Р Е Ш Е Н И Е

 

234/Варна,31.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 23.10.2019 год. в състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                             ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря E.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 448/19 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от   ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 103941547, гр. Варна против Решение № 395/13.05.2019 год. по т.д.№ 1890/2018 год. на ВОС, с което страната е осъдена да заплати на „СТОДИ” ООД, ЕИК 102905847, гр. Несебър сумата от 46 808.88 /четиридесет и шест хиляди осемстотин и осем и 0.88/ лева, дължима по споразумение, сключено между „Стоди” ООД, „Зевс Билдинг Инвест” ООД и „Кристистрой интернешънъл” ООД, ЕИК 201271191 за поемане на дълг от 03.12.2013 година, който дълг произтича от договори за доставки на стоки между „Стоди” ООД и „Кристистрой интернешънъл” ООД, обективирани във фактури с № № 0200040698 от 30.04.2013 г., № 0200045814 от 13.09.2013 г., № 0200046060 от 26.09.2013 г. и № 0200046715 от 27.10.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4 372.36 /четири хиляди триста седемдесет и два и 0.36/ лева разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за недействителност на договора за заместване на дълг, обоснован с липса на валиден стар дълг.  Дългът – предмет на заместване не е индивидуализиран и за страната е невъзможно да организира защитата си. Поддържат се и доводи за погасяване на същия по давност.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и  правна страна:

Производството пред ВОС е образувано по подадена искова молба от „СТОДИ” ООД, гр. Несебър, с която е предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД против „ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД гр. Варна за осъждане на ответника да заплати сумата от 46 808.88 лева, дължима по споразумение за поемане на дълг от 03.12.2013 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

По делото е представено тристранно споразумение от 03.12.2013 г. със страни „Кристистрой Интернешънъл” ООД, „Зевс Билдинг Инвест” ООД и „Стоди” ООД, съдържащо  установителна част относно взаимното задължаване  на дружествата. Ответникът е задължен към „Кристистрой Интернешънъл” ООД за сумата от 46 808.88 лева, респ. последното дружество е задължено към ищеца за дълг в същия размер.

В чл.2 от споразумението страните са приели, че „ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД, със съгласието на „СТОДИ“ ООД „поема задължението на „КРИСТИСТРОЙ  ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД за сумата от 46 808, 88 лева“. Прието е още, че заместеният длъжник „се освобождава от отговорност“ към кредитора.

Сключеното споразумение има правното значение на установителен договор досежно наличието и размера на съществуващи парични задължения. Споразумението има характер и на договор за заместване в дълг по смисъла на чл. 102, ал.1 ЗЗД и води промяна в  пасивната страна в облигационното отношение. Автентичността на представеното споразумение не е оспорена.

Предявената въззивна жалба обективира доводите за недействителност на сключеното споразумение, основани на липсата на валиден стар дълг. Поддържа се единствено, че дългът – предмет на заместване не е индивидуализиран и за страната е невъзможно да организира защитата си.

Дългът – предмет на заместване е индивидуализиран единствено със страните и размера си. Сключеното споразумение не посочва основанието му. Законът не въвежда изисквания за степента на индивидуализация на дълга при заместване. Релевантно за материалноправните отношения между страните е неговата действителна дължимост, установима с всички доказателствени средства, вкл. такива, извън сключения договор за заместване в дълг.

Въззивникът изрично признава във въззивната си жалба, че кредиторът и старият длъжник са субекти на трайни търговски отношения. Ищецът е представил по делото четири броя фактури, които обективират продажба на стоки за строителството от „Стоди” ООД към „Кристистрой интернешънъл” ООД на обща стойност 72 300.50 лева с ДДС, с дати на издаване на първичните счетоводни документи в периода м. 04. – м.10.2013 година и падежи по задълженията преди датата на сключване на споразумението за заместване в дълг. Документите са двустранно подписани. Антентичността им не е оспорена в процеса. Двустранно подписаните частни удостоверителни документи се ползват с обвързваща материално-правна доказателствена стойност досежно получената стока, количеството и цената. В тази насока е и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I ТО. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.

Ответникът не е навел конкретни правопогасяващи, правоотлагащи или правоунищожаващи възражения против наличието на дълг с произход продажбено правоотношение между стария длъжник и кредитора.  С оглед на изложеното, съдът приема, че споразумението за заместване в дълг е действително и има за предмет валидно възникнало задължение.

Във въззивното производство не са наведени доводи за ревизия, черпени от вътрешните правоотношения между новия и стария длъжник. Не са наведени доводи и във връзка с упражненото от кредитора право на избор относно вида дължима престация – парична или непарична. На основание чл. 269 ГПК същите са извън обхвата на въззивната проверка.

По възражението за изтекла давност:

Смяната на длъжника при заместване в дълг не променя съдържанието на правоотношението. За разлика от новацията то остава такова, каквото е било към момента на заместването. Започналата да тече давност срещу стария длъжник се зачита.

Сключеното тристранно споразумение съдържа изрична установителна част, в която е признат стария дълг. Признанието на дълга произвежда предвидените в чл. 116, б.“а“ ЗЗД правни последици, свързани с прекъсването на давността. С решение № 100/20.06.11 г. по т. д. № 194/10 г. на ВКС, II т. о. е дадено разрешение, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Непротиворечиво трайната съдебна практика приема, че признаване на вземането, годно да прекъсне давността, е налице когато се признае съществуването на задължениетонезависимо дали съдържа изложение на фактическия състав.

Искът е предявен на 29.11.2018 год., т.е. преди изтичането на общия 5-годишен давностен срок, считано от прекъсването на давността – 03.12.2013 год. В производството не са наведени възражения за антидатиране на споразумението.

 Искът е основателен, респ. решението на ВОС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, страната е реализирала разходи в размер на 3 800 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 1935 лева, предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 год. Производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание и без събиране  на доказателства. Спорът има правен характер и не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395/13.05.2019 год. по т.д.№ 1890/2018 год. на ВОС.

ОСЪЖДА „ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 103941547, гр. Варна да заплати на „СТОДИ” ООД, ЕИК 102905847, гр. Несебър сумата от 1935 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                                                ЧЛЕНОВЕ: