Р Е Ш Е Н И Е

 

313 /  гр.Варна, 17.11.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.10.2014 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАРА ХРИСТОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 450/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от М.И.С. от гр.Разград против решение № 17/08.05.2014 год., постановено по т.д.№ 80/2013 год., с което РОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че  ищецът като поръчител по   Запис на заповед, издаден на 20.ІІІ.2009 г. и джиросан на 11.І.2012г. в полза на ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД – София дължи  вземане   от 27 563,26 лв (двадесет и седем хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), за което е налице образувано по реда на чл.417 ГПК производство по ч.гр.д.  № 8001/2012г. по описа на БРС и    издадена заповед № 5212/5.Х.2012 г. за незабавно изпълнение. Вземането е дължимо ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иск а-3.Х.2012 г. до окончателното му изплащане.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен. Поръчителството не е учредено на страницата, на която е изписан текста на записа, нито на нарочен алонж. Текстът на заповедта не съдържа уговорката „или на негова заповед” – нарушение на чл. 535, т.5 ТЗ. Учреденото джиро не изхожда от лице с надлежна представителна власт  спрямо поемателя. Съдебното решение не конкретизира обезпеченото каузално вземане на ищеца и неговия произход. Между издателя на записа на заповед и ищеца – кредитор не са налични облигационни отношения към датата на издаване на ефекта, а задълженията по последващите лизингови договори са в значително по-нисък размер. Лизинговите съглашения са недействителни, поради липса на надлежно вписване на лизингодателя в специалния регистър при БНБ. Ценната книга не удостоверява подлежащо на плащане задължение.

 

Наведените множество абсолютни и относителни възражения против дълга по записа на заповед се поддържат в о.с.з.

Постъпил е отговор от насрещната страна – „Микрофинансираща институция джобс” ЕАД, в която се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.

Предмет на въззивната проверка е дължимостта на сумата от  27 563,26 лв, представляваща вземане по запис на заповед, изд. на 20.03.2009 год., платим на предявяване в срок от 39 месеца от датата на издаването му.  Издател на ценната книга е „Алфонсо” ООД  - Бургас, респ. поемател – „Бизнес център Руен” СНЦ – гр.Руен. Ценната книга съдържа ясно обозначение на лицето, комуто следва да се плати, поради което е спазено императивното изискване на чл. 535, т.5 ТЗ.  Обстоятелството, че в записа не е включена изрична клауза, че плащането се дължи и  „на заповед” на поемателя не води до недействителност на ефекта.  На основание чл. 537 ТЗ за записа на заповед  се прилагат съответно  разпоредбите за менителницата, а в нормата на чл. 466, ал.1 ТЗ е предвидено, че всяка менителница, дори и когато не е издадена изрично на заповед може да се прехвърля с джиро при липса на изрична ректа клауза по чл. 466, ал.2 ТЗ.  Следователно – процесният запис на заповед индивидуализира в достатъчна степен поемателя, с което изискването на чл. 535, т.5 ТЗ следва да се счита спазено. Употребата на термина „или на заповед” на поемателя има отношение единствено към прехвърлимостта на ценната книга, за която са приложими общите правила за менителница по чл. 466 и следв. ТЗ.

Ищецът „Микрофинансираща институция Джобс” ЕАД  се легитимира като кредитор по ефекта по силата на редовно учредено по смисъла на чл. 468 ТЗ джиро от джиранта – „Бизнес център Руен” СНЦ – гр.Руен. В производството не са наведени абсолютни възражения срещу формата на джирото.

Пасивната материалноправна легитимация на ответника М.И. Адем произтича от учредено менителнично поръчителство по смисъла на чл. 483 и следв. ТЗ.  Волеизявлението е обективирано на гърба на ценната книга чрез полагането на подпис до израза „като поръчител по записа на заповед”. Разпоредбата на чл.484, ал.1 ТЗ предвижда, че волеизявлението за поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. Съгласно чл. 468, ал.1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект. Необходимостта от него произтича само в случаите, когато документът е запълнен с отбелязвания. В настоящия случай, учреденият авал е обективиран на гърба на записа, който съставлява част от документа, респ. предпоставките за прикрепване на алонж не са налице.

ТЗ не въвежда изискване волеизявлението на авалиста да се обективира задължително върху лицевата на страна на документа. Нормата на чл. 484, ал.2 ТЗ въвежда прозумпцията, че подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.  Целта на разпоредбата е да въведе облекчение във формата на авала чрез простото поставяне на подпис  на лицевата страна без каквото и да е съпътстващо волеизявление.  На посоченото основание, разпоредбата на чл. 484, ал.2 ТЗ не следва да се тълкува като забрана за поемане на поръчителство чрез използването на изразите по чл. 484, ал.1 ТЗ и едновременно полагане на подпис на гърба на ценната книга. 

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът е пасивно-материално правно задължен по ефекта в качеството на поръчител. Поръчителството е учредено съобразно изискуемата по чл.438 ТЗ форма.

В срока за отговор ответникът е навел възражения за безпаричност на записа на заповед, т.е. че между издателят и поемателя не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на ценната книга. Твърдението за липса на причина за издаване на записа представлява общо възражение, поради което в тази хипотеза съществуването на вътрешно правоотношение между издателя и поемателя не подлежи на изследване.  При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед /в този смисъл и т.17 ТР Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

По останалите възражения на ответника:

Останалите възражения на ответника са въведени в следната хронологична последователност:

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 04.04.2013 год. Страната е депозирала отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, който обективира единствено наведени абсолютни възражения против формата на записа и авала и  възражение за безпаричност на записа. Отговорът съдържа изложение и на обстоятелства, свързани с влошеното здравословно състояние на страната.

В срока по чл. 373, ал.2 ГПК страната е депозирала и допълнителен отговор, в който е навела твърдения за гаранционна функция на издадения запис и за наличието на каузално правоотношение – договор за заем между издателя и поемателя. Допълнителният отговор не обективира каквито и да е релативни възражения за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

По делото е постановено определение № 1116/29.11.2013 год. , с което по реда на чл. 374 ГПК РОС се е произнесъл по предварителните въпроси и допускането на доказателства. Препис от определението е връчен на ответника на 03.12.2013 год.

В о.с.з. на 20.01.2014 год. страната е депозирала писмено становище, обективиращо въвеждането на нови защитни възражения. Наведени са твърдения за наличието на договори за финансов лизинг, вкл. оспорена е действителността на каузалното правоотношение и размера на съществуващия по него дълг. Поддържат се и твърдения за недобросъвестност на ищеца като приносител на менителничния ефект, изразяваща се в знание за съществуващите каузални правоотношения и техния порок. Оспорена е представителната власт на лицето, подписало джирото от името на джиранта. Наведени са и възражения за погасяване на дълга по ценната книга в резултат на плащания от останалите задължени лица.

С определение от о.с.з. на 20.01.2014 год. РОС е предоставил възможност на ответника да представи доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 370 ГПК.

С допълнителна молба от 31.01.2014 год. ответникът е представил доказателства за хронично влошено здравословно състояние с пристъпно ремитентен ход, обуславящо временна нетрудоспособност. Страната е посочила и съпътстващи затруднения по организиране на защитата си с оглед първоначалното предявяване на иска пред РС – Бургас.

С разпореждане от 31.01.2014 год. РОС е разпоредил молбата да се докладва в о.с.з. Последващи процесуални действия във връзка с депозираната молба не са осъществявани от разглеждащия състав.

Ответникът не може след срока за отговор да се брани с възражения, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Философията на новия ГПК намира отражение в т.н. концентрационно начало, което има за резултат ранната поетапна преклузия на процесуални права – т.е. концентриране на действията, насочени към изясняване на спора от фактическа страна и към определяне на спорния предмет чрез предявяване на различни искания и възражения в един ранен стадий на процеса, след което тези възможности на страните се преклудират. На посоченото основание, в рамките на срока за отговор, ответникът трябва да направи всичките си фактически възражения срещу иска и да изчерпи всички правопогасяващи или правоизключващи факти.  

Законодателят изрично е предвидил, че последващото въвеждане на нови защитни възражения от ответника е допустимо, само ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 370 ГПК и чл. 133 ГПК. Въвеждането на същите в процеса следва да се осъществи по специалния ред за възстановяване на срока, предвиден в чл. 64 и следв. ГПК. На основание чл. 64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. С определение № 367 от 19.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 319/2009 г., I т. о. е прието, че началният момент по чл. 64, ал.3 ГПК за  депозиране на молба за възстановяване на срока за депозиране на отговор и допълнителен такъв е редовното връчване на определението на съда по чл. 374, ал.1 ГПК. В настоящия случай, съобщението по чл. 374, ал.2 ГПК е връчено на ответника на 03.12.2013 год., респ. молба за възстановяване на срока не е депозирана в срока по чл. 64, ал.3 ГПК.

Отделно от изложеното, за да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Хронично влошеното здравословно състояние на страната не съставлява особено непредвидено обстоятелство. Страната не е била обективно възпрепятствана да депозира отговор и е депозирала такъв. Необходимостта от време за прецизиране на защитата й е можела да се преодолее чрез депозирането на молба за удължаване на срока – обстоятелство, правещо недопустимо неговото възстановяване по арг. от чл. 64, ал.3 ГПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че  невъведените в срока за отговор възражения на страната са преклудирани и не са предмет на дължимата от въззивния съд проверка.

С оглед съвпадението в крайните изводи по съществото на спора, решението на РОС следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е предявила искане за присъждане на разноски.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/08.05.2014 год., постановено по т.д.№ 80/2013 год. по описа на РОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: