Р Е Ш Е Н И Е № 257

 

Гр.Варна, 30.11. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 450 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от “АЛДО-ЖВ” ЕООД срещу решение № 95/23.05.2017 година по т.д.№ 79/2014 г. по описа на Окръжен съд – ДОБРИЧ, с което са отхвърлени предявените срещу ЕТ„ Бонев-63-Владимир Бонев”,ЕИК 834030734,със седалище и адрес на управление:с.Белгун, ПК 9690, община Каварна, област Добрич, представляван от В Г Б,ЕГН:**********,осъдителен иск, с правно основание чл.79,ал.1,във вр. с чл.82 от ЗЗД ,с цена 34 100.00 лв./тридесет и четири хиляди  и сто лева/, претендирана като  обезщетение за причинените на ищеца вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника след изтичане на срока на действие на сключен между страните устен договор за заем за послужване да му върне заетата вещ,представляваща тръбно метално съоръжение/скеле/,с разгъната площ 550 кв.м., ведно с прилежащите 25 бл.дървени талпи от чам,с дължина 4 метра и ширина около 35 см., дебелина 5 см.,служещи за използване на скелето, монтирано по четирите фасади на жилищна сграда с офиси,построена в УПИ III-231,кв.52 по плана на с.Белгун,ПК 9690,община Каварна,област Добрич,които вреди представляват  пропуснати ползи от невъзможността на ЕООД „ Алдо-ЖВ”,като собственик на процесното скеле,да го отдава под наем за периода от 21.04.2011г.,до 31.12.2012г., и да реализира среден дневен пазарен наем в размер на 55.00 лв. с ДДС и е осъдено ЕООД „ Алдо-ЖВ”,ЕИК 103820613,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул. „Сава Радулов“ № 5,представлявано от управителя Т А Ф,ЕГН:**********,да заплати на ЕТ„ Бонев-63-Владимир Бонев”,ЕИК 834030734,със седалище и адрес на управление:с.Белгун,ПК 9690,община Каварна,област Добрич,представляван от В Г Б,ЕГН:**********,сторените по делото разноски, в размер на общата сума от 2 106.05 лв./две хиляди сто и шест лева и  пет стотинки/.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като безспорно се е установило, че между страните е възникнало и се е осъществило валидно облигационно правоотношение по заем за послужване, със задължението на ответника да върне на ищеца вещта, предмет на договора. Обхватът на вредите е очертан в текста на чл.82 ЗЗД и включва претърпяна вреда или пропусната полза.  Неосъщественото увеличаване на имуществото е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника да предостави ползването на вещта, поради което незаконосъобразно съдът е приел, че настъпването на вредата не е сигурно. Моли съдът да отмени решението на  първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЕТ „БОНЕВ-63-Владимир Бонев”  е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен e иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД.

В исковата си молба от 13.02.2014 година ищецът „АЛДО-ЖВ“ ЕООД излага, че на 28.07.2010 година между ответника ЕТ „Бонев-63-Владимир Бонев“ е сключен договор за извършване на строителна услуга, представляваща „Укрепване на конструктивни елементи на жилищна сграда с офиси в с.Белгун, община Каварна“. При извършване на СМР „Алдо-ЖВ“ ЕООД ползвало своя собствена тръбна метална конструкция /скеле/ с разгъната площ 550 кв.м, която след извършване на възложеното предоставило на ответника за безвъзмездно едномесечно послужване за негови работи, като същият се е задължил да го върне не по късно от 01.01.2011 година. С нотариална покана дружеството е поискало обезщетение в размер на 2.50 лв/кв.м. без ДДС което се равнява на 1375 лева без ДДС на месец за цялото съоръжение. В отговора на нотариалната покана ответникът признава факта, че държи вещта, поради което претендира обезщетение в размер на 34 100 лева, представляващо обезщетение за периода 21.04.2011 година – 31.12.2012 година, изразяващо се в невъзможността да се събира средния пазарен наем.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва иска.

Не се оспорва обстоятелството, че е налице сключен договор за СМР, както и, че изпълнените СМР са прието с протокол, подписан на 30.10.2010 година.Оспорва факта, че ищецът му е предоставял за ползване скеле, както и, че такова е ползвано за процесния период. Твърди се, че скелето не отговаря на строителните правила и норми, както и, че вземането е погасено по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от служебно изисканите и приложени като доказателства по настоящото дело/стр.38-51/преписи от Решение № 65/15.07.2016г. по гр.д.№ 559/2014г. на  КРС  и  Решение № 148/08.12.2016г.по в.т.д.№ 229/2016г.по описа на ДОС е, че въззивният съд е отменил постановеното по гр.д.№ 559/2014г.на  КРС решение,в частта му,с която е отхвърлен иска за връщане на металното скеле, като вместо това е осъдил ЕТ „Бонев-63-Владимир Бонев”,ЕИК 834030734,да върне на ЕООД „Алдо-ЖВ”, ЕИК 103820613, тръбна метална конструкция/скеле/, с разгъната площ 550 кв.м.,ведно с прилежащите 25 бл.дървени талпи от чам,с дължина 4 метра и ширина около 35 см.,дебелина 5 см.,служещи за използване на скелето, предадени на ответника в заем за послужване.

След извършена служебна справка по в.ч.т.д.444/2017 година по описа на Варненски апелативен съд се установи, че срещу това решение е постъпила касационна жалба, като с определение 504/30.08.2017 година, неподлежащо на обжалване апелативният съд е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба, поради което считано от 30.08.2017 година решението е влязло в сила, факт, който следва да бъде съобразен от настоящият съд, като осъществен до приключване на устните състезания.

От представеният констативен протокол с дата 20.04.2011 година е видно, че представител на ответника се е явил по покана за демонтаж на скеле, като представителя на ответника е заявил, че имат възражения, които ще изпратят в писмен вид.

В отговор на нотариална покана /л.11/ се съдържа изявлението, че скелето се намира в ответника, но същото се задържа до уреждане на финансовите им взаимоотношения.  

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест при този иск се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на съществуване на облигационно правоотношение между страните, неизпълнение на договорното задължение, причинно следствената връзка между вредите, настъпването им и техния размер.

Между страните е налице влязло в сила решение, обективните предели на силата на пресъдено нещо, на което се разпростират по отношение на съществуването между тях на валидно облигационно правоотношение по договор за заем за послужване, държането на вещта от ответника след поканата за предаване на вещта, както и неизпълнението от същия на задължението му за предаване на вещта.

Неизпълнението на договорното задължение за предаване на вещта след изтичане срока на договора на заема за послужване следва да се обезщети от длъжника, като обезщетението обхваща претърпените вреди и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица. Съгласно ТР 3/12/12.2012 година по тълк.дело 3/2012 година на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на  вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

По делото липсват ангажирани доказателства за наличие на правоотношение между ищеца и трети лица във връзка с ползването на обекта или за конкретни пазарни условия, при които е съществувала реална възможност за отдаване на скелето под наем.

В тежест на кредитора е да докаже, при условията на пълно и главно доказване увеличаването на имуществото си, което е пропуснал да реализира. В твърденията си в исковата молба ищецът е посочил, че пропуснатите ползи са плодовете, които би получил от вещта, като е посочил, че ги определя на 55 лева на ден. Въпреки начина, по който е формирал размера на обезщетението твърденията не сочат на предявен иск по чл.59 ЗЗД, тъй като твърденията са за вреди, представляващи пропуснати ползи вследствие неизпълнението на договорното задължение.

Обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща както претърпяните вреди така и пропуснатите ползи. Ищецът е този, който очертава пределите на обезщетението чрез твърденията и искането, което отправя до съда, като съдът е обвързан. По делото са налице доказателства, установяващи наличието на претърпени вреди, чрез намаляване на имуществото на ищеца поради заплащане на наем в размер на 1878.40 лева. Такъв предмет на иска обаче не е въведен от ищеца в исковата молба.

По делото не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин настъпилото обедняване поради пропускане на възможността за увеличаване на имуществото, т.е. наличието на пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер от 1553 лева, в които не фигурират транспортни разходи, тъй като не се доказа връзката между лицето, заплатило сумата и адвоката.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/23.05.2017 година по т.д.№ 79/2014 г. по описа на Окръжен съд – ДОБРИЧ.

ОСЪЖДА “АЛДО-ЖВ” ЕООД  да заплати на ЕТ„Бонев-63-Владимир Бонев”,ЕИК 834030734,със седалище и адрес на управление:с.Белгун, ПК 9690, община Каварна, област Добрич, представляван от В Г Б,ЕГН:********** сумата от 1553 лева, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: