Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  266/05.12.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   четиринадесети ноември                                            Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ А.Братанова:

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 448   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          С решение № 71/16.08.2017г., постановено по т.д. № 60343/2016г. състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. е отменил решение № 153/13.06.2016гг. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 203/2016г., с което е отменено  решение № 43 от 15.01.2016г. по т.д. № 749/15г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени  исковете на Е.С.В. *** срещу „Дженерали Застраховане” АД, гр.София с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./, за сумата 27 000лв.  обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес и за сумата 101.55лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение, дължими в резултат на пътно-транспортно произшествие от 07.05.2014г., ведно със законната лихва върху тях, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

          При новото разглеждане на делото настоящият въззивен състав дължи произнасяне по подадената въззивна жалба от  „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр.София като правоприемник ЗАД „Виктория” срещу решение № 43/15.01.2016г. по търг.дело № 749/15г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.266 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпените от ищцата Е.С.В. *** имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от  07.05.2014г. в гр.Варна  в качеството й на  пътник в автобус на градския транспорт модел „Ирисбус” с рег.№ В 3791 РР, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението.                 

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и  при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Извода на първоинстанционния съд за установен по делото фактически състав на непозволеното увреждане се счита за неправилен  и необоснован предвид липсата на писмени и гласни доказателства за установяване механизма на ПТП. Недоказани са елементите от фактическия състав на отговорността на водача на автобуса за непозволено увреждане, а именно - липсва  противоправно деяние от негова страна, виновно поведение, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението му и неимуществените вреди на ищцата. За установено по делото счита, че  рязкото намаляване на скоростта от страна на водача не е нарушение на чл.20 от ЗДвП и на чл.24 ал.1 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

 Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ от Е.С.В. *** срещу ЗАД „Виктория”, прекратено в хода на производството поради преобразуване чрез вливане в „Дженерали Застраховане” АД, за обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания вследствие на травматични увреждания и психически стрес, и за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение,  в  резултат на  пътно-транспортно произшествие от 07.05.2014г., причинено виновно от И.В.А., при управление на автобус „Ирисбус” с рег.№ В 37 91 РР, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Безспорно установено по делото е наличието на сключен застрахователен договор  за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на процесното ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от И.В.А. вреди при управлението на автобус „Ирисбус” с рег.№ В 37 91 РР. Безспорно е и че застрахователното събитие е настъпило по време на действие на застрахователния договор.

Спорни по делото са въпросите, свързани с механизма на настъпване на ПТП, с оглед оспорения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1560 от 05.06.2014г., съставен от орган на Пътна полиция при ОД на МВР гр.Варна  на 07.05.2014г., както и вината на водача на автобуса И.В.А., респ. – причинно – следствената връзка между вредоносното деяние и понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

           Ето защо при настоящото разглеждане на делото и с оглед изричните указания на касационната инстанция за установяване на  механизма на извършване на процесното ПТП  от страна на ищцата са ангажирани свидетелските  показания на А.К.Х., работила като кондуктор в процесния автобус в деня на осъществяване на твърдяното ПТП, както и  на С С С, намираща се в приятелски отношения с ищцата, която свидетелства за нейното състояние непосредствено след инцидента. Свидетелката Х. не разпознава ищцата, но си спомня за инцидент по линията на автобус № 148 през процесния период. Според нея автобусът рязко спрял, защото една кола му пресякла пътя в дясно от пресечката. Пътниците се развълнували, а свидетелката видяла ищцата да държи ръката или рамото си. Шофьорът предложил да извикат „Бърза помощ“ , но госпожата отказала и слязла  на спирката. След 10 дни я извикали в предприятието да дава обяснения, а след още няколко дни полицията я потърсила лично в къщи. Не е видяла жената паднала.

          От приобщеното по делото ДП № 195/2014г. по описа на с-р „ПП“ при ОД на МВР – Варна е видно, че същото е образувано не срещу водача на автобуса И.В.А., а срещу неизвестен извършител. От Постановлението за спиране на досъдебното производство от 07.11.2014г. се установява, че в хода на проведеното разследване не е бил установен  водачът на червения автомобил, който е отнел предимството на водача на автобуса и е предизвикал  ПТП, от което е пострадала свидетелката В.. Поради неразкриване на автора на деянието наказателното производство е спряно.

          В приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза е посочено, че след потегляне на автобуса от сп.“Стадиона“ движещ се в средната лента неизвестен червен автомобил предприел рязка маневра в дясно пред автобуса, която принудила водача на автобуса И.А. да предприеме екстремно действие по намаляване на скоростта /или спиране/ на управляваното от него МПС.

          При горната фактическа установеност съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения :

 Съгласно чл.226  ал.1 вр.чл.257 ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от ФС на отговорността : валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение и вреда, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина на деликвента.

          От събраните по делото доказателства  не се установи противоправно поведение от страна на водача на автобуса И.А.. С оглед на това отговорността на застрахователя, функционално обусловена от отговорността на деликвента и осъществяваща се в същия обем,  не може да бъде ангажирана. Исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

          Предвид така направения извод въззивният състав намира, че обсъждането на събраните по делото доказателства, касаещи получените от ищцата увреждания, както и характера и степента на претърпените от нея болки и страдания, се явява ненужно поради невъзможността да предпостави друг изход на спора.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено  и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивното дружество се присъждат направените от него разноски за водене на делото в двете инстанции, както следва : сумата 565 лв – държавна такса за въззивно обжалване и по 100лв –ю.к. възнаграждение за двете инстанции, или общо 765лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 43 от 15.01.2016г. по търг.дело № 749/15г. по описа на Варненския окръжен съд изцяло и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  Е.С.В. с ЕГН ********** *** искове срещу „Дженерали Застраховане” АД,  със седалище гр.София в качеството му на правоприемник на ЗАД „Виктория” АД, заличено поради преобразуването му чрез вливане в „Дженерали Застраховане” АД, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за сумата 27 100лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, и за сумата 101.55лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение, и двете суми в резултат на пътно-транспортно произшествие от 07.05.2014г., причинено виновно от И.В.А. при управление на автобус за обществен превоз марка „Ирисбус”, рег.№ В 37 91 РР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тези суми.

ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София, ЕИК 030269049, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер на 765лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2  от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: