ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№         117                                         15.02.2016 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  15-и февруари                                                                Година 2016год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ    

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

                                                          ДАРИНА МАРКОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 45 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Държавна агенция „ДРВВЗ” гр.София, действаща чрез ТД”Държавен резерв” гр.Варна, представлявана от директора О.Иванов, против определение № 567/16.12.2015год. ШОС, с което е прекратено производството по т.д. № 480 по описа на съда за 2015год., като недопустимо.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, като се иска определението да бъде отменено.

         Насрещната страна, чрез писмен отговор на представляващия,  изразява становище за неоснованелност на частната жалба.

        Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ШОС е образувано по Искова молба с правно основание чл.694 ТЗ на Държавна агенция „ДР и ВВЗ” гр.София, действаща чрез ТД”Държавен резерв” гр.Варна, представлявана от директора О.Иванов,  против „Топлофикация-Шумен”ЕАД /в нес./, с искане да бъде  признато за установено, че в полза на ищеца има издаден ИЛ за реално възстановяване на 832, 076тона котелно гориво /мазут/ на стойност 621 061,53лв., произтичащо от облигационно отноешние-договор за влог, неприето по реда на чл.685-688ТЗ. Излага, че предявява иска, поради  пропускане на сроковете по чл.685 ал.1 и чл. 688 ал.1 ТЗ, констатирано с определение от 17.08.2015год. по т.д. 586/2011год. на ШОС. Излага, че на проведеното на 06.08.2015год. съдебно заседание по делото за несъстоятелност, жалбоподателят, като кредитор по несъстоятелността е представил изпълнителен лист  от 04.05.2010год., по който „Топлофикация-Шумен”ЕАД е осъдена да предаде  на ДА”ДРВЗ” 832,076т.котелно гориво с парична равностойност 621 061,53лв.

Не се спори, а и по делото не са ангажирани доказателства, за извършено от ищеца предявяване на вземането му към ответника, произтичащо от изпълнителен лист  от 04.05.2010год., по който „Топлофикация-Шумен”ЕАД е осъдена да предаде  на ДА”ДРВЗ” 832,076т.котелно гориво с парична равностойност 621 061,53лв., пред съда по несъстоятелността по реда на чл.685 ал.1 ТЗ или 688ал.1 ТЗ. Вписването в ТР на решението по чл.630 ал.1 ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност на неплатежоспособния длъжник „Топлофикация-Шумен” ЕАД е извършено на 15.11.2013 г. Видно от представените по делото доказателства, кредиторът Държавна агенция „ДР и ВВЗ” гр. София е предявявило процесното вземане на 23.09.2014 г.-т.е.- след изтичане на срока по чл.685 ТЗ и двумесечния преклузивен срок по чл.688 ал.1 изр. първо ТЗ.  Вземането на ищеца не е прието от синдика и не е включено в изготвения списък на допълнително предявените и приети вземания, а го е включил в допълнителния списък на неприетите вземания.

Пред съда по несъстоятелността се е развило производство по чл.692 ал.2 ТЗ, като с определение от 17.08.2015 г. по т.д. №586/2011 г. на ШОС съдът е оставил без уважение възражението на ДА„Държавен резерв и военновременни запаси”гр. София срещу невключването на вземанията му в списъка на приетите вземания.

         Предпоставките за надлежно упражняване от кредитор на правото на иск по чл.694 ал.1 ТЗ са на първо място ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, да е предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е подал в срок възражение по чл.690 ал.1 ТЗ срещу неприемане на вземането му и съдът да се произнесъл с определение по чл.692 ТЗ.

         В конкретния случай положителната процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.694 ал.1 ТЗ – подадено в срок възражение по чл.690 ал.1 ТЗ е налице. С оглед обаче на предявяване на вземанията след допълнителния двумесечен преклузивен срок по чл.688 ал.1 изр. първо ТЗ, настоящият състав на съда намира, че е настъпил преклудиращия ефект по см. на чл.688 ал.1 изр. второ ТЗ. За ищеца се е преклудирала възможността да предяви в производството по несъстоятелност своите вземания, тъй като се касае за вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Предвид това и по аргумент от чл.739 ал.1 ТЗ вр. с чл.688 ал.1 изр. второ ТЗ, съдът приема, че законодателят е приравнил тези вземания на въобще непредявени в производството по несъстоятелност вземания, поради което и с оглед разпоредбата на чл.739 ал.1 предл. второ ТЗ правата на кредитора са погасени. Последното означава, че неупражненото от ищеца в законоустановените срокове право да предяви вземането си, има за правна последица загубване качеството му на кредитор на длъжника. Този пропуск не може да бъде саниран нито от обстоятелството, че е подадено възражение по чл.690 ТЗ, нито от развилото се по него пред съда производство по чл.692 ал.2 ТЗ, тъй като това производство се предпоставя от надлежно упражнено от кредитора право за предявяване на вземанията му, каквото в случая не е налице /в този смисъл определение №35/28.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. №805/2009 г. на ІІ т.о., ТК; решение №21/1.02.2007 г. на ВКС по т.д. №492/2006 г. І т.о., ТК; определение №429/17.12.2005 г. на ВКС по ч.т.д. №371/2005 г., І о., ТК/.

         Предвид изложеното искът на ДА„Държавен резерв и военновременни запаси”гр. София е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по него – да се прекрати.

         Като е обосновал аналогичен краен извод по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

         Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА определение №567/16.12.2015 г. по т.д. №480/2015 г. на Шуменски окръжен съд.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.