представляващи незаплатени СМР по отчетени и приети СМР по договор за изпълнение на СМР от 08.05.2006 година, както и сумата от 3 586 613.10 лева, представляваща изключената част от вземането за главница /за сумата над 600 000лв./ съгласно определение, постановено по т.д. 1946 по описа за 2012 година, представляваща сбор от сумите: 279 385.50 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000193/22.05.2008 година; 197 625.60 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000243/29.08.2008 година; 145318 лева по фактура 0300000250/31.10.2008 година и 2 964 284 лева незаплатени СМР с протоколи акт обр.19, представляващи предявени вземания по пункт 1- 4, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията 08.03.2012 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.694 ТЗ.

В хода на процеса е конституирано „Сибанк” ЕАД като трето лице помагач на ответника.

В исковата на „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД се излага, че на 08.05.2006 година е подписан договор за изпълнение на СМР, с което ответникът „Голден българиан девелоперс” ЕООД е възложил на ищеца строителство на обекти в жилищен комплекс „Кранево кашулис Райска градина”, находящ се в с.Кранево, местността „Юртлука”, състоящ се от блокове A,B,C,D,E,F. Към договора е подписана стойностна сметка като съгласно чл.3 от р-л „Цена” стойността на видовете работи за блок А възлиза на 1 219 415 лева без ДДС, а стойността на видовете работи за останалите 5 блока ще бъде изготвена допълнително и следва да бъде  приета от възложителя. В последствие са подписани Анекси, като в анекс от 26.03.2009 година страните признават, че към датата на подписване на анекса стойността на изпълнената работа на обекта съгласно договора е 11 985 292.80 лева с ДДС, като от тази сума към момента на подписване на анекса неплатената част, включваща изпълненото СМР е в размер на 4 938 869.50 лева с ДДС. В изпълнение на договора са извършени възложените СМР и са предадени на възложителя с протоколи, които са подписани от двете страни. Ответникът е изпълнил задълженията си по всички фактури с изключение на следните суми: 279 385.50 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000193/22.05.2008 година; 197 625.60 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000243/29.08.2008 година; 145318 лева по фактура 0300000250/31.10.2008 година или общо сумата от 622 329.10 лева с ДДС.

За останалите изпълнени СМР на обща стойност 4 513 707.60 лева са съставени протоколи, които са подписани от двете страни, но по които не са издадени фактури. За обезпечаване на тези вземания са издадени 2 броя записи на заповед с падеж 30.11.2008 година за сумата от 2 154 786.90 лева и с падеж 15.11.2008 година за сумата от 2 000 000 лева. По тези записи на заповед са издадени 2 броя изпълнителни листи.

Съдът, след съвкупна преценка на представените под делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 176 по т.д.2429/2011 година по описа на Варненски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност спрямо „Голден Бългериън девелоперс” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2008год.

Вземанията, предмет на исковете са предявени пред съда по несъстоятелността, поради което същите са допустими.

Установява се от представения договор за изпълнение на строително-монтажни работи на обект жилищен комплекс „Кранево Кашулис райска градина” в м.Юртлука, с.Кранево, блокове A,B,C,D,E,F, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата, на което ищецът е поел задължението да изпълни СМР на обекта срещу задължението на ответника да заплати възнаграждение за извършената работа, като стойността на видовете работи за блок А възлиза на 1219415 лева без ДДС.

Видно от приложения Анекс от 01.09.2006 година е, че страните са договорили възлагане на СМР за обект, блок C, като стойността на видовете СМР възлиза на 594098 лева без ДДС.

Видно от приложения Анекс 2 от 19.03.2007 година към договор от 08.05.2006 година е, че страните са договорили възлагане на СМР за обект, блок В на стойност 1903206 лева без ДДС.

Видно от приложения Анекс от 21.05.2007 година е, че страните са договорили възлагане на СМР за обект, блок Е на стойност 980112 лева без ДДС.

Видно от представен Анекс от 14.05.2008 година е, че срокът за изпълнение на договора се счита за продължен до 31.08.2008 година.

От приложения Анекс от 26.03.2009 година /л.62/ се установява, че страните са се договорили, че във връзка с отчитането изпълнението по договора предмета на договора е за изпълнение на строително-монтажни работи на обект жилищен комплекс „Кранево Кашулис райска градина” в м.Юртлука, с.Кранево, блокове A,B,C,D,E, като към датата на подписване на анекса изпълнените СМР възлизат на 11 985 292.80 лева. Страните са приели, че неплатената част, включваща изпълнени СМР е в размер на 4 938 869.50 лева с ДДС, като това е сумата, която се дължи.

От заключението по назначената комплексна ССЕ и СТЕ, неоспорена от страните се установява, че възложените с договора за изпълнение на СМР от 08.05.2006 година и анексите към него за обект „Жилищен комплекс „Kранево Кашулис райска градина” в м.Юртлука, с.Кранево са изпълнени. Всички сгради в комплекса са завършени с изпълнени довършителни работи и инсталации, както и с оформени фасади, като степента на завършеност на обекта в цялост е около 95-96%. /таблица стр.613/. Стойността на изпълнените СМР съгласно приложените протоколи обр.19 е 10 066975 лева без ДДС или 12 080 370 лева с ДДС. Общата стойност на фактурираните СМР възлиза на 7 668 752.40 лева с ДДС. Данни за осъществени плащания извън тези, които са фактурирани няма. Неплатеният остатък по фактури е в размер на 622 329.10 лева. Неплатения остатък по фактури от 2007год. е 31 694,50лв., а неплатения остатък от фактури от 2008 година е в размер на 590 634.60 лева. Според експертизата, общата стойност на нефактурираните СМР съгласно протоколи обр.19 възлиза на 4 411 617,60 лв., с включен ДДС, или, общата стойност на установените протоколи обр.19, за които няма издадени фактури е 3 761 423 лева без ДДС, като не са представени данни за осъществени плащания по тях.  Вещите лица са извършили оглед на място и са установили, че видовете СМР, които са описани в актове обр.19 са извършени. 

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните изводи, относно обжалваната част от решението:

Относно жалбата срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.694 ал.1 ТЗ, за разликата над 32 999,26лв. до размера от 949 423,60лв.:

Сумата от 949 423, 60лв. –главница е под № 1 в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на ответното дружество.

С молба /стр.437/ е предявено вземане от „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД в общ размер 5 136 036,70лв., включващо сумата от 622 329,10лв. неплатени суми по цитирани фактури и 4 513 707,60лв.- изпълнени, но неплатени СМР. С определение, обявено  в търговския регистър е изключено предявеното вземане за главница по договора за СМР за разликата над 600 000 лева., като се установява от определението, че се отнася за сумите по издадените изпълнителни листи. Тези признати суми са включени в списъка на приетите одобрени вземания, поради което с тях следва да се редуцира дължимата сума. Или, сумата от 4 513 707,60лв. следва да се редуцира с признатата и одобрена сума от 600 000лв.

Предмет на иска е за признаване на вземане за СМР, е за  сумата от  3 586 613,10лв. включваща сумата от 3 913 707.60 лева, която в исковата молба е описана като сбор от две суми – сумата от 949423.60 лева, вземане под No-1 в списъка на неприетите вземания и сумата от 2 964284 лева. и неплатен остатък по три фактури  в размер на 622 329.10 лева.

Съдът намира, че приемането на работата е извършено от възложителя освен с подписаните от страните протоколи образец 19, така и по силата на анекс от 26.03.2009год. /л.62 по делото/, който страните са подписали във връзка с отчитане на договора за изпълнение на СМР от 08.05.2006 година и съгласно който страните са постигнали съгласие, че изпълнените СМР са на стойност в размер на 11 985 292.80 лева с ДДС, а неплатената част, включваща изпълнено СМР е в размер на 4 938 869.50 лева с ДДС.

Тъй като анексът представлява частен документ, изходящ от страната и удостоверяващ неизгоден за нея като възложитал факт, следва да се направи извод, че са останали  неплатени извършени СМР в размер на 4 938 869.50 лева с ДДС.

Както се посочи, вещите лица са установили при посещение на обектите, че СМР, които са описани в представените протоколи, са извършени на място, поради което следва да се направи извод, че с подписване на анекса от 26.03.2009 година, описаните СМР в протоколи образец 19 са извършени и са приети от възложителя до посочената стойност.

Относно иска за признаване на вземане за нефактурирани  СМР за  сумата от 3 913 707.60 лева, която в исковата молба е описана като сбор от две суми – сумата от 949423.60 лева, вземане под No-1 в списъка на неприетите вземания и сумата от 2 964284 лева.

Съгласно заключението на СТСЕ, общата стойност на протоколите акт обр.19, за които не са издадени фактури е 3 761 423 лева без ДДС, със ДДС- 4 513 707.60 лева., а фактурираните СМР са на обща стойност 7668752.40 лева с ДДС, или извършените СМР общо са сумата от 12 182 460 лева.

Както се посочи, в анекса от 26.03.2009год. / л.62/ признатите СМР са на стойност 11 985 292.80 лева, поради което следва да се направи извод, че ответникът се е съгласил и е приел извършени СМР до този размер.

В същия анекс се съдържа и признание от ответната страна и съгласие за това на ищеца, за наличие на неразплатени СМР на обща стойност в размер на 4 938 869.50 лева с ДДС, или към 26.03.2009 година възложителят е признал задължение в посочения размер за което изпълнителят се е съгласил.

 Сумата 4 938 869.50 лева с ДДС е стойността на всички извършени неразплатени СМР-фактурирани и нефактурирани. От посочената сума  следва да бъде извадена сумата 622 129.10 лева задължение за СМР по  които са издадени фактури, тъй като същите са отделна претенция /претендират се по фактури/. Остатъкът е в размер на сумата от 4 316 740.40 лева с ДДС, или 3 597 283,66лв. без ДДС, която следва да се приеме, съобразно анекса от 26.03.2009год. за дължим остатък по нефактурираните СМР. Предвид изложеното, жалбата срещу неприсъждане на сумата от 196 966,26лв., представляваща разликата между сумата определена по анекса в размер на  4 316 740.40 лева с ДДС и сумата от 4 513 707,60лв. –стойност на СМР по протоколи обр.19 за които няма издадени фактури, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, респективно решението следва да бъде потвърдено в тази част.

Относно жалбата срещу непризнаването на сумата от 719 456,80лв., представляваща  ДДС върху данъчна основа от 3 597 283.66 лева.

Жалбата се явява основателна. Не се споделя извода на окръжния съд

че сумата от ДДС не е  дължима, тъй като не са налице издадени фактури, поради което  сума от 719 456,80лв.-представлвяващо начислено ДДС не се дължи.

         При установените извършени СМР, както и тяхното счетоводно отчитане, е възникнало и задължението за начисляване на ДДС върху тяхната стойност-сумата 3 597 283,66лв. Това е  така, тъй като данъчното събитие възниква на датата, когато услугата е извършена-чл.25 ал.2 ЗДДС.

Щом е налице данъчно събитие-извършена услуга, се дължи ДДС, без да е от значение основанието за възникването-договорно или извън договорно. Следователно, налице е извършена доставка /услуга/,  а по всяка доставка се дължи ДДС, поради което върху стойността на извършените СМР е начислено и съответно се дължи ДДС от получателя на услугата.  В подкрепа на този извод е и представения Ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014год. издаден от НАП-ТД Варна по който ДДС е начислено върху стойността на СМР, отчетени по протоколи и по издадени фактури, предмет на настоящото производство. Жалбата се явява основателна и искът следва да бъде уважен в предявения размер-т.е. да бъде призната като задължение допълнително сумата от 719 456,80лв.- ДДС по нефактурирани СМР, съответно обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част.

Тъй като признатата и присъдена сума от 600 000 лева, представлява част от главницата от 3 597 283,66лв., поради което сумата следва да бъде намалена с тази сума и остатъкът е сумата от 2 997 283.66 лева, която се явява дължимата сума за нефактурираните, но извършени СМР, които са признати от ответника, поради което искът за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2 964 284 лева следва да бъде уважен.

Относно жалбата в частта срещу решението, с което е отхвърлен иска за разликата над 3 554 918,60лв. до предявения размер от 3 586 613,10лв.:

Въззивното дружество е предявило с исковата молба-т.1 от петитума  иск по чл.694 ал.3 ТЗ с общ размер на иска 3 586 613,10лв., която е сбор от сумите: 2 964 284лв. стойност на извършени неплатени СМР по протоколи образец 19, за които не са издадени фактури:

Останалата част от вземането произтича от непогасени задължения по три броя фактури, на обща стойност 622 329,10лв. с ДДС, а именно: 279 385.50 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000193/22.05.2008 година; 197 625.60 лева, незаплатени СМР по фактура 0300000243/29.08.2008 година; 145318 лева по фактура 0300000250/31.10.2008 година или общо сумата от 622 329.10 лева с ДДС.

В заключението си, /стр.598/  вещото лице посочва, че дължимата сума по фактури т.е. неплатения остатък по фактури от 2008 година е в размер на 590 634.60 лева, а разликата до сумата от 622 329.10 лева /в размер на 31 694,509лв. е остатък от 2007 година. Процесните фактури са издадени през 2008 година, поради което дължимата сума по тях е в размер на 590 634.60 лева, до който размер искът се явява основателен, а следва да бъде отхвърлен за разликата над 590634.60 лева до размера от 622329.10 лева, тъй като тази сума е по фактури от 2007 година, които не са били предмет на предявеното вземане. Предвид изложеното, жалбата в частта й, срещу решението, с което е отхвърлен иска за разликата над 3 554 918,60лв. до предявения размер от 3 586 613,10лв., се явява неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в тази му част.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в посочената част и постановено ново, с което искът за признаване на дължимост на сумата от 719 456,80лв.-ДДС, да бъде уважен. Във връзка с основателността на иска до посочения размер, дължимата от ищеца  държавна такса по исковете пред ВОС, следва да бъде определена в размер на 9 146, 45лв., като горницата над тази сума /сумата от 28 778,28лв./, ответното дружество следва да бъде осъдено  да заплати.

За производството пред настоящата инстанция, въззивното дружество следва да заплати сумата от 4 573,22лв.-д.т. във връзка с неоснователните частти на жалбите, а въззиваемото дружество-сумата от 14 389,14лв., във връзка с основателността на жалбата за сумата от 719 456,80лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                               Р Е Ш И

 

         ОТМЕНЯ Решение № 392 от 17.04.2014год. постановено по т.д. № 2978/2012год. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, бул.”Васил Левски”, 58, ет.2, офис 3, ЕИК-124606349, представлявано от Х.Д.М., съдебен адрес: гр.Добрич, ул.”Независимост”, No-2А, ет.3, кантора 1 срещу „Голден Българиан девелоперс” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103932982, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, No-45, ет.6, ап.41, представлявано от Х.М. и А.Б., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „Голден Българиан девелоперс” ЕООД / в несъстоятелност/ дължи на „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД сумата от разликата над 32999.66 лева до размера 752456.46, представляваща ДДС върху данъчна основа от 3 597 283.66 лева, представляващи незаплатени СМР по отчетени и приети СМР по договор за изпълнение на СМР от 08.05.2006 година, на осн. чл.694 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията 08.03.2012 година до окончателното изплащане на задължението, както и в частта с която „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД е осъдено да заплати държавна такса за разликата над 9 146,45 до определената държавна такса в размер на 37 924,73лв.  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, бул.”Васил Левски”, 58, ет.2, офис 3, ЕИК-124606349, представлявано от Х.Д.М., съдебен адрес: гр.Добрич, ул.”Независимост”, No-2А, ет.3, кантора 1 срещу „Голден Българиан девелоперс” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103932982 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, No-45, ет.6, ап.41, представлявано от Х.М. и А.Б., че „Голден Българиан девелоперс” ЕООД / в несъстоятелност/ дължи на „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД сума, представляваща разликата над 32999.66 лева до размера 752456.46 лева /сумата от 719 456,80лв./, представляваща дължимо ДДС върху данъчна основа от 3 597 283.66 лева, -незаплатени СМР по отчетени и приети СМР по договор за изпълнение на СМР от 08.05.2006 година, на осн. чл.694 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията 08.03.2012 година до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Голден Българиан девелоперс” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103932982  със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, No-45, ет.6, ап.41, представлявано от Х.М. и А.Б. да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 28 778,28лв., дължима държавна такса пред ВОС, върху допълнително уважената част от исковете, сумата от 14 389,14лв.-държавна такса по въззивното обжалване / или, сума в общ размер от 43 167,42лв./.

ОСЪЖДА „Албена 2000-Строителство и инженеринг” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, бул.”Васил Левски”, 58, ет.2, офис 3, ЕИК-124606349, представлявано от Х.Д.М., съдебен адрес: гр.Добрич, ул.”Независимост”, No-2А, ет.3, кантора 1 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 4 573,22лева дължима държавна такса по въззивното обжалване.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Сибанк” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.