ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   97                   06.02.2015 г.

Варненски апелативен съд                          трети състав търговско отделение

в закрито заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:З* З*

             ЧЛЕНОВЕ:Р* С*

                                                       П* Х*

Като разгледа въз.ч.т.д. №45/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, докладвано от съдия З*  за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. 1 ГПК вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.С.М. *** срещу определение №194/15.12.2014 г.постановено по т.д. 124/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът твърди, че на 27.04.2009 г. има сключен писмен договор, с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на дружествените му дялове в „Т*” ООД от третото лице – Д* К* М*, но управителят М* С.М. не е заявил за вписване в ТР това обстоятелство и въпреки предприетите от ищеца действия промяната не е вписана. Впоследствие е направил изявление по реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ  да бъде освободен като съдружник и е поискал да бъде заявено освобождаването му и като управител, но такова вписване не е последвало. Другият съдружник М* С.М. е обявен на общодържавно издирване и заедно със съпругата си Д* К* М* са напуснали страната. При тези обстоятелства за ищеца, който все още е вписан като съдружник и управител без реално да е такъв и без да има достъп до управление на дружеството е невъзможно да бъде заявено освобождаването му като съдружник, поради което е предявил иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК да бъде признато, че не притежава качеството на съдружник и управител в „Т*” ООД.

Искането да се установи, че ищецът не е съдружник, поради прехвърляне на дружествените дялове, евентуално поради отправено предизвестие за напускане по чл. 125 ал. 2 от ТЗ, следва да се квалифицира като отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Установяването на факта, че ищецът, като съдружник е изразил воля да прекрати членството си в дружеството, не е определящо и не се отразява на членственото му правоотношение, тъй като този факт е само елемент от сложен фактически състав, приключващ с вписване, което на осн. чл. 140 ал. 4 от ТЗ има конститутивен ефект т.е. явява се елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. Агенцията по вписванията действа като регистърна институция, но само когато е сезирана за това: 1/ с конкретно заявление /чл. 13 ал. 1 от ЗТР/ или 2/с акт на съд, държавен орган или съдебен изпълнител /чл. 14 от ЗТР/, но само когато вписването е предвидено в закон, напр. 622 от ТЗ. Затова доводите, че съдебното решение с което ще се уважи отрицателния установителен иск подлежи на служебно вписване в Агенцията по вписванията за извършване на промени по партидата на дружеството, не намират опора в закона и не обуславят наличие на правен интерес от иска.

Бездействието на другия съдружник, който представлява дружеството заедно и поотделно с ищеца и факта, че е напуснал страната през януари 2014 г. и е обявен за общодържавно издирване, не лишават К.М. от възможността да прекрати членството си в дружеството, включително и чрез ликвидацията му и не обуславят правен интерес от провеждане на производство по установяване, че не е съдружник в ООД.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №194/15.12.2014 г.постановено по т.д. 124/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск от К.С.М..

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: