Р Е Ш Е Н И Е

 

234 /Варна, 20.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 05.10.2016 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 449/16 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 15531 от 31.05.2016 г. от „Бяла Клиф” ЕООД със седалище гр.Бяла, ЕИК 148133919 чрез адв.С. против решение № 352 от 17.05.2016 г., постановено по т.д.№ 2151/ 2013 г . по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което страната е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на „Ваком Енерджи”  ООД ЕИК 103908554, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Патриарх Евтимий” № 51 сума в размер на 69 440.28 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за изпълнени по договор за доставка и монтаж на ВиК оборудване от 25.06.2009 год., формирано от сбора на приетите и неплатени СМР по протоколи № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, за които са издадени фактури  № № 131/03.08.2009 год., 136/01.09.2009 год. и 200000001/02.05.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /07.11.2013 год./ до окончателно заплащане на сумата, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със съдебни и деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението в отхвърлителната част не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

В писмен отговор въззиваемата страна „Ваком Енерджи”  ООД оспорва  изцяло основателността на въззивната жалба, моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.  Иска се присъждане на разноските по делото за въззивното производство.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. Предметен обхват на въззивната проверка: Предявената въззивна жалба има бланкетен характер като в същата се сочат като отменителни основания „необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазването на процесуалноправни норми”.  По същество се твърди порок неправилност на съдебния акт, но единствено в хипотезата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Бланкетно оплакване за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон не е въведено.

С оглед бланкетния характер на предявената въззивна жалба, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася единствено до  валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК в множество решения на ВКС и в приетото Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 год. по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

II. Бланкетният характер на въззивната жалба предопределя и задължението на въззивния съд да възприеме фактическата обстановка, приета за установена от първостепенния съд.

Процесната претенция е за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка от 25.06.2009 год. с предмет: изработката, доставката и монтажа на ВиК оборудване, описано в Приложение № 1. Възнаграждението се претендира  за извършена и приета работа, обективирана в протоколи № № 3/02.05.2012 год., 4/02.05.2012 год., 5/02.05.2012 год., 6/02.05.2012 год., 7/02.05.2012 год. и 8/02.05.2012 год., за които е издадена фактура № 2000000001/02.05.2012 год. на обща стойност 78 048.58 лева, в протокол  № 2/01.09.2009 год., за който е издадена фактура № 136/01.09.2009 год. на обща стойност в размер на 4 830 лева и в протокол 1/03.08.2009 год., за който е издадена фактура № 131/03.08.2009 год. на обща стойност в размер на 4 343.68 лева.

Не е спорно между страните и първостепенният съд е приел,  че ответникът е заплатил авансова вноска 30 % от договорената цена, равняваща се на 9 814.44 лева с ДДС. За същата ответникът е издал фактура № 118/15.06.2009 год. /л.20/. Ответникът – възложител е извършил и частични плащания както следва:

на 29.09.2009 год. – сумата от 8 678.41 лева, с посочено основание за превода фактури 131/03.08.2009 год. и 136/01.09.2009 год. /платежно на л.63 от делото/;

на 03.05.2012 год. – сумата от 5 095 лева, с посочено основание за превод по фактура 200000002/02.05.2012 год.

Първостепенният съд е приел, че непогасеният остатък следва да се определи при съобразяване на общия размер на остойностените СМР с приспадане на заплатения аванс и частични плащания, вкл. и суми, начислени като гаранция за качество. Определил е, че дължимото възнаграждение възлиза на   69 440.28 лева.

Въз основа на проведена СГЕ, ВОС е приел, че положеният за възложител в протоколи обр.19 с № от 3 до 8 /вкл./  подпис не е изпълнен от управляващия дружеството Георги С.. Протокол № 7 е подписан от търговския пълномощник П.Бутраков, представителната власт на който се признава изрично от възложителя. Въз основа на горното, първостепенният съд е формирал извод, че протоколи  № № 3, 4, 5, 6 и 8 съставляват едностранно съставени от изпълнителя частни свидетелстващи документи.

Страните са съставили и окончателен приемо-предавателен протокол от 03.05.2012 год. , с който изпълнителят е предал, а възложителят е приел без възражения и забележки извършените строително-монтажни работи по обекта. Т.2 от протокола изрично обективира изявлението на възложителя, че със съставянето му изпълнителят е изпълнил в срок всички задължения по договора, а възложителят приема дейностите без забележки и няма други претенции към изпълнителя. Оконателният приемо-предавателен протокол е подписан от Г.С. в качеството на вписан в ТР управител на дружеството – възложител.

Автентично подписана от управляващия Г.С. е и фактура № 2000000001/02.05.2012 год., обективираща вземането по протоколи № № 3-8. Последните са визирани изрично като основание за възникване на задължението. Същевременно, от неоспореното от страните заключение по проведената по делото ССЕ се установява, че издадените съгласно договора три броя фактури са осчетоводени от ответното дружество, което за процесния период 2009-2012 год. не е регистрирано по ЗДДС с оглед евентуалното ползване на данъчен кредит. Сочи се от вещото лице, че по всяка една от тях са извършвани частични плащания, както следва: на 28.09.2009 год. – сума в размер на 8 678.41 лева, съставляваща плащания по фактури № № 131/03.08.2009 год. и 136/01.09.2009 год. и на 02.05.2012 год. – сума в размер на 5 095 лева по фактура № 2000000001/02.05.2012 год. След така извършените плащания, в счетоводството на ответника се води задължение към ищеца по процесния договор в размер на 73 449.69 лева, от които 69 406.46 лева – по сметка 401-11 – задължения към доставчици и 4 043.23 лева – по сметка 492-3 – разчети за гаранции.

Така осчетоводеното от ответника задължение към ищеца е съответно по размер на посоченото в молба за потвърждаване на вземания/задължения /л.15/, подписана за „Бяла Клиф“ ЕООД на 08.06.2012 год. от гл.счетоводител Р.Лилов.

III. Правни изводи по основателността на претенцията:

1. Правилен е извода на първостепенния съд, че подписването на окончателния приемо-предавателен протокол от законния представител на дружеството, подписването на счетоводния документ, обективиращ задължението, осчетоводяването на дълга и последвалото частично плащане обективират действия по приемане на изработката по смисъла на чл. 264, ал.1 ГПК.

Сключеният договор има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Дължимата от ищеца престация има за предмет фактически действия. Трайна е съдебната практика, че извършването на възложената работа и нейното приемане не се удостоверява единствено с писмени актове – приемо предавателни протоколи, независимо от уговорките в противен смисъл в договора.  Липсата на двустранно съставени нарочни писмени доказателства не препятства възможността страната да установи изпълнението на договорения резултат, респ. неговото предаване и насрещно приемане. Посочените фактически и правни действия имат неформален характер поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи, предвидени в ГПК.

Съгласно задължителната практика - решения по т.д.№ 593/2009 год.; по т.д.№ 380/2008 год.; т.д.№ 465/2010 год.; т.д.№ 1120/2010 год.;  т.д. № 137/2012;  т.д.№ 1598/2013 год., т.д.№ 1882/2013 год. и др. на ВКС, ТК, осчетоводяването на фактурата, възпроизвеждаща съществените елементи от съдържанието на сделката с оглед всички доказателства по делото, съставлява признание за възникване на задължението на възложителя по договор за изработка.

В конкретния казус, възложителят е подписал още обобщаващ приемателен протокол, вкл. е извършил частични плащания по дълга.

Неоснователен е довода, че управителят на дружеството не е имал информация за хода на дружествените дела и е подписал окончателния приемо-предавателен протокол и фактурата поради грешка. Съобразно показанията на св.Г.С., същият само фиктивно изпълнявал функциите на управител, а цялата търговска дейност на дружеството се осъществявала под ръководството и надзора на пълномощника П.Бутраков. Свидетелят заявява, че не е запознат с дружествените дела и не може да даде обяснение защо е подписал коментираните доказателства.

Волеизявленията, вкл. и удостоверителните такива на вписания търговски управител на дружеството обвързват валидно същото в отношения с трети лица.  Ораниченията в представителната власт, вкл. и вътрешни уговорки за фиктивно управление са непротивопоставими на третите лица – арг. чл. 141, ал.2, изр.2 ТЗ. Вписаният в ТР управител е длъжен да полага квалифицирана грижа на добър търговец спрямо дружествените дела – чл.302 ТЗ. В този смисъл – твърдяните пороци на удостоверяването са непротивопоставими на третото лице –съконтрахент.

Съобразно разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането на работата поръчващият е длъжен да прегледа изработеното и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият по обикновения начин или се появят по-късно. За недостатъците от последния вид поръчващият е длъжен за извести изпълнителя веднага след откриването им. Посочената разпоредба има императивен характер. Неспазването й от страна на възложителя води до преклудиране на правата му да ангажира отговорността на изпълнителя при неизпълнение на възложената работа в качествено отношение.

Факта на доказано в производството приемане на СМР преклудира насрещните възражения, основани на неизпълнение на работата в качествено отношение. По делото не са представени и доказателства за последващо отправени рекламации.

За пълнота на изложението, следва да бъде и изрично отбелязано, че наличието на недостатъци в изработката не е установено. Действително, по делото са ангажирани две единични и една тройна СТЕ, но същите обективират извода, че към настоящия момент не може да се установи наличието на недостатъци и не е възможно да се установи по обективен път причината за извършените преработки от последващия изпълнител.

С оглед на изложеното, възраженията за некачествено изпълнени СМР – за водно изпитание на монтиран водопровод и проверка на наличността на материалите по ВиК /на стойност 1 606 лева, без ДДС/, преработка на водопровод – хоризонтална разводка за ателиета № 1-18 /на стойност 3 688.70, без ДДС/ и преработка на канализация- хоризонтална разводка /на стойност 976.05 лева, без ДДС/ са неоснователни.

2. Съобразно заключението на тройната СТЕ, ищецът е осъществил допълнителни СМР спрямо първоначално предвидените такива в Приложение 1 към договора. Част от допълнително изпълнените СМР съставляват допълнителни количества вложени материали спрямо първоначално заложените. Ищецът е изпълнил и нови по вид СМР, подробно описани в т.4  и т.5 от заключението и Таблица пр. 4. Същите имат необходим и задължителен  характер, за да функционира обекта според предвиденото предназначение. 

         Действително, страните не са съставили допълнителен анекс за количествата и видовете работа извън Приложение № 1 съобразно изискванията на чл. 4.4 от договора. Съобразно правните изводи в п.1 от решението,  допълнителните СМР са приети от възложителя, а задължението за възмездяването им е обективирано в счетоводството на ответника.  Сочените фактически и правни действия обуславят извод за доказано в производството неформално възлагане на СМР. Договорът за изработка съставлява неформално съглашение, поради което наличието му подлежи на установяване с всички доказателствени средства.

3. С отговора на исковата молба, ответникът е навел възражения, че «вложените количества не съответстват на описаните в приемопредавателни протоколи».

В допълнителен отговор на исковата молба, уточнен с молба от 22.05.2014 год., ответникът е конкретизирал насрещното си възражение, а именно, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено със сумата от 22 890, 04 лева – стойност на неизпълнените СМР по Приложение № 1 от договора.  Ответникът е представил механизъм на изчисление на размера на възражението си, основан на съпоставка между предвидените СМР по офертната количествено –стойностна сметка и СМР, отчетени с процесните протоколи.

Уточненията сочат, че страната не оспорва изпълнението на актуваните СМР по вид и количество. Твърди се единствено неточно изпълнение на договорното задание в количествено отношение.

Насрещните възражения на ответника са систематизирани в окончателен доклад  на първостепенния съд от 08.07.2014 год. по реда на чл. 375, ал.1 ГПК, респ. страната не е изразила различно становище за правната квалификация на насрещната си защита. Конкретни процесуални нарушения на съда не се твърдят е в бланкетната въззивна жалба на страната.

 Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че неточното изпълнение на договора за изработка в количествено отношение не е основание за отказ от заплащане на частично извършената и приета работа по арг. от чл. 267, ал.1 ЗЗД.  С оглед на изложеното, дори и ищецът да не е изпълнил пълния размер на заданието, междувременно извършената работа подлежи на заплащане.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, постановеният съдебен акт за валиден и допустим. Процесната претенция е квалифицирана правилно, респ. формулираните правни изводи не противореат на императивна законова норма. Предявената бланкетна въззивна жалба е неоснователна.

Разноски:

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски във въззивното производство. Въззиваемата страна е представила доказателства за сторени разноски в размер на 3 750 лева – договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар. Въззивният съд съобрази, че  хонорарът надхвърля размера на минималния такъв съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. – 2 613, 20 лева.  Същевременно, хонорарът е договорен и заплатен във връзка със защита по бланкетна въззивна жалба, по която предметът на въззивен контрол, респ. защита е ограничен. На посоченото основание, възражението за прекомерност следва да бъде уважено. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 614 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 352 от 17.05.2016 г., постановено по т.д.№ 2151/ 2013 г . по описа на Окръжен съд гр.Варна.

ОСЪЖДА «БЯЛА КЛИФ» ЕООД, ЕИК 148133919, със седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. „Андрей Премянов” № 29 Б ДА ЗАПЛАТИ на «ВАКОМ ЕНЕРДЖИ» ООД ЕИК 103908554, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. «Патриарх Евтимий» № 51 сумата от 2 614 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномечесен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: