Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

232 /гр. Варна, 18.10.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№450/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №256/15.04.2016 г. по т.д.1848/2015 г.  по описа на ВОС, в частта с която исковете на всеки от ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 100 000 лева.

Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Излага, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за горниците над 70 000 лева.

Насрещните страни Г.С.В. и В.К.В., както и третото лице помагач Х.А.Я., не са подали отговори на въззивната жалба.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което съдът приема, че процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и на задължителните критерии наложени от съдебната практика. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в периода от 2008 г. до 2013 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемите през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на техния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на свидетелите Красимир Коев и Данаил Русев, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия се установяват близки отношения на обич и привързаност между починалия и неговите родители. Починалият е живеел в същото населено място в близост до родителите си, грижел се е за тях и им е помагал ежедневно. След инцидента, общото физическо и психическо състояние и на двамата се е променило драматично – затворили са се в себе си и са ограничили социалните си контакти.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между въззиваемите и сина им, са съществували отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ. Със загубата на сина си, въззиваемите са лишени от морална подкрепа и опора в старините си, когато необходимостта от грижи и внимание е особено належаща. Безвъзвратна е загубата на най-близкия човек в живота й. Преобърнат е естествения кръговрат на живота, кончината на сина настъпва е разцвета на годините му (37), в резултат на което до края на живота си, родителите ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба на сина си, станала при трагични обстоятелства. Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на дете няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на сина на въззиваемите, са основателни и доказани до размер от по 100 000 лева за всеки от тях.  Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период. Тези минимални нива, относно процесния период – ноември 2013 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв., а при две или повече, както при процесното ПТП - 5 000 000 лева

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

 ГПК Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №256/15.04.2016 г. по т.д.1848/2015 г.  по описа на ВОС, в частта с която исковете на всеки от ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 100 000 лева.

В останала част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: